Прясно зеле с джолан за 20 минути

 Това е от сорта на полезните предложения за приготвяне на нещо вкусно и то за отрицателно време. Често в забързаното ежедневие ни се иска хубава домашна храна, а времето е кът. МултитенджУрата, както казвам на мултикукъра, е незаменим за тази цел.

 Конкретно в случая от вчера имаше изостанал печен джолан. Пак да се претопля и поднася не ми харесва най-добрият вариант е да се приготви по различен начин.

 Какво по лесно от това?

 Мултито се включва на програма "пържене" (който има такава) и в купата се слага по 1 с.л. олио и мас. Докато то загрява, се обелва и нарязва една глава лук и се пуща вътре. Веднага се обелва и настъргва един морков и заминава при лука.

 Започва се с рязането на зелката. Нарязва се на 4 части и сетне всяка част на ситно и нарязаното зеле се пуща при лука. Не се забравя да се разбърква. Всичко това ми отнема около 6-7 минути. Осолява се и се добавят 1 ч.л. пушен червен пипер и 10-а зърна черен пипер. 

 Обелва се и се нарязва един домат на ситно и се добавя при зелето. Добавя се и накъсаното месо.

 Мултито се прехвърля на програма "яхния" - при моя има една такава Ф1, дето за 10 минути прави чудеса и се затваря.

 След 10 минути яденето е готово. 

 Всичко на всичко дори и няма 20 минути. Докато ястието се вари, може да се направи и салатата.

 Същото може да се направи и в обикновена тенджера, но ще отнеме значително повече време.

 Писах повече време, отколкото ми отнема да го сготвя.

 Става страхотно вкусно. и най-важното бързо и лесно.

 Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

П.П.

Към така подготвеното ястие, ако се добави и буркан готов сварен боб, става направо класика.

Домашен МЕЗЕЛЪК тип свинска пача

 Свинската пача си е класика в нашата национална кухня. Вариантите са стотици и едва ли не всеки си има собствен начин на приготвяне. Има я като топли чорби или супи, има я и като желиран деликатес в студен вид. Прави се от свински крачета, свинска глава, уши, джолан и в различни комбинации.

 И тъй като нямам намерение да изяснявам що е то пача и има ли почва у нас, направо минавам към това, което направих.

Започвам с това, че купих тези 3 свински крака с общо тегло 2,5 кг при цена 2,99 лв за кило. Не се научиха да ги режат, но както и да е. Взех най-голямата и дълбока тенджера и след като ги измих старателно и поостъргах с ножа, влязоха в тенджурата и бидоха залети със студена вода.

Изчаках да закипят добре и се започна старателно отпенване. След това ги обърнах обратно - да поврат и от другата страна и пак отпенване. Общо около 30-а минути. След това котлонът го намалих на 3-та степен от 9-те и направо ги забравих за 2 часа.

Някои хора след завирането на водата, я изхвърлят и отново заливат със студена вода и тогава продължават с варенето. За мен това е излишно и ненужно - губи се голяма част от отделените в бульона полезни вещества.

Единственият зор е да се наблюдава да не изври водата и при нужда се долива задължително топла (до вряла) вода.

Някъде към третия част започват да омекват и се слагат 1 с.л. сол, зърна бахар и черен пипер, карамфилче и дафинов лист.

Тогава поизрязах от един джолан около 500 грама месо заедно с кожата и добавих около 300 грама изрезка от кожата на пушена сланина (беше отделена за фасул), както и още около 300 грама шарено свинско.

Варенето продължава до пълно омекване на крачетата. На мен ми отне направо пет часа.

Месото се вади в голяма съдина и се оставя да изстине, за да може да се обезкостява с остро ножче без проблеми.

Бульонът също се оставя да поизстине и се прецежда през марля и цедка в друга голяма съдина, която се изнася на студено на терасата.

