Солени палачинки по Дзверски за месоядни ...

 За палачинките е изписано толкова много, че още един начин за правене с него и без него. Но държа да бъде споделен, защото може да се окаже интересен и вкусен за някого.

 Всеки си има собствен начин (рецепта) за правене на палачинки, а в интернет са поне милион, че и повече.

 Изчерпах темата за палачинките и минавам направо към Дзверските такива:

В случая са ни необходими около 150 грама мортадела, която се нарязва на много ама наистина много на ситно. Дори ако се мине през ренде ще е идеално.

Ако няма мортадела, работа върши всякакъв колбас, който е под ръка - може шунка, пушен бекон, салам някакъв мек - дори от типа на хамбургски или камчия и т.н.

Кой с каквото разполага в момента или пък каквото му се ще.

просто имах малко изостанала мортадела, която трябваше да се оползотвори.

Следващата необходима съставка е някакво жълто твърдо сирене от рода на  грюер, гауда, едам и т.н., което добре са разтапя - пак поне 100-150 грама.

Вместо тях може да се ползва моцарела или пък най-обикновен кашкавал.

Достатъчно е да е настъргано на ситно ренде.

Трябва и да си направим смес за палачинки.

Който не знае и не може да си направи, може да си купи готова такава от  хипермаркета.

За всеки случай, ако се наложи да си направим сместа сами: 2 яйца се разбиват с 2 с.л. разтопено масло (олио), 1 щипка мащерка (риган и т.н.), 1/2 ч.л сол и 1 ч.л. захар, с две ч.ч. прясно мляко и 1 ч.ч. с връх брашно. Трябва да стане смес гъста като боза. Това става с добавка на още брашно или пък течност. В тази смес се сипва нарязаният колбас и разбърква добре.

Оставя се да си почине поне 15-а минутки.

В загрят тиган, първоначално леко смазан с масло, си сипва по един черпак от сместа.

Всеки си знае мерките за една палачинка ... да не стават досаден.

След като палачинката се стегне, се обръща от другата страна и наръсва с настърганото сирене.

Количеството е въпрос на предпочитание.

И почти веднага с помощта на две шпатули или пък с ръце - когото не го пари, палачинката се навива на руло и прехвърля в подходяща съдина.

След ваденето не е необходимо да се мажат с масло, но това не пречи и да бъдат намазани.

От това количество получих цели 10 броя палачинки, ама си знаете - това зависи от големината на тигана, от дебелината на палачинките и т.н.

Па и някоя може да се загуби пътьом от чинията до масата.

Всичко се случва.

Стават невероятни - вкусни и ароматни.

Подходящи са и за закуска и направо като предястие ...

Както и установих, вървят си и с айрян, и с питие - зависи по кое време на денонощието ще се хапват.

Правете смело и се наслаждавайте.

Наистина са Дзверски вкусни.

Кюфтенца само за възрастни

  Ама този път не очаквайте да пиша как се правят кюфтенца или кюфтета. Оказва се, че в блога имам досега 62 публикации с етикет  "кюфтета". Па и всеки си има свой маниер на правене на пържени кюфтета така че да не се повтаряме. Само за стотен път ще кажа, че много харесвам малките кюфтенца - по-малки от орех, нещо с размери като на топчета за супа. Пържат се много в тигана, нямат нужда от обръщане, а само от разбъркване. И сетне, особено през лятото, в салатата от домати и краставици. Става една такава дзверска мъжка салата - направо си е цяло ястие...

От приготвената и овкусена кайма за пържени кюфтенца се откъсват мънинки парченца и с намазнени ръце се оформят топченца.

Бях си турнал едно бърбънче и стигнах до извода, че с намазнени ръце не може да правиш кюфтенца и да си викаш наздраве.

