Тиквенички или банички с тиква

 

 Положението с тиквеника е ясно за всички, но тиквените банички се оказаха нещо, което е направо невероятно вкусно. Можеш да си позволиш да направиш няколко броя с малко тиква, не е необходимо да се бели и стърже цяла тиква, пекат се много бързо и най-важното лесни за хапване.

За направата им са необходими триъгълни кори, малко масло, настъргана тиква, канела (който я предпочита) или ванилова захар (пак въпрос на предпочитание). За подслаждане - мед вместо захар.

Нарочно не давам количества, но за една триъгълна кора, за да стане баничка, е необходимо 1 с.л. с връх тиква.

Затова ще опиша как ги правя:

Тиквата се бели и настъргва. В касеролка се разтапя около 1 с.л. с връх масло (може да се замени със зехтин или олио, но с масло е направо ... връхта). Тиквата се задушава до омекване в мазнината като се слага канела на вкус или ванилова захар. Когато поизстине, се добавя мед на вкус за желана сладост и се разбърква добре и изчаква пълното изстиване.

Сетне вече е лесно: всяка триъгълна кора се намазва леко с разтопено масло; откъм широката страна се разстила поне 1 с.л. с връх от готовата тиква и се навива на рулце.

Готовите баничка се нареждат в тавичка, застлана с хартия за печене, като отгоре пак се намазват с малко масло. Може и с прясно мляко, или разбито яйце с малко прясно мляко и т.н. Може и да се ръснат с малко сусам. Все въпрос на предпочитание.

Печенето - ами в преварително загрята фурна на 180С - до желаното зачервяване. Може и на вентилатор - на 170С. Готови са, поне в моята фурна, максимум за 20-25 минути.

След изваждането от фурната, може леко да се напръскат с водичка и покрият с кърпа, за да омекнат, но може и без това. Желателно е преди поднасяне да се ръснат с пудра захар.

Е, нямаше да съм Я, ако не си бях направил и експеримент.

Имах малко поизостанало бутер тесто. Оставих го да поомекне, нарязах на парчета и леко разточих.

Няколко оформих като рулца, други като триъгълни банички.

Тях ги намазах отгоре с разбит с прясно жълтък. То си се вижда на снимката разликата с останалите.

В интерес на истината тези "тиквенички" ни се харесаха доста повече.

За финал - споделих, а който има желание, може да пробва и няма да съжали.

Е този път ще пропусна задължителното НАЗДРАВЕ!

Бързи бутер соленки и още нещо

    Както се оказва, бутер тестото е много благодатно за лесно и бързо приготвяне на разни неща - за закуска, за спасяване на положението при приготвяне на нещо за хапване и т.н. Вариациите са безкрайно много - в блога имам няколко варианта, но този път ще пиша за съвсем лесни неща, които отнемат не повече от 10-а минути от ваденето на тестото от хладилника.

    Впрочем, винаги държа във фризера пакет-два бутер тесто.

    Соленки:

Лист тесто се разделя на две по дължина. Леко се разточва и ръка в него буквално се набива натрошено сирене. С остър нож се нарязват ивички с широчина около 1,5 см и се навиват спираловидно на пръчици - така че сиренето да остане вътре.

Нареждат в тава, застлана с хартия за печене, мажат се с разбито яйце и се поръсват със сусам или с едро смляна морска сол. Печенето - за около 15-а минути в предварително загрята на 180-200С фурна. Зависи от фурната, но до хубаво зачервяване. Страхотно мезе към всяко питие или за хрупане с кафето - на когото както му харесва.

 Кренвиршки:

Процедира се по същия начин: тестото се нарязва на лентички и с тях се увива нарязаният на парчета с желана големина кренвирш. 

Стават невероятно вкусни, ако кренвиршът се цепне и напълни с резенчу кашкавал, гауда, моцарела.

Другото е ясно - мазане с разбито яйце, посипване по желание със сусам или други семена и пак печене по указания начин.

С наденица:

Вместо кренвирш или някакъв салам може да се ползва за плънка някакъв вид сурова наденица, която се обелва от червото. Наденицата може да бъде бабекова и луканкова, или кърначе. Принципът на изпълнението е същият.

