Копривена чорба (супа)

Рядко пиша за супи, тъй като рядко се правят, пък и когато се правят какво толкова има в тях ...

Но тази копривена чорба няма да я подмина, защото е доста по-нестандартна от тези, с които сме свикнали. Впрочем и за първи път я правя по този начин и съм доволен от резултата... 

И само да не забравя - тази година що е сготвено с коприва е благодарение на Баджанака.

Необходими са ни - една торбичка прясно набрана коприва (около 300-350 грама), 1 картоф, 1 морков, 2-3 парченца сушен домат (в зехтин, ако не е такъв-се накисва за малко да омекне); 1-2 ск. чесън или поне 2 стръка пресен, 1 връзка пресен зелен лук, 1 ч.л. брашно, щипка риган или мащерка (предпочитам ригана); сол и черен пипер на вкус.

Изпълнението е лесно:

В тенджерката се сипва малко олио и последователно се запържват чесъна, ситно нарязания лук, ситно нарязания (или настъргания морков), нарязаните сушени домати и картофи.

Докато те се запържват, копривата се измива, попарва с вряла вода, изцежда и нарязва произволно.

При задушените вече зеленчуци се добавя лъжичката брашно, слага се нарязаната коприва и залива с поне 1,5 л топла вода.

Силата на котлона се намалява наполовина и оставя да къкри за 15-а минути. Добавят се солта и черния пипер и една бучка масло и се оставя на котлона поне още 10-а минути.

Ами това е:

Сервира се с лъжичка заквасена сметана, малко лимонов сок.

Ако няма сметана, просто кисело мляко.

Лесно и вкусно.

П.П. Това е нещо като отговор на Русиана - на нейната копривена чорба.

Впрочем досега все съм я правил с ориз, но се оказа, че с картофи също е много вкусна и апетитна. И не съжалявам за това "отклонение от канона". Впрочем, ако се остави малко по-гъста, си става направо основно ястие - яхния от коприва....

Елда яхния

Няма да обяснявам за ползите от елдата (писал съм в полезни съвети за нея, как се прави брашно от елда и т.н.) но просто искам да споделя, че всичко сготвено с елда става страхотно апетитно, особено тази яхния, приготвена малко нетрадиционно.

Необходими са ни за 4 порции: 1 ч.ч. елда, 1-2 моркова; 3-4 скилидки чесън; 3-4 стръка пресен лук и 1 стрък пресен чесън (ако няма пресен лук- поне 1 глава стар лук); 1 среден картоф, 1 обелен домат, сол и черен пипер на вкус; 1 ч.л. риган, както и малко мазнина за запържване. За разкош добавих и 2-3 парчетата сушен домат, накиснат предварително в зехтин.

 Носи и още подправки, но не обичам да прекалявам с тях (например щипка чубрица и щипка чили са много подходящи).

Изпълнението е толкова лесно, че просто няма какво да се обяснява.

Елдата се измива в сито.

Загряваме мазнината в тенджера и последователно се запържват за 10-а минути ситно нарязаните чесън, лук, моркови, картоф, сушен домат и пресен домат.

  При поомекналите зеленчуци се добавя измитата елда и се наливат 5 ч.ч. топла вода или зеленчуков (или друг бульон).

 Силата на котлона се намаля на половина и се оставя да къкри около 30-а минути.

 Подправките се добавят накрая- 5 минути преди готовността на ястието.

 То си се вижда кога се е сгъстило.

Вкусно, апетитно и полезно.

Става за основно ястие - като може да се сервира  и лъжица сметана, кисело мляко - въпрос на вкус.

За някои си беше основно ястие, а за мене като гарнитура към домашните ми кебапчетата.

П.П. яхнията бе приготвена в мултитенджурата: за 10 минути на режим "пържене" и сетне за 30 минути на режим "яхния".

 П.П. И тук няма да описвам за цената - цялата яхния я набере 3 - 3,50 лв.

