Най-лесната баница

По-скоро това е най-мързеливата и лесна баница, която съм правил.

При това се появи съвсем случайно. Бях си наумил да правя баница, но като като извадих корите от пакета бях шокиран - изсъхнали и ронливи. Погледнах - на 10-я ден от датата производство, но явно пакетът е имал дупки. Няма да ги изхвърлям я - просто смених начина на направията.

Необходими продукти като за баница - един пакет кори, 4 големи яйца, 1 кофичка кисело мляко, 250 грама сирене, 1 ч.л. сода бикарбонат, 30-а грама масло на рязано на ситно, 1 с.л. брашно и 1 к.ч. прясно мляко.

Изпълнението направо няма какво да се описва:

В голяма купа се слага сиренето, чукват се при него яйцата и с вилица сиренето се натрошава произволно.

Сипва се киселото мляко като в него се загася содата, слагат се брашното и прясното мляко и всичко се разбърква добре пак с вилицата.

Получава се нещо ей такова....

В тази смес се пущат натрошените парчета кори за баница.

Разбъркват се с вилицата...

Тавичка с незалепващо покритие леко се намаслява и в нея направо на части се пресипва нашата баница.

Тук таме се напъхват парченцата масло.

И заминава да се пече във фурната на 180 С, която е загрявала докато баницата се "забърква".

 

След 45-50 минути нашата баница е готова - добре зачервена.

Оставя се малко да си почине и се прехвърля върху решетка и завива с кърпа буквално за 10-а минутки.

Сервира се върху дъска и се нарязва направо с ножчето за пица (онова дет е кат колелце). Като ще е мързелива и рязането да е такова...

Получи се страхотна баница - пухкава и вкусна.

И най-важното - цялото й "подреждане" отне буквално 7 минути ...

Може да се направи и с дебели кори - от тези на сач. Тогава става още по-хубава.

Бързо, лесно и вкусно!

П.П. 7.12.2018 год.: Вместо в голяма тава, може да се направи и малки съдинки и направо да станат индивидуални банички. Или да се опече на тиган, както ги прави Пеп4о. Идеята за тигана я заимствам от нея.

Маринован чернокоп

Очевидно, наистина тази есен е имало доста чернокоп, защото дори и в рибното магазинче при нас имаше такъв. Понакупих се - за пържене, за печене на скарата (най ми харесва така), но и доста поизостана. За проба реших да направя маринован.
Правих го доста по-различен начин, получи се страхотен резултат и затова го споделям:
Необходими са чернокоп, морска сол, захар, оцет (ползвах ябълков - с по-мек вкус е); зърна черен пипер, морков, лук и копър, зехтин.  Количествата зависят от количеството на рибките. Важен е принципът.
Изпълнението е лесно:

Рибоците се почистват, измиват се добре. 
Слагат се в съдина, в която има вода, леко подсолена и с добавка на 2-3 с.л. оцет.
Нека престоят така поне два часа.
След това добре се подсушават.
Солта и захарта се смесват - на 3 с.л. сол - 1 с.л. захар.
Коремчетата се пълнят с тази смес и рибките се поставят в съдина с нея и затрупват.

 

Нека да престоят в солената смес поне 12 часа. Достатъчни са им толкова.
Знам, че по принцип захар не се слага при солене на риба, но се оказа, че доста променя вкуса и резултатът е по-добър.
След соленето рибата се изкисва за около 30-а мин. в студена вода с добавката на 2-3 с.л. оцет.
Подсушават се с кухненска хартия. 

Вземат се подходящи бурканчета, на дъното им се слага малко черен пипер, лук, нарязан на полукръгчета. Рибките се филетират и внимателно се нареждат в бурканчето като тук таме се слага морковче, малко копър, лук. Може и ситно нарязана скилидка (но аз не харесвам и не слагам).