Впрочем в Белгия има ресторант със звезда на Мишлен, на който специалитетът е точно това - наденица, увита в бутер тесто. Единствената им тайна е наденицата, която си я правят по собствена рецепта.

Заведението е била моряшка кръчма и в началото на миналия век започнали да правят такива "бутер вурстчета" и ги сервирали безплатно с определен брой питиета. Така се увеличавала консумацията на напитките. А сетне се специализирали в това и сега  предлагали около 20-а вида.

    Банички:

Бутер тестото се нарязва на квадрати с размери приблизително 10-10 см. По краищата се намазва с разбито яйце. В средата се слага натрошено намачкано сирене и се сгъва на триъгълник. Плънката може да бъде всякаква - извара със зелентии; сирене с настъргани кашкавали; с добавка на подправки, на зелентии.  Получават се невероятно вкусни, ако плънката е от намачкано сирене смесено с пюре от картофи. След сгъването ръбчетата трябва добре да се притискат с вилица, за да не се отворят.                     Тези на снимката са добре залепени от единия край, а от другия - не съвсем, с идеята да се разтворят при печенето. Сега ще питате защо? Ами простичко - от там ги пълни със сладко или мармалад, тъй като съчетанието сладко-солено ми е любимо.

Сладък вариант:

Другият начин е да се напълнят с по-гъст мармалад и да се опекат в тази триъгълна форма.

Разбира се, тестото може да се изреже и на триъгълник и при навиването ще се получи класическа кифличка.

В този случай предпочитам да не ги мажа с разбито яйце, а с леко разреден мед.

Има и други варианти:

Например: 

канелено-захарни рулца:

Листът бутер тесто се намазва с масло, обилно се поръсва със смес от захар и канела. Навива се на руло и се нарязва на рулца с дебелина до 1 см. Мажат се с разбито яйце и поръсват със захар. Печенето е ясно.

Могат да се направят осморки:

Процедурата е същата, но листът тесто се навива от двата края към средата и след нарязването се получават "ушички" или ако се завъртят насрещно - "осморки".

стоножки от кренвиршки:

както е увита кренвиршката, се нарязва на парчета (но не докрай) като едното парче се прехвърля наляво, а следващото - надясно.

Купички за сервиране на руска салата, например:

Тестото се изрязва на квадрати, слагат се в намазнена форма за мъфини; дупчат се с вилица и се пекат до готовност. След изстиването са като малки купички, в които може да се сервира каквото ти дойде на ум - салата (руска, снежанка); смес от катък със сирена и т.н.

И т.н. и т.н....

За днеска стига, че май станах досаден...

Банички за закуска с кренвирши

    Баничките за мене са една перфектна и при това бърза за приготвяне закуска, които не пропущам да направя за малко глезотия. 

    Защо глезотия? Ами много просто вариантите са толкова много, че всеки път могат да бъдат различни и все така неустоимо вкусни.

    Тази публикация някой може и да я намери за напълно излишна, защото след като си писал десетина пъти за банички от триъгълни кори неща са горе долу ясни, особено когато се касае за различна плънка. Само че искам да споделя някои нещица, които могат да се окажат доста полезни за някого.

Започвам с това, че ползвам печени триъгълни турски кори. Продават ги по 26 броя в пакет и често изостава поне половината пакет, защото 26 банички са  твърде много за двама човека.                                                           И така първото полезно нещо - ако няма такива кори, се вземат обикновени кори, които две по две се намазват с разтопено масло и се нарязват на триъгълници. Може и да се ползват дебели печени на сач - с тях единственият проблем е нарязването.         Второто полезно нещо: веднъж отворен пакетът с корите, ако не се употребят до 2-3 дни, те имат свойството много бързо да изсъхват и да се втвърдяват и не стават за такива банички, а за "трошена" баница". И тука се сещам за малкия "трик" на една приятелка туркиня, която по този начин прави гюзлеми на сач с готови кори. Пробвал съм нейния начин и с удоволствие ще го споделя. Дава перфектен резултат.

