Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката шунка. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката шунка. Сортиране по дата Показване на всички публикации

сряда, 11 януари 2017 г.

Огретен "Тони" с картофи, броколи и шунка

 

Едно изключително вкусно ястие, което се приготвя лесно и бързо. Не изисква особени усилия, а резултатът е изненадващ. При това не само за любителите на броколи, но и за тези, които имат някакво предубеждение към тях.

Необходими са за 4 порции:
1 кг картофи
1 глава броколи
300 грама шунка (или друг колбас по желание, но с шунка става най-добре)
350 мл течна сметана
70 грама кашкавал (или друго твърдо сирене)
сол и черен пипер на вкус, поне 1 ч.л. риган

Изпълнението е лесно:
Картофите се измиват добре и се слагат да се варят в леко подсолена вода. Сетне се белят и нарязват на шайби.
Главата броколи се накъсва на розички, слагат се в решетката за варене на пара и направо над картофите. Стигат им 7-8 минути. Ако липсва подобно приспособление, просто за варят в леко подсолена вода за 6-7 минути и сетне се оставят в цедката добре да се отцедят, след което се нарязват на по-ситни парчета.
Шунката се нарязва на ситни кубчета и се разбърква с нарязаното броколи и леко се овкусява с черния пипер и ригана. Може да се поосоли и леко.
Следва "сглобяването" на ястието:



В подходяща съдина, леко омаслена, се нареждат плътно на дъното кръгчета картофи и върху тях се изсипва сместа от броколи и шунка.






Отгоре се нарежда още един ред картофени кръгчета.








Залива се със сметаната.

(По желание може  в сметаната да се разбият едно две яйца).







Отгоре се настъргва кашкавала и заминава във фурната да се пече на 180С.


Пече се до хубаво зачервяване.

За около 30-а минути е готово (все пак зависи от фурната).

В това време из къщата се разнася неустоим аромат.




Може да се поднесе с лъжичка две кисело мляко.

И ако някой не се издаде, че вътре има броколи, трудно се познава.

Просто невероятно ястие.

Па и си върви с бира или бяло вино...

вторник, 3 декември 2019 г.

Домашна шунка в черво


   За направата на домашна шунка съм изписал вече твърде много, но това не ми пречи да продължавам да експериментирам и да откривам нови вкусове.
 Впрочем спрях да ползвам и шунковарите. Много полезни уредчета са, но не са мен - ограничават ме в количествата, във формата и в начина на приготвяне. Рецептите за него могат да варират, но някак си всичко е еднотипно. 
 Ползвайки черва или други материали, има възможности за различни форми (кръгли, четвъртити, плоски, тумбести и т.н.), за различни техники на приготвяне и т.н.
 За направата на тази експериментална шунка заложих да ползвам колагеново черво с Ф=90 мм. То е и доста подходящо за направа на Бабек, Старец, че и дори бърза Пуска. 

Месото – 2,400 кг свинско за готвене, разнородно.

Почиства се от ципи и др. п.

Хубавите парчета се нарязват на едро с произволна големина.


По-тлъстото месо и изрезките се нарязват на ситно и сетне се накълцват – като кълцана кайма.
Отчитам, че накълцаното месо беше много малко - около 600 грама, а трябваше на това количество да е поне кило. Ще обясня защо - ами простичко е когато едрите парчета са повече сетне се получава по-трудно платна консистенция.
За подправянето на кило: 
Сол 20 грама – поравно нитритна и обикновена, т.е. по 10 грама. 
Захар - 5 грама. 
Черен пипер – 5 грама. 
Ледена вода – 150 мл