 

 Когато бурканът се напълни, се налива зехтин почти догоре. Сетне зехтинът се излива в тиган, тенджерка и се загрява добре (но не до максимум). При загряването може да му се пусне едно дафиново листче.
Изчаква се малко да изстине и рибките са заливат с него. По този начин количеството на зехтина е точно. 
Затваря се с капачката добре и като изстине заминава в хладилника.

След третия - четвъртия ден може да се напада.

Невероятно, просто дзверски крехък и вкусен рибок.

Върви се страхотно с водка. Па и с друго питие.

Най-лесното и вкусно печено агнешко

 Това е може би най-лесния начин да се опече вкусно агнешко и при това с минимум цапане на съдини и др.п.
 Тъй като начинът е бърз и кратък и аз ще бъда кратък.
 Необходимо е агнешко поне около 1,5 кг (в случая бутче и гърди с ребрата), сол и черен пипер на вкус, стрък розмарин (ако няма, поне 1 ч.л. сушен и натрошен), червен пипер (може и малко лютив), олио за намазване. Разбира се и подходяща голяма тава.
 Изпълнението е лесничко:

  Агнешкото се измива, леко подсушава и слага в тавата, в която ще се пече.

Както си е в тавата, агнешкото се намазва с олиото от двете страни, поръсва се пак от двете страни с подправките, които с ръка се втриват в месото.
Тавата се завива с фолио добре и отива на хладно за няколко часа- може да престои и 12 и повече часа.
Преди печенето му се сипва 1 ч.ч. вода (бяло вино или пък бира-въпрос на вкус).

Завива се и се пече във фурната на 160 С поне 3 часа.
След това се вади, проверява се месото - с вилица какъв сок пуща или се прави опит да се откъсне парченце от него. Ако се къса лесно, готово е... Ако не е готово, се връща във фурната и се пече до готовност.
Ако е готово, просто месото се обръща и под вентилатор на малко по-висока температура - 180С, се дозапича до зачервяване.

 

При желание след един час печене, тавата може да се извади и да се добавят кг обелени картофи.

Така и гарнитурата ще е готова ...

Действително, много лесно за изпълнение - отнема максимум 10-15 минути за приготвянето и сетне само печенето.

Търпението си заслужава.

В краен резултат - крехко и невероятно вкусно печено агнешко.

Супербързи кюфтета със сос

Това е нещо от поредицата супер бързо и лесно. Приготвянето отнема буквално 10-а минути, а ястието е готово максимум за 20-а минути.

За 4 порции са необходими около 400 грама кайма (в случая само телешка, но може каквато има), 1 ч.ч. сварен ориз, сол и черен пипер на вкус, 1 ч.л. риган, 1 глава лук, 2 пълни с.л. с брашно.

Изпълнението е елементарно:

В тенджерката се слагат 2-3 с.л. олио и докато олиото загрява, лукът се нарязва на ситно и пуща да се задушава в мазнината.

В това време каймата се смесва с подправките и ориза и набързо се оформят кюфтета с желана големина.

(може и с несварен ориз-около 1/3 ч.ч., но тогава времето на варене се увеличава малко - до сваряването му)

 В тенджерката се добавя и брашното, колкото да го грабне огъня, налива се около 0,5 л вода (или бульон) и почти веднага се пущат кюфтетата в получения сос. 

Намаля се силата на котлона наполовина - да къкри, а не да ври (така кюфтетата ще се запазят цели).

В края на варенето се добавят сол на вкус, малко риган или 1-2 ч.л. сушени зеленчуци.

Бързо, лесно и вкусно!

Бърз и лесен домашен суджук (луканка)

Доста съм писал за домашните суджуци и луканки (е значително повече съм правил, де), давал съм рецепти, идеи... Отделно от това съм правил и собствени проучвания за рецепти и технология на направията.

Оказва се, че като човек, който любителски се занимава с направията на домашни колбаси, изобщо не съм се замислял по някои елементарни въпроси.

