Пица върху лаваш

 Истинските любители на пицата може и да ме разкъсат на парчета заради тази пица върху лаваш. Нека! Но ще кажа, че това е възможно най-бързият и спасителен вариант да се направи невероятно вкусна домашна пица и то максимум за 15 минути от започването до сервирането.

 Точно за такива екстремни случаи във фризера държа пакет лаваш (арабски питки). 

 Фурната се включва на 230-250С да загрява.

 Върху тавичката й се хващат по два броя лаваши, които се слагат направо върху ния - без да се намазнява и без да се ползва хартия за печене. Те са готови и няма опасност да залепнат или да изцапат яко тавата.

 Какво ще се сложи отгоре, зависи от наличните продукти. Може да се намажат с доматен сос и да се наредят саламчета, шунка, кисели краставички и да се поръсят обилно с моцарела или настърган кашкавал. 

Може само резенчета домати и настъргана моцарела.

Поръсва се обилно с подправка за пици - направил съм си такава в един буркан, която съм почти смелил смес от риган, чубрица, босилек, черен пипер, розмарин, кориандър и още някои неща. Някой ден ще споделя по-подробно.

Тавата заминава в загрятата фурна и след 10 минути пиците са готови опечени.

Те това е - максимум за 15 минути, поне две пици.

Могат да си се хапват като обикновена пица, но стават още по-вкусни, ако се навият на руло.

За времето, през което обяснявам, щях да направя и да опека поне четири пици.
Освен бързината на приготвянето има и едно голямо предимство - малкото въглехидрати, заради това, че лавашът е тънък и всичко на всичко е 50 грама, а иначе става богата откъм плънка.

Най-голямото умение, което изисква приготвянето на тези пици, е да не си порежеш пръстите при рязането и стъргането.

Хич да не си правил пица, пак ще стане.

Става лесно, бързо и вкусно.

"Спасително" руло от кайма и още нещо

 Това е нещо от поредицата бързо, лесно и вкусно. При това не изисква някакви специални продукти - основният е каймата, а останалите добавки са от типа "почисти хладилника". Въпреки това става дзверска вкуснотия. 

 Впрочем има още едно предимство - приготвя се много бързо и може да бъде "спасително" ястие в определени моменти, когато трябва да се сготви нещо изненадващо на вид, на вкус и приятно за поднасяне на неочаквани гости. Може да се приготви и от човек с минимален кулинарен опит стига да спазва основните стъпки по-долу.

 Нарочно няма да давам конкретни количества, както и конкретни продукти, а от обясненията всичко ще стане ясно.

За 6-8 порции са необходими поне 700 грама кайма, която се овкусява със сол, черен пипер и кимион - на вкус. Това не изключва и други подправки, но тези са напълно достатъчни предвид наличието на много други продукти.

Най-важното е каймата добре да се омеси с ръце - поне 10-а минути. Идеален вариант е да се "начука". Оформя се топка и се джаска със сила върху плота или в яка купа. Така поне 10-15 пъти. Целта е каймата да стане хомогенна и да не се разпадне при печенето. Така се правят и кюфтета и кебапчета за печене на скара или на шиш.

Така подготвената кайма може да преседи в хладилника докато се подготвят останалите продукти за плънката.

След това с мокри ръце се разстила като правоъгълник върху найлон, фолио и т.н., с помощта на което ще се навие на руло.

Както е разстелена каймата, върху нея започват да се нареждат наличните продукти - резенчета кашкавал, варено пушено месо, кисели краставички ...

Готови нарязани гъбки от консерва или задушени предварително такива.

Плънката носи всичко що дУша сака и каквото има в хладилника по малко.

С помощта на фолиото (найлона) се навива на стегнато руло.

Тавата се застила с хартия за печене, която леко се навлажнява и върху нея се слага рулото, което леко се намазнява със зехтин и обилно поръсва с галета.

Е не с галета, че е скъпа, а със смлян в блендера изостанал сух хляб. Даже не е необходимо да се престараваме с меленето.