Експериментално реших да добавя по 10 грама соев и млечен протеин.
Всичко това омесих в подходяща съдина, до разтваряне на солта и захарта и сипнах при месото.
Следва хубаво месене - до пълно поемане на течността и получаване на лепкава маса. Сетне е ясно - в хладилника за 24 часа. 
Да ама не - реших да намаля времето на 6 часа и това се оказа също погрешно.
За пълненето ползвам строителния шприц - много лесно става с него.
Оставих ги направо да си висят около 2 часа в бокса и допуснах втора грешка - отлитна ми от има да понадупча червата там където се виждаха мехурчета въздух.
Този момент се оказва много важен, както и допълнителното пристягане, за да се уплътни червото много добре.
За приготвянето всичко е ясно- на решетката във фурната. В едното се забива иглата на термометъра, започва се с 50С на вентилатор и температурата се увеличава с по 10С на всеки 30-а минути.
Когато в саламчето достигне 60С, се слага тава на дъното, налива се вряла вода и термообработката продължава.
"Термометърчето" си има нещо като слушалка.
Залягаш пред ТВ или си вършиш някаква друга работа, а то през цялото време ти показва как се изменя температурата в изделието.
Залага се на 71С и когато стигне зададената температура започва да пищи и да мига в червено.

Много удобен уред. Няма как да сбъркаш с него.



Веднага се вадят от фурната и бързо се охлаждат под ледено студена вода.
След това - престой поне за 12 часа в хладилника.
Тука допуснах третата грешка, след първите две.
При прибирането в хладилника, трябваше да ги пресовам, за да се постигне по-добро уплътняване.
Крайният резултат:
вкусът и ароматът са невероятни.
Много добре държи форма при рязане на тънко.

Дефект - леко рехава консистенция, т.е. не е достатъчно плътна и на 100% еднородна.
Причините вече ги обясних какви са.

Впрочем изобщо наличието на протеини не се усеща - нито на вкус, нито в консистенцията. За пръв път слагам и може да са били в малко количество. Идеята ми беше да поемат излишната влага и да действат като допълнителна спойка - може би затова и съвсем малко количество от месото накълцах. А можеше би не трябваше да го кълцам, а трябваше да го смеля на ситната решетка.
Беше пробвана само като мезе, на сандвичи върху филия с масло и на сандвичи запечени с кашкавал.
Все вкуснотия.

А и да не забравя - направих три парчета - две бяха приготвени по начина, който описах.

А третото? - ами първо го надупчих с иглата, сетне го пресовах за 24 часа и сега виси на терасата. Нека си повиси и съхне.
След 10-а дни ще отчета крайният резултат със сушената шунка.

Правете, ако имате мерак - отчел съм и пропуските, които направих и можете да не ги повтаряте.

НАЗДРАВЕ!





петък, 10 февруари 2017 г.

Питки (за) - хамбургер


За пореден път показвам нещо, което в никакъв случай не е рецепта, а е просто полезно предложение (хитра идея), да се приготви нещо вкусно за хапване за закуска или пък да се направят сандвичи - бургери и т.н.
За направата на тези питки-хамбургери е необходимо тесто- домашно приготвено, за което вече доста съм писал, а също така и шунка, нарязана на ситни кубчета - примерно 20 % от теглото на тестото (на 500 грама тесто -100 грама шунка).
Нарочно няма да давам количества - всеки може да прецени какво количество тесто му трябва като знае, че за една питка отиват около 60 грама тесто.






В готовото тесто се слагат се слагат кубчетата тесто и добре се омесват.









Оставя се да втасва.
В това време фурната се включва на 180С да се загрява, а тавата се застила с хартия за печене.






С намазнени ръце се откъсват топчета малко по-големи от голямо яйце, оформят се на питки и се нареждат в тавата. Нека да се постоят така 20-а минути.
Намазват се с яйце или с прясно мляко с малко олио.




Могат леко да се цепнат отгоре и поръсят с брашно.

Въпрос на предпочитание.






Пекат се около 30-а минути до хубаво зачервяване.

Сетне се вадят от тавата, напръскват с водичка и завиват с кърпа.

Нека да си починат 15-а минути така.



Питката-хамбургер е готова. Може да бъде резната и напълнена с какво ли не.
Но и така е страшно вкусна.
Освен шунка може да се добавят и други любими неща - кашкавал, сирене и т.н.
Невероятно вкусни стават!
Приятно хапване!

петък, 23 октомври 2015 г.