Отделеното месо от крачетата и джолана заедно с останалото месо се накъсва на сравнително големи парчета.

От изстиналият бульон се премахва мазнината, която е изплувала най-отгоре му.

Тенджерата се измива добре и в нея се слагат накъсаното месо и 1/2 от бульона и отново се започва варене.

Естествено, всичко се пробва на вкус за сол и подправки.

В случая сложих и 500 грама овкусена свинска кайма, добавих още малко сол - около 1 ч.л., 1 ч.л. сух чесън и по 1 ч.л. червен пипер и пушен лютив такъв.

Всичко това се оставя да къкри на бавен огън - пак на трета степен за около 2 часа - докато почне да остава на мазнина.

Не изглежда фотогенично, но не мога да опиша какъв аромат се носи от тенджерата и как през 10 минутки си вадя по малко за проба.

След като поизстине следва "разфасоване" на продукта:

Една част напълних в колагеново черво, което овързах от двата края и пратих да виси на студено.

Друга част - сложих в 1,5 л бутилка от минерална вода с отрязано гърло като направих нещо като капаче от картон увито в стреч фолио. Върху него една 500 гр. консерва, също увита в стреч фолио.

Получи се една ей такава "конструкция".

Консервата притиска съдържанието и то се уплътнява, а отделената мазнина излиза отстрани.

И това замина на терасата - на студено да се охлажда. Естествено, в друга съдина, за да не стане мазало.

Трета част напълних в кутия.

Е, те това е. 

Трябват му поне 24 часа хубаво да стегне.

От червото резнах няколко търкалца - за проба.

Невероятно вкусно.

На бутилката с остър нож се отрязва дъното, самата тя се разцепва и полученият колбас се изважда.

Също едно две парчета за проба.

Всичко останало се нарязва на подходящи парчета, вакуумира се и може да се съхранява в камерата дълго време. Кутията също отива при тях.

Страхотно държи форма - не се разпада, направо си стои като салам.

За вкуса няма какво да пиша - трябва да се опита, но само казвам - Дзверско мезе.

Впрочем, голямото предимство е, че може да извадиш от кутията парче или да резнеш парче и да си направиш невероятна чорба пача или пък супа - въпрос на предпочитание. 

Правете смело, не изисква кой знае какви усилия, а само малко повечко време.

Насладете се на дзверски вкусното мезе и НАЗДРАВЕ!

Лесен джолан на фурна (по Чедото)

Е, доживях да показвам нещо сготвено от Чедото, макар и под моето "вещо" наставление, а Чедото изобщо да не ме послуша и да си направи Джоланчето по собствен вкус.

За сметка на това, много, ама наистина много добре...

Изяло се е на Ура ...

С нейно съгласие, правя тази публикация. 

Необходими продукти за 2 порции:
1 джолан с кожа (от Татето, домъкнат от Румъния), 4-5 картофа (обелени и нарязани на кубчета), 1-2 моркова (същото); сол и черен пипер на вкус, риган около 1 ч.л., червен пипер - 1 ч.л.; червено вино (нека да от от Татето)- около 1/2 ч.ч., зехтин около 2 с.л.

Изпълнението наистина е лесно. Джоланчето се овкусява със солта, черния и червения пипер, риганчето, намазва се със зехтина обилно и се оставя да си почине малко.

След това се слага в тавичка, залива се с 1 ч.ч. смес от вода и червено вино поравно.

Тавичката се завива с фолио и заминава във фурната за 50-60 минути на 180 С. 
 В това време се подготвят картофите и морковите, които леко се овкусяват със сол и риган. 
След час печене, тавичката се вади и се слагат картофите.

Пече се още 40 минути под фолио, след това още 10-15 минути на вентилатор - след  махане на фолиото.


Месото се е разкапало, а картофите са невероятни вкусни.

Е, и я не мога да го измисля толкова лесно.


Дзверска Вкуснотия, приготвена от Чедото, без да чете наставленията на Таткото.