Какво по-лесно, овлажваш ръцете си с бърбън и оформяш кюфтенцата. Ама след третото установих, че само си развалям бърбъна в чашката, па и нещо неоправдано разточителство за едни кюфтета. Сипах в друга чаша една ароматна ракия и на бърза ръка топчетата бяха готови - почти 40 бройки.

Както си бяха оформени, заминаха във фризера за 15-20 минути - колкото да се постегнат малко.

За пържене много често ползвам или само гъша мас или я смесвам с 1-2 с.л. олио. За ползата от гъшата мас, не му е тука мястото, а как да си я направим в домашни условия вече съм писал.

В загрятата мазнина се пущат две три скилидки чесън и резенче джинджифил и се слагат всички кюфтенца - нали затова ползвам голям уок. Само се разбъркват от време на време. 

Когато леко покафенеят и са почти готови в тигана се сипва 1 чашка (поне 100 мл) ракия и пърженето продължава докато отново останат на мазнина. 

Впрочем вместо ракия може да се ползва и друг алкохол (уиски, бърбън, а с малко узо стават трепач).

Нашите кюфтенца за възрастни са готови изпържени и задушени.

Сега е ясно защо са само за възрастни, макар че алкохолът се изпарява, остава лек аромат (зависи си и от ракията), а кюфтенцата са невероятно, просто дзверски вкусни и пухкави.

Идеално си вървят като добавка на салатата или самостоятелно, или пък поднесени върху картофено пюре като цариградски.

Веднъж пробвани, сигурен съм, няма начин да Ви се харесат и да не Ви се иска пак да се направят. Особено на мъжката част. А ако в каймата се сложи и малко лютивко, просто стават трепач.

Правете ги смело и НАЗДРАВЕ!

Как да съхраним пресен босилек, магданоз и др. за зимата

   През лятото в боллука на зелентии доста често се замисляме как да си ги съхраним за студените зимни месеци. Не че и през зимата не можем да си купим пресни от някоя голяма верига - внос от Египет или Израел, но домашното от двора си е съвсем различно.

 Единият от вариантите е чрез сушене: на всеки му е ясно как става, но сушената подправка доста се различава от прясната.

 Други правят една комбинация - нарязване и със сол. Отричам го изцяло този вариант. Подправките стават много солени, а и прекомерната употреба на сол е вредна.

 Другият вариант е замразяването.

 Много хора мият подправките, подсушават, нарязват и слагат в пакетчета и така ги съхраняват във фризера. По принцип, това е хубав вариант, но има и по-добри:

 Първият от тях е като снимката. Подправките се измиват, подсушават идеално и нарязват на ситно. Във форма за лед, или опаковка от бонбони (има подходящи) се капва по малко вода, напъхват се зелентиите и във фризера. Когато стегне малко, се долива вода и оставя да замръзне. Готовите ледени кубчета се прехвърлят в найлонови торбички. Не залепват, едно или две кубчета са достатъчни за ястие.
 Този вариант има още две разновидности като вместо вода може да се ползва: 
      -зехтин - също замръзва
    - разтопено масло, след замръзване се съхранява по същия начин.
  Само че и двата варианта са доста скъпички ...
  Всеки може да си прецени.

 Вторият е много по-удачен:

 Измитите и подсушени подправки се нарязват на ситно. Разстилат се на тънък слой върху поднос, тавичка, пластмасови тарелки и се слагат във фризера. Оставят се така до пълно замръзване.

 След това полученият тънък пласт замръзнала подправка се начупва, слага в торбички и пак във фризера. При необходимост се вади нужното количество от тях. По този начин не слепват и съвсем лесно се отделят.

 В процеса на замръзването част от течността им се "изсмуква", а полезните вещества се концентрират. 

 Правени са изследвания, които са установили странни неща при замразените чушки. Сравнявани са цели замразени чушки и ситно нарязани, замразени на тънък пласт. Във вторите концентрацията на витамин С е била до 10 пъти по-висока. Същото се оказало и при моркови и много други.

 Дано да е полза за някого...