Пуешка шунка

 Отдавна не съм писал за домашната шунка - не че не се прави, но е все нещо традиционно, което вече е показвано.

 Тази е различна, защото е основно от пуешко месо.

 Няма да се разпростирам надълго и нашироко, та направо на необходимите продукти:

 Моят шунковар поема или 1 кг или 0,5 кг, когато се ползва редуктора. Обикновено правя по 0,5 кг, тъй като свършва за два-три дни и не ме притеснява съхраняването.

 Необходими са по 300 грама пуешко от бута и от гърдите и около 300 грама шарено свинско от гърдите.

 за подправяне - 18-20 грама сол; по 1 ч.л. червен и черен пипер; 10-а грама захар; 1/2 ч.л. млян кориандър (2-3 грама) и 1/2 к.л. индийско орехче (грам не повече), като и поне 100-а мл студена вода.

 Изпълнението е като при другите шунки в шунковара:

Месото от пуешкия бут и свинските гърди се нарязва на произволни парчета и на няколко пъти с по малко от водата се смила в блендера - до кашеобразно състояние.

Месото от пуешките гърди се нарязва на произволни парчета - нарочни ги направих почти 2х2 см - така стават "видими" в готовия продукт.

Премляното месо и кубчетата от гърдите се слагат в подходящ емайлиран или стъклен съд, добавят се подправките и хубаво се омесват с ръка.

(сложих и 1 ч.л. домашен кетчуп, който не го усетих в крайния продукт).

  Така подготвеното месо се оставя за една нощ в хладилника, покрито със стреч фолио.

 След това се пълни старателно в шунковара като се уплътнява добре. Затваря се да си го притиска пружината и поне за 24 часа заминава в хладилника. 

 Все препоръчват да стои 48 часа, но не виждам голяма разлика.

 След това шунковарът се поставя в дълбоката тенджера, налива се вода с около 1-2 пръста повече откъдето достига месото в него. Вари се на 85 С общо около 2 часа (за 1/2-ра доза), но от момента на достигане на температурата от 45 минути максимум до 1 час. 

 (препоръчителното време на варене за 0,5 кг е около 45 минути на температура 85С на водата в тенджерата, плюс още 10-15 минути).

 Веднага след това това шунковарът се вади, отлива се насъбралата се в него течност, охлажда се шоково и заминава за 24 часа в хладилника.

(течността не се изхвърля - може да послужи за сосче или да отиде в някое ястие - уханна и вкусна, все пак са отделените от месото сокове.)

 

 След като сме направили планина от подвизи в чакането, това е крайният резултат - невероятно уханна и апетитно изглеждаща.

 Реже се тънкофайски и държи форма.

 Дзверски вкусна! 

П.П. Пробвах и само вариант с пуешко месо от бута и гърдите. Става доста суха и затова препоръчвам варианта с добавката на свинските гърди. Но ако човек иска, може и да я направи само от пуешко...

Домашна шунка от свинско контрафиле

       

            Продължавам с домашните шунки и подобни изделия ... Оказва се, че има доста рецепти, но целта не е приготвяш едно сравнително отнемащо доста време домашно изделие по непроверени рецепти, а наистина да се пробва и да се постигне вкуса, който най-много ти допада и също на хората около тебе.

                 Излишно е да казвам, че за тези рецепти наистина да притежаваш това просто уредче - шунковар, но то си е необходимо. 

                 Вариантите за замяната му не могат да дадат този резултат. 

                 Наскоро открих и един вариант, доста популярен в руски сайтове - приготвяне в чаша и като намеря време ще го споделя...

               Този път пробвах да приготвя изделието с изцяло различен шунковар - един прототип, който от една фирма изготвиха за мене. Та в този прототип има направени едни промени, които се оказват доста удачни и позволяват да избегнат някои неудачи в другите варианти - изготвен е изцяло от неръждаема стомана и не е с пружина, а с навиващо се бутало. С този корпус е подходящ и за фурна, а с буталото - може да се постигне много по-добър ефект на пресоването. И най-важното предимство - може да поема различни количество месо (от 200 гр. до 1 кг). При другите с пружина количеството е просто фиксирано - или 500 гр. или 1 кг.