Зеленчукови кюфтета с млечно-чеснов сос

Този път поднасям едни невероятно вкусни зеленчукови кюфтета с млечно чеснов сос. За някои стават за основно ястие, а за мене - като гарнитура към печеното.

На когото както му харесва.

Сега са пости (който пости, за него са изключително подходящи), а и има зеленчуци бол на пазара.

Важното е, че това е принципно ястие - носи всякакви вариации откъм зеленчуци - у нас се приготви с подръчните, без да се търси нещо специално. 

Необходими са ни за 4 порции примерно - 2 тиквички, 2-3 моркова, 1 картоф, 1-2 главички лук, 3-4 скилидки чесън, няколко гъби печурки - 10-а броя, стрък два пресен лук и чесън, 2 яйца, около 3/4 ч.ч. извара, сол и черен пипер на вкус, риган и мащерка - до по 1 ч.л., (за любителите на лютивичкото и 1 ч.л. чили), както и брашно за овалване на кюфтета и мазнина за пържене.

Количеството е за 10-12 кюфтета.

Изпълнението е лесничко:

Всички зеленчуци се смилат на едрата решетка на месомелачката.

Може и да се настържат на рендето, но понеже преди това мелих месо, ползвах месомелачката. 

Смлените (настъргани) зеленчуци се изстискват с ръце от излишната течност - колкото повече, толкова по-добре.

Изцеденият сок не се изхвърля - може да влезе в бульон, да се пийне пресен като фреш, да се сложи при месото за печене и т.н. 

 При изцедените зеленчуци се добавят яйцата и изварата, подправките и хубаво се омесва и оставя да да престои 20-а минути.

Може да се добави 1 с.л. кисело мляко с 1/2 ч.л. сода.

При необходимост - ако е по-рядка сместа, се добавя малко брашно.

От готова смес се оформят кюфтета, които се овалват в брашно, в което е добавена малко сол, черен пипер и риган.

Оваляните кюфтета се оставят да престоят няколко минути - да поемат брашното.

 

 

 Така оформените кюфтета се пържат в малко мазнина на средна степен на котлона - до хубаво зачервяване от двете страни и се вадят върху домакинска хартия - да "дръпне" излишната мазнина.

 Хубаво при пърженето да се пуснат в мазнината 1-2 скилидки чесън.

Докато се пържат се приготвя и млечно-чесновия сос (излишно е обяснявам как се прави).

Кюфтетата се готови. Нека да поизстинат малко преди сервирането.

 Сервират се със млечно-чесновото сосче.

 В мазнината от пърженето може да се карамелизират едно две морковчета.

Много си вървят с кюфтетата.

 И както вече казах, стават за основно ядене, за гарнитура към печеното (в тавата вдясно), а с подходящи салати са страхотно мезе към любимия бърбън.

 Дзверска вкуснотия.

За пари не говоря - за 4,00 лв вечеря за четирима.

Наздраве!

Зарзаватен гювеч

Това е едно ястие, което направо влиза в графата "полезни съвети" и което като типичен зарзаватен (зеленчуков) гювеч може да се приготви от наличните продукти в къщи.

По-скоро бих го нарекъл ястие "почисти щайгите", както има такива от типа - "почисти хладилника".

Отнема 10-15 минути за подготовката и около 40-45 минути за печене във фурната, а резултатът е потресающ...

Необходими са каквито зарзавати се намират под ръка, но все пак - 4-5 скилидки чесън, 2-3 глави лук (ако червен и от него поне 1-2 глави); по шепа грах и царевица; тиквичка; патладжан, чушка (или 1-2 чушки), 1 -2 картофа, глава цвекло, няколко гъбки и т.н. (включително и една две люти чушчици) и изобщо каквото има ...

За подправяне - сол, черен пипер, риган, може и сушени зеленчуци, и задължително поне 4-5 с.п. олио (зехтин и т.н.)

За изпълнението направо нямам какво да пиша: всички зарзавати се нарязват тип джаста праста и се слагат в голяма купа и подправят с подправките и заливат с мазнината. 

