Мързелива пица без месене и минимум продукти

Начини за правене на мързелива  лесна пица колкото щеш, но ще споделя и моя начин ...
Необходими продукти:   за една пица
за тестото - 1 яйце, 4 с.л. брашно, по 1/2 ч.л.  мая и сол, и захар.

за плънката - 1/2 домат, нарязан на тънкофайски кръгчета, 50 гр. колбас (в случая варен врат); 50-60 грама настърган кашкавал и за подправяне риган, чубрица - по една щипка

Приготвяне:
изключителна лесно. 

 
В една купа се смесват брашното, маята, солта и захарта. Чуква се яйцето и с вилица започва да се разбърква като постепенно се долива малко топла вода (около 80-100 мл) - да се получи гъста каша.
(в случая в тестото съм сложил 1 ч.л. чили, че го предпочитам така).

намазнява се тавичката за печене на пицата и фурната се включва на 220 С да загрява.

В намазнената тавичка се изсипва тестото и се разпределя по цялото дъно с лъжица.

Върху него се нареждат нарязаните шайби домат, както и резенчетата колбас.

Поръсва се с настъргания кашкавал и с подправките и заминава във фурната - да се пече до готовност ( за около 20-а мин.).

 Всъщност, това е една от малкото готови подправки и смески, които ползвам - готова подправка за пица: Много добре е балансирана и придава много добър вкус и аромат. 
 Съдържа ронена чубрица, млян черен пипер, риган, босилек, розмарин ...
Няма консерванти, но има сол и това трябва да се помни.

Ето я, опечена и готова - има невероятно хрупкава и добре запечена коричка отдолу...

Направо красавица! 

Едно парче, нарочно бе оставено в този вид до другия ден. Нищо не беше загубило от вкуса си. 

По същия начин ароматно и хрупкаво, без да изсъхне и се спити...

П.П. С минимум усилия, невероятен резултат...

Пейнир кебап

Ха така: Няма да навлизам в подробности, но нека да кажа, че кебапът е характерно ориенталско ястие, преминало в нашата национална кухня без съществени промени:

 Нарязано на кубчета месо се задушава в мазнина, запържва се с лук и следва след това е ред на различните нюанси. 

 Не трябва да се забравя и това, че в някои източни кухни под кебап се разбира месо на шиш или на порции, запечено на скара или във фурна.

 Всъщност това, което приготвих си е наистина кебап, но не знам дали има такъв и затова заради топеното сирене в него стана "пейнир кебап".

 Продукти: за 4 порции - около 0,750 кг свинско (от плешката), по 1 зелена и червена чушки, 2-3 главички червен лук, 4-5 скилидки чесън, 1-2 морковчета, поне 150 грама топено сирене и 1 ч.ч. бяло вино. Разбира се, мазнина за пържене и сол и черен пипер на вкус.
 За мариноването на месото: по 1 с.л. горчица, домашна майонеза и кисело мляко, както и по една щипка (буквално на върха на лъжичката кимион и черен пипер).

 Приготвяне:
 Месото се нарязва на малки кубчета (2х2 см или нещо такова напълно произволно). Продуктите за маринатата се изсипват върху месото, което е сложено вече в подходящ съд и хубаво се разбърква (за предпочитане с ръка, но може и с бъркалка). Покрива се с фолио и да си почива в хладилника.

Зеленчуците се нарязват - лука на полумесеци, чушките на ивици, морковчетата на кубчета, а чесъна на филийки.
В тигана се загрява малко мазнина и пуща месото, пържи се докато отново остане само на мазнина.
 При месото се добавят последователно чесъна, лука, морковите и чушките. 
 Пържи се до омекване на зеленчуците.

    

Добавя се нарязаното на ситно топено сирене (не като мене на големи парчета, че трудно се разтапя), долива се виното и буквално за 4-5 минутки нашият пейнир кебап е готов.

И тогава идва моментът на истината - с чаша хубаво питие и препечени филийки хляб.

Дзверска вкуснотия.

А се приготвя бързо и лесно - има няма 20-а минути. 

Палачинки със сирене

 Многократно съм споменавал, че съботата обикновено е ден за палачинки, катми, бухти  или други подобни. Ако не е събота, ще да е в неделя.

  Този път "гостуващите" направиха заявка да е нещо хем соленичко, хем да е по ей така, ама и да е вкусно, и ... да не са бухти, ама да е с кисело мляко. 