Докато се занимаваме с оформянето му, фурната се загрява на 180С и тавата с рулото занимава вътре на солариум. Нужни са му около 40-50 минути - зависи от фурната и зотава трябва да се наглежда.

Като се позачерви - някъде около 40-та минута, се вади и отгоре му се нареждат резенчета кашкавал. Или гауда, или ементал (!?), абе каквото има и се дозапича за 10-а минути докато кашкавалът се разтопи и позачерви. 

Тука се иска яко търпение, за да се устои на ароматите от фурничката.

За да млъкнат гладниците, докато рулото се пече, на бърза ръка се прави салата от варени картофи с домашна майонеза, още по-бързо се прави и една зелена салата и питието с чиниите се слага на масата.

И докато ония ящници чакат, могат да си пийнат по едно, а леко изстиналото руло да се нареже тънкофайски и да им се поднесе...

Нека тука да свърши историята, че ...

Па и ако някой е очаквал от мене конкретна рецепта, жестоко се е излъгал ...

Мога да кажа само едно - правете смело с каквото имате и НАЗДРАВЕ!

Икономична пуешка супа със спанак

 За супи рядко съм писал, защото изобщо не бях техен любител. Само че във времето май започнах да променям отношението си към тях. Оказва се, че са хубаво хапване, което се прави много лесно и при това бързо и не без значение - страшно икономично.

 Бях си подхванал нещо като серия от публикации - как да спестим, но я поизоставих, за което съжалявам. Тази ще бъде в графата "как да спестим" и затова ще давам и цени.

  Започвам със спанака - в момента на нашия пазар се продава на 1,50 лв за 500 грама.

 Спанакът се почиства от дръжките с коренчетата и много добре се измива. На дръжките с коренчетата се изрязват леко мустачетата - не се изхвърлят, разбира се.

 От кварталния магазин  купих 3 пуешки крила около 0,7 кг за 1,90 лв при цена 2,80 лв/кг. Крилата се заливат с около 2 л студена вода с добавка на идея сол (1/2 ч.л.), дръжките от спанака, няколко зърна черен пипер и това е ... Варят се до готовност - докато месото започне да се отделя от костите.

 В мултитенджУрата това става за 20-а минути.

Докато пуешките крила изстиват 3-4 скилидки чесън 2 малки главички лук се нарязват на ситно.

Един голям морков се настъргва на ситното ренде.

В тенджерата се налива малко олио - 1-2 с.л. олио и в него на среден котлон се задушават чесънът, лука и морковите.

Докато те се задушават, от бульона се вадят сварените крила и обезкостяват като се накъсват на ситно.

Бульонът се прецежда и с 1 ч.ч. от него отделените и сварени спаначени дръжки се пасират.

От бульона се отделя половината (за друго ястие).

При задушените зеленчуци се връща накъсаното месо, залива се с пасирания бульон и половината от бульона и се долива с вода - пак да получи около 2 л. И се оставя да си къкри на среден котлон около 10-а минути. 

Сега е моментът да се добави малко фиде или кафена чашка ориз - въпрос на предпочитание. След още 10-15 минути супата е почти готова. Осолява се на вкус и се слага половината от нарязания спанак (може и всичкия, но половината е достатъчно, а остатъкът може да се употреби за друго ястие). На спанака му трябват буквално 2-3 минути. Котлонът се изключва, а в супата се слагат една две малки бучки масло. Любителите на магданоза, могат да добавят и ситно нарязан магданоз.

Ако се прави в мултикукъра, всичко се слага след задушаването на зеленчуците наведнъж и за максимум 20 минути супата е готова.

Може да се сервира с кисело мляко и т.н., но задължително с ябълков домашен оцет и черен пипер.

Сега и да обобщя - 1,80 лв за пуешкото, 0,75 лв за спанака, 0,75 лв за лука и морковите - до тук 3,30 лв. Май най-скъпото в супата е маслото.