Прехвърлят се в тава и заминават в предварително загрята на 180С фурна за около 40-а минути. Единствената грижа за цялото време е да се погледне да не остане съвсем без течност и в края на печенето се включва вентилатора за поне 5-7 минути колкото зарзавата да получи зачервена "коричка" ...

 

Страхотно си върви с червеното вино.

Зарзаватен гювеч - друг вариант

За този зарзаватен гювеч отидоха 3 домата, 3 големи глави лук, 1 глава червен лук,3 моркова, 4 картофа, 5-6 скилидки чесън, 1 с.л. сушени зеленчуци, 1/2 ч.л. черен пипер и 1 ч.л. риган, сол на вкус и 3-4 с.л. олио (в случая поравно гъша мас и олио).
Доматите се нарязват на половинки, сетне на четвъртинки и ако са големи - още веднъж на осминки и се слагат в йенската тавичка, която е леко омазнена. С главите лук се постъпва по същия начин и нареждат върху доматите. Следват морковите нарязани на колелца и се завършва с картофите, нарязани както и доматите. Отгоре се ръсват подправките, затваря се с капака и заминава във фурната на 200С за 40-45 минути.  В края на печенето капака се маха и се допича до хващане на златист загар.

П.П. излишно е да продължавам - вариациите са множество, но резултатът е винаги страхотно вкусен, а ако се напъхат в тавата няколко наденички или кюфтенца - става Дзверски вкусен.

Кюфтенца от лапад

 Хванахме се вече за "зелено" - на пазара има изобилие от разни зелентии, но сякаш за пръв път видях преди няколко дни лапад и накупих цели пет връзки. Едната отиде за сготвяне с ориз, а от останалите 4-ри реших да направя кюфтенца. Така по-лесно мога да преглътна "зелентията" като ядене ...
  Всъщност всичко е много простичко:
  Необходими са: четири връзки лапад, поне по 2 стръка пресен лук и пресен чесън; 1 голямо или 2 две по-малки яйца; 1-2 с.л. царевично брашно, сол и черен пипер на вкус.
 Изпълнението е лесничко:
 Лапада се измива и бланшира за 4-5 минути във вряла леко подсолена вода. Оцежда се добре (дори е желателно да се изстиска с ръце) от водата и се нарязва на ситно. По същия начин се нарязват пресния лук и чесън. В купа се смесват зелентиите с яйцето и царевичното брашно. Доосолява се и опиперява. Трябва да се получи доста гъста маса.

В тиган се загрява малко мазнина, намаля се силата на котлона и с намазнени ръце се взема от подготвената "кайма", оформя се като кюфтенце и се пържи от двете страни до зачервяване.
 Може да се оформят и с голяма лъжица като се гребва от сместта...

 
 

 Могат да се сервират с млечно-чеснов сос или с каквато и да е гарнитура.

 Много много вкусни.

 Е ако имаха и малко каймица, щях да кажа Дзверски вкусни ...

"МУСАКА" от зелен фасул с моцарела

                                                                                                                                                         Продукти:
0коло 750 грама пресен зелен фасул (в моя случай - домашен от градината)
1 голям обелен домат
4-5 скилидки чесън
4 яйца, 300 мл прясно мляко, 2-3 с.л. брашно
около 250 грама моцарела
зелентии - нарязан магданоз, копър и т.н.
1 ч.л. сух риган, може и някоя готова зеленчукова подправка
сол и черен пипер на вкус

Приготвяне:
в мултитенджерата зеленият фасул се бланшира заедно с чесъна и малко сол за 10 мин.
(слагаш нарязания на 2 -3 см парчета фасул  в купата, малко сол, чесъна и горе долу 1 ч.ч. вода и включваш на режим "пържене" за 10 мин.). Като пиуне - всичко е тип топ.
В намаслена товичка се нарежда ред фасул



отгоре ред домати, нарязани на тънки шайби;
поръсва се с накъсана моцарела, и всичко се повтаря, докато свършат продуктите - отгоре ред фасул и подправките



Разбиваме яйцата с млякото и брашното и заливаме подготвените продукти, наръсваме с още накъсана моцарела



печем в загрята фурна на 200 С приблизително 40 мин - до хубаво зачервяване на коричката отгоре



изчакваме малко да изстине, режим на порции и сервираме
ПП. Признавам без бой, студено е по-вкусно и е направо като мезенце или гарнитура към някое мЕсо.

