вторник, 6 септември 2016 г.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК 6-ти СЕПТЕМВРИ!


 Днес би трябвало да е ден за гордост за всеки Българин и за празнично настроение заради славната ни история, а дали е така?
 Този надпис стои и на Народното ни събрание, което взе, че стана Парламент, а смисъла му май го изгубихме и все повече се разединяваме и противопоставяме един другиму ... Вероятно докато ни обземе пълна апатия.


 Ентусиазъм, жертвоготовност, патриотизъм - само думички, които постепенно губят смисъла си за болшинството от нас. 
  Децата ни изучават някаква странна история, която се чудя все повече и все повече чия е? получават възпитание в евроатлантически ценности, които не знам какви са? изхвърляме от учебниците български автори и дори правилния български език и "маймуницата" и очевидната неграмотност все повече се налагат в обществото ... Мога да продължа до безкрайност, но не мога да не спомена и пълното безхаберие на измислените ни политици и пълната им дезинтересираност от националния ни интерес.
 Тъжно ми е, а не празнично.
 Днес видях каква е "тържествената" програма в града ни - пълна трагедия и някакво измислено "прабългарско шоу", както и тъп концерт вечерта на площада. Чак да ти се втръсне ...

 Наложи ми се да се разходя по работа из града: магазините си работят като в делничен ден, а пазарЯ - на пълни обороти, но цените са по-високи от вчера... Хората по улицата колкото и малко да са, с едни угрижени физиономии - все едно, че са им потънали гемиите. Като казах на един познат по улицата "Честит празник", отнесох такъв поглед и едно дълго замисляне ... "Аха, честито да ти е!".
 Бая походих и освен на нашата тераса, само на още две три места видях националния ни Флаг да си виси тъжно ...



 И тъй като на мен ми е тъжно, подготвих си продуктите  и ще си направя тържествена вечеря по любима рецепта и с хубавото питие ще си пийнем за България, която си заминава ... но за къде ли?