В резултат за около 4,00 лв минимум 6 порции хубава месеста и плътна супа, както и почти литър останал бульон за друго ястие и малко останал спанак. Средна цена на порция около 0,70 лв.

Признавам си, че пуешкото месце дойде в малко повече, но не ми се щеше от него да икономисвам.

Направо си е икономично и бюджетно ястие.

Правете смело и да Ви е сладко!

Пълнено контрафиле

 Както доста често при мене, не става дума за рецепта, а за един доста лесен и оригинален начин да се приготви нещо вкусно, което да задоволи и най-капризния вкус и в същото време да ни "отсрами" и пред гости и да им "вземе акъла".
 Количества нарочно няма да давам, а ще бъда само "примерен". За 6 -8 порции трябва около кило свинско контрафиле. Как да се почисти от ципите на всеки е ясно. 

Оформя се едно хубаво яко парче и с нож за филетиране на две места през 1 см по дължината на филето се правят джобове.
Пълнят се с нарязан пушен бекон, кашкавал или пушена гауда, може и нещо друго друго- задушени гъбки, синьо сирене .... Тука всичко е въпрос на мерак и въображение. Лично аз сложих пушен бекон и пушен кашкавал и малко гауда.
Филето леко се осолява и опиперява.

Заради идеята може да се овърже, а може и да не се овърже, но задължително се запържва в малко мазнина с добавка на чесън и лют кайенски пипер от всички страни.
Запържва се до леко зачервяване...
Докато оно се запържва, се обелват няколко картофа, 5-6-7 и нарязват на произволни парчета - дет му викаме по народному "кат за куче" ...

Нарязаните картофи задължително се овкусяват със сол, черен пипер, салвия, розмарин и добре разбъркват.
Първо парчето месо се слага в гювеча заедно с мазнината от запържването. 
Бухват се и овкусените картофи и тука идва момента на болната фантазия - бира, бяло вино или някакъв друг алкохол. Понеже ми липсва въображение - 100 мл бърбън.
Захлюпва се с капака и се пече поне час на 180С.
Могат да се сложат моркови, и на кой какво душа му сака, защото добавките са за гарнитура.
След опичането, месото се вади, оставя се леко да поизстине и се реже тънкофайски и сервира  опечените зеленчуци като гарнитура.
Дзверска вкуснотия ..., която се прави бързо, лесно и носи всякакви импровизации.
НАЗДРАВЕ!

Свинско винен кебап

 Оказва се, че в моя блог не съм писал нищо за иначе любимия винен кебап. Правил съм с различни видове месо (телешко, свинско, биволско, че даже и със заешко), но фаворит ми е свинското. Може би, защото най го харесвам.

 Най-често го правя по начина, който ще споделя и който доста се различава от т.нар. класически вариант. 

 Просто стана така, че попаднах на едно много хубаво свинско за готвене в месарницата и не се стърпях да го купя с идеята да правя тривиална свинска яхния с картофи, но преразмислих и заложих на варианта с винения кебап.

 При това го правих в мултитенджерата (демек мултикукъра) и стана много бързо.

Необходими са: 

• поне 600 грама, свинско нарязано на кубчета 2х3 см и овкусено с черен пипер
• 3 глави лук и 1 стрък праз, нарязани на много ситно
• 2-3 скилидки чесън, нарязан на тънки люспи
• 5-6 малки моркова нарязани напречно по диагонал на 2 см
• половин глава обелено червено цвекло и нарязано на малки кубчета
• поне 1/2 буркан домати, които се пасират
• 1 ч.ч. хубаво червено вино
• сол и черен пипер на вкус; мазнина
• ориз за гарнитурата

Кукърът се включва на програма пържене, налива се малко мазнина (олио) и на партиди месото се запържва до полуготовност, да промени цвета си почти към кафяво, и се изважда в подходяща съдина.