Браво!

Шпикован джолан в крок пот

Този път попаднах съвсем случайно на едни разкошни свински джолани в месарницата и сърце юнашко не се стърпя и се награби с цели два джолана по 2 кг всеки. 

Щеше ми се да ги приготвя по различен начин, отколкото досега и реших, че сега е момента да взема душата на крок пота. 

Необходими са ни: свински джолан/и; моркови, чесън, сол и черен пипер. По желание - по едно две зрънца черен пипер, бахар и карамфил и едно дафиново листче.

Нарочно не давам количества - всичко е въпрос на вкус - в моя случай колкото повече чесън и моркови толкови по-добре.

Изпълнението е страшно бързо:

Морковите и чесъна се почистват и нарязват на парчета. Поосоляват се малко повече и опиперяват.

В джолана с остър нож се правят нарези и в тях се напъхват парчетата моркови и чесъна. Джоланите са готови ...

 Колкото повече, толкова по-добре.

 Осоляват се отгоре. (С осолените моркови вътре вече е вкарана сол)...

Останаха малко моркови, които бидоха наредени на дъното на крок пота, капнати няколко капки зехтин и 50 мл бяло вино и подправките.

Огромните джолани едвам се побраха в него.

(Това наложи по време на готвенето да бъдат обръщани).

Крок пота се включи на ІІ-ра степен за 8 часа и "забравен"  ( с изключение на споменото обръщане).

След като тази процедура бе направена сутринта и цял ден се мотках , надвечер джоланът направо беше станал "мозъче".

Можеше да бъде запечен както е керамичната купа, но за предпочитане и фасон - в отделна съдина.

Джоланите се прехвърлят в друга съдина, намазват се с малко масло (по желание) и поръсват с цървено пиперче.

Слагат и се морковчетата и няколко нарязани картофа, сипва се и малко от соса. 

 И всичко това заминава във фурната - на 180 С с вентилатор - буквално за 10-15 минути, колкото да се "засрамят" - зачервят добре.

  Докато се пекат, от отделения сос от крок пота може да се направи и сос грейви, например.

 Порцийка ...

И внимателно - с виното, че е много жадно ястието.

ШПИКОВАН ДЖОЛАН СЪС СИРЕНА а ла Боре, Боре

  
     

 В месарницата имаше страхотни джолани - малко повече от 1,5 кг.
Месарят, Борето, първо отсече излишната част от джолана и после го сряза по начин, какъвто не бях виждал до сега (човек се учи докато е жив) - един голям срез по костта отгоре надолу и сетне от двете й страни  - около костта и се получи нещо като огромна мръвка с кост по средата и направи куп прорези в месото - за шпиковане. Докато си говорехме, ми разказа как го прави - шпиковано със сирена.
Затова така и го нарекох.

Продукти:
един джолан около 1,5 кг
около 250 гр различни сирена (имах останали парченца гауда и ементал, бучка синьо сирене, нашенски кашкавал)
2-3 скилидки чесън, нарязан на филийки
черен пипер на вкус - примерно 1 ч.л.
малко зехтин

Приготвяне:

парченцата сирена се напъхвах в цепнатините на месото, тук таме и чесънче, овкусява се с черния пипер, леко се намазва със зехтин.
Месото се навива около костта обратно и джоланчето си придобива формата.
Връзва се се много хлабаво (колкото при печенето да не се развие и да загуби форма).
Слага се в намазнена тавичка, завита плътно с фолио и във фурната на 180 С поне за три часа.

Е душа нетърпелива - след първия час го измъкнах, развих да видя какво става и като видях, че в тавичката има сосче, взех че бухнах там и няколко картофчета, морковчета, няколко гъбки - абе направо гарнитурата. Пак завих с фолиото.

В последните 15 минути махнах фолиото - да получи тази красива коричка.