                

                И така да се върнем на рецептата след направеното отклонение:

              Количествата ги посочвах абсолютно точно, защото всичко теглих през цялото време.

              Необходими са ни 700 грама месо от контрафилето, от които 200 грама нарязох на кубчета и 500 гр. отделих за смилане в блендера; 8 грама сол, 10 гр. кафява захар; 2 гр. черен пипер; 15 грама сухо мляко; 25 мл уиски и 75 мл вода.

           

 

200 грама нарязано на кубчета месо се слага в купа; а останалото месо - както е нарязано се слага в блендера, добавят му се солта, захарта, сухото мляко; черния пипер, уискито и водата.

 Смила се като на каша и се смесва с кубчетата месо.

 Разбърква се добре за няколко минути с лъжица.

 Готовата смес беше точно 810 грама.

 Месото се слага във фолио, напъхва в шунковара и стяга яко.

  Оставих го в хладилника за 24 часа.

  Реших, че 48 часа, както пишат навсякъде е твърде много и се отразява на месото (подсети ме една дама от един форум). Оказва се, че при това стягане - дори и 24 часа са твърде много.

 Най-добре ще да е 4-6 часа.

  Варих го точно два часа в мултито - на програма варене на ориз/каша - но няколко пъти изключвах уреда за малко, тъй като водата почти завира, а температурата й не трябва да е повече от 90 С.

  На два-три пъти затягах буталото в процеса на варенето, тъй като месото се свива.

 Извадих шунковара, отлях отделилата се течност - отделиха се  точно 225 грама.

   Охладих го в купа със студена вода и сложих за 4 часа в хладилника.

  Крайният резултат беше ей това хубаво стегнато парче домашна шунка с тегло 480 грама.

   И при това много вкусна.

 При следващия опит - количеството на целите парчета месо ще увелича поне на 400 гр., тъй като се "загубиха".

Като се изключи цвета, че не е червен, а леко розовее, се получи невероятен продукт.

Домашна шунка от пуешко и свински гърди

Тази шунка правих основно за изпробване на новия прототип шунковар, който си поръчах да ми изработят едни приятели. След като анализирах и пробвах преимуществата на пластмасовия, на иноксовия с пружина и т.н., си поръчах да ми направят такъв шунковар, който да е значително по-практичен дори и от фабричните.  

Няма пружина за притискане, а навиващо се бутало (като на старите модели), с което много по-добре се осъществява процеса на пресоването (както при отлежаването на месото, така и в самия процес на варене). 

Второто преимущество е, че обема му е от 250 грама до 1,5 кг, без да си ограничен от каквото и да е - няма редуктори, няма пружина, която да те ограничава, няма нужда да мериш количества на месо и т.н.

Неръждавейката като материал е по-подходяща от пластмасата - по-добре се охлажда и по-добре пропуща топлината.

Та момчетата го направиха, а това беше пробата в него.

 Количествата са точни, защото предварително ги измерих: 0,5 кг свинско от гърдите (без кост, шарено месо) и 0,5 кг пуешко, почистено от кожата. От свинското отделих 0,270 кг чисто месо и от пуешкото 0,080 кг, които нарязох на кубчета с размери приблизително 1,5 Х 2,00 см. 

Останалото месо 0,650 кг (също нарязано на произволни парчета) отделих за мелене в блендера като го сложих в голяма купа. Добавих му 1 с.л. сол (трябваше да сложа препълнена, защото за моя вкус дойде малко безсолно); 1 с.л. захар; 1 с.л. сухо мляко; 1 ч.л. черен пипер и 1/2 ч.л. кимион. 

Разбърках и оставих да престои 2 часа в хладилника. 

Сетне на порции - на три пъти, го смлях в блендера - не на кайма, а направо на каша.

Горе долу ей така:

 

Месната каша смесих с кубчетата месо и точно 10 минути бърках с миксера - с бъркалките за тесто.

Получи се 1,2 кг смес. Половината смес отделих (да си почива в хладилника и ще направи по друг начин още днеска), а другата половина напълних в шунковара и добре притиснах с навиването на буталото. 

Шунковара престоя в хладилника 24 часа, като на 2-3 пъти навивах буталото. 

