Черен дроб в доматен сос

   Черният дроб по селски е едно нашенско любимо мезе, което често си поръчваме в кварталната кръчма или си правим в къщи, но сега думата ми не е за него.

 Сега просто ще споделя един един невероятно вкусен начин да се приготви черен дроб, без много усилия и за много кратко време при това с много вкусен резултат и то с минимум продукти.

 Все пак, ориентировъчно за около 4-ма са необходими не по-малко от 500 грама черен дроб, поне 4 големи домата, 1 глава лук, 2-3 скилидки чесън, сол и черен пипер и зелени подправки - босилек много си върви с доматите, или магданоз.

 То и за изпълнението няма какво да се обяснява:

 В малко мазнина се запържват обелените и нарязани на ситно чесън и лук, слагат се след задушаването им обелените и нарязани произволни домати и се изчаква буквално няколко минути доматеният сос да заври и се намаля силата на котлона. 

 В това време, дробът се измива, нарязва на ситни кубчета 1,5х1,5 см (примерно или малко по-големи). При желание може да се оваля леко в брашно, макар че е необходимо. 

 Дробът се пуща в соса, разбърква се, слагат се подправките (сол, черен пипер, зелентии). Готвенето продължава максимум 5 минути и котлонът се изключва. Нека да си постои върху него така още няколко минути. 

 Готово е за сервиране като може да се ръсне още с някаква зелентия при поднасянето.

 Дробът остава крехък и мек. Само трябва да се има предвид, че ако се вари по-дълго време, ще се втвърди и няма да е приятен.

 Ако някого го притеснява този начин на приготвяне, може предварително да пусне дроба в загрятата мазнина буквално за 2-3 минути, да го извади и сетне да си подготви доматения сос и да върне дроба в края на готвенето.

Бързо, лесно и много вкусно.

П.П. Толкова вкусно, че си остана само със снимката от тигана.

 Нещо от сорта полезни предложения.

Свински черен дроб в саханче на фурна

  Този начин на приготвяне на черен дроб автоматически влиза в графата "лесно и мързеливо".

 След последното пържене на дроб остана яко чистене на печката и този път реших да си го икономисам и да направя дроба, без да му бая.

 Всичко става толкова лесно и бързо, че направо няма какво да обяснявам.

Дробът се нарязва на парчета, измива и прехвърля в саханче.

Налива му се една чаша кока кола и се оставя така за 10-а минути.

В това време фурната се включва на 200С да загрява.

Течността се излива, а дробът се овкусява с черен пипер, 1-2 с.л. зехтин (олио или и бучка масло за разкош), и му слага съвсем малко кока кола.

Слагам и малко пресован чесън и лютив червен пипер (харесвам да е пикантно).

Ами това е.

Саханчето се пъха във фурната и се пече около 15-а минути.

Просто го проверявам с ножа. Па и готовността всеки може сам да си я прецени.

Като се извади, се осолява и разбърква.

Предпочитам да има и сосче, че така може да се замезва с дробчето и да се топи от сосчето.

Дробът става изключително крехък и вкусен.

Най-важното - никакво пържене (има хора, които избягват пърженото), никакво пръскане и на практика без усилия.

Резултатът - дзверски вкусен дроб и страхотно мезе.

Наздраве!

Крехък пържен дроб

Като ги подкарах тези стари тефтери, направо ми се взе здравето от преписване, ама все нещо ми  се струва интересно и вкусно.

 Този път е за крехък пържен дроб, по който начин си го приготвям основно - става и за свински и телешки дроб:

 Дробът се измива, почиства от ципи и др.п. и се нарязва на късчета (2х2 или 2,5х2,5 см - от този порядък, а може и на ивички).

 Слага се в емайлирана или стъклена купа и се залива с вряла вода.

 Оставя се така за 10-а минути.

 Водата се излива и процедурата се повтаря още един два пъти.

 След поредното изливане на водата, се опиперява с черен пипер, слагат се малко кимион и чесън на прах - по 1/2 ч.л., сипва му се 1 ч.ч. бяло вино и 1 с.л. оцет.

 След горе долу 1 час маринатата се излива, слагат се 1-2 с.л. соев сос и се оставя да преседи поне 30-а минути.

 Подсушава се с домакинска хартия. Овалва се в царевично нишесте и един разбит белтък и се пържи в силно загрята мазнина на малки партиди за по 2-3 минути.

