Пюре от грах за гарнитура

 То всичко си е ясно от снимката:

 Една консерва грах (може буркан - количеството зависи) се затопля леко, прецежда се и грахът се слага в блендера заедно с малко масло (бучка 20 гр.), по 1 ч.л. черен пипер, мента и мащерка и 10-а обезкостени маслини. Смила се до желана консистенция.

 Сервира се в половинки червена чушка, предварително обелена и леко заварена на пара. От горе може да се украси с резната маслинка или стръкче магданоз.

 Необходимо е подготвеното така пюре да престои в хладилника поне час - добре да се охлади.

П.П. В старите тефтери имам толкова много рецепти, които не само са записани, а задължително са изпробвани.
Само дето не знам кога ще мога да ги направя отново и да ги публикувам със снимки.
Е затова ще си ги пущам по този начин. Все на някого ще му стане интересно, ще прочете и може да му влезе в полза.

За лесно и вкусно картофено пюре - полезно предложение

Просто и уникално картофено пюре от две съставки - картофи и майонеза.

Картофите се сваряват и намачкват с оная хитра джаджа или с преса. Смесват се с няколко лъжици домашна майонеза, ама от тази джинджифиловата. 

При нужда се добавя малко сол, пипер и/или индийско орехче.

Става невероятно вкусно.

Червено картофено пюре - полезно предложение

Просто една полезна идейка как да се разнообрази стандартното и любимо на всички картофено пюре.
Заедно с картофите (1 кг) се сваряват една глава червено цвекло и два моркова.
Най-добре става, когато всички продукти са обелени и нарязани - картофите на две, а цвеклото и морковите на ситно. Варят се в леко подсолена вода, която е колкото да ги покрива.
От там нататък - намачкване, масло, подправяне - сол, черен пипер, индийско орехче - изобщо на който както му харесва.

Домашна лютеница от червени чушки

 Няма да навлизам в спор с когото и да е що за чудо е това лютеницата, айвара или лютивката. Още по-малко ще търся историческите корени на тази типично Балканска вкуснотия.

 Просто ще дам един вариант на една любима лютеница, която става наистина невероятно вкусна и която предпочитам пред всички останали, както и ще споделя някои дребни трикове за улесняване на процеса.

Печените ми чушки тази година дойдоха в малко повече и се оказа, че във фризера няма повече място за тях.

Ща не ща трябваше да позатворя малко в буркани, които така или иначе трябва да се стерилизират за малко.

Напълних няколко буркана и останаха доста, та реших да направя от любимата си лютеница.

Давам количествата, които ползвах (това бяха наличностите):

4 кг печени и обелени червени чушки; 

2 буркана изварени смлени домати - правя си такива и имам налични. Иначе 3 кг домати трябва да се изчистят, отцедят и сварят до получаване на доматено пюре. Може и един буркан готово доматено пюре.

2-3 скилидки чесън, 1 голяма глава лук, сол, черен пипер и кимион на вкус, както и една връзка магданоз.

1 ч.ч. олио

Чушките заедно със ситно нарязания магданоз се смилат на едрата решетка на машинката. При меленето се слага едра цедка и така се отцеждат от излишната течност.

По същия начин всички чушки се държат цедки над купа. Течността се отделя и сетне много по-бързо се изваряват - времето се съкращава двойно, че и даже тройно.

Отцеденият чушков сок не се изхвърля, разбира се. След направата на лютеницата се вари в същата тенджера (не цапаме и друга съдина) до редуциране наполовина, овкусява се със сол и пипер, пълни се бурканчета и се стерилизира заедно с бурканчетата лютеница.

От него става страхотна подправка за различни ястия - може да замести доматения сок. А сложен в разни месни ястия придава един невероятен вкус. Особено ако при изваряването му се добавят няколко люти чушлета. 

В подходяща съдина - добре да е дълбока и широка тенджера, се загрява олиото. Чесънът и лукът, най-добре е да са настъргани, се задушават за кратко, слагат се доматите и след като заврат се добавят и смлените чушки. Намаля се силата на котлона поне с 1/3 и се пържи до желаната гъстота. При мене отне около 30-а минути. Слагат се подправките - солта, пипера и кимиона. Пробва се на вкус.