ЗАБУЛЕНИ ЯЙЦА с шунка и моцарела в мултитенджерата



Нещо, което се готви страшно бързо и резултатът е потресающ

за една порция: капка мазнина, няколко кубчета шунка, няколко кубчета моцарела; две яйца; сол и черен пипер на вкус (може и друга подправка - по избор)

на дъното на купичка за крем карамел се капва мазнинката, слагат се кубчетата шунка и моцарела, чукват се двете яйца, сол и черен пипер


купичките се нареждат върху решетката за готвене на пара, слага се малко вода и се включва режима - готвене на пара.
при мене е за 30 минути, но на 20-тата минута, го изключих, защото станаха достатъчно твърди, както ги предпочитам. Може и за по-кратко, ако целта е яйцата да останат по-рохки

след 20 мин. е това:


резултатът е:



потресающ.
Невероятно вкусно и лесно.
Повече писах, отколкото - правих  :yahoo:


понеделник, 9 февруари 2015 г.

Пълнени ПЪРЖОЛИ със спанак в сос от моцарела

Днес всъщност става един месец откак подхванах блога си, макар че в неведението си го бях "скрил" и в действителност е видим от 14-ти, но за рожденна дата възприемам кога написах публикацията за шунковара.

По този повод реших днес да "почерпя" и да приготвя нещо нестандартно ... След известно чудене създадох следната дзверска вкуснотия .... с месо от бут, спанак, пресен лук, шунка, моцарела и т.н.

Та да подхванем готвенето:

Нарязаните и овкусени предварително "филии" от бута, внимателно се разрязват по средата - почти до край и се разтварят на две:



пълнят се с нарязания пресен спанак, смесен със ситно нарязания пресен лук, слага се парче шунка (от моята си домашна), парче моцарела, биля и резенче кисела краставичка
и ей така
затваря се и се закрепва с клечка за зъби


затворените пържолки се запичат от двете страни за по 3-4 минути от двете страни в силно загрят тиган








В тигана се слага малко масло и се задушават изостаналия спанак и зелен лук, добавят се и парчетата моцарела с малко прясно мляко и черен пипер, колкото да стане сос.

В намаслена тавичка се нареждат пържолките, изсипва се соса, завива се във фолио и се пече на 200 С за около 40 мин, сетне фолиото се маха и се запича за още 20-а минути....
Сервира се върху препечена филийка, рязнато ....

или върху пърленка


Е и за една рецепта са необходими и продукти, които ги давам ориентировъчно:

около 800 грама свински бут, който се нарязва на филийки с дебелина около 2 см
300 грама спанак, една връзка пресен лук, около 250 гр моцарела, 50 грама шунка - за всяка пържолка - по един резен, подправки на вкус и т.н. .......
и разбера се по една клечка за зъби - за всяка пържолка ....

Наздраве!

петък, 11 януари 2019 г.

Пълнени "палачинки" - съботнички


 Не знам как се получава, но като влезна във ФБ, все ми излизат на първо място някакви бързи и лесни, при това мързеливи, банички. Юрвам се по линка и изпадам в лек потрес - смесете талкова брашно, толкова кисело мляко със сода, едни яйца и сирене; разбъркайте и печете сместа на тигана до готовност. Алоууу, кой Ви е казал, че това са банички на тиган ... Но последната от един измислен сайт, споделена над 100 пъти, направо ми прилоша. Кат( си представих тоз ми ти буламач да го пека и кат си се увлекох в лошите фантазии, щях да получа сърдечен удар.
 Па и денят бе почивен и реших да направя анти-баница на предложеното в тоз ми ти сайт. Демек ползвах идеята и направих свой вариант.
 Е те такава вкуснотия не очаквах да се получи.
И те така: 2 яйца, 8 с.л. брашно, 1 1/2 ч.ч. кисело мляко, в което е загасена 1 равна ч.л. сода, щипка сол и идея захар хубаво се разбъркват. Трябва да се получи тесто с консистенцията на кексово, че и малко с една идея идея по-гъсто. При разбъркването се натрошават и 50-а грама сирене. Може да се замени с настърган кашкавал както и направих.
От това количество тесто се получават цели осем броя - все пак зависи от големината.
Плочка сирене се нарязва на тънки квадрати. По същия начин се нарязва и парче кашкавал и шунка.