 В олиото за пържене може да се пуснат 2-3 скилидки чесън.

 При сервирането може да се залее с малко прецедена мазнина от пърженето.  

По тази технология резултатът винаги е страхотен.

Мога да направя и едно отклонение - почти по същия начин приготвят прословутия Одрински тава джигер - е има разлики при рязането и пърженето, което го правят именно в тава и затова е тава джигер, но друг ще пиша за него.

Патешки дроб в пенливо вино

 За патешкия дроб може да се говори само с добро - много е вкусен и не е капризен за приготвяне.

 За съжаление, не съм виждал да се продава пресен, а само дълбоко замразен. Това да му е бедата ...

 За приготвянето са необходими патешки дроб, масло, щипка черен пипер и сол, както и 1 чаша пенливо вино (за предпочитане сладко или полусухо).

 В изпълнението няма нищо сложно:

След размразяването с остър нож дробът се почиства от ципи и разни и други неща и се оформят сравнително еднакви парчета. Отделеното не се изхвърля (ще влезе в работа за друго). След това дробът поне за час два се изкисва в хладка вода, която се сменя поне един два пъти. Чак тогава се слага за поне толкова време в прясно мляко. Следва добро подсушаване с домакинска хартия. По желание може да се измие преди това, но не е необходимо.

В тиган се слага бучка масло и след загряването му дробът се пържи за кратко (буквално по 2-3 мин) - колкото леко да промени цвета си като се обръща. Сега е моментът за пипера и солта - на вкус. Сипва се виното и се изчаква  максимум 2-3 минути и дробът се вади в затоплена чиния. Сосът в тигана може да се довари до сгъстяване.

Дробът може да се сервира, както е приготвен, може да се сервира и полят с приготвения сос и обилно поръсен с копър или друга зелентия.

Дробът, приготвен по този начин остава крехък и много вкусен.

Страхотно предястие.

Наздраве!

Сиромашко мезе и по дзверски

  Че става дума за едно невероятно мезе, при това дзверски вкусно, е ясно. Проблемът ми е, че по-лесно го направих, отколкото да му измисля име. А да не казвам колко светкавично бе ометено...

 Докато разказвам, ще обяснявам, защото най-хубавото тука е, че няма някакви конкретни количества, а всичко зависи колко човека ще са на трапезата и с разчет около 300 гр на порция и малко в резерв.

 В интерес на истината очаквах още две персони (ящнички) и бая се позамислих какво по-различно да направя. Като се мъкнех в жегата към месарницата първата ми идея беше да направя едно касапско мезе, за което вече съм писал. 

 Още при влизането в месарницата оЧото ми бе грабнато от невероятно телешко шкембе и до него телешки дроб - и двете по 4,50 лв за кило. И бех до там ... Грабнах по едно кило, минах и през Спиртния магазин и ...

Как се подготвя телешкия дроб няма да описвам подробно - правил съм го много пъти, но само ще дам насоки:

Нужен ни е остър нож и малко умение, защото с нож и ръка трябва да се "одере" ципата на дроба. Прави се без престараване, но е желателно, защото дробът става много по-крехък. Нарязва се на хапки - горе долу 2,5х2,5 см - пак без престараване. Слагат се парчетата в купа с вода, която на няколко пъти се сменя.

Толкова за дроба, но за шкембето - повечко. Преди много години съм ползвал гасена вар за миенето му (вар може да се купи в малки количества от всеки строителен магазин). Шкембето се натрива с варта, оставя се да престои известно време 5-6 минути, телешкото - поне 10-а и повече и сетне се измива много добре.

Сега се продават почти идеално изчистени и това не се налага да се прави.

Само че при телешкото шкембе, дори и да ме мързи винаги правя една специална процедура - пак с много остър и с ръце се захващам с ципата откъм външната му страна. Целта е да бъде отстранена почти изцяло. От снимките се вижда.

Играчка е, но е необходимо да се направи, защото ако не се махне тази ципа, при варенето се свива и стяга и сетне има да се чудим защо хем е разварено, хем е леко жилаво.

Понякога шкембето има и лек нетипичен мирис. Премахва се с изкисване на нарязаното шкембе във вода с малко оцет, в идеалния случай с лимонов сок.

Другият вариант е с яко втриване на 2-3 с.л. сода откъм вътрешната му страна, яко търкане и след няколко минути много добро измиване под течаща вода.