На практика съм оборудван като един миниколбасарски цех - две месомелачки (обикновена и електрическа - доста производителна), специална пълначка (пак машинка), вакуум машинка, фунийки за пълнене в изобилие, дъски, сатъри (няколко броя), специални ножове, стяги и т.н. и т.н. Да не споменавам и за специалния прът за простиране (дръжка на счупено знаме от протестите през зимата на 1997 год.)... Да не споменавам, че почти винаги имам запаси от черва за пълнене и т.н. И още едно удобство, което не е за подценяване - пазарът в нашия скромен град - на него винаги могат да се намерят черва за пълнене, подправки и какви ли не други необходими неща ...

Та от въпросите, които ми задават понякога се озадачих - добре де, казвам купете, смелете, смесете, напълнете в черва ... ами какво да правят тези, които нямат каквото и да е оборудване, а им се иска наистина хубав домашен колбас - суджук или луканка.

Е тази публикация посвещавам точно за такива хора. Освен доброто им желание и отделянето на малко време, май не е необходимо нещо друго.... А за тях имам и други идеи, но нека да са в отделни публикации.😀

Та да си дойдем на думата:

Първо, за каймата: влиза се в месарския магазин и се избира подходящо месо - телешко и свинско. Нека да са 2 кг телешко (от плешката, от бута и т.н.) и 1 кг свинско (желателно е от гърдите). Нека още в месарницата да го смелят - поне при нас почти във всяка добра месарница имат месомелачки и вършат тази услуга. (Не съм виждал мелачки само във веригите големи магазини). Нека да го смелят два пъти - няма да ги затрудни.

В краен случай може да се купи съответното количество смляно месо - поне в нашите месарници продават и смляно от тях месо.

Второ, в същата месарница вероятно продават пакетчета готова подправка за суджук като тази снимката. Ако я няма точно тази, със сигурност има друга или пък ще се купи от друг магазин.

Обикновено за разчетени за три кг кайма и затова почнах с това количество за покупка на кайма.

Третата стъпка, прибираме се в къщи, взема се подходяща съдина, в която се слагат двата вида смляно месо и се изсипва отгоре пакетчето от готови подправки.  

Може да се добавят по желание още малко черен пипер, кимион, ронена чубрица и т.н.

Впрочем тази е доста добре балансирана, но аз си добавям и някои други неща - по собствен вкус.

Следва добро омесване - отнема не повече от 10-а минути.

В процеса на месенето добавям около 100-150 мл алкохол - бърбън, друго уиски или хубаво вино. Въпрос на предпочитание и желание. 

Може и без него.

Омесената кайма се прехвърля в найлонов плик и заминава в хладилника поне за 24 часа.

Може и да си остане в купата като се покрие със стреч фолио, но в пакета е по-лесно за слагане в хладилника.

След като каймата е узряла (т.е. престояла в хладилника), се взема марля (продава се във всяка аптека за около 1,50 лв за метър), тензух (хасе). Изрязват се правоъгълни парчета, сгънати на две и в тях се опакова част от каймата - нека парчетата са по 300, максимум до 500 грама.

Овързват се с конец и са готови за простиране...

Така овързани запазват формата си.

В процеса на сушенето се налага през ден през два леко да се притискат с ръка - пак заради формата и да станат стегнати...

  Както са увити, нека да си постоят една нощ върху кухненска хартия  и на другия ден висват на терасата - при мене да правят компания на останалите им събратя приготвени по друг начин.

Желателно е преди това всяко парче да се претегли. И по степента на намаляне на теглото се ориентираме за готовността им - трябва да загубят около 35 % от теглото си. 

Тези станаха готови за 12 дни - на 28-ми.11. виснаха на терасата и на 10-ти.12. бяха абсолютно готови.

Да си призная честно, можело е и ден два по-рано да бъдат нападнати...

Отстранява се марлята ...

Следва нарязване и наслада ...

Да не говорим за питиетата и за вкуса ...

Дзверски вкусно и при това лесно и бързо... изпълнено направо с подръчни средства.




