Руло "МОЗАЙКА"

 Няма спор- едно от най-популярните рула със зеленчуци и варени яйца е руло "Стефани". Много е лесно за изпълнение и въпреки това за много хора е доста трудно и не винаги им се получава както трябва: често се напуква, често се пресушава и т.н. ...

    Затова сега ще предложа едно друго руло, което става не по-малко вкусно, достатъчно красиво за поднасяне и най-важното много е лесно за изпълнение. Може да се направи и от най неизкушения в готвенето. 

    Още по-важното е, че си няма точен набор продукти и точни количества. Може да се направи и с наличните неща в хладилника - тип "обери хладилника".

Започвам с примерните продукти: 

1 кг мляно месо или хубава кайма. Слага се в подходяща голяма купа и се овкусява със сол и черен пипер на вкус.

4 твърдо сварени яйца се нарязват на кубчета.

Следват:

четири пет  кисели краставички; 2-3 сварени и обелени средни моркова;

100-а грама бекон (още по-добре варено пушен);

100-а грама сланина;

1 обелен и почистен домат - само твърдата част;

1 или 2 печени чушки (примерно една червена и една зелена);

100-а грама кашкавал

Всички продкти се нарязват на ситни кубчета и омесват с каймата без голямо престаравяне.

Носи добавянето и на други налични продукти - въпрос на наличности и желание.  Може да се подправи с идея пушен червен пипер, риган или дрги любими подправки.

Голямо парче хартия за печене се намачква или леко навлажнява. Върху него се прехвърля каймата и с ръце се оформя на продълговато руло, а сетне се навива хартията и пристяга от двата края като бонбон.

Така се получава хубаво стегнато руло с желаната големина според тавата за печене.

Вместо хартия може да се ползва стреч фолио, парче найлон и т.н.

Тавата се намазнява добре и в нея се прехвърля така оформеното руло. Отгоре с добре намазнени ръце леко се заглажда.

Фурната се включва да загрява на 180С и в това време се обелват 4-5 картофа и нарязват на парчета с желана големина. В случая добавих и един патат.

Препоръка: нарязаните картофи е желателно да се изкиснат за известно време в хладка вода и да се измият няколко пъти добре, за да им падне нишестето. Така няма да залепнат при печенето.

Добре измитите картофи се осоляват и опиперяват, леко намазняват и прехвърлят в тавата при рулото. 

Налива се малко течност, покрива се с алуминиево фолио и се пече около 50 минути. След първите 30 мин. фолиото се маха. Пече се до готовност - времето на печене зависи и от фурната. Може да се пече и на 170С с вентилатор.

След изпичането, рулото и картофите се прехвърлят в подходяща съдина, а сосът от печенето може леко да се сгъсти с малко масло и нишесте и да се ползва са заливане на резените руло при поднасянето им.

Препоръка: при правенето на каймата не е препоръчително да се слагат изцеден хляб, галета или настъргани картофи. Така при печенето рулото няма да се напука.

В края на печенето рулото може да се наръси с настърган кашкавал или моцарела.

От посоченото по-горе количество продукти се получава руло, което може да се раздели на поне 15 порции.

Затова, когато го правите, преценете количеството продукти.

Вместо с печени картофи може да се поднесе с картофено или грахово пюре. Гарнитурата е въпрос на предпочитание.

Правете смело - става лесно и наистина дзверски вкусно.

С това руло може да се отстрамите и пред гости дори.

Пробвайте и НАЗДРАВЕ!

За най-крехката пържола на скара

     Този път не чакайте от мен някаква рецепта как да се направят най-крехките пържоли на скара или на грил тиган.

    Просто ми ще да споделя малко личен опит в резултат на метода "проба грешка" и да дам някоя и друга идейка.

    Първа идея:

    Преди доста години бях прочел някъде за проведен конкурс за най-вкусен шашлык нейде из Кавказ. Явили се доста майстори на шашлыка - всеки с неговата си тайна рецепта за овкусяване. Най-интересното, че освен журито от признати майстори, самите участници също давали оценки на останалите. Почти единодушно спечелил един човек, напълно непознат им и то от един забутан из планините аул. Не искал човекът да си каже тайната и толкова. Чак след като спечелил за втори път, обяснил, че тайната на крехкия му шашлык е в мариноването на месото в изворна вода от едно изворче до неговия аул.

    Реших, че това е някаква лакардия и не й обърнах внимание. 

    Споменавал съм в блога, че преди доста години като видна банкетна фигура и чест посетител на едно много добро заведение им давах съвети за подобряване на кухнята.

    Тогава за пръв път пробвах метода за мариноване на нарязаното за шишове месо в чиста вода. Без да преувеличавам, наистина се получава. Месото се нарязва на късове, слага се в студена (почти ледена) вода и за 24 часа в хладилника. След това подсушава, нанизва на шишовете, леко овкусява, няколко капки мазнинка и върху добре загрятата скара.

Така лека полека си дойдохме на думата за пържолите. За мен най-добрата пържола става от врата. Реже се с дебелина под един сантиметър. Не се начуква, нищо не се прави - само се оформя с ножа за фасон. 

В подходяща съдина се слага ледено студена вода, в нея се разтваря една идея сол (примерно на литър вода - 1 ч.л. сол), добавя се и една щипка прясно смлян черен пипер и се потапят пържолите. Най-добре е отгоре нещо да ги притиска, за да са потопени добре. Идеално е да престоят на студено поне 24 часа - примерно от тази вечер за утре вечер.