Няколко забележки:
Не е необходимо да се соли - сирената дават достатъчно вкус.
Сирената не се усещат - разтапят се и стават като сос.
Може месото да се намаже леко с горчица и поръси с червен пипер - въпрос на вкус.
(лично винаги ги слагам, но този път заложих да опитам сирената)

След печенето стана превъзходно .. хем със зеленчуци за гарнитура, хем с вкусно сосче.
(ако някой има желание, може да сгъсти сосчето с лъжичка две царевично нишесте  )

ДОМАШНА САЗДЪРМА

В старо време това е бил един от способите за съхраняване на месото и в същото време един изключително вкусен продукт.
Обичайно за направата на саздърма е била отделяна стара и/или ялова овца (много по-рядко от коза и то при положение, че месото не е с типичния мирис). В моите спомени саздърмата е именно от такова животно. Дядо беше овчар в ТКЗС-то, а и той си гледаше около 30-а собствени овце. Всяка есен ей по това време –до средата на ноември най-късно, се заколваше овцата и започваше една суетня, в която ние децата се забавлявахме и в същото време с удоволствие помагахме. Тичахме да носим топла вода, натискахме се да дърпаме кожата на овцата, която се одираше цяла от нея.
След заколването и оцеждането на кръвта, цялото животно се насичаше заедно с костите на късове (колкото юмрук). Слагаше се в голям казан и до кладенеца – заливаше се със студената кладенчова вода, която няколко пъти се изливаше и сменяше с друга. Поне 12 часа – абе до другия ден.
След това започваше голямото бъркане:
Казаня върху огъня с нова вода, която точно покриваше месото. Отначало на силен огън и като завреше, оставаше само на жар – да си къкри. С голямата дупчеста лъжица се отпенваше и с огромната дървена бъркалка непрекъснато се размесваше.
Така няколко часа – на практика, докато водата почти изври и месото ха ха да остане на собствена мазнина. Голяма част от костите се отделя сама от месото и пада на дъното.
В този момент казана се махаше от огъня и с голямата решетеста лъжица месото се прехвърляше в една не по-малка дървена копаня. Течността се прецеждаше и обратно в казана. Месото се обезкостяваше и обратно в казана. Хващаш кокалчето, тръскаш и месото си капва …
(Представете си в този момент един голям комат хляб, топиш и грабваш една мръвка в ръката).
Пак на слаб огън, докато изври останалата вода и започне да се пържи. Тогава Баба слагаше солта, а примерно след час –  когато месото променеше цвета си, и зърната бахар, черен пипер и дафиновия лист.
(Забучваш на една клечка резен хляб, печеш върху жарта, топваш в казана -когато не те виждат и лапаш с кеф).
Още топлото месо се прехвърляше с решетестата лъжица в буркани, натъпкваше и след малко се заливаше с още топлата мазнина. За нас беше голямата игра – пак с една клечка, да бъркаш в буркана и да виждат как мазнината облива цялото месо и да не остава въздух в него. Това за село.
Сетне се давеха бурканите, вадеше се месото и така, както си е студено се хапваше или пък се готвеше с него …

За атракция на гражданите се пълнеха един два мехура или няколко дебели черва, връзваха се от двата края, тук таме набождаха с игла да излезе въздуха и това е … (при пълненето им се отделяше дафиновия лист)..

На мене си ми харесваше – това за гражданите. Резваш си резенче и ей живот … Впрочем от тогава не обичам в саздърмата да има дафинов лист и да ми се мотае между зъбите …
Та толкова със спомените …. Това беше преди почти 45 години!

Та да продължим със саздърмата.
Както се разбрахме, класиката е от ялова овца, но де я нея …Най-добре става и с овнешко, но и то трудно се намира (но си заслужава търсенето по месарниците). В последно време съм виждал да продават овнешко в някои от големите вериги. Става с по-тлъсто телешко или смес с овнешко, шилешко и т.н.