  Е те т`ва беше заявка - да изпаднеш в потрес. 

  

  След известен размисъл се появиха тези странни палачинки, които се хапнаха на Ура и то не само със сирене, но и основно с конфитюр от малини...

  

  Продукти: 1/2 кофичка кисело мляко, допълнена догоре с вода и разбита като айрян; 2 яйца, по 1 ч.л. сол и захар; 2 с.л. олио и 6-7 с.л. брашно, както и 200 грама намачкано с вилицата сирене.

 Приготвяне: Млякото (айряна) се разбива заедно със солта, захарта и олиото с телена бъркалка и постепенно се прибавя брашното като пак се бърка с бъркалката. Накрая се добавя натрошеното сирене. Трябва да се получи смес с консистенция на тесто за палачинки (една идея по-гъсто). При необходимост се добавя малко брашно или вода (всичко зависи от качеството на брашното).

 С черпак върху загрятия тиган се изсипва от сместта:

На снимката ясно се виждат бучките натрошено сирене.

Момента в който тестото от горе започне да става на леки дупчици, е готово за обръщане.

 От ясно по-ясно.

Натрупват се една върху друга и леко се намазват със замразено масло.

 (колкото повече, толкова повече).

Станаха невероятно вкусни като си вървяха във варианта със сирене и с добавка на конфитюр.

Забележка: Ако сместа се пасира с пасатора, сиренето изобщо не си личи в готовите палачинки, а се усеща единствено вкуса му.

полезен съвет - за коренчета от глухарче

Отварата от коренчета на глухарче е полезна за регулиране на кръвното, за пречистване на организма.

 Чаена лъжичка коренчета се запарват с 1 ч.ч. вряща вода и се поемат преди ядене....  като чайче.
 Твърдят, че помага при възстановяване на черния дроб, за предпазване от рак - изобщо чудодейно лекарство ...

Наденица (суджук) от конско, пуешко и свинско

 Тази наденица (суджук) с е чист плод на един експеримент, плод на случайно попадане в магазина на едно пуешко месо, почистено и готово и то на съвсем приличната цена от 7 лв/кг.  Награбих се с едно кило и чак тогава се усетих, че ми е много за едно готвене, а и не ми се замразяваше. Точно мисълта за замразяването ме подсети, че от доста време във фризера пък се мъдри едно парче конско (което се оказа почти 1 кг). От там до покупката на 1 кг свински врат и 2 кг плешка изобщо не беше проблем.

  И така необходими продукти (за количеството което бе направено): по 1 кг конско и пуешко, 1 кг обезкостен свински врат и 2 кг обезкостена свинска плешка.

  Подправки за кг/смес: 20-22 грама сол; 1 ч.л. с връх захар; и по 1 ч.л. черен и червен пипер, 1/2 ч.л. смлян кимион и по 1/4 ч.л. смлян бахар, кардамон и сух чесън.

 Приготвянето е лесно:

 

Месото се нарязва на произволни парчета. Овкусява се с всички подправки, хубаво се разбърква и както си е в тенджерата, се оставя на хладно за 24 часа.

 На следващия ден се смила на едрата решетка на месомелачката. И пак се разбърква добре.

Отделих 1/3 от цялото количество и премелих втори път - на ситната решетка.

(Това пак заради експеримента - за сравнение как ще се получи по-добре).

Към смляното месо се добавят по 50 мл бърбън на кг месо. Това по желание, но резултатът винаги и потресающ.

 С фунийка се пълнят червата и се гледа да не остава въздух в тях.

 Тези най-отгоре са с двойно смляната смес (личат си - по плътно стоят и дори сякаш цветово се отличават).

Готовите наденици висват на терасата.

 

  

Докато съхнат, няколко пъти се валират с точилка, за да станат плоски.

 Готови са (е поне почти изцяло, но вече могат да се ядат).

 Дзверско мезе - толкова вкусни наденици не бях правил.

П.П. на 26-ти ХІ. месото бе купено и нарязано, на 27-ми смляно и напълнено. Прекара на терасата от 28-ми нататък и точно 5-ти декември бе пробвано. Иска още няколко дни, но вече е страхотно.

 По-добър резултат даде два пъти смляното месо. За предпочитане е този вариант.

 Ако парчетата се направят по-дълги и завържат като петала, ще се получи суджук, а така са си само наденици.

полезен съвет - за канелата и холестирола

В чаша поставете две лъжици мед и три канела. Най-добре е този микс да се приема всяка сутрин.

