Печена агнешка плешка в гювеч

 Агнешкото месо е много крехко и вкусно, но този път няма да говоря за него, а как да се направим невероятно вкусна пълнена плешка в гювеч.

 Доста хора имат предубеждение към агнешкото, защото "миришело" и то неприятно. Не знам що за човек си, за да си го мислиш това и да го казваш. Вярно е, че си има собствен аромат, но той е приятен. Е понякога се случва и месото да мирише по-особено, но това се дължи на други фактори и тогава се налага да се направят някои малки магии. Но и за това друг път.

 За направата на тази вкуснотия, която е 4-6 порции са необходими една плешка (обикновено е около 1 кг); 100-а грама моцарела (може и някое друго твърдо сирене, но без силен аромат), няколко гъбки манатарки (може и сушени и накиснати); както и подправки - сол, черен пипер, червен пипер; розмарин, мед (или кафява захар, може и обикновена - все пак с мед е най-добре); Също така са необходими зехтин за намазване и 1-2 с.л. брашно, както и 50 мл водка.

 Идеята ми беше да я напълня с кайма или с месо, но тоя ми мерак много бързо го отрязаха.

 Агнешката плешка я разделих (отделих костта - по простата причина, че не влиза цялата в гювечето) и се накисва в голяма купа с хладка вода и 2-3 с.л. соев сос. Нека да си престои така час два. Най добрият начин за мариноване на месо за печене е този в минерална вода.

 Може и някой да ме критикува, че месото не е "запечатано" до зачервяване от двете страни, преди да се сложи за печене.

 Критикуващият да пробва и този вариант и ще разбере колко крехко става месото при печенето. Особено ако се пече на скара.

Месото се прехвърля направо в гювеча за печене.

В плешката се прави разрез с остър нож да стане като джоб - леко се овкусява с черен пипер и вътре се натъпкват гъбките и нарязаното на парчета сирене.

След това, както си е в гювеча добре се осолява, опиперява, намазва се със зехтин и поръсва със сушения розмарин. 

За предпочитане са клонка-две пресен, но поради липсата му, и сушеният върши работа и си пуща аромата и сетне и не трябва да се вади.

Слагат се и 50 мл водка, която може да се замени с водата от кисненето на гъбките.

Гювечът се захлупва с капака (моят е стъклен) и заминава във фурната. Под капака може да се сложи и алуминиево фолио, но счетох, че не е необходимо.
Фурната се включва на 140С и постепенно за 20-а мин. температурата се вдига до 220С (това за всеки случай - да не пукнем гювеча или стъклото).
Пече се на 220С за 30-а мин и сетне се намалява на 160С и се "забравя"  за 50-60 мин.
Нека си покъкри ей така на по ниската температура.

Следва изваждане на гювеча, проверка на готовността на месото - така ще ке ориентираме още колко ще пече.
И идва ред на един простичък трик:
С черпак се изважда почти половината отделен сос от печенето. В друга съдина се размива брашното с 1-2 с.л. вода и се разбърква с отделения сос. Връща се в гювеча - така в хода на печенето ще се сгъсти и ще се получи много хубав сос.
Слага се по желание и един голям обелен домат и 2-3 люти чушлета.
Месото се обръща обратно и гювечът се връща във фурната за още 30-а минути.
Сетне - вадене, обръщане на месото, намазване с леко разредения мед, в който се слага и малко червен пипер и дозапичане за 10-а мин. на вентилатор. Колкото да хване хубава коричка и тен.
Невероятно крехко и ароматно.
Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

Агнешки момици и месо с фасул

 Просто и в същото време дзверски вкусно ястие.

 Прието е, не знам защо, че свинското и фасулът са класика за наш българите или пък боб с наденица. Правил съм фасул в най-различни варианти и с какво ли не (свинско, наденици, кюфтета, кебапчета, салами и т.н.), но след като направих телешкото шкембе със суджук и фасул, реших да се пробвам и с агнешкия вариант.

 Идеята дойде след поредната "ревизия" на фризера, където открих в една торба да се мъдрят около 300 грама агнешки момици и 200 грама агнешко, нарязано на късчета. Момиците естествено преди влизането във фризера са изкиснати и леко попарени, т.е. готови за готвене. В същото време нямах време и сега ще обясня как за има няма и 30 минути, отпретнах едно наистина дзверски вкусно ястие.

