ПАЛАЧИНКИ без глутен с извара и не само

 За палачинките няма какво да пиша. Имам чувството, че и на 3 годишния Митко, ако му дадеш продуктите, ще си ги направи. Всеки си има собствена рецепта, при която му се получават и затова не му се иска да експериментира.

    В къщи, едва ли не по традиция - или в събота, или в неделя се правят палачинки, или бухтите на баба ... рядко нещо друго.

  В последно време правя палачинки основно от безглутеново и по-рядко от пълнозърнесто брашно. В общи линии проблемът е един и същ ... Поради липсата на глутен не могат да станат тъниньки и големички, а трябва да се правят малко по-дебелички и малко по-малки, за да не се чупят и да пазят форма.    

Ето и моят вариант за палачинки от безглутено брашно: две яйца, 200 мл прясно мляко, 2 с.л. зехтин, 1/2 ч.л. сол, 1 пакетче захар за кафе - 2 гр.; 8-10 ч.л. с връх безглутено брашно. Всичко се разбива много добре и оставя да престои около 15-а минути. 

Интересното е, че не всеки път от тези пропорции се получава смес за палачинки с гъстотата на боза - понякога се налага още малко мляко или брашно. Нямам обяснение за този феномен.

Печенето е с наливане на черпак (около 80 мл) смес в тиган, намазан с масло и добре загрят на 7 от 9 степени на котлона.

Получават се 7-8 палачинки с диаметър около 16-17 см, които се намазват с масло.

Само че в случая не става дума за обикновените, а за едни по-особени - с извара.

Опекох две палачинки и реших да експериментирам.

Направих два такива - един за пълнени, за които след малко (с основната смес) и ми се щеше нещо по-различно.

В стандартната смес, която споменах по-горе, чукнах още едно яйце и добавих 5 с.л. извара - безсолна, кашкавалена. Затова още малко сол и разбиване с пасатора до хубава кремообразна консистенция.

Стандартно печене върху намазнения тиган. ОТ него се носи невероятен аромат.

Внимание - на по-ниска степен на котлона и по-бавно печене, че иначе се разкъсват при обръщането.

За готовите е ясно - бучка масло набодена на вилицата и намазване...

Сервирах ги с мармалад от трънки...

(За трънките и за мармалада ще пусна отделна публикация, че сега им е времето).

Нямам думи да опиша каква вкуснотия се получи. Сигурно съм изял един тон палачинки през живота си, но тези бяха направо откритие за мене ... 

Крехки, мекички и топящи се в устата с дзверски вкус ...

Другият експеримент - след обръщането на стандартната палачинка като е готова от едната страна, на единия й край се нареждат тънки резени кашкавал (или моцарела, а за една добавих и тънинько резенче шунка), сетне се прихлупва с другата половинка и се пекат от двете страни до готовност. Може дори и да се турне тъничко резенче обелен дома. Разбира се, отново готовите се намазват с масло от двете страни.

Получава се палачинка трепач (направо калцоне)- няма как да не се хареса и на най-злоядото чудо под слънцето ...

Свършвам, за да не ставам досаден.

Само казвам, проявете малко творчество и най-обикновената тривиална палачинка ще стане най-желаната закуска.

Тука направо ще премълча, че е точно тази с плънката от моцарела и шунка, сетне я направих като креп Сюзет ... плъзната в малко масло с портокалов сос и Гран Марние ...

Е, айде да не се Уливаме, експериментирайте смело и сигулно ще намерите ново очарование в най-омръзналите ни палачинки.

Сандвичи на грил тиган

  Започвам с това, че не става дума за рецепта, а за един практичен съвет как да си направим лесна и вкусна закуска. В къщи, например, любими са пържените филийки, но по обясними причини вече ги ограничаваме заради пърженото и излишната мазнина.

    Е, и количества няма да давам - необходими са филийки стар хляб, яйца, малко прясно мляко, щипка сода и сол; може и чер пипер. За разкош - настърган кашкавал или настъргана моцарела.

Филийките се накисват в разбитите яйца с прясно мляко, щипка сода и сол, чер пипер. Понякога слагам и ванилова захар. За около 7-8 филийки са необходими три яйца и около 200 мл прясно мляко. Стават и с кисело мляко, но малко повече. Като поемат добре от течността и се напоят добре, филийките се нареждат на части в силно загрят грил тиган покрит с хартия за печене.

Пекат се няколко минутки под капак и се обръщат - от долу получават характерните черти от грила.

Обръщат се от другата страна и се наръсват с настъргания кашкавал или моцарела.

Печенето отново под капак - до разтапяне на кашкавала.

Те това е - има няма за 10 минути цялата закуска е готова за куп народ - при това без капка мазнина.

Всеки може да прояви въображение и да ги разнообрази и с други добавки.

Най-важното е, че няма пържене и излишни мазнини, а от друга страна - правят се буквално за няколко минутки. Хлябът е нарязан, яйцата с млякото се разбиват за 30 сек., сетне една минута за нареждане в грил тигана и да го наглеждаш.

За резултата - вкусна закуска няма да говоря, но страничният резултат - идеално чист тиган, който само може да се забърше и да се прибере ... 

Правете смело и импровизирайте. Както казах, това не е рецепта, а само една полезна идея ...

КРЕМ ДЕСЕРТ с извара и тиква

 

    Трудно в блога ми ще се намери някаква рецепта или идея за десерт по простата причина, че не си падам по такива работи. Понякога парче торта или баклава може да си престои в хладилника докато не стане за хвърляне. Пия си кафето без захар и ако нещо сладко се хапва, това е основно хубав и качествен мед.

    Само че в сезона на тиквите ми се прииска нещо с тиква - хем вкусно, хем приятно, хем да не е толкова сладко. При това с извара, тъй като в последно време се ползва "ударно" .

    Давам едни примерни количества, но всеки може да си го комбинира по свой вкус: 400 грама безсолна извара, 300 грама тиква, 1 пакетче ванилова захар, 1 пакетче желатин и 3-4 с.л.мед. Количеството е условно, но може и да се направи с повече извара и тиква, но тогава се увеличават и количествата на меда и желатина пропорционално.

Тиквата се обелва, нарязва се на малки парчета и се сварява с ваниловата захар. Водата е толно колкото да я покрие.

След сваряването се прецежда, слага се в купата на пасатора и се изчаква малко да поизстине и вътре се изписва пакетчето желатин. Добавят се меда и изварата и всичко се пасира до напълно кремообразно състояние. Ако е много гъсто, се добавя малко от течността от варената тиква. Трябва де получи малко по-гъсто от боза.

Налива се в чашки с желано количество - в случая пет броя по около 150 грама.

В някои чашки добавих по 1 ч.л. смесени мед с орехи и посипах с млян шам фъстък.

От там нататък е ясно - хладилник поне за няколко часа и сетне нападение.

За нашия вкус - идеално на сладост, но предполагам, че за други трябва да си увеличат количеството на меда. Или пък да си варят тиквата със захар като отчетат, че трябва да е повечко, за да компенсира вкуса на изварата.

"Десерчето" биде хапнато на Ура.

Прави се лесно, не иска каквито и да са усилия, а може да се комбинира по собствено желание с вкякакви добавки ...

Правете смело и подслаждайте живота си с нещо здравословно и вкусно!