Консумацията на тази смес ще намали нивото на холестерола с 10 на сто в рамките на два часа.

Сутрин за закуска, вместо конфитюр поставете тази смес на парче хляб. Ако редовно консумирате, това ще ви помогне трайно да намалите нивото на холестерола и да намалите риска от сърдечен удар и мозъчен инсулт .

по интернет

Веян паламуд (лакерда)

След като показах как правя маринован паламуд, дойде ред и на веяния.

Забелязах, че и преди и в тази публикация съвсем нищо не съм писал за паламуда, а май се налага малко информация:

Паламудът е от семейство Scombridae, род Sarda. Среща се в северните части на Атлантическия океан, Средиземно море и Черно море. Край българските брегове идва от Мраморно и Бяло море напролет и си расте на воля и то доста бързичко - на около тримесечна възраст рибата тежи 300 - 500 грама, а след три години може да достигне до 2,5 - 3 килограма. Паламуд под 500 грама на жаргон се нарича "Циганка", от около 500 грама до 2 кг - Паламуд, а над 2 кг - Торук или Турук. Другото име, под което е известен е Лакерда.
 На хранителните му качества няма да се спирам, само маркирам, че не е високо калориен - около 150 кал./100 грама.
  Много е вкусен печен на скара. Става и на фурна. Не препоръчвам пържен - все ми се струва, че става доста мазен.
  Паламудът може да се консервира с марината, чрез опушване, изсушаване и/или сушене.
  Та ей така си дойдохме на думата за веяния паламуд:

  Най-подходящ за тази цел е именно паламудът и то с тегло между 1 и 1,3 кг.
 

  Необходими са ни поне 4-ри хубави черноморски паламуда (имах такива от Чедото), 1 кг едра морска сол, 1 с.л. захар, по 10-а зърна черен пипер и бахар, няколко листчета дафинов лист.

  Забележка: по принцип, когато се соли риба, не се слага захар, но аз слагам съвсем малко и съм забелязал, че не вреди. Затова я споменавам. Който има предубеждения, нека не я слага. 
 Подправките в солта проникват в рибата и променят вкуса като го правят по-изтънчен.

Паламудите се почистват от вътрешностите като се премахва и кръвоносния съд откъм гръбнака; махат се хрилете; измива се добре и се подсушава.

Морската сол се смесва със захарта и подправките и с тази смес се напълват коремите на рибките. Насипва се малко от нея в съдина с капак - ползвам една такава пластмасова, слагат се рибочетата и засипват с останалата сол.

 Затваря се и се забравя за 24 часа. След 24 часа рибочетата се обръщат и отново засипват със солта и пак да си престоят още 24 часа.

 Отделилата се точност може да се отлее, но този път не го правих.

  При желание -процедурата се повтаря още още един път, става по-солен.
 По принцип общо 48 часа съм забелязал, че са достатъчни.

След този престой в солта, се вадят измиват и слагат пак в съдина със студена вода - поне за толкова часа, колкото дни са стояли в солта (демек ако са стояли 2 дни в сол- 2 часа във вода). Водата се сменя на всеки час. Добавя се последния път и една ч.ч. оцет.

Подсушават се добре, връзват се с канап на опашките и висват на сенчесто и проветриво място за 5-7 дни. Желателно е да бъдат покрити с марля или нещо подобно - да не ги наплюват мухите и други насекоми.

 Рибките добре изсъхват - то си личи.

 Прибират се в хартия в хладилника и след това - тънкофайско резване и прекарване с хубаво питие.

В интерес на истината, поради известни битови проблеми, моите рибки преседяха в солта цели 5 дни и 3 часа във вода, която смених 5-6 пъти.

И на терасата престояха цели 10 дни.

Станаха дзверски вкусни. Просто не е истина.

В името на експеримента, едното паламудче нарязох и сложих в буркан със зехтин с няколко зрънца черен пипер и едно дафиново листче.

След два-три дни : просто  да си олижеш пръстите.



Наздраве! Паламудът най си върви с бяло охладено вино, но защо не и с розе, бира или пък водка! Кой както му харесва.

Паламуд - и пържен, и на грил

Не ми е идвало на ум да покажа как приготвям паламуд, докато съвсем наскоро видях едно запитване.....