Карфиол кюфтета с извара

Поредните дзверски вкусни кюфтета след КЮФТЕТАТА ОТ ИЗАВАРА,и кюфтенцата "ЧУДО" този път от карфиол и извара.

 Продукти: 
350 грама суха извара (в моя случай домашна)
300 грама сварен в леко подсолена вода карфиол (или посолен и сварен на пара)
1 яйце
1 ч.л. бакпулвер
2-3 с.л. царевично брашно за добавяне и още толкова за овалване
черен пипер на вкус и сол при необходимост; 
1-2 ск. чесън - обелен и пресован
подправки - по малко мащерка и риган (по 1/2 ч.л.); 1/4 ч.л. индийско орехче
(не са задължителни - може да се сложи всякаква любима подправка)

 Приготвяне:
От просто по просто:
Свареният карфиол се оцежда и се слага в голяма купа, намачква се с уреда за пресоване на картофи или с вилица (нека останат парченца), добавят се изварата, яйцето и царевичното брашно, смесено с бакпулвера, както и подправките. (Добавих и по 1/2 ч.л. смлян кимион и розмарин). Всичко се омесва. Трябва да се получи гъста смес, която лесно да се оформя на кюфтета с намазнени ръце. При необходимост може да се добави още малко царевично брашно.

 Оформените кюфтенца се овалват в царевично брашно и слагат върху домакинска хартия - лека да поеме влагата от тях.

Пържи се в силно загрята мазнина, като след загряването се намалява с 1/3 (от 9-та на 6-та степен). В името на експеримента няколко изпържих заедно с кюфтетата от телешко, а останалите - в нова мазнина.

Пържат се до хубаво зачервяване.

На снимката добре се вижда кои са пържени с кюфтета, и кои самостоятелно.
Признавам си, без бой, че тези с кюфтета бяха по-вкусни.

Дзверска вкуснотия.

Страхотни кюфтета. От това количество излизат 12-13 кюфтета в зависимост от размера и за цена няма да говоря - просто е без пари - около 2,50 лв - по 0,20 лв на кюфте, а могат четирима човека да хапнат страшно добре.

 И при това страхотно диетично. 

 Върви си с питието и салатката. Може и с майонезено-чесново сосче.

Броколи - вкусна запеканка или диетична "мусака" с броколи

Едно изключително вкусно,бързо и лесно за приготвяне ястие, носещо свежестта на броколите. При това изключително диетично.

Необходими са ни: 1 глава броколи - около 0,5 кг (за 1 лв), 1-2 моркова (0,3 лв), шепа чери домати (може и без тях), няколко скилидки чесън, 400 грама по-влажна  извара (1,50 лв), 1/2 кофичка кисело мляко (ако изварата е много суха, се добавя още кисело мляко), 4 яйца (0,88 лв ), 2-3 с.л. зехтин (или бучка масло), сол на вкус, 1/2 ч.л. черен пипер, 1 ч.л. риган; 

Приготвяне: броколите се накъсва на розички и заедно с обелените и нарязани на ситно моркови се сваряват в леко подсолено вода или на пара до полуготовност. 

Прехвърлят се в леко намазнена тавичка (с диам. 26 см);

 Изварата, киселото мляко, яйцата и подправките се смесват в отделна купа, леко се разбъркват и с тях се заливат зеленчуците. 

Леко се разбърква или разтърсва - сместа на проникне навсякъде. Могат тук таме отгоре да се разхвърлят парченца масло.