И двата варианта съм пробвал и гарантирам, че дават много добър резултат - хем изчезва леко неприятната миризма, хем шкембето се поизбелва значително.

Най-добър резултат съм имал със сока на един лимон и на един портокал и поне 10-20 минутен престой. Самото шкембе придобива един такъв цитрусов дъх - трудно ми е да го обясня...

Та след като го почистихме и нарязохме на едри парчета, стигнахме до вареното. С две ръце препоръчвам първото му варене да е за 10-15 минути, след което водата се изхвърля, шкембето измива и отново се слага за варене в студена вода.

Та след като започнах с лекцията, да продължа нататък. Най-добрият вариант е варене в тенджера на бавен огън - за дълго време; по-бързият - в тенджера под налягане.

Ползвам мултикукър, който е херметик и на два пъти по 25 минути му взема душата. При самото варене препоръчвам да не се слагат някакви добавки - освен няколко скилидки чесън. Солене - в края на варенето.

Това не пречи да се слагат разни неща - карамфилче, звездовидно анасонче, зрънца черен пипер и бахар, листче дафинов лист. 

Само че това няма да е варено шкембе, а нещо подправено с някакъв нешкембян вкус.

Свареното шкембе се вади и малко като поизстине се нарязва на късчета 2х2 см.

Та докато шкембето се вари, поне две глави лук се нарязват ама не на много ситно - малко като за куче, два три домата се обелват и накълцват, същото - с 4-5 скилидки чесън и малко зелентия - в случая стръкове целина и идея магданоз.

В тиган, който може да се ползва и за фурната, се загряват добре 2 с.л. масло с 1 с.л. олио и лукът се задушава до омекване.

Веднага след това се пущат късчетата дроб, които се запържват буквално за 2-3 минути - да променят цвета си и котлонът се изключва. 

Смело се слагат нарязаните домати, нарязаното шкембе, чесъна, подправки - моята универсална подправка за месо - 1 с.л., 2-3 с.л. от сока от варенето и 1/2 ч.ч. червено вино и бух във фурната на 200С.

Поне за 25-30 минути.

Вадим тигана от фурната, поръсваме с поне 150 грама настърган кашкавал и дозапичаме до разтапяне на кашкавала.
Това дотук е т.нар. "сиромашко мезе" - много евтино и много пиещо.
За да го направим "по дзверски", бухваме вътре около 150-200 грама нарязан пушен бекон, разбъркваме и обилно ръсим с поне 200 грама моцарела, биволска за предпочитане. И отново във фурната за още 20-а минути.
Ако сме се сетили да купим и сърце, след лекото му сваряване влиза при дроба и шкембето и сетне всичко по същия начин. Е те тогава си става мезе "телешка фантазия".

В идеалния вариант е да се пече докато остане на мазнина и кашкавалът съвсем се разтопи.
В моя - вариант само до разтопяване на кашкавала.
Нека да има сосче, че да се отопява с филийката хлебец. То по-вкусно от това няма ...
Само да вметна за последно, след като дробът си промени цвета, не трябва да се пържи повече, защото ще стане твърд и тричав, а в този вариант се запазва крехък и мекичък ...
Е, не се сърдете за напоителната публикация, но понеже това не е рецепта, да си имате едно на ум - аха забравих - само да кажа дробът в ястието бе около 600 грама и толкова шкИмбето.  
Ама всеки може да си ги комбинира както му е кеф ...
Правете смело, без да броите грамчетата, печете докато Ви хареса, слагайте питието и МНОГО ПЪТИ НАЗДРАВЕ!

Телешки дроб маринован в кока кола

  За приготвянето на черен дроб - телешки, свински и т.н., за печенето му на грил съм писал доста пъти вече. Сега ще споделя един много хитър начин на мариноване с разкошен резултат. Не е рецепта, а просто полезно предложение.

 Дробът се нарязва на филийки с дебелина около 1-1,5 см и почиства добре от ципи, от едри кръвоносни съдове.

 Слага се в подходяща купа и залива с кока кола колкото да го покрие. 

 Нека да престои така поне 2-3 часа. Може и в хладилника, може да не се прибира в него.

 След това се подсушава с кухненска хартия, леко осолява и опиперява, омазнява се с малко олио и заминава на грил тигана или на скарата.