Тиган с незалепващо покритие се загрява силно и след това силата на котлона се намалява наполовина. В тигана се сипва една голяма лъжица от тестяната смес. Веднага върху нея се пльосва един резен сирене(кашкавал, шунка и т.н.). 

Буквално след 30 сек. се залива с малко от тестяната смес и тиганът се покрива с капак.

Пече се до "стягане" на палачинката и веднага след това се обръща и продължава да се пече под капак.


Ето е варианта с шунката.
Целта на занятието е да се слага по малко от тестото и като се сложи плънката, да не се разпльосква, а да запази формата.



Първото ми парче се получи не кръгло, а направо триъгълно. Но другите успях да им придам форма. 
Все пак следващите успях да си ги оформя на перфектни кръгове, покриващи само плънката от сирене, шунка, кашкавал.
В крайна сметка, бързи и лесни палачинки с невероятна плънка и невероятен вкус.

Правят се лесно без никакви усилия, а резултатът е дзверски вкусен.
Правете смело и не притеснявайте, че няма да стане.
Толкова вкусна закуска не съм правил отдавна. Страхотно си върви с домашен кефир!

петък, 9 януари 2015 г.

За ШУНКОВАРА






Много обичам шунката (доколкото може да се каже за една храна, че се „обича”). Хапвам си я с удоволствие във всички варианти, в които се продава по дюкяните.
Естествено най ми допада от типа на хамон, прошуто и т.н. – от сушен бут. Но и на варените не прощавам… Да не казвам каква шунка съм ял в Прага по Коледа, че ще се окапя...и няма да продължа нататък.

Само че в последните години, като видя етикета и ми се отщява … Толкова много Е-та, могат да убият апетита и най върлия месояден.


Може би от 10-а години, покупката на салами и др.п. в къщи са такава рядкост, че сигурно ще ги изброя на пръстите си (някой път като има повече време, ще разкажа за посещенията си в разни месопреработвателни предприятия). Предпочитам да си ги правя сам – включително и мляното месо, суровите наденици за печене и т.н.

Единственото, което ми се е опирало в направията е точно любимата шунка.
Колко ли не рецепти съм изчел из Нета, колко съм пробвал и все не ми се е получавало – ту ми има вкус на варено свинско с подправки или пък печено и т.н.
Една от най-сполучливите рецепти е тази, но пак не ми допадна, защото се получава в крайна сметка като варено месо. 
Преди няколко години видях по руските сайтове т.н.ар. „ветчинница”. Покрай тези, които я нямаха, разбрах, че ползуват кутия с два капака и с тежест от горния край. Ползува се подходяща кутия (от консерва, от 1 кг тенекия сирене) - вътре плика с месото, притиснат с тежест (примерно 2 кг гиричка и теглилка от кантар). И варене на бавен огън... И по този път минах, но …

Преди да започна тази публикация, се порових доста из Нета - май съм първият, който подхваща тази тема по-сериозно. И затова ще бъда по-подробен .... 

Само преди да продължа да кажа нещо и за името на уредчето - на руски е ветчинница, на англ. - Ham maker, на чушки - шунковар, а на български - май няма такава дума. 
Та затова шунковар- най-близичко си е.



Тука не разполагам със собствени снимки – не ми е идвало на ум да снимам.

Случайно открих такива в немски форум и показвам една от тях, а иначе отделно давам линка към форума. Много е бил изобретателен човека, браво на него. 






Наскоро видях, че се продават едни такива уредчета Ham maker и Дядо Мраз взе, че ми го донесе за подарък.



Само че преди Дядо Мраз да ми го донесе, основната насока за търсенето ми я даде една потребителка в БГ Мамма – Джемма, на която съм благодарен за помощта.

А сетне Чедото, докато аз се чудех как да си го купя, влезе в ролята на Белобрадия старец и ми го подари като геройски го е търсила из Чехия и сурнала по самолети...