 За около 6 порции са необходими 300 грама агнешки момици и 200-300 грама агнешко от бута или плешката, нарязано на кубчета; по 1 голяма червена и зелена чушка; 2 моркова; 1 глава лук (имах малка и почти цяла връзка пресен лук) и 3-4 (че и повече) скилидки чесън; два домата; един голям буркан готов сварен фасул (продават много хубав); сол, черен пипер - на вкус; 1 1/2 ч.л. червен пипер; 2 с.л. от домашната вегета (микс от сушени зеленчуци); магданоз и джоджен.

Изпълнението наистина е лесно и много бързо:

Докато момиците и месото се "отпущат", на бърза ръка се почистват и нарязват лука, чесъна, морковите и чушките.

На котлона се слага направо тенджерката, в която ще се готви и в нея се загряват 2-3 с.л. мазнина (олио, зехтин - в случая поравно олио и гъша мас) и в него се пущат момиците и месото като с разбъркване се запържват до лека промяна на цвета. През кратки интервали се добавят лука, чесъна, морковите, чушките. Запържва се и червения пипер. (Ако се цели малко по-гъст фасул, сега е моментът да се запържи и 1 с.л. брашно). Веднага след това се сипват и нарязаните домати.

Оставяме ястието да си къкри на 2/3 от силата на котлона за около 10-а минути се сипва и буркана с фасула заедно с течността.

След разбъркването става ясно дали се налага да се добави малко вряла вода или не - все пак гъстотата на ястието си личи вече.

Слагат се и подправките без джоджена и магданоза, които се нарязват на ситно и се слагат едва при изключване на ястието.

Има няма всичко е готово в рамките на около 25 мин., максимум 30.

Сервираме с по едно лютиво чушле и ни остава само едно - да се насладим на вкуса на ястието.

Повярвайте, става наистина дзверски вкусно и с това ястие може да се "отсрамим" и пред гости. 
И да ни пропусна на финала да кажа Да ни е сладко и НАЗДРАВЕ!

Агнешко с ориз и спанак

 Това в никакъв случай не е рецепта, а е просто един лесен начин да вдъхнем втори живот на останалото от вчера печено агнешко. Вероятно във всяко семейство се случва подобно нещо, а на следващия ден сякаш вече не ти се яде същото.

 Точно тогава идва хитрият начин да се сготви нещо различно.

 Изостанало е печено агнешко - О.К. 

 За всяка порция е необходима 1 к.ч. ориз, пресен лук, спанак. Количеството на спанака - поне 300-500 грама за пресния. Ако няма спанак, може да се ползва лапад или коприва. Ако ги няма- две три връзки пресен лук и няколко стръка пресен чесън. За подправянето - джоджен, сол и черен пипер.

 Изпълнението е повече от елементарно и страшно бързо:

Докато в тигана се загрява 1 с.л. масло с 1 с.л. олио, печеното месо се накъсва, на парчета. Оризът се измива добре, а пресният лук и чесън се измиват и нарязват на ситно.

В загрятата мазнина се запържват ориза, лука и чесъна, налива се бульон (3:1 части спрямо ориза) или вряла вода. Пуща се и месото, измитият и нарязан спанак (зелентии), подправките, намаля се силата на котлона и се оставя да се вари до готовност на ориза - 10-а мин. Може да се изключи и да се остави оризът да поеме цялата течност.

За 20-а минути вечерята, изключително вкусна, е готова. 

Впрочем същото може да се направи и с друго месо - не само агнешко.

Бързо, лесно и вкусно.

Наздраве!

Печен агнешки врат

 Не знам как е с другите, но за мен агнешкият врат е най-вкусната част от агнето. Не че и агнето, когато е добре гледано, не е вкусно, но вратът все пак си е нещо по така.

 Печен е най-вкусен. В опичането няма нищо особено, но този ми начин е възможно най-лесният и затова го споделям.