В купичка се смесват поне по 50 мл прясно и кисело мляко и разтопено масло. Слага се 1/2 ч.л. сода и брашно около 80-а грама (4 с.л.). Като се разбърка трябва да се получи кашичка, която лесно да се разнася върху корите с четка. Не се ползва яйце ... С тази кашичка се намазват поизсъхналите кори от двете страни. Когато се правят гюзлеми корите трябва да са квадратно нарязани и след слагането на сиренето, се сгъват на плик и пекат в добре загрят тиган без мазнина. След опичането се мажат с масло. А за баничките -в широкия край се слага плънката - нарязани на ситно кренвирши, кашкавал и за разкош - чери доматчета. Или натрошено сирене и чери доматчета.                                                                    Сетне всичко е ясно: навиват се на рулца и нареждат в тавичка, застлана с хартия за печене при това леко намаслена.

След като се наредят в тавичката, ако е останало от тайната смес, в нея се чуква едно яйце и обилно заливат с нея. Печенето - на 200 С в предварително загрята фурна за около 30-а минути. Все пак зависи от фурната, но до хубаво зачервяване. В някой момент ги повдигам, за да проверя дали от долу са запечени добре. Ако ли не, а от горе са "тръгнали", ги покривам с алуминиево филио и допичам до готовност.

По този начин хем се оползотворяват поизсъхналите кори за баница, хем се получава невероятно вкусна закуска. Моята запазена марка при направията на такива банички е, че правя по няколко бройки с един вид плънка, сетне още няколко - с друг, и те така до свършване на корите. Грабаш баничка и чакаш изненада с какво ли ще да е...                             Правете смело и импровизирайте, а поизсъхналите кори за баница да не Ви плашат и да не вземете да ги изхвърляте ...

Пържени кюфтета върху хартия

 Кюфте! Една дума, а цяла палитра от вкусове и удоволствие за Душата- добре де, за Стомаха.

 Този път няма да пиша за самите кюфтета - изписал съм достатъчно за тях.

 Тези са обикновена свинска кайма (свинско мляно), купено в месарницата.

 От опит знам, че доста често при пърженето лойта в месото прегаря и полепва по дъното на тигана - сетне върху другите кюфтета, а още по-трудно се измива самият тиган.

 Мисля, че намерих решение за този проблем като кюфтетата се пържат върху хартия за печене.

Най-обикновени кюфтета с една единствена разлика - с много ситно нарязан зелен лук и магданоз.

Оформят се и се слагат в хладилника за 30-40 минути.

От хартия за печене се изрязва кръг, малко по-голям от дъното на тигана.

В случая ползвах вече употребено парче хартия - беше на дъното на тавата за едни банички.

Налива си се олио и се изчаква да загрее.

Кюфтетата си се пържат в тигана, както обикновено.

Само да кажа, че хартията прави тигана като с незалепващо покритие.

Може да се ползва и за чугунен тиган и за обикновен тиган и т.н.

По същия начин могат да се пържат и картофи.

Това е хартията, извадена и снимана след пърженето на 15-а кюфтета и почти кило картофи.

Отива за директно хвърляне, а тиганът е в перфектно състояние. Просто се забърсва с домакинска хартия или леко заплаква.

Ето така изглежда и тиганът с останалото в него олио.

Па и кюфтетата станаха перфектни - сочни и пухкави.

Е може би защото слагам в каймата при омесването 1 ч.л. сода....

Те това е един малък и много полезен трик.

Пробвайте го и няма да съжалите. Ще стане любим ...

НАЗДРАВЕ!

Банички или гюзлеми на тиган

  Не обичам да публикувам неща в блога си дет десетки блогъри са се "проявили" и са открили "топлата вода", но това е нещо различно...

 Видял съм как всички правят банички на тиган и вероятно няма да изненадам никого с моя вариант, но все пак ...

Идеалният вариант е да се ползват оригинални одрински кори (ама оди до Одрин и си купи кило кори за левче ...). 

В момента на нашия пазар има "одрински кори" - дебели и дори запечени на сач.

Та да започвам и да не разводнявам ...

