Желиран деликатес

 Желираното месо си има собственото очарование и е много много вкусно. Понякога си мисля, че ми е по-вкусно и от пачата и от саздърмата. Често правя, но по малки количества, че няма кой знае каква трайност - трябва да се хапне набързо. Ако направя повечко - примерно около и над кило, нарязвам на парчета, вакумирам и във фризера.

 Как се прави желиран език или желирано месо вече съм писал.

 Всъщност това в момента не е рецепта, а е по-скоро начин да се направи този дзверски вкусен деликатес. За който е правил саздърма, направо няма какво да обяснявам. Технологията е почти същата. 

 За около килограм са необходими два свински езика, около 500 грама месо от джолан и поне 300 грама месо от свинска опашка и 100 грама от гърдите със сланинка. Подправките са минимум - сол приблизително 20 грама, 1 ч.л. черен пипер, 1/2 ч.л. индийско орехче и бахар общо, един два дафинови листа и едно пакетче желатин (+за варенето зърна черен пипер и бахар и скилидка-две чесън).

 Добре измитото месо и езици се сваряват в малко студена вода, колкото да ги покрива с добавка на солта зрънца черен пипер, бахар, чесъна и дафиновите листа. Варят се на бавен огън до пълното омекване на месото. Най-неприятната част е отпенването по време на варенето, както и това че трябва да се наблюдава и при необходимост да се долива малко топла вода. Езикът е готов, когато го боцнеш с върха на ножа или вилица да потъва лесно.

 Езиците се охлаждат със студена вода и веднага обелват и се нарязват на ситно. 

 Свареното месо се накъсва на парчета и смесват с нарязания език. 

 Опитва се и ако има необходимост, се досолява на вкус.

 Слагат се и смлените черен пипер, индийско орехче и бахар, сипва се и пакетчето желатин и малко от топлия и прецеден бульон от варенето. Преди това от бульона се отстранява всичката мазнина. Трябва да се получи смес с гъста консистенция, която се изсипва в подходяща съдина (купа, отрязана бутилка от безалкохолно и т.н.). Покрива се със стреч фолио като от горе може да се сложи някаква тежест - буркан компот и т.н. и заминава в хладилника.

 На другия ден остава само да се насладим на вкуснотията и да си кажем наздраве!

Кайма от джолан за кюфтета и кебапчета

 Изобщо нямах намерение да пиша за каймата от свински джолан, но се оказа, че има интерес към нея и затова ...

 Свинският джолан е много благодатно месо - за печене, за готвене, за чорби и т.н. Отделно от това е богат на минерали (калий, фосфор, селен), витамини (основно от групата В), много аминокиселини...

 Винаги съм си мислел, че всеки знае, че каймата от свински джолан е най-вкусна, ама май не всеки го знае.

 Когато попадна на обезкостен свински джолан, често купувам по няколко кила - за готвене и задължително за правене на кайма. Не че понякога не си обезкостявам джоланче с тази цел, а от кокалите правя бульон или супа.

 В интерес на истината, има смисъл да се прави кайма с количество месо повече от два килограма, защото иначе си е просто играчка. Но количествата ще ги обяснявам за килограм месо, че е по-лесно.

Джоланът се нарязва на кубчета с размери 2х3 см. Най-добър резултат за каймата дава, ако към джолана се добавят и поне 200 грама от осмянката на прасето (т.е. от коремната част)- така става и по-мазна. Нарязаното месо се овкусява с 1 с.л. от моята универсална гурме сол. Вместо нея може да се сложи смляна морска сол с разчет 18 грама на кг.

Оставя се в хладилник поне за една нощ и се държи поне час във фризера преди самото мелене. След престоя във фризера месото по-лесно се мели, а не се мачка в месомелачката. Мели се на най-едрата решетка като в процеса на меленето заедно с месото се пущат и бучки лед - една формичка - около 150 грама лед.

Смляното месо се меси в буквалния смисъл на думата 10-15 минути и се прибира отново в хладилника и пак за час във фризера.

След 24 часа отново се смила - този път на ситната решетка и отново се меси продължително време.

Получената кайма се слепва много добре, но не лепне по ръцете.