Варих 2 часа на 85 С - мерих температурата вътре - движеше се между 70-75 С в отделни моменти.

 След два часа варене, охладих шунковара в купа с ледена вода, отлях от него около 75 мл течност и хоп в хладилника.

 Тази сутрин след 10-часов престой, го извадих и пробвах (не се стърпях до довечера) - невероятен резултат - страхотен вкус, че и дори леко розов вкус.

Ето ги и снимките:

току що изваден от шунковара

резнат





 Ако не беше толкова рано, щях да кажа - наздраве! но само се задоволих да направя само едни сандвичи с нея...

09.08.2015 г.

Вторият вариант бе направен с добавка на още 100 грама парчета пуешко месо, шепа нарязани черни маслини и малко каперси.

Ето ги и резнати и сервирани

Още един път наздраве!

"Баница" - пица

Нещо елементарно лесно и бързо за изпълнение, за сметка на това много ефектно и дзверски вкусно. Подобни варианти бол из нета, но нека и да си покажа моя.

Необходими са ни 3 или 4 тортили, прошуто (шунка, колбас някакъв, бекон на ивици), моцарела и гауда (или някакъв кашкавал) - всичко нарязано на тънки парчета. Един-два домата, обелени и нарязани, Нарязани маслини без костилка ... Малко риган и чубрица за наръсване тук таме...

Намазняваме дъното на тавичката, слагаме едната тортиля. Върху нея редим  резените домати, шунка, моцарела, гауда ...
Така повтаряме до изчерпване на продуктите.

Последният пласт е само от прошутото и сирената.

Преди да се пъхне "баницата" във фурната, може да се нареже на четири.

Пече се на 200 С за 20-25 мин (до разтапяне на сирената и зачервяването им).

Страхотно!

Дебеланки изненада

  Съботно-неделно все предпочитаме нещо тестяно за закуска - я палачинки, я бухти, я нещо подобно, а като се понатрупа стар хляб - пържени филийки.

 Та и сега, половин питки и две три филийки - тъкмо за пържене. Докато отварях хладилника мернах парче кашкавал и парче бекон и веднага се сетих, че някъде бях гледал едни рулца от тостер филийки с шунка и сирене.

Резнах филийка от питката, хубаво я пресовах с ръце (може с точилка, с бутилка ...) - отгоре по парченца бекон и тънко нарязан кашкавал.

Навива се на руло.

Така се процедира с всички.

В интерес на истината, ще станат много по-лесно с пресен мек хляб, защото ще държи форма.

Поизсъхналият хляб трудно се навива на руло и се рони леко.

Ама това да е проблема...

Разбиват се две яйца с две-три с.л. прясно мляко и в тази смес рулцата се потапят - да поемат хубаво от яйцата.

Пърженето става в поне два пръста олио на средно силен котлон (на 6-та от 9 степени) - до леко покафеняване.

Моите станаха доста направо дебеланки, а не рулца.

Една от филийките бе намазана с тънък слой кайма - за опит и стана разкошна.

Получиха се невероятни дебеланки за закуска.

Вместо кашкавал и бекон, може да се сложи всякакво друго твърдо жълто сирене, моцарела, вместо бекон - шунка или някакво саламче; дори резен серене и резен домат.

Изобщо всичко е въпрос на налични продукти.

Важното е, че става невероятно вкусна закуска с дебеланки - изненада, защото след като ги изпържиш, не знаеш каква плънка има апетитно ухаещото рулце...

РУЛЦА от пилешки дробчета в прошуто

                                                                                                                                                          Какво пък има толкова да се пише за пилешки дробчета в прошуто ? - вземаш дробчето, увиваш в резена шунка и печеш и да ти е вкусно ...
Да ама не, както казваше един известен ...

Та за един малко по-различен начин на приготвяне:

пилешките дробчета се разделят на две части, заливат с 1-2 с.л. соев сос и сос уорчестър и малко черен пипер и се оставят за час, два да се мариноват.

След това се заливат с вряла вода и оставят за няколко минути. Водата се излива и отново се заливат с вряла вода. И така 3-4 пъти. Променят цвета си и леко се стягат.

