вторник, 30 август 2016 г.

Уникална вкусна пица



























Както наскоро едно форумно другарче -Пеп-4о, писа "Батето, тя пицата винаги е простичка, тесто и плънка. Нищо друго, обаче любима почти на всички." - констатация, с която не мога да не се съглася.
Въпреки това, по моя преценка най-важно е тестото и то пак си зависи кой как я харесва - един тънка и хрупкава, друг - дебела и пръхкава. Преди доста години, демек преди "демокрацията" при нас се предлагаше почти един и същи вид пица - дебела питка, намазана с лютеница и с кръгчета нарязан кремвирш. Е, нещо се отплеснах-това е друга тема и друг път за това.
Та да се върна на точно на тази пица, защото в нея най-различното е тестото: изключително лесно и бързо за правене, с още по-лесни за помнене пропорции и т.н.
Ама няма как да не направя едно отклонение - този вид тесто за пица от доста време (поне няколко години) се "подвизава" из разни руски кулинарни сайтове и не се знае кой го е пуснал първи - в общи линии всеки пише видях го в Интернет или при еди кой си, но той пише, че го видял еди къде си. Най-често се среща като "пица минутка" с обяснението, че е минутка, защото се изяжда за минутка, а не се прави за минутка, макар че наистина става за минутка.
В оригиналните руски сайтове тестото е:

4 с.л. сметана, 4 с.л. майонеза, едно яйце и 9 с.л. брашно. 
Всичко това се разбърква, изсипва в тава за печене и отгоре се нарежда плънката по желание.

Правил съм по оригиналната рецепта още като я видях за пръв път. Сетне във времето започнах да я променям лека по-лека, за да стигна до мой вариант, който най-много ми харесва.

Бях решил да издиря поне два три руски линка, но "Чичко Гугъл" за пръв резултат ми показа "пица аламинут" в нашенски блог, където руската рецепта е преведена едно към едно, включително и с плънката. 
Това ме отказа от всякакви опити за издирване на някоя по-стара версия и затова си пущам моя вариант, без да се смущавам и притеснявам:

За тестото:
равни количества гъсто кисело мляко и домашна майонеза, едно яйце, сода и брашно.
Всичко се измерва в с.л. като ако млякото и майонезата по 3 с.л., то брашното е седем, т.е. увеличава се с 1 с.л. заради яйцето.
В моя случай за тава 36 см бяха по 5 с.л. кисело мляко, майонеза, едно яйце, 1/2 ч.л. сода, загасена в киселото мляко и 11 с.л. брашно.
В зависимост от големината на съдината може да се прави в пропорция от по 3 с.л. и т.н., но при по 6 - вече си е направо за два броя.
Домашната ми майонеза е млечна с няколко пасирани маслини в нея.

За плънката в случая:
3-4 с.л. домашен кетчуп, около 150 грама сварено пилешко месо от гърдите и нарязано на произволни парченца, около 150 гр. моцарела, нарязана на тънки резенчета, 1 домат, нарязан на тънки шайби, около 70 гр. настърган кашкавал и за подправяне по 1 ч.л. риган и чубрица.

Изпълнението си е елементарно:










В купа се слагат всички продукти за тестото и с лъжица се разбиват (по-скоро разбъркват) добре до получаване на еднородна маса.  











Тавата, в която ще  печем леко се намазнява и пак с лъжицата тестото се разстила по нея на тънък пласт.
Следва намазването с кетчупа, разхвърлянето на пилешките късчета равномерно от горе.







 Нареждат се резенчетата домат, отгоре моцарелата.

 Поръсва се с подправките и с една идея зехтин.

 Завършва се с разпределяне на настъргания кашкавал.






Оформената пица се пъха в предварително загрята на 220 С фурна.

Пече се 25, максимум 30-а минути (зависи от фурната), но то си става ясно кога е готова.

 Оставя се малко да поизстине, реже се на парчета и ...
 Хоп, някой си е отмъкнал парченце докато се мотам ...




Блатът се получава леко хрупкав.
Дебелината му зависи от количеството тесто.
Запазва се мека и приятна и за другия ден.

 Страхотна пица.
Наистина се прави страшно бързо и лесно, а се получава уникално вкусна.