Разделя се в пакети по 500 грама и заминава във фризера.

Сетне е много лесно:

за кюфтета: след размразяването се добавя ситно нарязаният лук и е готова за печене. Ако е за пържене, може да се добави изцеден хляб, настърган картоф, подправки, яйце и т.н. - кой както си прави кюфтета. Тъй като каймата ми е предварително основно овкусена, не се налага слагането на подправки. Но ако при приготвянето е сложена само сол, ясно е, че е наложително допълнителното подправяне.

за кебапчетата: след размразяването се добавя кимион, оформят се кебапчета и могат да се пекат на скарата.

И кюфтета, и кебапчетата на скара стават страхотно вкусни. Тези на снимката са на другия ден след печенето и не са загубили от вкуса си, нито пък са се "степали".

Изпробвайте веднъж подобни кюфтета и ще видите колко е голяма разликата с останалите.

Остава само да кажа, правете, наслаждавайте се на истински вкусни  кюфтета и кебапчета и НАЗДРАВЕ!

Пастетен колбас

 Това да се нарече колбас е малко пресилено, но в интерес на истината си е точно пастетен колбас. Първо, защото прилича на пастет и второ, защото прилича на колбас и общото с пастета му е много малко, тъй като се прави основно от месо.

 В края на краищата това е резултат на един експеримент, който си направих при приготвяне на един обезкостен джолан. Започнах с доста джолан - идеята ми беше да го смеля и да направя кюфтета и кебапчета. Това го направих, но за него отделно и друг път.

Остана около кило месо, което щях да правя с праз и то по един различен начин и се подхванах. Един от методите за приготвяне на вкусно месо е първоначалното му запържване до полуготовност и зачервяване и след това задушаване до почти пълно "разкапване". Така месото става супер крехко и вкусно, а джоланът е най-благодатен за този начин на приготвяне.

Месото бе нарязано на кубчета 2х3 см приблизително и овкусено с моята гурме сол, в която има достатъчно подправки и оставено на хладно за 24 часа. Сетне запържено и долята вода колкото да го покрие. При варенето му вече добавих 3 скилидки нарязан чесън и няколко резена сушен домат.

За ястието с праза отделих около половината и остана почти половинка кило, на което взех да му се чудя какво да го правя и тогава ми хрумна варианта за този необичаен колбас.

При останалото месо добавих почистени и нарязани на произволни парчета 4-5 гъби печурки и няколко иглички размарин, малко черен пипер и го варих 10-а минути.

Оставих го да поизстине и сипнах вътре 1/2 пакетче желатин, без да го слагам във вода, без да го "активирам" по какъвто и да е начин. 
Може и цяло пакетче, но ще "стегне" повече.

Изчаква се десетина минути да се поохлади.

Последва прехвърляне в блендера и смилане.

Нарочно го оставих на по-едро.

Може и да се смели съвсем на финно - това е въпрос на предпочитание.

Смляно именно до това състояние.

На дъската за рязане се разстила стреч фолио и върху него се прехвърля смляната смес.

След това се увива като бонбон и се стяга.

Тук таме остават въздушни мехурчета, които се боцват с игла и така приготвеното "бонбонче" заминава в хладилника поне за 12 часа, но колкото повече толкова по-добре.

Нека хубаво да си се стегне. Самият джолан си има достатъчно колаген, за да стегне, но желатинът ще спомогне да стане още по-добре и да държи форма след престоя в хладилника.
 След нарязването държи форма като резенчета колбас, но с малко усилие може да се намаже върху препечена филийка и да замести пастет.

А колко е вкусно не мога да опиша, остава ми само да кажа дзверска вкуснотия.

Всъщност това си е истинско месо, без никакви Е-та, без нитритна сол, без каквото и да е ... Натурално и естествено. 
Прави се лесно и сравнително бързо.

Е, в интерес на истината, трябва да се консумира доста бързо, защото трайността му е малка.

Затова трябва да се прави в малки количества и да се консумира бързо.

Ако солта се замени с нитритна сол, срокът на годност може да се удължи, но не знам дали си струва... след като може да се направи за час, да се хапне за два-три дни и сетне пак да се направи...
Има един единствен кусур - не е съвсем фотогенично, но това не е болка за умиране. Важното е, че е вкусно.