Пече се на 180 С около 45-50 мин. - до готовност (да получи хубава зачервена коричка отгоре).

Може да се сервира с добавка на домашна картофена "майонеза" .

П.П. Невероятна вкуснотия - за около 5 лв, хапване за 4-5 порции. 

Пълнени плоски тиквички със сирена

Е това изобщо не е рецепта, а плод на реколтата от двора - огромни тиквички (какви "тиквички" - направо тикви). 

Умишлено няма да давам количества - при мене от 1 тиквичка се получиха 9 "панички", но осем успяха да влезнат в тавата (25х25).

Тиквичката се нарязва напречно на кръгове с дебелина малко по-по малко от 2 см и се издълбава внимателното (имам си такъм специален уред - като лъчка за сладолед, но заточен от единия край като бръснач и не е никакъв проблем. После се "сваряват" на пара за 5-6 мин., колкото да омекнат или пък се прекарват през микровълновата - пак за няколко минутки със същата цел...

В тиган в 2-3 с.л. мазнина се запържват 3-4 ск.чесън (може ли тиквичка без чесън), 1 глава лук на ситно и един домат - нарязан на ситно и само месестата част. Оставят се да изстинат.

В друга купа подходящо количество сирене се намачква и смесва поне с 3 яйца и 1/2 връзка магданоз на ситно. Сетне двете се объркват, овкусяват с черен пипер и сол (при необходимост) и се пълнят тиквичките.

нареждат се в леко намаслена тавичка, отгоре обилно се поръсват с настърган кашкавал

и във фурната на 180 С - пекат се до хубаво зачервяване.

Голяма вкуснотия, но на нас ни харесаха повече добре изстинали.

Невероятно мезенце за хубаво студено питие!

П.П.За цена не говоря - 3 яйца и 300 грама сирене - има няма 3,00 лв (без тиквичката) и мезе за 4-ма и поне 2 бут. изстудено бяло вино....

"Северняшка салата" или разядка от печени червени чушки

Изпаднах едва ли не в пълен потрес като разбрах, че любимата и лятна и зимна салата (разядка) от печени червени чушки някои хора й казвали "северняшка салата" - абе както и да е. Даже пък една позната й казва "лятна лютеница" ?!

Това е една страхотна вкуснотия, която се приготвя лесно - може да се може върху филия хляб, да се похапва като салатка и да бъде мезе към питието.

Харесвам си я най-вече през лятото, когато има изобилие от червени чушки и могат да се опекат на тенекията върху огън и чушките да получат онзи аромат на "опушено", дет ни преследва непрекъснато кат става дума за нещо вкусно-

Количества няма, необходими са ни червени капии (колкото по-тлъсти, толкова по-добре), скилидки чесън, магданоз и хубаво сирене. Разбира се сол, черен пипер, хубав зехтин (сто пъти съм казвал, че ползвам само овкусен в подправки зехтин) и някоя любима миризмица.

Чушките се пекат на тенекията (имам страхотно изобретение за тази цел - дъното на една стара акумулираща печка - яка тенекия с краче9та и много подходяща за огъня), задушават и обелват.

Идва и приятната забавна част  - кълцането върху дъската.

Не е нужно да се обяснява как се прави - хубав сатър, дъска и кълцане с кеф. 

 Първо чушките, добавя им се чесъна, магданоза ( колкото повече толкова повече - по Мечо Пух).

Удоволствието е и сиренето да сложи и то да се си накълцва с чушките ....

Както всичко си е на дъската се залива със зехтина, чърно пиперче (сол, ако сиренето не е достатъчно солено), малко риган  и сме готови.

Нека салатката престои в хладилника час-два и е готова да поеме хубавото питие.

Нищо особено, дори не е рецепта, а е една споделена вкуснотия. Зимата също си я правя, но през лятото ми е по-вкусна, защото й пъхвам при кълцането едно-две презрели доматчета. Все пак-въпрос на вкус  ...