 Необходим е един цял врат (около 1,5 кг е), който е достатъчен за 4-ри порции, както и подправки - сол, черен и червен пипер (желателно е пушен), няколко стръка пресен джоджен, стрък два пресен розмарин (ако няма, се заменя със сушен смлян), 1-2 с.л. олио, 1-2 връзки пресен лук и стрък два пресен чесън.

Най-често вратът е доста кървав и това налага изкисването му в хладка вода поне за 3-4 часа като водата се сменя на два три пъти.

След това леко се подсушава, смесват се сухите подправки и се втриват в месото. Леко се намазва с олио и прехвърля в плик за печене.

По желание, може да се намаже и с една лъжичка мед.

Зелентиите се нарязват и слагат в плика.

Пликът заминава в хладилника за 24 часа.

Цялата тази процедура по подсушаването и овкусяването отнема не повече от 10 минути. И сетне две минути за прехвърлянето на плика в тавата и слагането във фурната.

Преди пликът да се сложи в тавичката за печене, може да се добави к.ч. вода или бяло вино.

Пече се първоначално на 220С за около час и сетне още час на 180С.

При самото печене пликът поне 1-2 два пъти се обръща.

След изваждането се изчаква малко и може да се обезкости, тъй като рязането на врата е трудничко. Тогава вече може да се сервира заедно със соса от печенето и зелентийките.

Вратът става перфектен, крехък и Дзверски вкусен.

Този последният врат го пекох по съвсем различен начин: Първоначално на 140С около два часа, сетне на 220С за около 40 минути и на 180С още 40 мин. Направо само си падаше от костите.

Наздраве!

Пържени агнешки котлетчета

 Нещо много лесно за изпълнение, което е просто един начин да се направят набързо агнешки котлетчета. 

  Необходими са агнешки котлетчета (според броя на човеците), царевично брашно, сол и черен пипер на вкус, настърган кашкавал.

Царевичното брашно се смесва със солта и черния пипер.

Котлетчетата се овалват добре в него и оставят буквално за 10-а минути колкото брашното да "дръпне".

Ако не се бърза, може да престоят така и 24 часа.

Пържат се в загрята мазнина до зачервяване.

Буквално по 4-5 минути от едната страна и 3-4 - от другата.

Вадят се в чиния, поръсват се с настъргания кашкавал и се изчаква кашкавалът да се разтопи леко.

Това е.

Лесно, бързо и Дзверски вкусно.

При това малко по-различно. По желание, преди пърженето могат да се потопят в разбито яйце, но това си е екстра.

Кукуреци или агнешки дреболии на шиш

 Кукуреци или кукуреч, не знам кое е по-правилно. Не знам дали е гръцко или турско. Но агнешки дреболии на плосък шиш, увити в агнешки чревца и опечени на жар съм ял както в Гърция, така и в Турция. В Турция съм ял и само агнешки чревца, приготвени по този начин.

 Не споря с когото и да е и за каквото и да е. До сега не бях правил, защото не се бях сещал за тях. Сега по Великден имах нужните продукти- агнешки дреболии - черен дроб, бъбречета, сърце, момици и агнешки чревца. И по моя преценка булото е задължително.

 В Гърция съм опитвал с бял дроб, но бяха прекалили с него и по-скоро беше бял дроб, увит в два три реда чревца (което не ми хареса). 

 Затова ще споделя как ги направих, включително и със забележките си...

 Поради липса на плосък шиш ползвах дебело шишче.

 В направията няма нищо сложно, но се оказа, че навиването на чревцата ми се опря.

 Дреболиите се измиват и нарязват с големина преблизително 2,5х2,5 см. Овкусяват се със сол, черен и червен пипер на вкус. Не пропуснах и малко лютив червен пипер, че предпочитам да стане леко пикантно.

 Най-пипкаво се оказа почистването и измиването на чревцата, защото иначе рискът всичко да е гадно на вкус е твърде голям. Не знам защо, но колячите си имат някакъв стандарт и ги нарязват с дължина приблизително един метър. 

Пада яко миене чревце по чревце. Оказа се, че най-добре работи стария метод с дълга пръчка (дървен шиш), да се обръщат с вътришността навън и да се измиват обилно на течаща вода. След измиването - изкисване във вода с оцет поне за час; смяна на водата и киснене с лъжица сода. Само така губят миризмата си и от болножълтеникави стават приятно бели. 