П.П. Подчертавам - това е начин да се направи бързо и лесно, с минимум усилия, включително и с готови подправки.

П.П. Радвам се, че 600-та публикация в блога ми е точно тази.

И от месото може да се пести

Ха сега де!? Как така да се пести от месото? То и без това си евтино в момента...

Може и то не малко да се спести. Затова ще се опитам тука да давам някои трикове за поевтиняване на трапезата като съм готов да приемам всякакви съвети в тази насока.

Стига да не те домързява, разбира се:

1.Е, тук не става дума за месо за пържоли или за нещо друго, а за месо за готвене.

В нашите месарници на пазарЯ в момента се продават кости с месо - по 1,80 лв/кг.

Купих за 2,70 лв точно 1,5 кг от тези кости, които продават като "рагу" с месо.

Сварих с подправки, обезкостих и получих точно 2 л перфектен бульон и 0,700 грама сварено свинско месо.

Както е сварено в мултикукъра, така и се оставя за една нощ. Всички неприятни мазнини правят филм най-отгоре и се изгребват и изхвърлят с решетъчна лъжица.
След прецеждането бульонът е перфектен.

С това количество дори и гости могат да се посрещнат - страхотна яхния със зеленчуци, с картофи и бульон ... 



2.Готовата кайма, която се продава в магазините, изобщо не я препоръчвам. Страх ме е да си помисля какво има в нея.
Па да си купиш плешка или бут, да не говорим за врат, за да се смелят на кайма за едни обикновени кюфтета или за мусака,или за пълнени чушки, си е направо престъпление и пилеене на средства.

Препоръчвам да се купува от т.нар. "месо  за готвене", което предлагат по месарниците и магазините. Различни видове е - има и изрезки от бута, и от плешката, и от врата, и от гърдите и т.н.
Това е най-подходящото месо за обикновена кайма, а излиза с около 40 % по-евтино.

3.Вместо да се правят пържоли от филето, което е 10,50 лв/кг и които дори стават сухи, могат да се направят с правилно нарязано месо от бута, който е с почти 30 % по-евтин. Отделно от това стават и по-сочни...

4.Когато се купува месо, което ще се ползва за готвене, за предпочитане е да се купува месо с кости. Хем е по-евтино, хем сготвеното става по-вкусно.

5.Готовите пуешки пържоли от бут са невероятно скъпи - над 15 лв за кг. Е няма страшно, може да се купи цяло пуешко бутче (от 3 до 5 лв за кг), да се обезкости и пържолата ще излезне около 7,00 лв за кг.

Майонеза с рохко сварено яйце

В последно време на различни места (форуми, ФБ и т.н.) често срещам един повтарящ се въпрос - а не е ли опасна майонезата от прясно яйце и дали не носи някакви опасности от зарази и др.п.?
Въпросът е доста спорен, но тази майонеза е най-подходяща точно за такива хора, които се притесняват от прясното яйце в майонезата.
По-горе съм писал за майонеза от твърдо сварено яйце, а тази е от рохко сварено яйце.
Необходими са едно рохко сварено яйце, 1 ч.л. дижонска горчица, 1 ск. чесън, идея бял млян пипер, 1 с.л. лимонов сок и поне от 200 до 250 мл олио (или смес от зехтин и олио - зависи от предпочитанието).

Сварява се рохко яйце - максимум 3-4 мин., леко се зачупва и с лъжичка се изгребва съдържанието от черупката и се слага в купата на пасатора.
От снимката се вижда - белтъкът леко е стегнал, а жълтъкът си е направо течен.

 В купата на пасатора се добавят солта, пипера, горчицата, олиото и лимоновия сок. 

 Пасаторът се опира до дъното на купата и се пасира - за около 30-а секунди, майонезата е готова.

За по-гъста може да се добави малко повече мазнина. 
Ако е станала съвсем гъста, може да се разреди с малко топла вода - 1 с.л. и да се разбърка.



