Чорба от коприва

  Позачудих се дали да направя тази публикация или не? В крайна сметка реших да напиша как направих тази чорба от коприва, въпреки многото публикации за коприва в блога ми, защото просто е много различна.

 За ползите от копривата и че е направо лечебно растение в момента нямам намерение да пиша. 

 Само ще кажа, че съм правил какво ли не от коприва:

 - мед от коприва

 - мармалад от коприва

 - кюфтета от коприва и сирене

 - баница с коприва, ориз и сирене

 както и картофено пюре с коприва, питка с коприва, различни рула, че и даже пълнен заек с коприва и лапад

 Е може да попитате - ами къде ти коприва през лятото? Ами има си я до късна есен - някои растения са стари, други си пущат нови връхчета. Така че може и да се намери съвсем крехка. Е няма я в градинката пред блока де...

 Необходими са ни коприва - ами една найлонова торбичка, 1-2 глави лук, 3-4 скилидки чесън, 2-3 домата обелени и нарязани на кубчета; масло поне 2 с.л. и горе долу това е.

Започваме с копривата - измива се много добре в мивката и се прехвърля в голяма цедка, а цедката в подходяща съдина. В каната се стопля  вряла вода поне 3 л.

С нея се залива копривата и оставя така да си се попарва поне 10-а минути.

В това време лукът и чесънът се почистват, нарязват на ситно и задушават в маслото.

Попарената коприва също се нарязва на ситно и слага при лука, кратко разбъркване и следва добавяне на нарязаните домати. 

Залива се с около 700 мл от водата на копривата и се долива още толкова вряла вода. Следва малко сол - 1 ч.л. и варене около 25-30 мин на средна сила на котлона. Това време е напълно достатъчно да омекне копривата и доматите. Следва ново опитване и добавяне на сол - този път на вкус, но от овкусената ми сол.

На копривата не е необходимо да се слагат някакви подправки - не е нужно да се убива вкуса й. 

Носи само малко черен пипер и ябълков оцет при сервирането.

В момента, в който се изключи котлона, в тенджерата внимателно се чукват четири яйца - за всяка порция по едно и се оставят така в супата. Яйцето от високата температура ще стегне.

Във всяка купичка се слага по едно яйце и от чорбата.

Става много вкусно и ако се добавят няколко бучки сирене (в идеалния вариант прясно овче).

Разбира се, че в самото начало може да се сложи и ориз, или към края на варенето - фиде. Може и да се застрои с яйце и мляко, но в тези случаи няма да е чорба, а ще си е най-обикновена супа.

В какъвто и вариант да се направи, все става вкуснотия.

И накрая бонус: По-горе споменах, че в чорбата отива само част от водата, в която копривата е била попарена. Останалата част се филтрира през кухненска хартия и заминава в хладилника. Може да се подслади с малко мед и става страхотна ободряваща напитка в тези летни жеги - като студен чай.

А ако се напълни във формичките за лед и сетне - във водката, просто си нямате представа за какво иде реч...

Пържени кюфтета, ама различни

  Я па тоя - ще пише цяла публикация за пържени кюфтета ?! Дете от улицата да хванеш ще ти каже как се правят. Па и надали има някой, който готви, да не знае как се правят пържени кюфтета... И този ти ми умник ще ни дава акъл да  забъркаме и изпържим едни кюфтета!

 Е, на когото не му е интересно и вече му стана досадно да чете за пържените кюфтета, да се сопре тука и да си щракне друга страничка.

 Останалото е за тези, които искат нещо по-различно и което може да се окаже, че е и вкусно.