Няма да обяснявам за паламуда - едно изключително вкусно рибоче, което най обичам когато е прясно, но уви ... толкова трудно се намира. Тази година съвсем преди дни Чедото донесе няколко рибока от нашите си Черноморски и нямаше как - трябваше да се приготвят веднага. Предпочитам нашенския пред турския, който продават в Одрин - нашият ми стои по-плътен, по-мазничък. А в Турция по-често попадаме отколкото на паламуд на турук (нещо като дядо му).

И така един голям паламуд за пържене, един за печене на грил-тигана и два за веяне и мариноване.

За пържене:

Паламуда се почиства добре и нарязва напречно на шайби. Тънкостта е първо да се орежат перките и главата като корема му се запази цял и се чести с остър нож и измива добре.

Нарязаната рибка се полива обилно със сока на прясно изцеден лимон и оставя да си почине поне 30-а минутки. 

Сетне шайбите паламуд се овалват в царевично брашно, в което са сложени сол и черен пипер.
(Може да се сложи и дивисил и мащерка и т.н., дори и малко лютивко - въпрос на вкус). За предпочитане обаче е чистият вкус на рибата. 

Пържи се в силно загрято олио -до хубаво зачервяване и всяко парче се слага върху кухненска хартия на скара - да се запази по-хрупкаво. 

Разкош!

Сармички от хамон с кайма и гъби

Много се зачудих за името на тази дзверска вкуснотия и нека засега да си остане така - сармички.

Продукти: 

500 грама кайма, 200 грама печурки, 100 грама твърд кашкавал, 1 морков, 1 ч.л. риган, 1/2 к.л. индийско орехче, сол при необходимост, черен пипер на вкус; (по желание за пикантен вкус, който си хапва - 1 ч.л. лютив червен пипер или чили на вкус), както и 2-3 с.л. лютеница, смесена с 1-2 ч.л. горчица (това по желание).

 Разбира се и 16 резенчета хамон (кат` няма - резенчета бекон (пушен е за предпочитане), гърди или в краен случай шунка. Па и защо не някой колбас.

 Приготвяне: 

Каймата се слага в купа и при нея на ситно ренде се настъргва моркова и кашкавала, а на едро ренде - измитите и подсушени печурки. Слагат се подправките и хубаво се омесва. 

 Всяко резенче хамон леко се намазва със сместа от лютеница и горчица, ама съвсем тъничко, в единия край се слагат 2-3 с.л. от каймата и се навива на руло, т.е. на сарма.

 Оформените сармички се нареждат в тавичка, застлана с хартия за печене. 

 Пекат се в предварително загрята фурна на 180 С за около 30-а минути. 

 При мене артиса малко от каймата и оформих 4 кюфтета и пекох със сармичките. Кюфтенцата бяха изключително нежни и вкусни.

Дзверска вкуснотия и в рамките на под 10 лв, хапване за 5-6 човека. Най-скъпото е хамона, а каймата отиват не повече от 5 лв.

 Може да се сервира с печени зеленчуци, с картофено пюре или пък сосче от печеното.

полезен съвет - за сочни кюфтета на скара

Малка хитринка за сочни кюфтета на скара - в средата на всяко кюфте се слага по мъничка бучка замразено масло. И на скарата. 

Стават невероятни кюфтета на скара.

Сушено свинско месо "Гердан"

Съвсем случайно направих това изключително дзверски вкусно домашно месно мезе.
Като правих последната пуска ми остана съвсем малко от овкусеното месо, което не можа да се напъха в нея. Мислех да го опържа, но е доста солено...
Затова късчетата месо просто нанизах на една връФка и провесих на терасата да се оветрят и съхнат.

Само за една седмица бяха готови и невероятно вкусни.
И така:
Нарочно няма количества на месото - въпрос на предпочитание в момента, но да приемем за база 1 кг свинско.
Месото се нарязва са късчета по около 80-100 грама и се почества от ципи, сухожилия и др.п. - да си остане само месцето.

Подправки за 1 кг: поне 20-22 грама сол, 1 ч.л. захар, по 1 ч.л. черен и червен пипер; 1/2 ч.ч. кимион, 50 мл бърбън (или някакъв друг твърд алкохол).

Приготвяне: нарязаното месо се омесва добре с всички подправки и алкохола и се оставя да престои поне 24 часа. Хубаво да си поеме ароматите.

След това се нанизва на домакински конец и се провесва на проветриво. Максимум за 7-10 дни е готово.
Дзверска вкуснотия... И си върви с хубавото питие...