За мене саздърма със свинско не е саздърма, а са си пържени дробене – в свинското няма лой, а има мас – така че сбогом саздърма.

Това, което ще напиша е адаптирано за домашни градски условия, където няма огнище, няма дърти овце и време в изобилие …

Продукти
1 килограм овнешко (с кост, добре е да има и стави)
1 килограм тлъсто телешко (най-добре джолан)
5-8 зърна бахар
2-3 дафинови листа
10-15 зърна черен пипер и малко смлян (примерно 1 ч.л.)- по желание
по 20 грама сол на кг месо препоръчително или сол на вкус.

Начин на приготвяне
1.Месото се нарязва заедно с костите на късчета по около 100 грама. Изкисва се в студена вода за час-два и се слага в тенджера под налягане, добавят се подправките и се вари около час и половина (докато месото започне да се „разкапва”, т.е. да се отделя от костите само);
2.След това месото се почиства от костите, ако е необходимо се соли допълнително на вкус.
3.Връща се обратно в тенджера заедно с течността (ако е много – само с част от отделилата се мазнина) – при нужда се добавя малко лой (примерно бъбречна) и се запържва за около 30 минути, т.е. докато месото леко промени цвета си и придобие „лек загар” . Трябва да се бърка непрекъснато.
4.След това месото се слага в двулитрова пластмасова бутилка, леко се притиска и залива с мазнината – така че да не остане въздух. Необичащите дафинов лист, могат да го извадят …
(ако разполагате с широки изкуствени черва – продават се в някои магазини, се пълни в тях. Връзват се от двата края и леко се надупчват и притискат с тежест докато изстине. Така се изтича излишната мазнина).
5.Така бутилираната (пакетирана) саздърма се оставя на хладно – хубаво да стегне и е готова за консумация. Може да се съхранява в хладилника или фризера...

ето и порцийка:

 Дзверска вкуснотия с истински вкус, напълно автентична.

Желиран деликатес

 Желираното месо си има собственото очарование и е много много вкусно. Понякога си мисля, че ми е по-вкусно и от пачата и от саздърмата. Често правя, но по малки количества, че няма кой знае каква трайност - трябва да се хапне набързо. Ако направя повечко - примерно около и над кило, нарязвам на парчета, вакумирам и във фризера.

 Как се прави желиран език или желирано месо вече съм писал.

 Всъщност това в момента не е рецепта, а е по-скоро начин да се направи този дзверски вкусен деликатес. За който е правил саздърма, направо няма какво да обяснявам. Технологията е почти същата. 

 За около килограм са необходими два свински езика, около 500 грама месо от джолан и поне 300 грама месо от свинска опашка и 100 грама от гърдите със сланинка. Подправките са минимум - сол приблизително 20 грама, 1 ч.л. черен пипер, 1/2 ч.л. индийско орехче и бахар общо, един два дафинови листа и едно пакетче желатин (+за варенето зърна черен пипер и бахар и скилидка-две чесън).

 Добре измитото месо и езици се сваряват в малко студена вода, колкото да ги покрива с добавка на солта зрънца черен пипер, бахар, чесъна и дафиновите листа. Варят се на бавен огън до пълното омекване на месото. Най-неприятната част е отпенването по време на варенето, както и това че трябва да се наблюдава и при необходимост да се долива малко топла вода. Езикът е готов, когато го боцнеш с върха на ножа или вилица да потъва лесно.

 Езиците се охлаждат със студена вода и веднага обелват и се нарязват на ситно. 

 Свареното месо се накъсва на парчета и смесват с нарязания език. 

 Опитва се и ако има необходимост, се досолява на вкус.

 Слагат се и смлените черен пипер, индийско орехче и бахар, сипва се и пакетчето желатин и малко от топлия и прецеден бульон от варенето. Преди това от бульона се отстранява всичката мазнина. Трябва да се получи смес с гъста консистенция, която се изсипва в подходяща съдина (купа, отрязана бутилка от безалкохолно и т.н.). Покрива се със стреч фолио като от горе може да се сложи някаква тежест - буркан компот и т.н. и заминава в хладилника.