Точно в този момент ми се стори, че иска малко мазнинка и носи още малко лук, та сложих една голяма бучка масло - около 50 грама и 1 с.л. с връх сушен лук. Сушеният лук доста подобрява вкуса, а може и да си въобразявам.

Готовата лютеница се пълни в бурканчета.

Сетне се приготвя и чушковия сок.

Стерилизират се за около 10-а минути от завирането. Сетне е ясно.

Ако се ползват пресни домати, могат по същия начин да се оставят в цедка - да отцеди излишният сок. Така по-лесно и по-бързо се изваряват. А доматеният сок отива при чушковия и се приготвя заедно с него.
Много е важно при варенето и сгъстяването на лютеница и слагането на подправките да се опитва. Хубавата лютеница не трябва да има вкус на "сурово" или пък миризма на такова. Нищо че продуктите са печени или варени, ако не е запържена добре, остава такъв вкус. Затова дори и да се сгъсти достатъчно, може все още да не е готова. Е в този случай, ако много се е сгъстила и не е готова на вкус, може да се добави  и малко от отделения сос.

След като напълних 8 бурканчета от лютеницата, в останалата натроших около 100 грама поизсъхнало сирене - та и две бурканчета разядка - лютеница със сирене.

Получиха се и две бурканчета сгъстен чушков сос.
Който обича пикантната лютеница, може във всяко бурканче да сложи по едно две люти чушлета и след това да ги затваря.
Подправките, включително и магданоза съм ги дал, защото така я предпочитаме. Може и без него, или пък без кимиона и т.н. А който иска може да сложи друга любима подправка.

Чушки все още има и можете да пробвате - става наистина страхотна. Особено за хора, които не обичат патладжан.

Домашен кетчуп

Нямам намерение да изписвам цял трактат на кетчупа, особено за ползата от него и т.н. Само накратко ще маркирам, че  е един от най-популярните, най-хапваните и най-любимите сосове, който съдържа домати, оцет, захар, сол и други подправки. 
Хот-догове, пици, хамбургери и какво ли още не - все са с него.
Вездесъщата Уикипедия отбелязва, че е зеленчуков сос, в състава на който влизат доматено пюре, оцет, нишесте, сол, захар, чушки и различни подправки. Според други, трябва да има чесън, лук и задължителни подправки като канела, карамфил, индийско орехче, червен пипер, джинджифил и кайенски пипер.

В промишлено произведения кетчуп се добавят сгъстители, оцветители, консерванти и стабилизатори (като Е202, Е211 и доста други и които никак не са безвредни особено в комбинация с Е300). Слагат се доста често странни доматени съставки - доматено пюре с добавка на картофи и т.н.

В домашно направения кетчуп има в пъти, пъти повече от химичното вещество с противораково действие ликопен, съдържащ се в доматите, отколкото в купешките, които съдържат изкуствени заместители.

 В общи линии никъде не е регламентирано, какъв точно трябва да бъде кетчупа, така че всички производители имат свои собствени рецепти. Това важи и за всеки, който си го прави при домашни условия - на свой вкус. 

 Впрочем, сигурно от 20 и повече години не съм купувал кетчуп, ама и май не съм хапвал и такъв през тези години. Важното е, че собственият се харесва много повече.

 Затова ще опиша как аз го правя от години - почти по един и същи начин, но понякога с малки вариации на подправките. 

 Преди години си играехме с разни машинки за отделяне на люспи, семки и др.п., сокоизтисквачки и какво ли не. Откак има блендери и пасатори, мултитенджери,  и др.п. улеснения, ползвам само тях.

 И така: необходими са ни 3 кг хубави месести домати, 2 глави лук, 6-7 скилидки чесън; 1 малка лютива чушка; 1 червена капия; 

Този път сложих и няколко "портокалови" домата.

Подправки за това количество зеленчуци: 4 с.л. с връх захар; 5 с.л. силен ябълков оцет; 3 равни с.л. сол (може и повече, но с толкова не става солен); по 1 ч.л. сух риган и черен пипер; по 1/2 ч.л. кимион, млян бахар, джинджифил и индийско орехче и 1/4 ч.л. канела. Задължително и 3 ч.л. с връх царевично нишесте.

Все пак подправките са въпрос на вкус и предпочитание.

Приготвянето е лесно и затова правя малки количества на няколко пъти.