Оказа се, че в Западна Европа ги има, но рядко се ползват, а най-вече са разпространени в Русия, Украйна, Полша, Чехия ... 

В България това "животно " е на практика непознато (поне до моето писание) - с малки изключения от хора мераклии дет са си го купили с куп перипетии от чужбина.
Сигурен съм, че и до днеска в България не може да се открие в обикновен магазин - само Шел го предлагат срещу тяхните точки от Шел-карта.

Основните модели се оказват следните:
На Тескома


 и

Произведен е от термоустойчива пластмаса и силикон, с многофункционален термометър от неръждаема стомана за точен контрол на температурата при приготвяне,  пружина от висококачествена неръждаема стомана, адаптер за приготвяне на половин порция, подходящ е за почистване в съдомиялна машина, с изключение на термометъра.
Производителят му дава 3 години гаранция.
Това че се ползува при температура максимум 90 С (при варенето), както и че е произведен от термоустойчиви пластмаси и силикон, го прави напълно безопасен.


Друг модел, например, е този  на AV Geiger:

и направо рекламна снимка за същия


Този модел може да се зарежда с месо 1,5 кг и 3 кг и е произведен от неръждаема стомана. Предлага се и с термометър, който влиза през капака и стига до месото, за да може да се контролира температурата на варене или печене.

В Полша  се предлага ето този  - пак от инокс, за 1,5 кг и за 3 кг и е  на фирмата Biowin, ако не ме лъже информацията от интернет.


И двата модела са иноксови с термометри като допълнителна опция.
  

В Русия, Украйна и там някъде са най-разпространени на фирмата Белобока:


който в разглобен вариант изглежда ей така


Тези на "Белобока" се произвеждат от неръждаема стомана, но видях и модели от алуминий.

Както и модел "Wetschinniza" V-HM1 , произведен от неръждаема стомана с размери  17 х 11.5 cm (леко правоъгълен), с обем също 1,5 кг, състои се от корпус, два капака и три пружини. Този пък е единственият, при който прочетох, че се приготвя и риба с него.



допълнение: от 10.09.2015 год.
Благодарение и на други хора, които проявяват интерес към шунковарите, ще допълня и още един модел, който се продава в Чехия - Орион.




 На сайта им е описан, че е изработен от висококачествена неръждаема стомана 18/10 и с размери : диаметър 10 см, височина 20 см, височина 16,5 cm. Вместимост за около 1-1,2 кг месо за готвене. Включени са инструкции и рецепти. Снабден е с термометър. Лесен за разглобяване и е подходящ за миялна машина.  
 Продават и отделно специална тенджера за поставяне на шунковара в процеса на варенето:
Съдинката е с обем 3,2 л с размери диаметър 14 см (с 4 повече от шунковара) и височина 21 см. Освен за шунковара била подходяща за готвене аспержи, спагети и т.н.
=========

Общото между всички модели е, че представляват съд, в който под натиск се пресова месото при термичната обработка - т.е. постига се целта да се получи хомогенна маса и добро месно изделие (шунка, колбас и т.н.), както и че са предназначени за термична обработка.
Второто общо също е свързано с принципа на приготвяне на този вид месни изделия -
поставят се в съд с вода (тенджера и т.н.), т.е. нещо като на "водна баня".



Разликите обаче са съществени:
  • Моделът на Тескома може да се ползува единствено при варене в съд с вода като нивото на водата задължително трябва да е до нивото на месото, поставено в шунковара.
  • Останалите освен в съд вода, могат да се ползуват и във фурна или халогенна фурна (аерогрил) като пак задължително пак се поставят в съд с вода, но водата може да бъде по- малко, а температурата на обработка да варира от 90 С до 250 С (или колкото там градуси поддържа фурната)
  • При Тескома и AV Geiger заготовката може направо да се поставя в съда, а за останалите е необходимо задължително да се ползува пластмасов, политилиенов плик или плик за печене, или фолио.
От тези им характиристики, могат и да се извлекат изводи за предимства и недостатъци.
  • моделите, в които не се ползува плик, а само се вари шунката, позволят месото да се вари в собствения сос, при ниска температура и да се получи качествен продукт.
  • моделите, които изискват употребата на плик, са рискови, защото ако пликът се скъса (а често се случва), ще изтече сосът на месото и ще допусне навлизането на външната течност до него, т.е. рискът да стане едно голямо невкусно нещо е значителен.
  • при скъсване на плика и ползуване на уреда във фурна, пък ще се получи просто пресовано печено месо
  • моделите с пружини, позволяват поставянето на различни количества месо в уреда, докато при Тескома - или 0,5 кг или 1 кг.
  • иноксовите позволяват приготвянето на продукта по значително повече начини.