П.П. За пикантен вкус може да се добави 1 ч.л. джинджифилова паста или хрянова такава.
Невероятно вкусна става тази майонеза.  

Повече за майонезите съм писал тука.  

 

Домашен хайвер от попчета

 За домашния тарама хайвер съм писал доста в блога си, но този път е направен по коренно различен начин и затова го споделям.

 В края на септември последно ходихме ей така за един уикенд до морето и на връщане яко се "запасих" с кефал, паламуд, попчета, миди и куп други неща, които си отлежават във фризера и чакат по-добри времена.

 Миналия ден дойде ред на едни попчета, които реших да изпържа. При почистването им бях направо шашардисан - почти всяко имаше хайверче в него и то бе отделено старателно. От шест попчета "добих" цели 4 с.л. хайвер, който след леко изкисване и почистване бе прехвърлен в бурканче и "засипан" със сол - почти 2 с.л. Така си престоя два дни в хладилника и му дойде реда да бъде направен.

 За това количество - почти 300 гр. невероятен хайвер са необходими 1 с.л. хайвер от попчета, 1 ск. чесън (разбира се обелена), почти 1 ч.ч. олио и зехтен (смесени поравно), щипка бял пипер, 1 ч.л. горчица, 1 с.л. лимонов сок и 2-3 с.л. топла (почти вряла вода).

 Изпълнението е простичко:

Хайверът се поставя в голяма чаша със студена вода, която се сменя един два пъти - за да се обезсоли.

Прецежда се и се слага в купата на пасатора. Слагат се чесънчето, черния пипер, горчицата и 3-4 с.л. от мазнината. Започва да се разбива като пасаторът се държи на дъното и леко полека се долива останалата мазнина. Получава се много гъста консистенция, която се разрежда с лимоновия сок и с вряла вода - 2-3 с.л. - в зависимост от желаната гъстота. Трябва да се има предвид, че като престои в хладилника, се сгъстява още.

Желателно е готовият хайвер да престои в хладилника няколко часа и да се опита на вкус - може и да има нужда от малко солчица.

Поднесен с препечени филийки и малко масълце е страхотно мезе към добре изстуденото питие.

Получи се по-скоро крем-хайвер, а не обикновената тарама.

Дзверски вкусен!

ДОМАШНА СЪЗДАРМА от телешки джолан и шилешко

За да не се повтарям, тъй като технологията е същата като при саздърмата от телешка глава, просто продължавам с поредната саздърма от телешки джолан и шилешко.

Необходими са един телешки джолан - излиза около 2,8 - 3 кг и шилешко - по-тлъстичко откъм гърба (ребрата) - около 1 кг или малко повече. Имах и едно пуешко бутче, което също влезе в употреба ...
Подправките са същите, както при другата по -горе, но този път добавих и 2 ч.л. лютиво чили.

Тъй като телешкият джолан е много голям, желателно е в месарницата да го нарежат на по-малки части - на мен ми резнаха на три ...

Следва процедурата по варенето - то си се вижда - докато месото окапе от костите.....
Вари се по познатия начин - с лук, чесън, дафинов лист, морков, корени от магданоз - ще остане един разкошен бульон сетне ...

 Следва обезкостяването и почистване, прецеждане ...


 Сетне пърженето, докато остане на мазнина....
 Бърка се непрекъснато, тъй като количеството е доста и рискът да загори е доста голям ...

Пълни се в отрязани бутилки от каквото има, оставя се да стегне и сетне пренощува в хладилника ...

 Бутилките се изрязват и изхвърлят ...

 От това количество, впрочем, излезнаха 3 кг създарма ...

Готовият продукт се нарязва на парчета - колкото за едно -две хапвания ....

 Направо е разкошна и леко, ама почти неуловимо пикантна ...

При това количество, естествено вакумиране и в хладилника.

По(ти спокойно ще стигне до Нова година ..., ако не свърши още този месец ....

Не мога да опиша вкуса...

Наздраве!