Най-накрая, преди да кажа наздраве, само да обобщя количеството на продуктите: 500 грама обезкостен джолан, 8-10 грама сол, 1 грам черен пипер, 4-5 гъби печурки, 2-3 резенчета сушен домат, 1-2 скилидки чесън, 1/2 пакетче желатин.
Може да се направи и от друго месо и подправките да варират според вкуса.


Пробвайте и няма да съжалявате. НАЗДРАВЕ!

Прясно зеле с джолан за 20 минути

 Това е от сорта на полезните предложения за приготвяне на нещо вкусно и то за отрицателно време. Често в забързаното ежедневие ни се иска хубава домашна храна, а времето е кът. МултитенджУрата, както казвам на мултикукъра, е незаменим за тази цел.

 Конкретно в случая от вчера имаше изостанал печен джолан. Пак да се претопля и поднася не ми харесва най-добрият вариант е да се приготви по различен начин.

 Какво по лесно от това?

 Мултито се включва на програма "пържене" (който има такава) и в купата се слага по 1 с.л. олио и мас. Докато то загрява, се обелва и нарязва една глава лук и се пуща вътре. Веднага се обелва и настъргва един морков и заминава при лука.

 Започва се с рязането на зелката. Нарязва се на 4 части и сетне всяка част на ситно и нарязаното зеле се пуща при лука. Не се забравя да се разбърква. Всичко това ми отнема около 6-7 минути. Осолява се и се добавят 1 ч.л. пушен червен пипер и 10-а зърна черен пипер. 

 Обелва се и се нарязва един домат на ситно и се добавя при зелето. Добавя се и накъсаното месо.

 Мултито се прехвърля на програма "яхния" - при моя има една такава Ф1, дето за 10 минути прави чудеса и се затваря.

 След 10 минути яденето е готово. 

 Всичко на всичко дори и няма 20 минути. Докато ястието се вари, може да се направи и салатата.

 Същото може да се направи и в обикновена тенджера, но ще отнеме значително повече време.

 Писах повече време, отколкото ми отнема да го сготвя.

 Става страхотно вкусно. и най-важното бързо и лесно.

 Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

П.П.

Към така подготвеното ястие, ако се добави и буркан готов сварен боб, става направо класика.

Полпете - италиански кюфтета със сос

 Както преди време писах, с италианските кюфтета - полпете, се сблъсках съвсем наскоро и направих една публикация за варианта, който тогава пробвах.

 Тогава бях под впечатлението от италианския ресторант в Германия, а и в Гугъл не успях да открия нещо особено. За сметка на това, сега имам вече доста материал от лични впечатления и "натрупан опит".

 В действителност полпете са кюфтета, полпетине - кюфтенца, много са разпространени като във всеки регион се правят по различен начин. Характерното е единствено, че се правят във формата на топка - по-скоро като за тенис на маса, отколкото за голф, че са добре подправени със зелени подправките и много често са с настърганата кора на лимон. Разновидностите просто не мога да ги опиша - телешки, свински, агнешки, пилешки, пуешки. Има и от картофи, и от тиквички и т.н. Хапнах на едно място пуешки със спанак и моцарела.

 Малките (полпетине) най-често се сервират с някаква паста и сос, другите са с доматен сос в различни разновидности. Признавам във варианта като нашите пържени кюфтета с гарнитура от пържени картофи не видях.

 На доста места може да се намерят ей такива щипки за оформянето им.

 От италианската кухня са преминали в Хърватия и Словения, където също им казват полпете вместо тяхното кроглич.

 Впрочем с тази публикация започвам една серия с рецепти, научени или пробвани по време на "кулинарния" ми туризъм. Е, за него ще понапиша подробно някой друг път, но важното е, че имам мерак.

Този път рецептата ще е за полпете в сос от лапад и моцарела.

Каймата ми е смес - мляно телешко и свински джолан 40:60 %, сол и черен пипер на вкус, наситнен лук, скилидка чесън, 1/2 наситнена печена червена чушка, по малко сушен риган и босилек, настъргана кора на 1/2 лимон.