Преди печенето се подсушават добре. В купичка се смесват малко мазнина - олио (зехтин) с малко черен пипер и с четка се намазват от едната страна. Веднага след това върху добре загрятата скара или грил тиган. Когато ги пека върху скарата или барбекюто ползвам от тефлоните подложки. Пече се буквално 2,5-3 минути, намазнява се от горната страна и се обръща. Пече се още толкова като се ръсва вече и с малко солчица.

За получаване на "решетка", след като пържолата се е пекла около 2 минути, с щипка се обръща напречно на скарата и се пече от 1,5-2 минути. След това се обръща и процедурата се повтаря с напречното обръщане.

За толкова време става медиум реър, а за медиум - с вътрешна температура поне 55С, се пече по 3,5-4 минути.

Пържолите стават дзверски сочни и крехки.

Готовите пържоли се слагат в доре затоплена съдина, която се покрива с капак. Вътре в съдината пущат соковете си и се "изравняват".

Най-големите хитреци пущат в тази тенджерка резенчета лимон или портокал.  Загряват сетне съдината на силен огън, изтеклите в нея сокове да започват да се изпаряват и чак тогава ги сервират.

    Втора идея:

    Много е подходяща за месо от бут или по-старо и жилаво месо.

    Процедурата е същата, но във водата се добавя не по-малко от 1 ч.л. сода бикарбонат и идея оцет или лимонов сок. Ако месото е много старо и жилаво може предварително дори леко да се поръси със сода и тогава да се "маринова".

    Содата има това вълшебно свойство, че окрехкотява месото невероятно много.

    Трета идея:

    Голям ефект за получаване на крехко при печенето месо е накисването му или мариноването му в ... ?! ... кока кола. Поне за няколко часа. 

    Само че тук има вероятност да се получи леко сладникав вкус. Затова за предпочитане е пепси-колата, която не е толкова сладка.

Малко отклонение преди да продължа: След като пържолата се обърне върху вече опечената страна може да се сложат резенчета гауда, моцарела или най-обикновен кашкавал, които допринасят за получаване на повече вкус.

    Четвърта идея:

    Много добър ефект върху окрехкотяването на месото дава старият лук - по-скоро сокът от него. Лукът се нарязва на полумесеци, осолява и опиперява, добре са намачква и втрива във вече нарязаните пържоли.

    Работи много добре, но мариноването по този начин не трябва да е много продължително - не повече от няколко часа, защото в един определен момент лукът придава леко, а и не само леко, горчив привкус. Така че вместо да получим добър резултат, можем само да изпортим месото или пържолата.

    Такъв ефект, дава и ситно нарязаният праз и/или сокът от него. Разликата с лука е, че може в него да се "маринова" доста по-продължително време.

    На последно място,

    следва да имате предвид, че тука не говоря за обикновеното мариноване на месо - в подправки, разни барбекю сокове, захари и др.п. То касае основно вкуса на печената пържола, а не нейната крехкост.

    Впрочем, оставям тази публикация "открита" в възможност да бъде допълвана не само от мене, но и от Ваши съвети и споделен опит.

    Пробвайте някой от моите варианти и .... ами за сегашен финал само едно НАЗДРАВЕ!

Палачинки с телешки мозък

 

         Субпродуктите у нас са много подценени, за да не кажа отричани неистово без всякакво основание и с някакви безумни аргументи.

    Нямам за цел да пиша колко полезни минерали, витамини и др.п. съдържат.

    Няма и да пиша, че субпродуктите са били наричани петата част на животното и че са били основно храна за бедните.

    Народонаселението в миналото е хапвало месо само по празници и по особени случаи, но нищо от животинчето не се е изхвърляло и е влизало в употреба. Тука мога да говоря много за пастите в Италия, за хаша в Кавказ, за бахура или кървавицата (биля и много популярна във Франция и Испания) и какво ли не още...

    Модерна Европа е изхвърлила от магазините си дроб, мозък, черва и т.н. т.н. 

    Ние като по вярващи в Папата изхвърлихме почти всички субпродукти. Сред тях и мозъка било той да е свински, агнеЩи или телешки. 

    Да намериш мозък в месарница е все едно да удариш 5-ца от Тотото. Този път ударих направо 5+, защото имаше повечко и купих няколко пакета.

    

Как панирам телешки мозък съм писал в блога. Този път по същия начин с тази разлика, че след изкисването и нарязването го заливах на два три пъти с вряла вода за кратко - по 10-а минути. И сместа за паниране я забърках с пълнозърнесто брашно и без куркума. Затова на снимката изглежда такова особено - почти като боза.

След изпържването на късчетата мозък установих, че ми е останала още от панировката и при това с късчета мозък в нея.

Няма да се изхвърля я ...Добавих в нея още едно яйце, 2-3 с.л. пълнозърнесто брашно и около 60-70 ситно нарязан мозък. 

Целях да постигна малко по-гъста консистенция от тази за палачинки.

Е, сетне е пределно ясно. Печене в силно загрят тиган, но като се ома предвид, че пълнозърнестото брашно не е идеалното за палачинки, просто ги правих по-малки - по около 15-18 см в диаметър.

След опичането от двете страни - намазване с масло.

Не мога да опиша каква дзверска вкуснотия станаха. 

Естествено, не си вървят със сладко или мед, а само със соленко.

Навих си ги на рулца, обилно намазани с домашното ми крема сирене. 

Признавам си без бой, не са много много подходящи за закуска, а по-скоро са като мезе към едно хубаво питие - дали биричка или розе, кой каквото харесва.

Впрочем не са и за тези, които не харесват субпродукти - особено мозък. Но останалите могат да пробват и няма да съжалят.

И последно, за предпочитане е да се направят с обикновено брашно, а не пълнозърнесто.