 На другия ден остава само да се насладим на вкуснотията и да си кажем наздраве!

Да не ти стига времето .... (фотоотчет)

Признавам си, честно, било страшна работа да не ти стига времето - дори и за любими занимания ....
Затова ще направя един кратък фотоотчет от тези дни:

правих овче сирене

пекох пълнена юрдечка

накъсана и сервирана

пекох и един джолан

и едни истински катми

дробчета, език, кашкавал и масло - на фурна

И това всичко за 10 дни .... ако остане време, ще пусна и рецепти ... 

Новата седмица се очертава още по-луда - сигурно няма да има време за хапване на крак, та камо ли за готвене???!

Джолан на фурна по най-лесния начин

 Джоланът с кожа е страхотна вкуснотия, която често правя. В последно време търся как това да става по най-лесния начин:

 Оказва се, че пликовете за печене са най-удачни.

 Джоланът се шпикова на няколко места със скилидки чесън и  се слага в плика за печене. Както си е плика с ръка се намазва с олио или зехтин (става още по-вкусен, ако се прежали и бучка масло), подправките се смесват със солта и пак с ръка се втриват (ползвам моята готова гурме сол); сипват се 1-2 с.л. сушени зеленчуци, както и малко алкохол 50 мл примерно - за предпочитане бърбън, водка. Който иска може да сипне бира или вино - въпрос на вкус.

 Както си е в пакета, заминава в хладилника за няколко часа, но най-вече поне една нощ.

 После се прехвърля в тавичката и във фурната. Пече се на 230С около 40 мин и сетне на 150С около два часа.

 То се вижда през плика как хубаво се зачервява, а целият зор е да се устиска на ароматите дет излизат от фурната.

 В края на печенето, се отрязва само горната част на плика и се дозапича за няколко минути на вентилатор. Сега е моментът преди дозапичането да се мацне отгоре с четката с малко смесен мед с водичка и чървено пиперче.

Направо се е разкапал, костите сами си падат...

Най-важното, максимално лесно и никакво цапане на съдини и др.п. 

Тавичката, в която се сервира също лесно се мие защото не е печен в нея, а само е пресипан от плика.

Кой с какво ще си го хапва, е въпрос на вкус, но питието е задължително. 

Затова правете смело и НАЗДРАВЕ!

Мусака с прясно зеле

 Сега ще разкажа за едно простичко и много вкусно ястие, което може и да се направи в постен вариант, макар че го предпочитам месесто.

 Прави се много лесно и бързо, особено във вариант, ако се ползва мултикукър (лелей написах го, май съм свикнал вече с думата).

 Необходимите продукти за 4-6 порции са минимални: 

за ястието: 1 малка зелка около 1 кг или 1/2 по-голяма, 1/2 ч.ч. ориз, 1 глава лук и 3-4 скилидки чесън; сол и черен пипер на вкус, както и около 300 грама свинско месо като може да се ползва и вече сварено, варено-пушено и т.н. (в случая имах месо от варено-пушен джолан). Ползвах червен лук, че придова един по-различен цвят.

за заливката: 1 яйце, 1/2 коф. кисело мляко, 2-3 с.л. брашно и 1/2 ч.л. сода.

Изпълнението е простичко и лесничко. В малко загрята мазнина се запържват лука и чесъна. Докато те се запържват, месото се нарязва на ситни кубчета и се добавя при тях. В това време оризът се измива и когато месото покафенее се добавя ориза. Сега е моментът на бърза ръка да се резне зелето. Докато се резва, да не се забравя да се разбърква ориза. Слага се и зелето, защото докато го нарежем, оризът е станал "стъклен". Разбърква се и след 1-2 минути се налива в идеалния случай 1 ч.ч. бульон или топла вода. 