Когато каймата ми е много добре омесена, макар че ще пържат кюфтета, не слагам яйце. Обикновено я омесвам с подправките много добре и оставям в хладилника поне 24 часа и чак след това правя кюфтетата.

 С щипката се оформят полпетите и стават с идеално кръгла форма. Става много лесно. Само трябва да се намазнява предварително.

 Иначе, за да ми стават еднакви, ползвам една кутийка от доматено пюре - 75 гр., която е изрязана като ринг и винаги дава еднакво количество кайма.

С намазнени, а за предпочитане е с навлажнени с оцет или лимонов сок ръце, се оформят кръгли топки.

Не знам дали си внушавам, но когато се оформят кюфтета с навлажнени с оцет ръце, имат много по-приятен вкус.

В дълбок тиган се загрява смес от зехтин и олио (или гъша мас при мен) и полпетите се запържват до леко зачервяване като след първоначалното загряване силата на котлона се намаля с 1/3.

Би следвало да се извадят от тигана и в него да се продължи с лука и чесъна, но прецених, че няма да навреди да добавя лука и чесъна и да запържвам с внимателно разбъркване. Когато лукът промени цвета си, се слага една връзка ситно нарязан лапад. За омекването му са необходими буквално 2-3 минути.

Тук вече е разковничето - каква течност да се сложи - дали чашка бяло вино или топла вода. Предпочитам виното - хубаво и ароматно.

Следва пущане на резенчетата моцарела при тях - около 150-200 грама по моя преценка.

Оставя се да покъкри около 10-а минути - колкото моцарелата да се разтопи и превърне в сос.

Може да се овкуси единствено с черен пипер и 2-3 капки лим. сок.

Дзверска вкуснотия.

Не очаквах комбинацията за соса - лапад и моцарела, така добре да си паснат... Съжалявам само, че не разполагах с пресен босилек за поръсване и затова ръснах само малко ситно нарязан магданоз.

Е това е.

Полпете по италиански, а по нашенски - просто кюфтета със сос, които се приготвят има няма за 25-30 минути с оформянето, подготовката и готвенето.

И да не забравя най-важното: наслаждавайте се домашно приготвените вкуснотии, които стават бързо и да не пропусна задължителното НАЗДРАВЕ!

Обезкостен джолан на фурна

 Попаднах в месарницата на обезкостен джолан и се понакупих с идеята да си направя домашна кайма. За който не знае, от джолана става разкошна кайма за кюфтета или за кебапчета.

В момента, когато подхващах да го режа на парчета за месомелачката, ми дойде съвсем друга идея - да го опека.

Ей така да видим какво ще стане - май досега съм пекъл единствено цели джолани с кост. 

И така необходими са за 4 порции:

800 грама джолан парчета; 500 гр. гъби; 2-3 моркова; 4-5 скилидки чесън и 3-4 глави лук, както и плик за печене.

Изпълнението е повече от елементарно: Джоланът се нарязва на парчета по около 50 грама и овкусява с 1 с.л. от универсалната гурме сол. От как съм я направил, ежедневно си оправдава 30-та минути зор. Гъбите се почистват и нарязват на филийки, чесънът - по на две, а лукът - много на едро - на 6-8 парчета. 

Всичко се разбърква добре, слага се в плика за печене и сетне в подходяща тавичка. Не е необходимо да се слага вода или течност някаква. По желание може 2-3 с.л. някакъв алкохол - бърбън, водка.

Следва печене на 160С не по-малко от 3 часа.

Слага се във фурната и направо се забравя. Само по някое време - след около 2 часа, пликът може да се обърне.

За тези три часа всичко става направо "мозък".

Следва внимателно пресипване от плика в тавичката и дозапичане за коричка и цвят на вентилатор за около 10-а минути.

Това е и най-трудният момент - да устискаш на ароматите, които излизат от фурната.

Ако някой обича да има повечко сос, просто може да добави в плика малко вода - около чаша и ръсне върху зеленчуците и месото поне 1 ч.л. царевично нишесте.

Бързо и лесно - цялата процедура по рязането отнема 15-а минути, а резултатът е Дзверска вкуснотия.