Която и готварска книга, че биля и Наръчника за ЗОХ, да отвориш, рецептата за пържени кюфтета започва - кайма .... т.н. 1-2 филии сух хляб с отрязани кори, накиснати във вода или прясно мляко, които се изцеждат добре ... лук, ситно нарязан, яйце, магданоз и т.н...
Е те тука е разковничето.
Няма да пиша каква кайма да се ползва - това всеки го знае или си има свое предпочитание. 
Да приемем, че ще правим каймата стандартно с хляб - 2 филии на кило кайма.
В купа се чуква едно (че и две) яйце и се разбива с 1 с.л. кисело мляко и 1 ч.л. сода. Вътре се настъргва сухият хляб, разбърква се и се оставя добре да попие сместа. Трябват му 10-а минути.
В това време 1 глава нарязана на ситно се задушава в идея масло 1 с.л. вода - до омекване и изпаряване на течността.

След като изстине лукът, го смесваме с каймата, с хляба, който е попил яйцето и млякото, с подправките, нарязваме му  и малко магданозче.
Нарочно не говоря за подправките и другите неща.
Добре омесената кайма нека си отлежи на хладно - колкото повече, толкоз повече - Мечо Пух.
Следва втората тънкост при оформянето на кюфтетаг.та - може да се ползва изрязана от двата края метална кутийка за доматено пюре от 75 гр. - стават абсолютно еднакви.
Третата тънкост е при пърженето. В тиган (ала не с тефлоново покритие) силно се загрява достатъчно мазнина, която до покрива сложеното кюфте над половината. След загряването силата на котлона се намалява с 1/3. Пържат се до хубаво зачервяване и се вадят върху кухненска хартия.

В идеалния вариант могат да се пържат и под капак, но не е необходимо.
От тук нататък следват излишните екстри:
След като са престояли малко върху домакинската хартия се прехвърлят в тенджерка и обилно поръсват с прясно изцеден лимонов сок.
Отгоре им се ръсва настъргана кората на един лимон и една скилидка чесън, долива се 1/2 ч.ч. хубаво бяло вино (може и бира) и след махане на тигана от котлона, тенджерката се слага добре похлупена върху него - колкото да се изпари течността. Може да се раздруса един два пъти.
Сетне се сервират със салата, с картофи и т.н. Най ги обичам с бучка сирене ...
Най-големият кеф е при пърженето - гледаш едно плоско кюфте как се окръгля като ящна лелка и му се радваш.
Сетне Ядеш и рИвеш.
Правете смело, но не забравяйте за хубавото питие и НАЗДРАВЕ!

Овкусена сол със салвия и розмарин

 Каквото и да си говорим, колкото и да надаваме вой против солта, че е вредна и т.н., ястие без сол просто не е ястие и не знам дали някой ще го яде. Отделно от това, че придава вкус на храната, тя е и невероятен консервант. Имало е години, когато е била по-ценна и от златото. 

 Ама да не се отплесвам - темата е позната, а и целта ми е покажа още един вариант на темата овкусена сол. 

 В блога съм дал варианти на такава - овкусена сол за картофи и зеленчуци; както и универсална гурме сол. Показал съм и домашна пушена сол, за което получих много критики, че изкуственият дим е канцерогенен и направо съм предлагал отрова.

 С тези видове сол не мисля, че съм открил топлата вода, както наскоро се изказа читател на блога ми, но мисля, че това са просто полезни предложения.

 Не случайно т.нар. шарена сол или шопска е невероятно популярна като мерудия, а за самардалата да не говорим.

Та да си дойдем на думата:

необходими са 5 с.л. едра морска сол; 4-5 листенца изсушена салвия и един стрък изсушен розмарин - само връхчетата.

Солта и сушените подправки се слагат в онези древните мелнички за кафе (имам предвид електрическите) и на три четири партиди се смилат. 

Може съвсем финно, може и на по - едро - въпрос на предпочитание.

Съхранява се в стъклен буркан, а иначе се пълни солничката с такава сол.

Количеството на подправките е условно - всеки може да ги нагласи според вкуса си - да засили салвията или розмарина или да ги остави съвсем малко.

Тази сол е много подходяща за салати, за меса и т.н. а и само да се наръси препечена филийка с масло става.

Така променя вкуса, че просто не е истина.

Направете и няма да съжалявате.