В мултито (може да се ползва и голяма тенджера на котлона - няма разлика) се слага 1 с.л. зехтин, включва се на режим пържене за 20 мин.  и докато загрява, се пасират лука и чесъна и пущат в него. В блендера се пасират първо чушката и лютивото чушле с малко домати и през цедка се изсипват в купата на мултито. Останалите домати се пасират на няколко пъти (зависи от обема на блендера) и като се прецеждат отиват в тенджерата. В цедката остават семки, люспи и др.п.  Максимум за 5-6 минути и сме готови. Остават още 15-а минути от програмата за пържене на мултито, време през което сместа кипва и почва да се вари.

След това мултито се превключва на режим варене (30 мин по програма), а ако в тенджера, се намаля силата на котлона на 2/3 и се вари докато се изпари горе долу 1/3 от течността.

Отделя се една пълна ч.ч. от сока и се изчаква да изстине, а в това време се слагат в тенджерата всички подправки, захар, оцет и сол. Разбърква се и се опитва на вкус.

Нишестето се размива в отделената смес и изсипва обратно. Вари се до получаване на нужната гъстота:  и тя е въпрос на предпочитание (ние го харесваме малко по-течен - т.е. не съвсем като желе). 

Веднага се насипва в бутилчици с винт или малки бурканчета и се обръщат върху капачката. Не съм слагал лимонтузу, не ги заварявам и така си издържат до пролетта.

 От това количество се получават 4 бут. от сок и три бурканчета по 300 мл.

П.П.

 Кетчупът се получава много леко пикантен заради лютивата чушка и нелюбителите могат да я прескочат при направата.

П.П. 

Тези, които не харесват добавката на нишесте, могат да го прескочат. Вече така го правя, но иска още малко изваряване.


А как се прави домашен пикантен кетчуп без нишесте съм описал ТУКА - става страхотен.

Лесен и вкусен глазиран свински джолан

Свинският джолан е на особена почит в къщи - имам чувството, че никога няма да ни омръзне.

Тука съм писал на много места как го приготвям - маринован джолан на фурна, шпикован джолан със сирена,джолан с кожа на фурна и т.н. - няма да ги изброявам, но този път е приготвен по различен начин и по моему е много удачен и дори за начинаещи и нямащи си представа от готвене.

За 4 порции е необходим един голям заден джолан (ако е с кожа още по- голям разкош) - около 1,5 кг; малко сол, десетина зрънца черен пипер и бахар, една глава лук, 5-6 скилидки чесън, едно карамфилче.

За намазването при печенето - 1 с.л. червен пипер, 1 с.л. мед, 1 с.л. лимонов сок и 2-3 с.л. бърбън (или друг алкохол). Може да се добави и млян черен пипер и риган, въпрос на вкус.

Изпълнението е страшно лесно: 

Джоланът се измива добре и се слага в тенджера заедно с подправките, цялата глава лук, необеления чесън. Могат да му се добавят и други зеленчуци.  Залива се в вода поне два пръста над джолана и се оставя на слаб котлон да си къкри - поне за 2 часа, че и повече. Като се сетиш за него, докато се вари, може и да се отпенва - желателно е.

Който има тенджера под налягане, може да го свари в нея.

Същото може и да се направи в мултитенджерата (демек мултикукъра) - на програма яхния.

След като е свален много добре - дет викат до отделяне на месото от костите, джоланът се прехвърля в намазнена глинена тавичка (може и йенска, метална - каквато е под ръка), намазва с половината от смесените червен пипер, мед и течности и заминава във фурничката. Личват му се и около 100 мл от бульона от варенето.

Пече се на 200 С за 20-25 мин., вади се, обръща се, намазва се с останалата част от смеската и пак във фурната - до хубаво зачервяване.

Може и да се опече на вентилатор - на 180С, но времето е по-кратко.

Буквално на 15-20 -а минута се зачервява добре и трябва да се обърне. 

Сервира се обезкостен и нарязан на парчета.

Особено подходяща е гарнитура от картофено пюре.

П.П. Предимството на този начин на приготвяне е, че по някое време при джолана могат да се добавят обелени картофи и да се сварят едновременно с него и сетне да се ползват за приготвяне на картофено пюре.