Съдената се оставя да си покъкри 20-а минути, а в кукъра - на програма яхния - за 10 минути, всичко е идеално сварено.

Следват подправките и разбъркване.

В това време не стоим със скръстени ръце, а се обелват 2-3 домата и нарязват на кръгчета.

Тавичката леко се намазнява и се нарязват на дъното кръгчета домат.

Заложих на този вариант, но можеше и да се нарежат на ситно и да се добавят при зелето.

Отгоре се сипва зелето с ориза и отново се слагат останалите кръгчета домати.

Яйцето, киселото мляко, содата и брашното заедно с малко сол и черен пипер се разбъркват добре.

С тях се залива добре мусаката.

Пече се в предварително загрята на 200С фурна - колкото заливката добре да се зачерви. това става за около 15-20-а минутки.

То ястието е готово и няма нужда от много печене.

В кукъра запържването отнема 10-12 минути, сваряването още 10-а.

Наистина става много бързо.

Само ястие е много вкусно и носи на изцяло постен вариант, носи и на различни меса, на кайма и т.н. По желание могат да се добавят и други продукти.

Просто описах как правя тази мусака - просто като идея и лесен вариант.

Ето я, напълно изстудена на следващия ден.
Ще ми се да кажа, че е вкусна както топла, така и студена. 
Дори и в студения вариант на мен харесва повече - а в него мусаката задържа повече формата си и изглежда доста по-фотогенично.

И още нещо - ястието е и много бюджетно: в постния вариант излиза около 3 лв, а с месо - около 5,00-5,50 лв. Добра цена за 4-6 порции.

Правете и не забравяйте за питието.

НАЗДРАВЕ!

Бърза и дзверски вкусна домашна наденица

В направията на домашните наденици и суджуци има един основен принцип, който като се спазва винаги дава превъзходен резултат. Разликите най-често са от към съставките на месото и в подправките.

Това показва и разнообразието при тях.
Затова след като веднъж си направил суджук или наденица, не е необходимо 100 пъти да се показва как се прави.
Само че в този случай става реч за нещо различно и като технология и като начин на изпълнение. 
Месото за наденицата се нарязва на ситни късчета, но не се кълца, а за мелене да не говорим. Както си е нарязано произволно на парчета, се начуква с дървено чукче. Нямате си представа как се променя консистенцията и вкусът на месото с начукването. Върху дъска се поставят по няколко парчета от нарязаното месо и с дървеното чукче - бам на два три пъти.
Дотук само това е различното, но останалото се получи плод на нелепа случайност или на небрежност от моя страна.
Мога само да кажа, че за улеснение след начукването на месото е хубаво да се претегли.

В зависимост от теглото на месото в отделна съдинка се претеглят подправките и смесват заедно.
Лесно е да се изчислят като се знае колко отиват на едно кило.
Количеството праз и течност се игнорират и не се вземат предвид в сметките.
В последно време ползвам едра морска сол вместо обикновена и съм по-доволен.

Накълцаното и начукано месо се смесва с подправките и ситно нарязаният праз. 
Впрочем да не се заричам, но май за последен път слагам нарязан праз.
Много по-удачно е празът да се смели и да се разбърка с месото. Така се избягват дребни кухини при съхненето, а месото се овкусява в пъти по-добре с праза, тъй като отделеният от него сок попива  в самото месо.

Половината от месото биде направена именно със смлян праз - изобщо го няма на вид, но вкусът е много добре изразен и се запазва,без да се отразява на вида на наденицата..

Следва етапът на доброто омесване, покриване на съдината и престой на хладно поне за 24 часа.

Етапът на пълненето в накиснатите черва е ясен. Само че в купата с марна вода и черва изцеждам сока почти на цял лимон.
Ами защо лиЍ? Защото се променя и вкусът на червата и остава един леко цитрусов привкус.
Та този път пълних черва с дължина малко повече от метър с идеята да ги суша като дълги наденици.

