Домашно крема сирене - почти Филаделфия

 

Докарах ред да напиша нещичко за домашното крема сирене, но в моя му вариант.  Ако чукнеш в търсачката и напишеш "домашно крема сирене" излизат стотици варианти, които в общи линии се свеждат до цедено кисело мляко или прясно подквасено с мая мляко и сетне пак цедено. Има и варианти с цедена заквасена сметана.

За моя вкус най-удачен е вариантът с цедена заквасена сметана с масленост 20% - една кофичка е 400 грама и около 2,20 лв. След изцеждането се добавят около 50 грама много омекнало масло и много добре се разбърква до хомогенна консистенция.

Е, не е съвсем Филаделфия, но не й отстъпва. А ценово има огромно предимство.

А ето го и моя "специален" начин за приготвяне:

Две кофички заквасена сметана (може и повече - зависи какво количество искаме да се получи) се слагат във фризера за около 24 часа или поне до идеалното им замръзване.

Взема се дълбока купа, цедката се покрива с наколко слоя марля или пък с цедило за сирене (продават и моето е именно такова).

Слагат се добре замразените бучки вътре и буквално се "забравят" - може и в хладилника, може и на хладно място.

Сметаната започва бавно да се топи като суроватката се стича в купата, а върху цедилото остава купчинка отцедена сметана.

Може да се пресова след оцеждането, за да се сгъсти, може да се остави така за по-дълго време - изобщо въпрос на желаната гъстота.

Става идеална и може да се ползва точно по този начин. 

Може да се осоли леко, мож да се добавят и някакви зелентии - изобщо вариациите са много.

Но, за да стане като истинска и вкусна крема, задължителна е добавката на маслото и доброто хомогенизиране.

Не трябва да се забравя, че в хладилника маслото ще я стегне допълнително.

При сметаната по този начин раздеманът е почти 50 %, че и малко повече - зависи от качеството на сметаната.

На следващата снимка се вижда добавянето на маслото ...

Пробвал съм и варианта с кисело мляко. Замразяват се кофичките и всичко е същото. 

Най-добър резултат се постига с онова 10% мляко или с 4,5 %.

Смес -по една кофичка биволско или козе с краве също дава много добър резултат.

Само че тук има една особеност - киселото мляко трябва да си е от мляко, а не от сухо мляко или с добавка на сухо мляко, защото в крайния продукт започва да се усеща.

Изобщо при киселото мляко важи малко принципа на проба-грешка, докато се уличи "правилното" кисело мляко.

Впрочем при направата на домашното крема сирене може и да се направи комбинация - по една замразена кофичка заквасена сметана и кисело мляко.

Пробвайте и съм сигурен, че няма да съжалите, защото резултатът наистина е много добър. И със сигурност ще забравите за купешката крема, в която понякога изобщо не знаем какво има.

Желиран десерт от цедено кисело мляко

                                     

    Както много пъти съм повтарял, не знам дали този живот ще ми стигне да кача в блога и старите си рецепти, които съм записвал през годините в тефтерчета, на листове, а в последните 15 години в специални "готварски" тефтери.

    Ей затова само ще ги преписвам:

    6.01.2009 год.

    2 кофички кисело мляко се оцеждат в марля и полученото цедено кисело мляко се подслажда с 2 с.л. мед и разделя на две равни части.

    1 кутия лимонови разенки се разделя на лимоновите и портокаловите. Всеки вид се разтапя в микровълновата.

    Полученото желе от тях се смесва с цеденото кисело мляко - лимоновата и портокаловата поотделно. 

    В подходяща купичка или чашка се поставя от всяка смес така че да се получат разноцветни слоеве.

    Следва престой в хладилника, за да стегне желето от бонбоните и са готови за сервиране.

    Могат да се поднесат само с листче прясна мента или резенчета портокал и лимон.

    Много бърз, лесен и вкусен десерт с хубава визия.

Деликатес от сушено свинско контрафиле

 

Започвам с това, че често правя разни гъделчета за стомаха от контрафиле, макар че не ми е от най-любимите ... Защо ли? Ами много просто - идва ми суховатичко. Дручко е да си има и мазнинка като вратлето, нали?

В блога ми доста варианти за приготвяне на свинско контрафиле, които могат да дадат идеи на някого.

Та сега е ред да си споделя поредния експеримент, който надмина очакванията ми.

Естествено, започвам с контрафилето. Както си е купено цяло парче, се подхваща с остър нож и му се отстраняват всички ципи и тем подобни. 

Сетне се оформя на хубаво правоъгълно парче като се поорязва тук таме (изрезките отиват за тигана). Следва претегляне и внимателно разрязване по дължина на две еднакви части.

На кило предвидих 20 грама сол - 12 грама нитритна и 8 обикновена готварска, както 2 грама кафява захар и около 5-6 грама прясно смлян черен пипер. Нищо друго. Смесват се и с ръка старателно се втриват в месото.

Месото се слага в плик за фризер (не всеки има вакуум машинка), капват се буквално 2 с.л. бърбън. Потапяне на плика в купа с вода, така излиза въздуха и се връзва яко.

Пликът замина в хладилника и направо го забравих точно за 15 дни. Кат се присетех за него, лек масаж и обръщане на другия хълбок.

Сега ще питате за солта - според мен не е малко, но все пак въпрос на вкус. От първата снимка се вижда, че в плика няма течност -всичко си е попило обратно.

След ваденето само леко се подсушават и са готови. Тъй като хрумката с кашкавала ми дойде сетне, първо съвсем леко втрих в тях смес от червен пипер (сладък, лютив и пушен) и малко черен пипер и буквално 2 гр. нитритна сол. Защо ли? - ами резнах си парченце за проба - направо си се хапваше с кеф, но ми се стори леко безсолно.

Тъкмо бях увил едното парче в хартия за печене и овързал като пеленаче и щях да увивам второто, когато ми дойде хрумката да го шпиковам...

Изобщо се не се замислих с какво, тъй като в този процес си бях турнал чашка питие и за мезе една нарязана гауда. С ножа се правят дълбоки процепи и във всеки процеп по парченце гауда като се мъчех да ги направя спираловидно, че да не срежа филето непоправимо.

Е в последните няколко  прореза направих един мискинлък - една ч.л. ситно смлени орехи намачках с гауда и ги напъхах.

На 3.11.20 г. ги проснах двете парчета да съхнах и днес на 12-ти са на 63 % от първоначалното тегло.

Прецених, че е достатъчно сушенето, че така по-мекичко ми харесва повече.

Оказа се, че под хартията си е хванало една хубава бяла плесен с много тънък аромат - направо като го понюхаш, ти теква слюнката и посягаш към ножа и чашката ...

На следващите снимки се вижда, че е изсъхнало равномерно и направо няма коричка ...  

Сушенето беше на остъклената тераса, без да е прибирано в хладилника и независимо, че имаше и топли дни ...

Като за финал :

На вкус и аромат е невероятно - дзверски вкусно.

Една забележка - при опитването за моя вкус месото идва леко безсолно, но като сдъвчеш и парченцето гауда, то компенсира със соленост и вкус.

Знам, че на моите хора ще им хареса така - не толкова солено.

Така че, ако някой иска да опита, да си го прави със сол по собствен вкус.

Нарочно този път ползвах торбички за фризер, както и хартия за печене, защото не всеки разполага с разни джаджи, колагенови обвивки и т.н. идеята беше да покажа, че само с нож може да стане идеално мезе.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!