Някой наблюдателен ще види в чинията и печени картофи - да има ги, но те са печени отделно - пак в плик.

Правете и да не забравя - НАЗДРАВЕ!

Джолан на фурна по най-лесния начин

 Джоланът с кожа е страхотна вкуснотия, която често правя. В последно време търся как това да става по най-лесния начин:

 Оказва се, че пликовете за печене са най-удачни.

 Джоланът се шпикова на няколко места със скилидки чесън и  се слага в плика за печене. Както си е плика с ръка се намазва с олио или зехтин (става още по-вкусен, ако се прежали и бучка масло), подправките се смесват със солта и пак с ръка се втриват (ползвам моята готова гурме сол); сипват се 1-2 с.л. сушени зеленчуци, както и малко алкохол 50 мл примерно - за предпочитане бърбън, водка. Който иска може да сипне бира или вино - въпрос на вкус.

 Както си е в пакета, заминава в хладилника за няколко часа, но най-вече поне една нощ.

 После се прехвърля в тавичката и във фурната. Пече се на 230С около 40 мин и сетне на 150С около два часа.

 То се вижда през плика как хубаво се зачервява, а целият зор е да се устиска на ароматите дет излизат от фурната.

 В края на печенето, се отрязва само горната част на плика и се дозапича за няколко минути на вентилатор. Сега е моментът преди дозапичането да се мацне отгоре с четката с малко смесен мед с водичка и чървено пиперче.

Направо се е разкапал, костите сами си падат...

Най-важното, максимално лесно и никакво цапане на съдини и др.п. 

Тавичката, в която се сервира също лесно се мие защото не е печен в нея, а само е пресипан от плика.

Кой с какво ще си го хапва, е въпрос на вкус, но питието е задължително. 

Затова правете смело и НАЗДРАВЕ!

Свински джолан с бира в гювеч

 Свинският джолан наред с ребрата е един от фаворитите в къщи - често се прави и мога смело да кажа, че всеки път експериментирам с нещо различно.

 За 4-6 порции е необходим един хубав голям заден джолан - около и над 1,5 кг; поне 1/2 бутилка хубава червена бира (но може и черна или обикновена); сол и черен пипер на вкус - все пак солта около 1 с.л.; поне 1 ч.л. с връх червен пипер и 1/2 ч.л. чили; 2-3 скилидки чесън нарязан на ситно и поне 1/2 глава лук - също нарязан на ситно (може да се заменят с по 1/2 ч.л. на гранули); 1 ч.л. сушен риган.

(сложих и 1/2 ч.л. сушен розмарин, не се усети - поне аз не го усетих. В доста италиански рецепти съм срещал, че се слага при свинското - за пръв път го правя).

За гарнирането: картофи, моркови, лук. Количеството зависи колко място има в гювеча, но примерно 3-4 големи картофа, 2-3 моркова и поне 1 голяма глава лук, както и 2-3 с.л. олио или зехтин.

За глазирането в края на печенето - с.л. мед или кафява захар.

Изпълнението е лесно:

Всички подправки се смесват в една купа и добре втриват в месото. Най-добре е като на няколко места му се направят прорези с остър нож, за да може да се овкуси и в дълбочина.

Слага се в плик и залива с бирата. Овързва се добре и в хладилника поне за 24 часа. Точно този престоя доста повече - цели 36 часа. Пликът може един два пъти през това време да се обърне.

В гючеча в който ще се пече се сипва една с.л. мазнина, нареждат се едро нарязаните картофи, моркови и лук, омкусяват се леко със сол, пипер, розмарин и риган, слага се джоланът, сипва се и маринатата и отгоре се ръсва с още 1-2 с.л. мазнина.

Преди слагането на капака, се слага и лест алуминиево фолио - така се уплътнява още по-добре.

Пече се, както всички печива в гювеч. Температурата на фурната се повишава постепенно от 150С до 230С за около 15-20 мин. На 230С за около 40 минути и сетне на 180С още около час (зависи от фурната).

По някое време се вади гювеча от фурната и проверява готовността на месото. Всеки знае как и няма какво да обяснявам.