Дреболиите се нанизват на шишчето като редуват и от двата му края трябва да се остави свободно място - поне по 3 см.

Чревцата се връзват едно за друго - поне четири броя...

И тука оцених ролята на булото, с каквото не разполагах. То е направо задължително, защото с него добре се увиват дреболиите и тогава вече навиването на чревцата е пей сърце.

От снимката се вижда, че при липса на було, навиването си е направо кауза пердута. Поизхитрих се след първото - чревцето се нанизва на острия край на шишчето и сетне направо на другия му край, за да се получи като някакво надлъжно увиване, което да пречи на чревцата да влизат между дреболиите... Е този път не се получи много фотогенично, но следващия път за Гергьовден ще да е по-добре... Не бива да се забравя да се осолят и чревцата.

Следва печене на барбекюто - до хубаво покафеняване на чревцата.

Перфектни на аромат и на вкус.

След запичането дори и придобиха поне мънинко търговски вид, но при аромата им кой да се интересува от вида!?

Дзверски вкусно мезе.

Въпреки не дотам красивия вид, съм доволен и сигурен, че следващия път резултатът ще е по-красив на вид.

Насладих им се с компанията на зелена салата, варени яйца и доста питие...

Мезе за ценители на агнешките дреболии. Правете смело - когато готвиш за себе си, не винаги видът е определящ.

Важното е да е вкусно.

НАЗДРАВЕ!

Великденска дроб сарма на барбекю и пещ

Дроб сармата е любимо ястие не само за нас, а за много българи. Но по Великден и Гергьовден се прави страхотната агнешка дроб сарма.

 По тези празници се прави в големи количества, тъй като се събираме всички и то с много приятели.

  След като показах няколко снимки, нека да пристъпя по същество.

  Дроб сармата се прави в една голяма голяма тава за пещ, за да има за всички, че понякога и за "из път". 

  Сваряването на агнешките дреболии не е проблем, но запържването на ориза и сглобяването на сармата си беше малък панаир...

  До тази година, когато на един от младежите му хрумна тази процедура да се прави на барбекюто- точно така  и без майтап - на барбекюто.

Барбекюто е достатъно голямо и мощно, а стандартната тава за пещ изглежда малка в него.

За напълването на такава тава са необходими:

 два комплекта агнешки дреболии (бял и черен дроб, сърце, момици), но не бива да се забравя от черния дроб да се отдели малко - за кукуреци или за скарата. Бъбречетата не отиват в дроб сармата и те са със същото предназначение. Булото също се отделя, защото дроб сармата е  със заливка.

 поне 3-4 метра от чревцата, както и  1,2 кг ориз; около 300-350 мл олио; 3-4 глави лук, нарязан на ситно; 3-4 връзки пресен лук и поне 1 връзка пресен чесън; 30-а листа лапад; пресен джоджен, сол и черен пипер - на вкус; 

 За заливката: поне 3 кофички кисело мляко; 5 яйца; приблизително половин пакет брашно и 1 ч.л. с връх сода.

 В изпълнението няма нищо сложно:

Дреболиите заедно с чревцата се сваряват в леко подсолена вода като при варенето се отпенват.

След изстиването се нарязват на ситно, а бульонът се прецежда. Трябват ни около 3,5 литра, но ако не е толкова се долива топла вода.

Товата се слага на барбекюто, олиото се загрява и в него първо се запължва стария лук - колкото да омекне и леко промени цвета си.

  Следва запържване на ориза докато стане стъклен. Сипват се нарязаните дреболии заедно с бульона.

 Силата на барбекюто се намаля, затваря се с капака и се оставя така за 20-а минути да покъкри.

Последно се слагат зелентиите и подправките - сол и черен пипер.

 От време на време се вдига капака и надзирава.

 Все пак за първи ползваме барбекюто като котлон или печка.

 За около час и петнадесет минути от слагането на тавата в барбекюто, дроб сармата е направо готова.

Продуктите за заливката се разбъркват и нанасят отгоре.

Тавата заминава за 10 минути в загрятата пещ - колкото заливката да се запече.

След тези 10 минути тавата се вади и се пъха отново в пещта наобратно, за да се запече и от другата страна.