Целият останал бульон се прецежда и е готов за някакво друго ястие, а част от него може да се ползва и за направа на сосче към самия печен джолан. 
Има и още един плюс - при варенето се отделя излишната мазнина от месото и може да бъде отделена и от бульона и да не се трупат излишни мазнини при яденето. 

Кюфтета с кайма и картофи

 Нямах намерение да пиша нищо за кюфтета с кайма и картофи, но наскоро видях подобно питане във ФБ какви и колко картофи да се сложат в каймата вместо хляб, та се подсетих, че насрокоро си бях правил експеримент, та да да споделя - може и да се окаже полезно.

 Най-често за добавка към каймата при правене на пържени кюфтета препоръчват да се слага мекото на сух хляб - накиснато и изцедено. Да но за мене много по-добър вариант е да се сложат картофи: може сурови и настъргани на ситно, може и варени и намачкани направо на пюре. Достатъчно е да се сложат около 200 грама картофи приблизително на кг кайма, за да станат кюфтетата по-вкусни.

 Преди няколко ни бях "изненадан" и трябваше набързо да се отсрамя с една вечеря за няколко човека, а по принципа на всеобщата гадост - точно в този момент имах само 500 гр. смляно месо и в щайгата куп картофи.

 И така:

 Необходими продукти: по 500 гр. смляно месо и обелени картофи, които се настъргват на ситно ренде; 1 яйце, 1 глава лук нарязан на ситно или настърган и леко оцеден; 1 с.л. кисело мляко, в която се гаси 1/2 ч.л. сода; черен пипер, кимион, индийско орехче, червен пипер - по 1/2 ч.л. и няколко стръка магданоз, нарязан на ситно.

 Приготвяне: настърганите картофи леко се оцеждат и смесват с останалите продукти и подправки. Меси се добре с ръце няколко минути. Тайната на хубавите кюфтета поначало е в по-продължителното месене с ръце. Каймата се оставя да си почине добре. 

  Оформят се кюфтетата (тези на снимката са без магданоз) като от това количество продукти излизат 14-15 броя, докато в тигана се загрява мазнината.

 След като мазнината се е загряла и са пуснати първите кюфтета, се намаля силата на котлона с 1/3, а мазнината трябва да е малко повече от средата на сложените в нея кюфтета.

 Не е необходимо да се овалват в брашно. Така стават по-меки.

 Ако се овалят в брашно, външната част става по-твърда като коричка.

Пържат се до хубаво зачервяване и се слагат върху домакинска хартия - да поеме излишната мазнина, макар че такава няма в действителност.

Готови сме и можем да засядаме на масата.
Вкусът на картофите почни не се усеща, носело е и повече картофи.
 Без значение е дали са настъргани или сварени и намачкани на пюре. Някаква разлика съществена не се усеща.



П.П. Подобни са кюфтетата ми с кайма и леща

КАРТОФЕНИ ПИТКИ

 

    Този път направо минавам към направията на тези уникално вкусни картофени питки, които стават за хамбургери, замествам хляба и т.н. Заглавието е малко подвеждащо - не са съвсем картофени ...

За направията са необходими равно количество картофи и брашно: 300 грама обелени и нарязани на кубчета картофи се сваряват в леко подсолена вода и намачкват на пюре с добавка на 2-3 с.л. топло прясно мляко.

Добавят се 300 грама брашно, 7 грама суха мая, 1 ч.л. сол и 1/2 с.л. захар. Разбъркват се с лъжица много добре и се слагат още 2-3 с.л. зехтин.

Омесва се на топка, покрива се и се оставя на топло поне за час да втасва.

След това с добре намазнени ръце се откъсват топчета с тегло около 70-80 грама, леко се сплескват като в средата се слага от малките топчета моцарела и оформя на топчеста питка.

Нареждат се в леко намаслена тавичка с тефлоново покритие. 

Резват се на четири отгоре, поръсват се със сусам и в средата се забива малка бучка замразено масло.

Тавата се покрива с кърпа и отново се оставя за 30-40 минути да си ватсват отново.

В това време фурната се загрява на 200С и тавичката се пъха в нея. След 5-6 минути се намаля на 180С и се пекат около 30-35 мин. 

Зависи от фурната все пак.

Когато почервенеят добре значи са готови и се вадят върху решетка. Напръскват с водичка чрез пулверизатор или намазват с масло. 