Една такава кора се реже като се оформя парче с размери приблизително 30 на 40 см. Понеже е суха, трябва да овлажни малко: как ли? Ами просто - 2-3 с.л. кисло мляко, 2- с.л. олио, малко водичка (1 -2 с.л.) и едно разбито яйце.

С тази смес се намазва кората с помощта на четка. Така омеква и може да се работи с нея по-лесно.

В друга купа се смесват намачкано с вилица сирене , яйце и мало кисело мляко.

В единия края на намазаната кората се слага от сместа и се нагъва на триъгълен плик.

Е те това няма как да го обясня, но мисля, че всеки знае как да го направи ...

Всяко такова пликче с намазва с помощта на четка с разтопено масло.

Е, бюджетният вариант е с топване на четчицата в олио ...

Взема се тиган с дебело дъно и бух върху котлона да заггрее яко.

Дъното мажем с масло и слагаме баничката. 

Затваряма с капак, а котлонът се намалява с 1/3 от силата му. 

Пече се три-четири минути. Капакът е кондензирал доста водичка, която се оцежда върху баничката и тя се обръща с лопатка. Отново се намаза с масло и се забравя за 3-4-5 минути (зависи от котлона).

Без бой си признавам, като разтопя маслото в него добавям щипка шарена сол ... Ароматът е убийствен.

В тигана могат да се пекат по два броя, иска се само мънинко умение при обръщането.
Впрочем, ако искате да направите лесни и мързеливи гюзлеми , се ползва само сирене за плънката и сгъването е като на пощенски плик.

Вадят се в чиния застлана с домакинска хартия и отново се намазват с овкусеното масло.

Захлупват се с с по-голяма чиния, за да се задушат.

Сетне се нарязват на парчетата и с сервират.

С айран, кафе или кой с каквото обича ...

Такива банички обилно поръсени с домашно сладко са невероятно вкусни - в случая едните бяха с крем мед, а моите с мармалад от пъпеш.

Пробвайте и в никакъв случай няма да съжалите.

Баница от готови банички

 Ха сега де - каква е тази баница от готови банички.

 Преди да разкажа историята на тази фантастична баница, пущам един майтап:

 Та така: преди няколко дни младежите гостуваха и както редовно питам каква ще е закуската дет душите им сакат? У нас така се действа - те дават заявка и се приготвя каквото искат. Мълчат загадъчно и обясняват още по-загадЪчно, че те щели да се оправят...

 При такава заявка на дядо какво му остава освен съботно да се успи докато може ...

 Излюпвам се около 10,30 часа и то от някакъв невероятен аромат из къщата на хубаво кафе и на ... прясно изпечени банички. Та нашичките натрупали на масата едни банички - цели 5 броя и то не банички, а цели лепезета (Не успях да ги снимам, ама наистина бяха огромни). Щастливи, усмихнати - нашенските били много по-вкусни от "софийските".

 Е похапнахме от тях ... Признавам си честно, баничка не съм си купувал сигурно от Балканската война. Докато бяха топли и ароматни, се хапваше ... Е нямаха сирене, па и изварата не беше кой знае колко, но все пак ... Що хапнахме, хапнахме ... ама повечето артисаха.

 Няма значение кой, но някой от младежите реши следобяд да си хапне за късна закуска и изпищя - ама това е цяла слонска подметка. 

 Истина си беше.

Хляб не се изхвърля, а банички още по-малко - така знам от Баба.

Реших неделната изненада да е баница от баничките подметки.

Тавичката леко се намаслява, а баничките колкото и да е трудно се нарязват на късчета - примерно 2х2 или 2х3 см и се нареждат произволно в тавичката за печене. Бяха две и половина бройки, ама не мога да определя като точно количество.

Около 250 грама сирене се натрошават и омесват с баничките. Една кофичка кисело мляко се разбива с четири яйца и тази смес се излива в тавичката. Да не забравим и няколко бучки масла тук таме.

Оставяме така хубаво течността да поеме в пресъхналите вчерашни банички - е не много: колкото фурната да загрее на 180С.

Пече се на 180С около 30-35 макс. 40 минути.

Първоначално започва да се надува - ха ха да тръгне да те търси из бокса.