След това в същата мазнина последователно лукът, чесънът и празът се запържват, добавят се резенчетата морков и цвекло. Всичко това за около 5 минути, добавят се доматите и червеното вино и като заври се добавя месото. Слага се капакът на кукъра и се преминава на програма "яхния", която при мене е 25 минути и напълно достатъчно ястието да се сготви.

Докато то си се вари, се приготвя и ориза за гарнитурата.

За целта са достатъчно около 3/4 ч.ч. ориз.

Когато варя ориз за гарнитура, не го мия.

В тиган (с капак) или касерола се загрява малко мазнина - 1-2 с.л. и в нея оризът се запържва до прозрачност. Налива се 1 ч.ч. топла вода и се похлупва с капака като силата на котлона се намалява наполовина. След 7-8 минути се отваря, налива се още една ч.ч. топла вода, слага се 1 ч.л. сол и се оставя отново да покъкри под капака за 7-8 минути. Това време му е достатъчно да свари. Отстранява се от котлона и се слага бучка масло като се разбърква.

От там нататък всичко е ясно. Сервиране и да не се забрави хубавото питие.

НАЗДРАВЕ!

"Баница" от лаваш с няколко вида сирена

 От доста време започнах да ползвам лаваш за приготвяне на различни вкуснотии - става за домашен дюнер, за такос, може да се ползва като блат за бързи пици или пък да се направи уникално вкусна баница.

 В общи линии държа във фризера един пакет лаваш - 10-а броя са обикновено, ей така за зор заман или за екстрени случаи, когато трябва да се приготви нещо съвсем, ама съвсем набързо.

 В неделя трябваше да приготвя баница (нали е традиция на Сирни Заговезни да се прави баница или питка), а кори за баница нямаше в къщи. И като те домързи да се разходиш до пазара, прибягваш към резервите.

 За една правоъгълна тава с размери 30х20 см отделих пет броя лаваши и ги нарязох на правоъгълници с размери почти на тавичката. Изрезките просто попълват празнините - няма страшно, изобщо не личи, че ги има. 

За направията предвидих една кофичка кисело мляко, една чаена чаша прясно мляко, 5 големи яйца, и изненадата - обрах изостанали сирена от хладилника. Около 150 грама обикновено краве сирене, 100 грама втвърдена рикота (която настъргах), парче гауда - пушена и парче кашкавал - общо около 150 грама и малко крема сирене. Част от гаудата и кашкавала настъргах, а останалата нарязох на люспи. Добавих и малко по-малко от 100 грама шунка нарязана на много ситно и 2 стръка пресен лук - също много на ситно. В киселото мляко се загася 1 ч.л. сода и се смесва с яйцата и останалите продукти.

Дъното на тавичката се намазва добре с масло, слага се една кора от лаваша и обилно с лъжица се залива с плънката. Най-добре става с решетъчна лъжица, че остава малко от течността.

Така се процедира с всичките пет кори.

Нарязва се на квадрати и обилно се поръсва с остатъка от яйчено-млечната смес. Добре се разтръсква, за да проникне течността добре.

Все пак корите лаваш са дебели и искат повече течност. 

Тук таме се поръсва с тънкофайски резенчета масло.

Цялата тази процедура отнема не повече от 10-а минути.

Пече се на 180С във фурната малко повече от час.

По-дългото време на печене е лесно за обясняване - просто течността е повече.

По време на печенето се надува яко - почти двойно и ха ха да излезе от тавата.

По средата на печенето е желателно да се покрие с фолио, за да не прегори отгоре заради продължителността на печенето.

Най-добре е готовността да се провери по стария изпитан метод - със забождане на шишче. 

Целта е хубаво да се изпече, че ако се извади по-рано, може да остане леко глетаво.

След изваждането от фурната поспада малко и си се прибира в тавичката.

Желателно е да се поизчака малко да поизстине преди да бъде нападната. Защо ли - ами просто, докато е гореща изглежда някак си не съвсем добре опечена отвътре.

Но това е измамно. Като поизстине, си стане точно каквато трябва да бъде.