Покриват се с кърпа и след 20-а минутки - воаля - можем да ги нападаме ...

Невероятно пухкави и вкусни. Картофеното пюре в тестото винаги дава страхотен резултат и подобрява вкуса на печивото.

Правете смело, нагаждайте пропорциите на свой вкус и няма да съжалявате!

Кюфтенца в доматен сос и още нещо

 Е, този път ще стане реч за едно много вкусно и лесно за изпълнение ястие. А най-доброто му е, че просто може да се окаже "втори живот" за тривиалните вече изпържени кюфтета, които са останали от вчера.
 Необходимите продукти за 4 порции са:
за кюфтетата:
500 грама мляно месо; 3 средни сварени картофа, 1 малка главичка настърган лук; сол, черен пипер, кимион - на вкус. Разбира се и по вкус - чубрица, или магданоз, или риган. Кой каквото обича. Вкусовете за кюфтета са най-различни
за ястието:
1 буркан домати от консерва, 1-2 ск. чесън, 1 глава лук
поне 150 грама настърган кашкавал (в идеалния вариант моцарела)
4 яйца
 Изпълнението е от лесно по-лесно:

Мляното месо (идеален вариант да го смелят в месарницата) се смесва с малко сол и една-две бучки лед и се меси на ръка поне 10-15 минути.
Сварените картофи се настъргват на най-ситното ренде или се пресоват на пюре и заедно с подправките се добавят при месото.
Омесва се много добре до получаване на еднородна смес.
Така подготвената кайма е хубаво да престои поне час-два, че и повече в хладилника.
Хитър трик: за по-голяма пухкавост, при картофите може да се добави 1 ч.л. сода, която да се загаси с малко кисело мляко или лимонов сок и след това да се смеси с месото.

Бонус за любителите на по-различни кюфтета:
Към каймата може да се добавят една нарязана на много ситно кисела краставичка и само месестата част на един домат.
Разбира се, че добавката на малко ситно нарязан пушен бекон или месо, ще обогати вкуса.

След престоя на каймата в хладилника, се оформят малки кюфтенца с големината на орех, които е желателно също да престоят малко в хладилника.

Кюфтенцата се пържат в силно загрята мазнина, на порции от по няколко, без да се бъркат с лъжица. Обръщат се като тиганът се разтръсква.
На това му викат джуркани кюфтенца.
Готовите се вадят в тенджерката и заливат с малко прясно изцеден лимонов (или портокалов) сок.
Могат да се поднесат като мезе или ястие с картофено пюре, пържени картофи или салата.

Кфтенцата се нареждат в подходяща съдина за печене.
В същата мазнина се запържват ситно нарязаният чесън и лук и се добавят доматите от буркана, които предварително са пасирани.
Не е желателно добавянето на босилек или други подправки, защото започват да се смесват много вкусове. Е това не пречи да се сложат - въпрос на предпочитание.
Като закъкрят котлонът се изключва.
Докато доматите изстиват малко, се настъргва кашкавала.

Кюфтенцата се заливат с доматения сос, размесват се с 1/4 от настъргания кашкавал, а останалият се поръсва отгоре.
Съдината се завива във фолио и заминава във фурната на 180С за около 25-30 минути.

Следва вадене на тавичката, чукване на 4 яйца отгоре и връщането й във фурната.
Фурната може да се изключи - достатъчно е загряла, и за 10-а минути яйцата са готови - с рохък, леко разтичащ се жълтък.

10-а минути след изваждането на тавичката от фурната, може да се сервира.

Невероятна вкуснотия.
Става лесно и сравнително бързо.

Най-доброто е, че втората част с доматения сос може да се направи за вече изостанали от предния ден кюфтета.

Много обяснявах, но ...
НАЗДРАВЕ!

Пюре от картофи и целина

 

    За това пюре, което е невероятна гарнитура към всякакви печени меса, кюфтета  и др.п. направо нямам какво да пиша, но все пак ще го споделя ..., защото си струва да се направи и то неведнъж.

    Количествата са напълно ориентировъчни - но съотношението трябва да е горе долу 3:1 картофи към целина, т.е. 1 кг картофи и приблизително 300-350 грама глава целина.