Моят е производство на Тескома (с термометър). 


Самият уред е пластмасов и може да се ползува единствено като се слага във вода. Не може да се ползува във фурна или хологенен уред за печене.
Ето го моя в разглобен вид, непосредствено след употреба:







Тази червената приставка вдясно е нещо като редуктур - без нея обемът е около 1 кг продукт, а с нея - наполовина, което е страшно удобно. Можеш да правиш или малко, или повече ....

А ето го и с термометъра.  Последното е много удобно, защото можеш постоянно да си следиш температурата на водата, която трябва да е около 85 С през цялото време на варенето.

Руските модели, основно на Белобока, са метални , с пружини, месото трябва да се слага в плик, за да не достига до него водата при варенето. Доста народ там ги слага във фурната или халогенната фурна и на практика пекат месото, макар и на водна баня. Оплакванията им най-често са, че пакетът се пука и течността (соковете на месото) изтича и навлиза вода при вареното. Хората си имат там цял сайт за уредчето - рецепти и т.н. 
Във времето след първата публикация се оказа, че почти всеки кулинарен сайт (в Русия, Украйна и т.н.) във фолумите има по една тема за шунковарите и рецепти за тях.



В този смисъл уредът на Тескома е много по-удачен, защото месото се вари в собствените си сокове и подправките и се хомогенизира с тях през целия процес на приготвяне.

И двата уреда имат пружини, чиято цел е да „пресова” месото, да стане хомогенно.

Има и по-стари модели, които работят на този принцип - пак на притискане на месото


Цяла истинска антика, но пък го прави квадратни и правогълни - демек на калъп, с каквато форма на шунката сме свикнали, а не с тези новите кръгли форми ....

Колкото и още да напиша, все ще е малко, така че оставям темата открита - това е само началото ....
Имам си го шунковара от две седмици и съм направил няколко варианта и като изключим първия (който страдаше откъм външен вид, а не от към вкус), всичко се получава суперско....

П.П. Допълних поста с новите неща и ако нещо пак ми попадне ново ще го обновявам, та дано да е от полза и на други мераклии ...

 П.П. 10.06.2015 г. - след доста експерименти и отзиви от други ентусиасти (благодарен съм на съфорумките от БГ-Мама (страхотни момичета и момчета са), стигнах до един много генерален извод:  за да се получи добър резултат е много важно нарязаното и смляното месо да се объркват поне 10-15 минути с бъркалките на миксера (тези за тесто) или в блендер с пластмасова бъркалка.

Под смляно месо, има предвид такова, което е смляно с блендер, а не с месомелачка. И то трябва да бъде доведено в състояние на "каша" като количеството му спрямо нарязаното е от 30 %, максимум 40 %.

Лелей, ако тези от Тескома ме прочетат, направо ще ме направят рекламен агент за България.... Толкова им хваля уреда и толкова народ "запалих", че  сигурно ще го пуснат и по магазините ... Дано да стане - невероятна придобивка за хора, които не обичат да купуват "боклуци" от магазина, пробутвани за шунка ...

П.П. Е, за 6 месеца успяха да му вдигнат цената особено на Тескома ..., след като се появи търсенето и от България.

П.П. 13.VІІ.2015 год. в БГ-мамма заформихме хубава дискусия за шунковарите и рецепти за тях

П.П. 04.10.2015 год.:
В БГ-мамата темите станаха цели две и втората яко напредва

тема първа за шунките

тема втора за шунките


И на друго място в Офроуд темата за домашната шунка е много популярна