Не мога да опиша колко ароматна и вкусна става "баницата" приготвена по този начин.

А на другия ден е още по-вкусна.

Е, нямам какво да кажа повече.

Наистина става невероятна баница.

Карфиол със синьо сирене

Ако ми разрешите, няма днес да пея дитирамби за ползата от карфиола. Някои го нареждат заедно с броколито за супер храна, предпазваща от рак и тем там подобни. За мен просто си е вкусен зеленчук дет може да се направи в различни варианти - правил съм дори невероятно вкусни кюфтета.

 Този път заложих на една запеканка от карфиол и нещо тип "почисти хладилника" от разни сирена, от които най-много се оказа едно синьо сирене около 180 грама.

 Нарочно няма да давам количества, всичко ще следва като описание в снимковия материал. По принцип в последно време предпочитам да давам обяснения, а конкретните количества зависят от предпочитанията и броя на порциите. При нас все пак са 4-6 такива.

Една глава карфиол се накъсва на най-ситните розички и се задушава в леко подсолена вода заедно с няколко парченца нарязан морков. Може и да се свари на пара.

Предпочитам да е леко хрупкав и полусварен.

Сетне се прецежда добре в цедка.

В подходяща съдина се приготвя сос бешамел по собствен вкус. В моя вариант 3 с.л. масло, около 3-4 с.л. брашно и почти литър прясно мляко. Без сол. Като поистине малко в бешамела се настъргват сирената. В случая гауда, кашкавал, малко обикновено сирене, както и почти 180-200 грама синьо сирене.
За любителите на броколите, може да се сварят няколко броя с бешамела и да се пасират заедно с него и чак след това да се сложат сирената.

Карфиолът в леко намазнената тавичка се залива със сместа от сирената и добре разбърква.

Тук е моментът да кажа, че може да се направи със сметана, но у нас не е на почит.

В цялата тази галимация може да се бухнат и едно, че и повече яйца.

Цялата тази "сложна конструкция" заминава във фурната на 180С  - колкото да се засрами и от срам позачерви.

А пропуснах и нещо не съвсем маловажно - носи църно пиперче и за любителите малко люто и пушено цървено пиперче. По моя преценка вкусът на сирената е достатъмен и не са необходими други подправки. 

Ама това си зависи от мерака на ящниците...

Едно невероятно вкусно, лесно, просто за изпълнение ястие, което е от типа "почисти хладилника", защото носи и други добавки. Чак съжалявам, че не пробвах и да му добавя някакво колбасче...

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Кайзеровано пилешко филе

  Рядко готвим пилешко, а също така и рядко правя деликатеси от пилешко. Просто това месото от бройлери не ни е фаворит. Само че това кайзеровано пилешко филе си заслужава направията, па и става разкошно мезе към питието. В този вариант става и много бързо и не иска кой знае какви усилия.

 Та и затова направията ще я дам направо в снимки с кратки обяснения.

Вземат се двете половинки на пилешки гърди и леко се оформят с ножа да придобият "търговски" вид.

Могат де се почистят и от разни ципички и др.п., ако има по тях.

Двете парчета се поставят, както на горната снимка - дебелият край на едното към тънкия край на другото. Едното от тях леко се осолява и опиперява и захлупва с другото.

Следва старателно овързване, слагане в подходяща съдина и засипване с едра морска сол.

12 часа осоляване са им напълно достатъчни.

Следва измиване от солта и подсушаване.

След подсушаването добре се овалват в смес от червен пипер (обикновен, пушен и лютив), черен пипер, сух чесън, чубрица и т.н. На който каквото му харесва.

Е те тука идва най-интересният момент - сушенето. Традиционно би трябвало да висне за няколко дни на терасата или да престоява в хладилника, ако времето е топло.

Този път заложих на варианта със сушилнята за плодове и зеленчуци.

Просто я включих на най-ниската степен, захлупих и оставих.