Всеки знае, че в пещ нагряването и запичането откъм дъното на пещта е доста по-силно отколкото откъм вратичката.

 След още 6-7 минути дроб сармата е запечена и готова.

 Нека си почине малко (поне 30-а минутки) и е готова за нарязване и сервиране към агнешкото.

 Неверояно вкусна и ароматна.

 Признавам си, на мен студена дори ми хареса още повече.

 По същия начин може да се направи и на фурничката в къщи, но в пъти по-малко количество, но за направата на такава голяма тава дроб сарма барбекюто се оказа направо идеално.

НАЗДРАВЕ!

 

Перфектното печено агне на пещ

 Още от дете асоциирам Великден и Гергьовден с агнето на пещ. Споменавал съм, че Дядо бе овчар и че в ония "лошите" години имахме по 20-а овце и други животинки. Разказвал съм разни истории, но за тях друг път, за да не се отплесвам много много.

 То си беше цял ритуал по избирането на агнето, по коленето, по приготвянето и печенето в пещта на двора. Наш`та беше от кирпич и се налагаше преди това да бъде измазана с глина омесена със слама. Тази висока чест се падаше на мене като на дребосъка дет` може да се пъхне достатъчно навътре. Както и да е ... И за това друг път.

За това, когато в този живот имах възможност по мой проект си направих пещ каквато исках.

 Ето я:

Нещо като много в едно - огнище, барбекю, пещ, че дори има и възможност за опушване на месо.

Тавата за печене е поръчена специална за размерите на пещта.

Тази година за Великден приятел ми направи разкошен подарък - специален капак за тавата. Повече няма да се налага завиване във фолио и най-ценното - капакът е достатъчно як, че може да се слага и стандартната тава върху нея и да се пекат две неща едновременно.

Личи си, че и пещта в годините не е бездействала.

Е, май я подкарах като разказ тази история и нека си върви по този начин.

Желателно е агнето да е домашно или проверен овчарник и да е прясно заклано. Тука нямам проблеми- имам приятел, който отглежда голямо стадо в екологично чист район. Поръчвам му го и агнето пристига заклано преди няколко часа, почистено и разбира се с вътрешностите.

Такова агне при всички положения трябва да се остави да отлежи и отцеди поне за 24 часа преди приготвянето. В навеса до пещта има специален ченгел за тази цел. Отдолу се поставя голяма копаня, където да се стича кръвта.

Спокойно, само на снимката не е покрито - иначе се покрива с марля, че мухите и другите хвърковати му налитат яко.

На снимката се вижда, че до него са виснали и пресните суджучета (тази година от 30 % конско), които ще се бъжнат на бербекюто за подсилване на майсторите.

Докато животинката кротко си виси, докато майсторите пекат суджучетата и другите мръфки, все някой трябва да се прежали (аз демек) и да хубаво да наточи ножовете и мачетето. Ама трябва и да внимава с пръстите, че от питието, ако трепне ръката, става голямо юють...

И така тавата е измита, ножовете са наострени, питиетата вече са останали в историята, на свежа глава се пристъпва към разфасоване на жертвения агнец.

Тази година решихме да се пече порционно, а не цяло.

Затова бе разфасовано на парчета от по около 300-400 грама.

Впрочем по този начин няма и да има сърдити - защо на мен ребра, а ей там врат и т.н. 

Така всички става на хамур или карашик и на всеки ще има различни парчета.

В голяма купа се смесват подправките - сол, черен и червен пипер; няколко глави ситно нарязан стар лук.

Нарязаното месо се слага в единия край на тавата, останалото- в друга съдина и се пристъпва към втриване на сместа от подправките в месото.

Става най-добре с ръка - буквално все едно, че на месото се прави масаж.

След като подправките са втрити добре, следва хубаво омазняване с олио или зехтин.

Дъното на тавата добре се покрива с почистен, измит и накъсан с ръце лапад.

Добавят и накъсани на парчета пресен лук и пресен чесън, пресен джоджен и стръкче розмарин.

Наливат се и две бири (сърцето ти да се скъса от мъка, но нали не пия бира).

Друг вариант - от минали години - половин литър ароматна домашна ракия или водка.