 Пече се максимум три-четири минути, но като почне да побелява от долу (вижда се на снимката), се обръща от другата страна.

  Пече се за кратко - максимум две минути. Но по-добре е да се повдигне с щипката и да се погледне как върви печенето. Получил ли е "резките" от печенето е готов.

 Става много крехък и Дзверски вкусен. За това време на печене е леко алангле, но не е кървав. 

  Който не го харесва в този вид, а иска да е малко по-изпечен, просто трябва да увеличи времето на печене.

 Очевидно кока колата му действа по някакъв особен начин, защото и свинските ребра за печене, свинските пържоли, мариновани в кока кола стават Дзверски вкусни.

Агнешко печено с лапад по специален начин

 Е те това е нещо, което надмина всичките ми очаквания. Приготвено по напълно различен начин и Дзверски вкусно.

 Все пак вчера бе 8-ми март и трябваше да се приготви нещо по тържествено за вечеря. На първо четене - две връзки лапад - може би около 50 листенца (пресният от предния ден бран е все още "слабичък" и много крехък) и голям размисъл какво ще се намери във фризера? След дълго ровене сред разни замразени зеленчуци и др. п. хопаля - един пакет вакуумирана агнешна плешка. Цяло кило и двеста и при това разделена на три парчета и вакуумира много старателно.

 Ясно. От тук натакък никакъв размисъл - печена плешка с лапад. То добре, ама действието се развива рано сутринта в неделя, когато си почнал да правиш палачинки с кисело мляко за закуска, а агнешкото трябва да е за вечерта. Ама да го чакаш да се размрази, да започне да се пече по някое време, а тоз ми ти ден куп други неща.

 Мозъчето ми прищрака и в този момент ми хрумна хрумка. Докато се майсторЕх палачинките, турнах на дъното на кукъра една метална решетка, отгоре пакета с агнеЩото и като го включих на режим "подгряване" направо го забравих почти до вечерта.

На този режим кукърът работи в температурен интервал от 70-80С и то цели 24 часа. Кукърска му измишльотина.

Щъкахме насам натам, какво ли не се прави в един неделен ден и чак някъде около 17,00 часа се сетих за агнеЩото.

 С притеснение, го извадих от кукъра и резнах пакета - месото се оказа направо готово за хапване, ама безвкусно - без сол, без подправки. Е, това да му е кусура.

Оставих го да си отдъхва и да си пуща соковете и се юрнах да да мия и чистя лапада.

Това си е направо пипкава работа. И да си призная честно, никак не ми е любима, ама няма как ...

Та мръФчоците ги турнах в една чиния, обилно овкусих с моята си гурме сол като предварително ги намазах добре със зехтин.

Линк за гурмето няма да давам има го блога на много места.

Лападът нарязан на ситно биде постелен частично на дъното на тавичката - преди това омазана с омекнало масълце, отгоре парчетата плешката, пак лапад и затваряне с едно агнешко було, върху което също се ръсва от гурме солта. Да не забравим да личнем вътре чашка бира и мънинка чашка водка.

Е те това е.

Завиване с фолио и във фурната на 200С за около 1,30 часа, макс - 2 часа.

Следва, махане на фолиото и дозапичане на вентилатор за 10-а минути.

Честно казано в една нарязана агнешка плешка, затрупана с лапад, няма нещо фотогенично.

Гледаш го, ароматно, привлича те да го нападнеш, но нещо си стои ей така по "домашному" или по "селски", речено на нормален език.

Та дори и не е за снимка.

Хванаха ме ония "карастанчовите", измъкнах мръфките от тавичката - пари не пари, мен не пари. Обезкостих месото и накъсано го върнах в нея и обратно във фурната за още 10 минути на 180С на вентилатор.

Сервирахме си го както е опечено и със соса от лапад.

В добавка - една фалшива дроб сърма от начупен ориз и ситен булгур с джоджен и спанак, завита в агнешко було и печена във фурната.

Но това е друга ракия и за нея, ако се сетя, ще напиша рецепта, защото просто е нещо уникално - ползва се бульон от агнешко, подправки и опечена става направо уникална. Никой не може да познае, че в нея няма и грам месо или дреболии.. Облизваш си пръстите и да си призная, дори може да се сервира като самостоятелно ястие.

Е, те това е ... Правете смело, става невероятно Дзверски вкусно и НАЗДРАВЕ!