Парченце дроб се слага в единия край на резена шунка заедно с резенче кисела краставица, може сушен домат или пък някакво твърдо сирене (правих ги във всички варианти) и се навива на стегнато руло.

Пекат се максимум за 15-а минути на 180 С.

Резултатът е изумителен - от 6-ма пробвали нито един не позна дробчетата - всички бяха убедени, че рулцата са с някакъв пастет или терин ....

Домашна шунка от свинско контрафиле

Доста се колебах преди да пусна този пост за домашна шунка, защото беше чисто експериментален и изобщо не правих снимки, освен на крайния продукт, а и не бях много доволен от резултата.

Необходимо е голямо парче контрафиле - около 900 грама, което се почиства от ципите и сухожилията.

 Приготвих солен разтвор за инжектиране в месото като в 150 мл вода сложих 15 грама сол, както и един дафинов лист, 1-2 карамфилчета и 3-4 зърна бахар. Преварих, прецедих и изчаках хубаво да изстине. След това със спринцовка соленият разтвор се инжектира в месото.

 Цялото парче месо се натрива с натрошен черен пипер - около 1 ч.л. и внимателно се напъхва в шунковара по дължината си. Оставя се да престои в хладилника поне 36 часа; вари се 2 часа на 85 С. Излях малко течност - около 100-а мл. Сетне шунковара се потапя в студена вода и в хладилника за 24 часа. 

 Като го извадих ми изглеждаше доста добре, но реших този път да го запека: леко го намазах с 1 с.л. мед, разреден с 2-3 с.л. вода, поръсих с малко червен пипер и още черен пипер и във фурната на 130С на вентилатор за 30-а мин.

 Получи се ей-това:

 Изглеждаше перфектно и с хубав цвят, но една идея сухично и за моя вкус съвсем леко безсолно, макар че на всички други се хареса. За сметка на това се режеше перфектно на филийки.

 На другата снимка се вижда как не е сочно месото (каквото очаквах), а леко сухичко:

 Може би трябваше да се запече на по-висока температура, но за по-кратко време - колкото да го грабне огъня...

 За сметка на това парчето се изяде за отрицателно време - и като мезе, и дори остана за едни сандвичи с кашкавал:

ПАЛАЧИНКИ без глутен с извара и не само

 За палачинките няма какво да пиша. Имам чувството, че и на 3 годишния Митко, ако му дадеш продуктите, ще си ги направи. Всеки си има собствена рецепта, при която му се получават и затова не му се иска да експериментира.

    В къщи, едва ли не по традиция - или в събота, или в неделя се правят палачинки, или бухтите на баба ... рядко нещо друго.

  В последно време правя палачинки основно от безглутеново и по-рядко от пълнозърнесто брашно. В общи линии проблемът е един и същ ... Поради липсата на глутен не могат да станат тъниньки и големички, а трябва да се правят малко по-дебелички и малко по-малки, за да не се чупят и да пазят форма.    

Ето и моят вариант за палачинки от безглутено брашно: две яйца, 200 мл прясно мляко, 2 с.л. зехтин, 1/2 ч.л. сол, 1 пакетче захар за кафе - 2 гр.; 8-10 ч.л. с връх безглутено брашно. Всичко се разбива много добре и оставя да престои около 15-а минути. 

Интересното е, че не всеки път от тези пропорции се получава смес за палачинки с гъстотата на боза - понякога се налага още малко мляко или брашно. Нямам обяснение за този феномен.

Печенето е с наливане на черпак (около 80 мл) смес в тиган, намазан с масло и добре загрят на 7 от 9 степени на котлона.

Получават се 7-8 палачинки с диаметър около 16-17 см, които се намазват с масло.

Само че в случая не става дума за обикновените, а за едни по-особени - с извара.

Опекох две палачинки и реших да експериментирам.

Направих два такива - един за пълнени, за които след малко (с основната смес) и ми се щеше нещо по-различно.

В стандартната смес, която споменах по-горе, чукнах още едно яйце и добавих 5 с.л. извара - безсолна, кашкавалена. Затова още малко сол и разбиване с пасатора до хубава кремообразна консистенция.

Стандартно печене върху намазнения тиган. ОТ него се носи невероятен аромат.