По желание може да се добавят и резнати гъбки, но дори и да са горски, защо да се разваля вкуса на агнето?

Тавата се покрива с капака и се "забравя" за поне 10-а часа или дори едно нощ.

В това време може да се започне с дроб сармата, варене на дреболиите, чистене на червата, рязане, кълцане и т.н.

Па и пещта трябва да се зареди с дървата и дървените въглища.

Има какво да се прави - работа като за цял китайски народ ! :)

 В цялата тази сакънтия не трябва да се и барбекюто и най-важното чашите да не остават празни.

Свинското филе и конското суджуче нека се бъжжват - страхотно мезе са.

Около 22,00 часа се престъпва към опалване на пещта и до около 02,30 часа е готова да поеме тавата с агънцето-багънцето.

Па и ние все още имаме силици по това време...

Ха ха да се предадем, но намираме сили за последния щрих - едно пакетче масло от 250 грама се нарязва на парчета и влиза в тавата да си придава вкуса.

И въпреки и напук на уискито, не бива да се забравя и водичката - почти да стигне нивото на месото.

Капак, напъхване в пещта и както винаги Я тегля късата клечка - чесът е три и в 06,00 трябва да съм извадил тавата от пещта. От няколко години, така се пече агнето - слага се късно късно и рано рано се вади ... Така спокойно може да се седне по обяд на масата.

Че то да опалиш пещта в 07,00 часа и да сложиш тавата в 11,00 значи не тържествен обяд, а тържествена вечеря. Ама и няма да ти се яде, защото вече си се заситил от другите вкуснотии ...

 

Та след като извадих късата клечка, в 06,15 извадих тавата от пещта. Едва не препаднах от аромата...

Събрах сетни сили и хубаво покрих печеното с листа лапад, захлупих с капака и се отдадох на заслужен сън до сутрешното кафе с бърбън в 11,00 часа.

Младежта се бе погрижила в това време за дроб сармата, за картофите на жар - друга история ...

Ето още една порция... Дзверски вкусно и перфектно печено агнешко в компанията на неверяотна дроб сарма с цедено кисело мляко и хубави питиета ...

Край на историята!

Нека замълчим ...

За всеки случай, когото го интересува - едно агне около 12 кг, сол с разчет 20 гр/кг, по 1 ч.л. черен и червен пипер/кг;  1 с.л. захар; 1 л. бира; 0,3 л олио; 1 пакетче - 0,25 гр. масло; 2-3 глави стар лук, по 2-3 връзки пресен лук и чесън, лапад - поне 0,5 кг.

Леко редуцирано, това може да се направи на фурната- с по-малко количество продукти.

Може да се направи не само за Великден, но и за Гергьовден - пък и без повод. Само да се насладим на перфектното агнешно ...

Остава ми да кажа само едно - перфектно, Дзверски вкусно и Наздраве!

Овча (агнешка) главичка на фурна

 Излишно е да казвам какъв Дзверски вкусен деликатес е добре приготвената агнешка главичка, която просто в цял вид изглежда ужасяващо за някои хора и направо ги отказва. И не знаят какво пропущат ...

 По месарските магазини тези дни се появиха освен агнешките главички и шилешки и овчи. Спокойно, почти по нищо не отстъпват на агнешките, но са по-големи, с по-яки кости и искат малко повече време ...

 Е и затова биде приготвена по различен начин и бих казал направо мързелив. Цялата подготовка отнема максимум 10-а минути и сетне имам сума ти свободно време за нещо друго.

  Необходими са една или две главички (за предпочитане), сол, червен и черен пипер на вкус, 2-3 моркова, 1 глава лук, 2-3 картофа, глава целина; джоджен и чаша бяло вино.

 Зеленчуците могат да варират като вместо картофи могат да се сложат гъби и т.н. -  в зависимост от наличностите...

 Изпълнението е лесно:

  Главичката се почиства и измива добре. Леко се осолява и опиперява. 

  Зеленчуците се почистват, нарязват с форми по желание. 

  Всичко се слага в плик за печене, налива се и виното.

  Не бива да се забравя надупчването на плика.

  Тавата заедно с плика заминава във фурната на 200 С за два часа. След час печене може температурата да се намали на 180С като от време на време се инспектира как върви процеса на печенето.