След 4 часа взех да го пробвам и на 6-я час ми хареса на твърдост. Оставих в хладилника да се поохлади и веднага след това филето биде нападнато.

Въоръжаваш се с остър нож, обзавеждаш с печени филийки и гледаш водката да не се стопля.

Впрочем след 2-3 дни в хладилника поизсъхна още малко и стана направо филе.

Прави се лесно и става невероятно вкусно.

НАЗДРАВЕ!

Печени картофи на фурна вариации по темата

 Отдавна не съм писал нещо, което да влезе в графата полезни предложения, та затова искам да споделя един два трика за печенето на картофи.

Какво толкова - режеш, слагаш в тавата, печеш ? 

 Е, има и някои неща, които ги правят по-вкусни.
Както са си в тавата се заливат с малко мазнина (олио, зехтин, гъша мас), поръсват се със сол, черен пипер, смлян розмарин, щипка индийско орехче, сух чесън. Подправките са на вкус, но задължително трябва да се поръсят с галета. Следва хубаво разбъркване на ръка, завиване във фолио и във фурната на 180С за около 40 мин.

След това фолиото се маха и се дозапичат до готовност - хубаво зачервяване като един два пъти се разбъркват.

Бързо лесно и невероятно вкусно.

Вторият ми вариант го намирам за по-практичен:
Нарязаните картофи се слагат направо в плик са печене. Сипва се олиото и подправките и поне 1 ч.л. с връх брашно. Добре се разбърква в плика и се наливат около  100 мл течност (вода или бира). В друг плик се слага овкусеното месо и двата плика в тавата и на 180С във фурната. Печене до готовност.
Картофите стават меки, вкусни и със сос. Страхотна гарнитура към опеченото месо.

Мини питки или хапки

  В последно време рядко пущам публикации за тестени изделия, но тези мини питки или хапки- питки са просто уникални на вкус и дават страхотно разнообразие при приготвянето им и затова не мога да ги подмина.

 Започвам направо с необходимите продукти:

2 яйца (жълтъкът на едното се отделя за намазване), 1 кофичка кисело мляко (400 мл); 2 ч.ч. брашно (може и малко повече да отиде), 1 ч.л. сода бикарбонат и 1 ч.л. бакпулвер, по 1 ч.л. сол и захар, 1-2 с.л. олио или разтопено масло (по-добре).

В изпълнението няма нещо сложно:

Содата се загасява в киселото мляко (може и с капка лимонов сос), добавят се солта, захарта, олиото и яйцата и се разбърква добре.

Бакпулверът се смесва с брашното и сипва при течните съставки.

Омесва се меко тесто, което да може да се разточва. В зависимост от това може да се наложи да се добави и още малко брашно.

Оставя се да си "почине" поне 15-20 минути.

Върху намазнена или поръсена с брашно повърхност, тестото се разточва на кора с дебелина около 1 см и с чашка за ракия се изрязват кръгчета с диаметър около 4 см. Подреждат се в тава върху хартия за печене на разстояние едно от друго. Тестото от изрезките отново се премесва и процедурата се повтаря с направата на кръгчетата.

Намазват се с разбития жълтък с 1 с.л. прясно мляко или олио. В средата на някои от тях се бучва по малко парченце сирене с масло, други си се оставят така, а на трети - с пръста по средата се прави дупка.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна за около 25 минути- до хубаво зачервяване. 

Оставят се да поизстинат малко и са готови за нападане.

Буквално са за по една, максимум две хапки.

Тези без сиренето могат да се разрежат на две и да се ползват за мини сандвичи.

Тези с дупката могат да се напълнят със смес от сирена или някаква друга плънка като крем и т.н.

Дори могат да се напълнят със сладко и стават невероятни за закуска.

Иначе си стават невероятни мини пухкавелки.

Една забележка:

Внимание, неустоимо вкусни са и като се подхване човек, може да омете доста бройки, без да се усети.

П.П. Могат да се направят в този вариант и с мързеливото ми универсално тесто, което може да се приготви няколко дни предварително.