Картофите и целината се обелват и нарязват на кубчета. В леко подсолена вода с добавка на щипка индийско орехче първо са пущат кубчетата целина и се варят около 10-а минути, а след това и картофите. Варенето - до пълна готовност на продуктите. Отцеждат се от водата, която не се изхвърля и се намачкват с оная велика джаджа за пюриране ... В никакъв случай не се пропущат поне 50-70 грама масло и при много гъста маса малко от водата от варенето.                              Цялата смес се слага в тавичка, обилно намазана с масло  ръсна с малко царевично брашънче... В блендера се смилат 2-3 филийки сух хляб (без коричките), слага се църно пиперче, индийско орехче - все на вкус - носи и всякакви любимо подправки, както и настъргано кашкавалче (гауда, едам и т.н. - все на вкус) (и да не забравим още малко масълце, разпределено отгоре) и се бухва във фурната на 180С за 20-а минути - до хващане на хубава зачервена коричка.

    За срамотиите, признавам си, че при намачкването на пюрето добавих и 3 жълтъка. И след изваждането от фурната настъргах 50-а грама червен чедър. И за да стане всичко бим бок, взех че преди сервирането хубаво го обърках и сервирах на топки отстрани на мръФката.

    Моля Ви, не следвайте моята направия, а го направете идейно - по идеята и собствен вкус. Ще останете очаровани...

    НАЗДРАВЕ!

"Кексчета" от кайма с плънка от гъби, кашкавал и ....

В действителност това са си просто кюфтета, но пълнени и печени във фурната по един много лесен начин и като краен резултат дзверска вкуснотия ...

За 4-5 човека са ни необходими:

800 грама мляно месо (кайма по желание) и за овкусяването й една глава лук, нарязана на много ситно (идеалния вариант настъргана), по 1/2 ч.л. кимион и млян кориандър, 1 ч.л. риган и сол и черен пипер на вкус.

(по желание могат да се добавят и други любими подправки, но това е "санитарният" минимум от подправки за каймата);

За плънката - 1 глава лук и 2-3 скилидки чесън ситно нарязани, около 250-300 грама гъби измити и нарязани на не много ситно, 1-2 моркова обелени и нарязани на малки кубчета, както и 100-120 грама кашкавал, нарязан на ситни кубчета.

Нужна е и малко мазнина за омазняване на купичките.

Изпълнението е простичко:

Мляното месо (каймата) се омесва с подправките и прибира на хладно да престои в хладилника поне за два часа. Ако се ползва смляно месо е желателно да му се добави малко лед при месенето (около 150 грама на това количество).

Докато месото се охлажда и си поема миризмичките, в тиган се загрява малко малко мазнина и последователно се задушават лука и чесъна, морковчетата и гъбките. Овкусяват се с идея сол и черен пипер и малко риган.

Когато изстине добре, се добавят и кубчетата нарязан кашкавал (а защо не и подходящо твърдо сирене -по вкус).

 Каймата се разпределя на 10 части по 80 грама (казвал съм че ползвам една изрязана кутийка от доматено пюре за точно количество), намазняват се формички за крем карамел и във всяка се поставят почти 3/4 от отделената кайма и се разпределя по стените на формичката, а останалата кайма от 1/4 се отделя за капаче.

Във всяка купичка се слага от плънката като се стремим да я разпределим поравно.

Отгоре се поставя отделената кайма и се стремим хубаво да "затворим" всяка купичка.

 В това време фурната се загрява на 180 С и купичките, поставени в тавичка заминават "на горещ плаж " - до хубаво зачервяване, т.е. до готовност - при мене за около 40 мин.

При печенето нашите "кексчета" леко са се  свили и след престой - около 10-а мин. от изваждането от фурната, лесно се вадят и слагат в голяма чиния, застлана с листа марулка.

   

 

 В разрез - страхотни са.

Едно максимум две такива "кексчета" са в състояние да заситят дори и ящно месоядно като мене.

С минимум усилия - Дзверска вкуснотия.

Могат да се сервират и някакво набързо спретнато сосче - от това в купичките....

П.П. Вместо в купички могат да се направят във формата за мъфини

П.П. При сервирането отгоре им може да се сложи картофено пюре с нещичко за украса.