Когато хубаво се зачерви отгоре, е готова.

от тука нататък няма какво да обяснявам.

Всичко е ясно.

Малко време да поизстине, вади се направо цялата от тавичката и се нарязва.

Признавам си честно, толкова вкусна и ароматна баница не съм ял - дори и с най-добрите кори.

Стана направо уникална.

Не очаквах ...

Те това творение баница от стари банички надмина всичките ми очаквания.

Най-важното е, че това, което не ставаше за кусване даже, се превърна в нещо просто уникално като баница.

Ако разполагах с малко коприва или спанак, сигурно щеше да стане трепач.

Знам, че почти никой няма да се "хване" на  моята въдица, но все пак е възможно на някого да се случи и вместо да се мъчи може да вдъхне нов живот в изсъхналите банички.

 Ей те тази невероятно вкусна баница я слагам в графата - полезно- нещо от сорта на страта - баница от стар хляб.

 И също в графа - от нищо - нещо.

 П.П. тъкмо я публикувах и видях, че това е 1 100-та публикация в блога ми. Направо съм доволен от себе си, че е точно такова нещо.

Вълча баница "изненада" от банички

 Е те това е наистина баница "изненада" и то не каква да е, а направо "вълча". Защо ли такава- ами след малко ще поясня, въпреки че е ясно - става дума за мръФки.

 При похода из шкафове и хладилници, от време на време им правя такава инспекция, открих пакет с триъгълни кори. 

 След вчерашната кренвиршка за закуска ми хрумна да направя пурички с разни колбаси - пак за закуска. Но както често става при мен, идеята ми е една, а става нещо друго.

  В купа се разбива едно яйце с малко разтопено масло - около 2 с.л. (или пък олио).

 Взема се една триъгълна кора и добре се намазва с яйчената смес.

 Слагат се поне две кръгчета тънко нарязан колбас, отгоре резенчета обелен домат, едно две листчета босилек, и резенчета кашкавал или някакво друго сирене - най-подходяща е моцарела, но нямах такава под ръка.

Двата края се затварят и кората се навива на рулце - като пуричка.

Как става, на всеки е ясно и няма какво да обяснявам.

Рулцата се нареждат в предварително намаслена тавичка или застлана с хартия за печене.

Направих 2-3 рулца с домашния си пилешки салам тип "камчия" и сетне се отнесох та не се видях:

-една кора намазах с тънък слой кайма като за кюфтета и резенчета домат и настърган кашкавал.

-друга с шунков салам, нарязан на ситно бекон, домат, лист босилек и кубчета кашкавал

- една или две с намачкан варен картоф с кайма

-направо обрах всички останки от хладилника

Та уж щях да правя отделни пурички, а взех, че яко натъпках тавичката. Стана нещо като баница от отделни банички.

Обилно намазах с разбитото яйце, тук таме сложих бучки масълце и няколко накъсани листчета босилек.

Пече се около 35-40 минути в предварително загрята фурна на 200С, т.е. до готовност - зависи си от фурната.

Малко като поизстине, от тавата на дъската.

Всяка баничка си има самостоятелен живот, но истинската изненада, че си вземаш парче и не знаеш с какво е...

Не само банички за закуска, а си е направо цяла вечеря, че и си върви добре с питието ...

Правете и се наслаждавайте на нещо различно и дзверски вкусно.

НАЗДРАВЕ!

Пълнени "палачинки" - съботнички

 Не знам как се получава, но като влезна във ФБ, все ми излизат на първо място някакви бързи и лесни, при това мързеливи, банички. Юрвам се по линка и изпадам в лек потрес - смесете талкова брашно, толкова кисело мляко със сода, едни яйца и сирене; разбъркайте и печете сместа на тигана до готовност. Алоууу, кой Ви е казал, че това са банички на тиган ... Но последната от един измислен сайт, споделена над 100 пъти, направо ми прилоша. Кат( си представих тоз ми ти буламач да го пека и кат си се увлекох в лошите фантазии, щях да получа сърдечен удар.

 Па и денят бе почивен и реших да направя анти-баница на предложеното в тоз ми ти сайт. Демек ползвах идеята и направих свой вариант.