Е те тук проявих малка небрежност - направо ги нахвърлих върху саръка и си ги забравих.
Хиляда пъти щеше да е по-добре, ако ги бях окачил да си висят цели по дължина.
В този вид хем ги обърнах един два пъти, ама пропуснах, че като започне леко да изсъхва наденицата се втвърдява и ако я изпуснеш един ден като мене, при първия опит за обръщане направо се къса на парчета.

Тази неприятност се случи на четвъртия ден от провисването на саръка.
За мой късмет се скъса по средата на две парчета по 60-а см., ама в този вид "зейнала" е много трудна и рискова за сушене. От отвора могат да "тръгнат" какви ли не гадости нагоре и в крайна сметка язък за хубавия продукт.
Позамислих се и реших да "спасявам" положението с моя изпитан метод за правене на домашните салами.

Помислено и сторено - направо бух върху решетката във фурната на едното парче в компания на едно от вчера напълнените черва за луканка и на 80С на долен вентилатор за два часа.

Точно до 70С и веднага шоково охлаждане.

Е те тука идва най-ужасният момент - чакането преди дегустацията.

Сипват се няколко питиета и търпението може да се тества...

Да си призная това е възможно най-бързата домашна наденица, която съм правил май през целия си съзнателен живот.

ето я след охлаждането.
Не питайте за питието и магарешкия инат да не бъде нападната преди да се охлади добре ...












А сега за тези, които са имали търпението да прочетат до тук:
Преди да кажа какви са съставките, ще споделя и едно мое "откритие". Всички наденици, суджуци и др.п. , които досега съм правил, съм се втелясвал - примерно 400 грама бут, 400 грама плешка, 200 грама сланина или 400 грама телешко, толкова свинско и т.н. Или път свински врат и т.н.
Ха сега голямата тайна: в нашите месарници отдавна съм открил едно месо, което продават - свинско за готвене - от 5,49 до 5,99 лв за кило. Това е най-готиното месо в продажба - парчета изрезки от по 50 до 100 грама карашик - демек от всички видове свинско - парче джолан, малко от врата, малко от бута, малко от плешката, малко от гърдите, къде парче сланина и какво ли не. 
Винаги съм го подминавал с пренебрежение - месо за "пенсионери".
Лелей каква грешка - преди време си купих такова за кайма - невероятно чудо стана. Този път го пробвах за наденицата - повярвайте уникално, дзверска работа. Както и да комбинирам месото, такъв резултат не мога да постигна ... Всеки път е различно - в зависимост какво са отделили за месарницата, но ... Фантастика - изненадващ резултат. 
А за ценовия резултат да не говорим - почти с 40 % по евтино и по никакъв начин не може да се разбере.
Такъв каприз като мене в мръФките, след като се предаде, явно си струва де ползва. Па и май не бива да се правим на по-големи католици от Папата при правене на домашните колбаси. След като се мели, сече, реже, начуква - какво значение има ...
За финал какво е необходимо за кълцано-начукваницата:
1 кг свинско месо от това за готвене.
15 грама едра морска сол
5 грама нитритна сол 
5 грама свежо смлян черен пипер
3 грама смлян кимион
3 грама червен пушен червен пипер
1 грам сушен чесън на гранули
празът не съм го теглил - около 20 см на кило, смлян - в никакъв случай нарязан
50 мл бърбън или друг ароматен алкохол

Това е стандартният вариант.

В случая, под надзора на Чедото я направих с 15 грама сол - 12 грама морска и 3 грама нитритна.
Е вкусът е Дзверски. Не знам как ще му запазя на Чедото парченце- освен утре да му правя по Еконт ...
Просто и лесно. И най-важното невероятно бързо.
Правете смело и НАЗДРАВЕ!