Внимание - на по-ниска степен на котлона и по-бавно печене, че иначе се разкъсват при обръщането.

За готовите е ясно - бучка масло набодена на вилицата и намазване...

Сервирах ги с мармалад от трънки...

(За трънките и за мармалада ще пусна отделна публикация, че сега им е времето).

Нямам думи да опиша каква вкуснотия се получи. Сигурно съм изял един тон палачинки през живота си, но тези бяха направо откритие за мене ... 

Крехки, мекички и топящи се в устата с дзверски вкус ...

Другият експеримент - след обръщането на стандартната палачинка като е готова от едната страна, на единия й край се нареждат тънки резени кашкавал (или моцарела, а за една добавих и тънинько резенче шунка), сетне се прихлупва с другата половинка и се пекат от двете страни до готовност. Може дори и да се турне тъничко резенче обелен дома. Разбира се, отново готовите се намазват с масло от двете страни.

Получава се палачинка трепач (направо калцоне)- няма как да не се хареса и на най-злоядото чудо под слънцето ...

Свършвам, за да не ставам досаден.

Само казвам, проявете малко творчество и най-обикновената тривиална палачинка ще стане най-желаната закуска.

Тука направо ще премълча, че е точно тази с плънката от моцарела и шунка, сетне я направих като креп Сюзет ... плъзната в малко масло с портокалов сос и Гран Марние ...

Е, айде да не се Уливаме, експериментирайте смело и сигулно ще намерите ново очарование в най-омръзналите ни палачинки.

Ябълкови палачинки

   Палачинки, катми и др.п. на сач или тиган са ми на особена почит и когато имам време ги правя. Идеални са за закуска па и сетне за нещо друго.

    В блога имам доста рецепти, но въпреки това не спирам да експериментирам, защото са благодатна почва за разни идейки.

Този път експериментът бе насочен да направя ябълкови палачинки. Няма майтап - палачинки на базата на ябълки. Количествата ще дам в края, а сега ще опиша какво сътворих.

Първоначалната ми идея бе за нещо като компот или нектар от ябълки. Та започнах с тях - белене, почистване, рязване на осминки, поръсване с лимоново сокче и в тенджерата. Вода поне 2-3 пръста над тях и варене до готовност. Отделих  от сварените яблълки 1 ч.ч., а останалото в тенджерата подсладих с няколко с.л. мед и пасирах. Стана невероятен нектар.

Отделената чаша сварени ябълки пасирах до кашеобразно състояние, чукнах им две яйца, сол и захар, добавих и около 2 с.л. разтопено масло и около 1 ч.ч. прясно мляко. Сетне - брашно - около 1 ч.ч.

Много се замислих дали да сложа една чаена лъжичка суха мая и да правя катми, но не ми се чакаше и затова сложих 1/2 ч.л. бакпулвер.

Тестото се получи с консистенция на обикновено палачинково тесто с една идея по-гъсто.

Пеках ги в тигана за палачинки, не ми се вадеше сача, като го намазнявах с четката с малко масло. За по около 1 минутка и малко от всяка страна бяха готови.

Станаха невероятно пухкави и вкусни. Една две изостанаха, но и на другия ден бяха мекички и дори още по-вкусни.

Идеално си вървят с мед или сладко.

Тука е моята (и не само една) - върху палачинката тънкофайски резенчета пуешка шунка (мое производство), резенчета турско меко сирене и резенчета от варено яйце.

Навива се на руло и се хапва с кеф.

В случая с нектар от ябълки - несниман.

То накрая се оказа, че няма и да има рецепта - смешно, ама факт. То всичко си го описах.

Необходими са 1 ч.ч. сварени и пасирани на пюре ябълки - около 3 средни; 1 ч.ч. прясно мляко; 2 яйца; около 2-3  с.л. олио или разтопено масло; 1 ч.л. сол и толкова захар; и 1 ч.ч. брашно или/и малко повече - до получаване на гъста консинстенция като за палачинки. Който е правил палачинки, знае. Който не е правил, като за боза.

Правете смело и не се притеснявайте. Стават невероятно вкусни. Особено, ако се поднесат като мене с шунка и сиренце или кашкавалче, си стават дзверска вкуснотия.