 Е те такава вкуснотия не очаквах да се получи.

И те така: 2 яйца, 8 с.л. брашно, 1 1/2 ч.ч. кисело мляко, в което е загасена 1 равна ч.л. сода, щипка сол и идея захар хубаво се разбъркват. Трябва да се получи тесто с консистенцията на кексово, че и малко с една идея идея по-гъсто. При разбъркването се натрошават и 50-а грама сирене. Може да се замени с настърган кашкавал както и направих.

От това количество тесто се получават цели осем броя - все пак зависи от големината.

Плочка сирене се нарязва на тънки квадрати. По същия начин се нарязва и парче кашкавал и шунка.

Тиган с незалепващо покритие се загрява силно и след това силата на котлона се намалява наполовина. В тигана се сипва една голяма лъжица от тестяната смес. Веднага върху нея се пльосва един резен сирене(кашкавал, шунка и т.н.). 

Буквално след 30 сек. се залива с малко от тестяната смес и тиганът се покрива с капак.

Пече се до "стягане" на палачинката и веднага след това се обръща и продължава да се пече под капак.

Ето е варианта с шунката.

Целта на занятието е да се слага по малко от тестото и като се сложи плънката, да не се разпльосква, а да запази формата.

Първото ми парче се получи не кръгло, а направо триъгълно. Но другите успях да им придам форма. 

Все пак следващите успях да си ги оформя на перфектни кръгове, покриващи само плънката от сирене, шунка, кашкавал.

В крайна сметка, бързи и лесни палачинки с невероятна плънка и невероятен вкус.

Правят се лесно без никакви усилия, а резултатът е дзверски вкусен.

Правете смело и не притеснявайте, че няма да стане.

Толкова вкусна закуска не съм правил отдавна. Страхотно си върви с домашен кефир!

Тиквенички

 С рецепта за тиквеник няма да изненадан когото и да е.

 Всеки си има собствена, а отделно и от това като всяко нашенско ястие си има някаква общо приета представа за направата му.

 Това не пречи да пусна моя вариант, а все на някого ще му влезе в работа и може да се реши да го направи. А в случая става за цели два варианта -единият само с тиква, а другият с тиква, орехи, стафиди и идея локум.

 Първата особеност е, че за направата на тиквеника ползвам триъгълни печени на сач кори, с употребата на които се получават отделни парчета - тиквенички. Втората е - в лекото сиропиране на готовите парчета след опичането.

 Започвам с това, че при направата им няма някакви точни количества - дори и количеството на плънката зависи от вкуса на семейството.

 Та затова директно с обяснения:

След обелването и почистването на тиквата, се настъргва ,за предпочитане на ситното ренде. Леко се отцежда и следва задушаване в масло с добавка на канела и захар. Канелата и захарта са на вкус. Само пропуснах - когато маслото се загрява в него се слагат 2-3 с.л. захар и като почне да се карамелизира, тогава се слага тиквата.. По този начин придобива леко карамелен вкус.

 По обясними причини (непоносимост към ядки), едната част от задушената тиква бе отделена за направа на тиквенички само с тиква.

Кората се намазва със смес поравно от разтопено масло и олио. Слага се от тиквата и се навива на руло.

Другата част от тиквата се смесва с натрошените орехи, с предварително накиснатите стафиди и много ситно нарязания локум.

По същия начин се намазва, слага се от плънката и се навиват рулца.

Готовите банички се нареждат в тавички обилно намаслени или върху хартия за печене.

Отгоре се намазват със сместа от масло и олио; може и с разбито яйце; може да се наръсят със семена - сусам и т.н.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна за около 45-50 мин. - до хубаво зачервяване.

От отцедения сок от тиквата с малко вода и захар се сварява сироп, в който може да се добави още малко канела и едно две карамфилчета. 

Готовите тиквенички се напояват леко със сиропа и като поизстинат се наръсват с пудра захар и сервират.

Стават невероятно вкусни и ароматни.

Определено ги предпочитам пред стандартния тиквеник.

Резултатът оправдава "играчката" при направията.