Когато приемем, че е готово, маха се капака, месото отгоре се намазва с леко разредения мед или се ръсва с кафявата захар. За красота може да се поръси и малко червен пипер. Пече се още максимум 10 минути - колкото да хване хубав тен и да получи хрупкава коричка.

Това е най-трудният момент, защото обонянието и апетитът ни са подложени на жесток тормоз.

След изваждането също трябва да се прояви малко търпение - да поизстине и да се озове на масата.

Е сега поне е лесно, салатата и питието са на масата и някак си се трае все пак.

Най-добре е, след като лакомниците видят апетитния джолан, след като му се насладят на аромата, същият да бъде опериран като се отстрани голямата кост и съответно разфасован на едри парчета.

От тук нататък ни остава само едно - да се насладим на топящото се в устата месо, а ароматните зеленчуци и да не забравяме за питиетата.

Подготовката заема максимум 15-а минути, останалото е чакане и печене.

Да Ви е сладко и Наздраве!

Пикантен деликатес от свинско и телешко

 Този път съм затруден да определя  какво точно е този домашен деликатес. Определено не е пача, както не е и саздърма, а нещо средно - комбинация от двете.

 Без да навлизам в подробности, пачата се прави от свински крачета, ушета, глава, рядко джолан; а в саздърмата не е допустимо да има свинско.

 Е този път направих нещо средно, което се получи направо Дзверски вкусно.

 За да не ставам отегчителен, направо преминавам към направията и необходимите продукти:

 една свинска опашка (около 500 грама); свински джолан (около 800 грама) и месо от телешки джолан (около 800 грама). Целта ми бе съотношението свинско към телешко да е грубо 60:40 %.

 За варенето: 2-3 дафинови листа, 10-а зърна черен пипер, 5-6 зърна бахар, 1 карамфилче, 2-3 скилидки чесън и на края сол на вкус - 2 ч.л. (около 15 грама).

 За подправянето: 1 ч.л. смлян черен пипер; 1/2 ч.л. чесън на прах и 1 ч.л. чили (тъй като сложих повече, тука го редуцирам до нормално пикантно), както и при необходимост още малко сол.

 В изпълнението няма нищо сложно:

Опашката се нарязва на две три парчета, останалото месо на едри късове и се слага в подходяща тенджера със студена вода. След завирането се отпенва, сетне се намаля силата котлона на 1/3, слагат се подправките и се оставя да къкри за 2-3 часа. На края се слага и солта. Вари се до "разкапване" на месото. Оставя се да поизстине на студено и се отделя изплувалата най-отгоре лой. Следва обезкоставяне.

Обезкостеното месо, накъсано на късчета заедно с отделената лой и съвсем малко от бульона се прехвърля в друга съдина, слагат се подправките. Запържва се почти до изпаряване на течността.

При необходимост се добавя и сол на вкус.

Получената смес се оставя малко да изстине, а в това време черво за луканка леко се намокря и нанизва на фунийка.

Червото се пълни с малка лъжичка като леко се притиска да се уплътни в него сместа.

При пълненето се оформят "колбасчета" с желана големина - гледам да са до 500 грама, защото се консумират най-бързо и не остава за другия ден.

Получените колбасчета се провисват на терасата на студено.

В този студ навън за една нощ стягат яко и са готови за вакумиране.

Па и за консумация.

Така подготвени издържат много дълго време в хладилника - поне месец.

Е у нас, свършват значително по-бързо.

Режат се лесно. 

Запазват формата си, дори и нарязани на много тънко.

На външен вид прилича на салам, но ароматът и вкусът са неустоими.

Определено няма вкус на пача, както и няма вкус на саздърма.

Има собствен неподражаем вкус, който не мога да опиша.

Абе, Дзверска вкуснотия, която се прави лесно.

За финал - Наздраве!

Пълнен свински джолан на фурна

 

 Свинският джолан, приготвен по този начин става върховно крехък и Дзверски вкусен.

 По-добре да започна направо с описанието, че иначе няма да мога да направя публикацията.