  

 В края на печеното пликът внимателно се срязва и отстранява (пазенето от изгаряне е задължително) и се пече буквално 5-10 минути на вентилатор - колкото да получи хубав загар.

 След това главичката се вади от тавата, за да изстине малко и с як нож се обезкостява добре. Езикът се почиства и нарязва. Заедно с месото се връща при соса и зеленчуците. Отделеният мозък е желателно да се сервира в друга съдина като се осоли малко и опипери.

 По желание, полученият сос от печенето може да се сгъсти с лъжичка нишесте и бучка масло.

 Дзверска вкуснотия.

 Да не забравим и чашата хубаво питие.

Агнешко с булгур

Много простичко и страхотно вкусно ястие, което се приготвя само от няколко съставки.
Необходими са: за 3-4 порции
400-500 грама агнешко месо, нарязано на кубчета примерно 2х2 см. Месото може да е от гърдите, от бутчетата - в общи линии каквото има, но колкото е по-тлъстичко, толкова по-добре.
1 главичка лук, нарязана на ситно
2-3 скилидки чесън - също на ситно
3/4, максимум 1 ч.ч. булгур
1-2 с.л. мазнина
за подправяне - сол, черен пипер - на вкус, и джоджен (най си върви с агнешкото).
Изпълнението е простичко:
В голям тиган или тенджерка се загрява мазнината и се пуща нарязаното месо. Пържи се докато промени леко цвета си, добавят се лука и чесъна и след като поомекнат се добавя малко бульон колкото да покрие месото. Намаля се силата на котлона с 1/3 и се оставя леко да си къкри. Добре е това да става под капак.
В същото време булгурът се накисва с вряла вода за 10-а минути и след като се отцеди се сипва при месото. Долива се бульон (зеленчуков или месен, или пилешки, какъвто има) или просто топла вода. Количеството трябва да е в съотношение 1:3 - булгур-долята течност.
Оставя се да къкри - за около 30-а минути месото е готово (или поне до омекването му) като в края на готвенето се подправя със солта на вкус, черния пипер и подправката.

Простичко и невероятно вкусно.












П.П. Почти по същия начин може да се приготви и пилешко (става значително по-бързо) или с телешко (изисква повечко време).

П.П. П. Най-бързо става, ако месото е предварително сварено или печено.
Запържват се лука, чесъна, веднага накиснатия булгур, бульона и месото. В този случай ястието е готово за 10-15-а минутки.

Най-лесното и вкусно печено агнешко

 Това е може би най-лесния начин да се опече вкусно агнешко и при това с минимум цапане на съдини и др.п.
 Тъй като начинът е бърз и кратък и аз ще бъда кратък.
 Необходимо е агнешко поне около 1,5 кг (в случая бутче и гърди с ребрата), сол и черен пипер на вкус, стрък розмарин (ако няма, поне 1 ч.л. сушен и натрошен), червен пипер (може и малко лютив), олио за намазване. Разбира се и подходяща голяма тава.
 Изпълнението е лесничко:

  Агнешкото се измива, леко подсушава и слага в тавата, в която ще се пече.

Както си е в тавата, агнешкото се намазва с олиото от двете страни, поръсва се пак от двете страни с подправките, които с ръка се втриват в месото.
Тавата се завива с фолио добре и отива на хладно за няколко часа- може да престои и 12 и повече часа.
Преди печенето му се сипва 1 ч.ч. вода (бяло вино или пък бира-въпрос на вкус).

Завива се и се пече във фурната на 160 С поне 3 часа.
След това се вади, проверява се месото - с вилица какъв сок пуща или се прави опит да се откъсне парченце от него. Ако се къса лесно, готово е... Ако не е готово, се връща във фурната и се пече до готовност.
Ако е готово, просто месото се обръща и под вентилатор на малко по-висока температура - 180С, се дозапича до зачервяване.

 

При желание след един час печене, тавата може да се извади и да се добавят кг обелени картофи.

Така и гарнитурата ще е готова ...

Действително, много лесно за изпълнение - отнема максимум 10-15 минути за приготвянето и сетне само печенето.

Търпението си заслужава.

В краен резултат - крехко и невероятно вкусно печено агнешко.