Бабекова луканка

Най-добре е да не влизаме в спор какво е бабек, какво е луканка, но това пък си е точно бабекова луканка, защото съчетава технологията на двете и като резултат един дзверски вкусен домашен деликатес....

Предпочитам да правя често и по малко, вместо наведнъж голямо количество: Както казват руснаците, Лучше сорок раз по разу чем раз сорок раз.

Продукти: свинско - по 1 кг от бута, плешката и врата.
Подправки за 1 кг: 20 гр. сол (който иска по-соленко - може и 22 гр.); 1 с.л. захар (за предпочитане кафява или фруктова, но и обикновена става); по 1 ч.л. смлян кориандър, черен пипер, риган,  кимион, сушен лук, чубрица, червен пипер и чесън на прах (1/2, но и 1 не се усеща); както и 10-15 см от зелената част на един стрък праз...
Аха и широки изкуствени черва за луканки - продават едни такива по 50 см - по 0,5 лв бройката (всяко хваща около 600 грама месо). 
 И за подправките не ми се ще да влизам в спор - дали са подходящи за бабек или не, но за луканка определено са. То и за това е "бабекова" луканката...

Приготвяне:

Подготвя се месото като се изрязват всички евентуални жили, ципи и др.п.

Нарязва се на едри кубчета -горе долу 2х2 см, смесва се в голяма тенджера с подправките и нарязания на ситно праз.

Налива се 1 ч.ч. хубаво ароматно червено вино и поне 50 мл бърбън.
(това за желаещите, но променя сериозно вкуса и подобрява качеството на крайния продукт).

Омесва се хубаво и се оставя на хладно за 24 часа, добре завито - затворено, захлупено ...

На следващия ден месото е узряло и променило цвета си.

Червата се накисват в хладка вода поне за 30 минути - единият се връзва и пълненото се прави чрез подходяща фуния.
 Целта е да не остане въздух и хубаво се натъпква.

Добре напълнените черва  могат да се привържат и през средата - така се получават по-малки парчета, които са и по - лесни за консумация сетне.
Като се резне едно парче, става почти за еднократна употреба.

Както са напълнени, се нареждат между две дъски под тежест - туба за вода и нека си починат още 24 часа.

Провисват се на терасата - на теферич, нека да си ветри вятъра и оскъдното слънчице леко да ги милва.

Вечерта се прибират и процедурата с притискането се повтаря.

 През деня на тересата, вечерта вътре в къщи.
 От снимките се вижда, на 22-ри ноември за пръв път бидоха провесени, на 2-ри декември са готови.

 Измиват се много добре с домакинска хартия (или чисто парцалче) и ракия.
Прибират се в хладилника.

Е не всички - пристъпва към тънкофайско нарязване, към наливане на бърбъна и постепенно унищожаване на дзверски вкусната бабекова луканка.

Дзверски вкусна! Напълно истинска.

 Е не претеглих колко е реалния продукт - може би около 1,5 кг за около 20-на лв.

 


 На 2.ХІІ. бе прибрана в хладилника.
  Тука е 10 дни по-късно.

  Перфектна.... 

СВИНСКО с цвекло, тиква и ...

                                                              една много бърза и лесна рецепта за мултитенджерата:

Продукти:
350 гр свинско от плешката, нарязано на късчета
1 глава червено цвекло, 1 гл. лук, 3-4 скилидки чесън, 4 неголеми картофа, около 150 гр. обелена тиква; 2 средни моркова;
сол на вкус, 1/2 ч.л. черен пипер, 1 ч.л. риган, 1 с.л. брашно

Приготвяне:
зеленчуците се почиства и нарязват: цвеклото и тиквата на почти еднакви парчета, лука и чесъна на ситно, морковите на кръгчета, а картофите на четвъртинки


Мултито се включва на режим "пържене" за 10 мин, слага се съвсем малко зехтин и се пуща месото да се запържи леко

Стигат му 4-5 минути, добавят се всички зеленчуци и тях им трябват още 3-4 минути, слага се брашното и се разбърква; След една минута се добавят всички подправки и се долива вода колкото да покрие продуктите.

В това време програмата пържене е приключила, превключва се на режим "варене" за 30 мин. А след това време машинката си минава на режим "подгряване" и оставяш за известно време - не повече от 30 -а мин.

И готовото ястие:


Резултатът беше изненадващо вкусно ястие, съчетанието тиква и червено цвекло се оказа невероятно. Очаквах леко сладникав привкус от тиквата, но такъв липсваше ...
Май повече време писах, отколкото го приготвях