Бон филе от елен със сос от манатарки

    За първи път ще променя начина си на публикуване:

    За направата на тази дзверска вкуснатия са необходими - 500-600 грама еленско бонфиле и около 500 грама бланширани и замразени манатарки, а за подправянето: сол и черен пипер; скилидка чесън; 1 ч.ч. бяло вино (шардоне, совиньон блан); няколко листчета прясна салвия. Отаналото ще стане ясно докато обяснявам как се приготвя.

С остър нож се оформя филето като се отделят ципите и месцата към него по начин да остане продълговато цилиндрично парче.

Филето се нарязва напречно на кръгли парчета с дебелина около 1 - 1,5 см. Получените парченца бон филе не се начукват, а се намачкват с длан (или кокълчетата на юмрука). Леко се осоляват и опиперяват. И се оставят така да си починат малко. В това време гъбите се размразяват и нарязват на парченца.

Подходящ голям тиган се загрява добре, капват се няколко капки мазнина и леко оваляните в пълнозърнесто брашно парчета бон филе буквално за по 2-3 минутки се "запечатват" от двете страни. Колкото да променят цвета си и леко покафенеят. Вадят се в тенджерка под капак и се оставят там да си отдъхват.

В същия тиган се долива още малко мазнина, пуща се ситно нарязаната или пресована скилидка чесън, след нея нарязаните на парченца манатарки - също със щипка сол. Когато се позапържат, след около 5-6 минути, се сипва чашата вино и се оставят да къкрят до изпаряване на виното, т.е. да останат отново на мазнина. Добавя им се 1 с.л. (или малко повече) пълнозърнесто брашно, наливат се около 300 мл топла вода и се добавят 3-4 листчета салвия.

Когато сосът заври, се пущат бон филенцата, силата на котлона се намаля поне с 1/3, че и дори наполовина и се оставя да си къкри. Поне 30-а минути или до желана гъстота (впрочем като поизстине сосът се сгъстява още). Към края на готвенето се пробва на вкус и при нужда се доосолява и опиперява.

В това време е направено картофеното пюре и оформено по чиниите. за всяка порция сервираме по две бонфиленца (напълно са достатъчни), 2-3 лъжички гъбки и заливаме със соса.

Еленското бон филе става неверотно сочно и крехко - дори не е необходимо да се реже - накъсва се направо с вилицата. 

НАЗДРАВЕ! 

        

    Честно казано изобщо не съм привърженик на лова и убиването на диви животни. Възприемам го като извратен спорт за избиване на чивии от комплексирани хора. Не мога да приема, че въоръжен до зъби индивид се юрва с орда такива като него из гората и се забавляват да стрелят по беззащитно животинче като зайче, сърничка, че биля и елен. Не го правят, защото са гладни и трябва да се нахранят, а защото трябва да начешат Егото си и да си докажат колко са по-велики от природата.

   Приемам, че има и такива, които се грижат за популацията - развъждат диви животни и след това ловуват част от тях. Някак си по-приемливо ми е... 

     В семейството ни никога не е имало Авджия или Ловец. Баща ми приемаше стрелбата по беззащитни животни като издевателство над тях. Споделям това, защото възприемам, че Човекът е единственото животно, което убива за удоволствие, а не за да се нахрани. 

    Както и да е, не това ми е темата днеска.

    Преди време приятел ми подари едно еленско бонфиле с пакет замразени манатарки. Не го питах каквото и да е, а просто се замислих какво да приготвя.

    За пръв път в живота си ядох довечово месо през далечната 1977 год. в едно специализирано ресторантче в София близо до Съдебната палата. Сервираха кюфтета, кебапчета, пържоли и др.п. Това ми беше първата среща с него като изключим кюфтетата от пърле още от детството. Сетне ресторантчето изчезна ... 

    Следващата ми "среща" с еленско, сърнешко и подобно месо беше почти 30 години по-късно - в Чехия. Само че това е друга история, за която мога да напиша цял роман.

    В последните години при нас в някои магазини се продава еленско, сърнешко и т.н., основно внос от Холандия или Франция. Само че моето еленско си беше от див елен и трябваше да му измисля начин на приготвяне. Рецептите из нета са малко кът и решихме да импровизираме ... по спомените от Чехия.

  Получи се идеално и единствената разлика е, че бе поднесено с картофено пюре, а не с хлебни кнедли.