 За 4 порции са необходими:

 Един голям заден джолан с кожа - хубавите са около 1,3 кг и като се извади костта остава около 0,9 - 1 кг

 за овкусяване - сол, черен и червен пипер и поне 50 мл бърбън (може и водка)

 за плънката: кашкавал, нарязан на кубчета; моцарела; кисели краставички, маслини без костилки; една филия хляб (без кората); риган. Нарочно не давам количества, тъй като общо за плънката не отива много

 Изпълнението никак не е трудно, но на пръв поглед изглежда, че отнема доста време, което не е така:

С остър нож се изважда костта на джолана като се запазва цялостта му. На две три места му се правят разрези и отвътре се овкусява с черния и червения пипер, смесени с бърбъна. Прехвърля се в плик за печене и остатъка от марината се сипва вътре. Нека така престои един ден в хладилника.

На следващия ден в купа се смесват хляба натрошен на трохи и останалите продукти, нарязани на ситно. Поръсват се с ригана.

Могат да се добавят и гъби от консерва и всякакви други неща - въпрос на желание и въображение.

С така получената смес се пълни кухината на костта и останалите прорези, които са направени в джолана.

Овързва се яко с конец - да се получи стегнат пакет.

Полученият "пакет" се слага в плик за печене и му се сипват 1-2 с.л. течност (вода, бяло вино или друг алкохол). Кокалът и той може да отиде за печене, а може да се отдели за варене за бульон.

Пече се в силно загрята фурна - първоначално на 250С за около 30-40 мин и след това на 200С за около час и половина.

В края на печенето пликът може да се цепне, за да получи загар и се пече още 10-15 мин. Това е моментът, когато с четка може да се намаже кожата с малко мед смесен с червен пипер.

Опеченото парче се вади, оставя се да си "почине" 10-а минути и след махане на конеца се нарязва на резени.

От течността на печенето се прави сос с малко нишесте и бучка масло.

Готов е за сервиране - нарязан, със сос. 

Гарнитура- направо не е необходима, но си върви с картофено пюре.

Дзверска вкуснотия.

Наздраве!

Домашен салам с пилешки сърчица

 Упорито продължавам с домашните салами. Вече съм писал доста за технологията на направата им и няма да се повтарям, а ще бъда сравнително кратък.

 Необходими са: 300 грама телешко месо, 700 грама свинско месо (плешка и още по-добре джолан), 100 грама пилешки сърчица и 150 грама сланина, 150 мл ледена вода.

 За подправянето на кг: 22 грама сол, 5 грама червен пипер (опушен за предпочитане); по 3 гр. черен пипер и кориандър; 5 грама захар (кафява за предпочитане); 1 гр. индийско орехче, както и 1-2 с.л. соев сос.

 Направата е сравнително проста:

При купуването на месото в кварталната месарница просто го смелиха при тях и като обясних за какво ми трябва, предложиха да ползвам кайма от джолан вместо от плешка. Това се оказа доста удачно предложение.

Телешкото го оставих както си е, а свинското на партиди с добавяне на ледена вода в чопъра го направих буквално в кашеобразно състояние.

Сланината се нарязва на ситни кубчета и попарва с вряла вода. След това се измива със студена вода и се връща в камерата на хладилника.

Пилешките сърчица се почистват, леко цепват, поръсват с малко черен пипер и заливат със соевия сос. След това - на почивка в хладилника за 24 часа.

Засилих се и ползвах 230 грама, но за това насетне.

Двата вида кайма се омесват добре с подправките. Следва престой в хладилника за 24 часа. Смесване с кубчетата сланина и пилешките сърчица и пълнене в черва.

Напълнените саламчета трябва да престоят в хладилника поне една нощ.

Следва "опичането" на саламите във фурната: загрява се на 50С с вентилатор като постепенно се увеличава до 80С. Тази процедура продължава около 4 часа. Готови са, когато температурата вътре в тях стане 72С.

Охлаждат се в ледена вода, подсушаване и престояват една нощ в хладилника.

Следва нарязване с треперещи ръце.

От снимката се вижда - превъзходна форма, добра консистенция и невероятен вкус.

Една забележка - сърчицата дойдоха в доста повече и затова в описанието коригирах количеството.

Наздраве и да Ви е сладко!