Телешка опашка с кореноплодни и вино на фурна

Телешката опашка е един от любимите ни деликатеси в къщи. Когато попадна на телешки опашки, че рядко се намират, винаги купувам поне по няколко - да има. 

Този път си бяха пресни, пресни - дето викат хората - "още  топли". 

Малко им се почудих как да ги приготвя, че ми се щеше нещо да излезна извън начините, по които съм ги правил, но се спрях именно на този вариант - едно типично зимно ястие.

За четири порции - две по-малки или една голяма опашка - около 1,2 кг; 10-а скилидки чесън, 3-4 глави лук, 2-3 картофа, 3-4 моркова, един пащърнак, 1/2 глава целина; Сол, червен и черен пипер на вкус; поне 1 ч.ч., че и малко повече хубаво червено вино.

Опашката се нарязва през прешленчетата и парчетата се запържват в малко мазнина до леко зачервяване. След това се задушават за около 30-а минути в съвсем малко вода.

Задушеното месо се прехвърля в тавичката за печене.

Добавям и 1-2 с.л. от моите сушени зеленчуци за довкусяване. Иначе могат да се добавят риган или мащерка.

В това време всички зеленчуци се почистват, нарязват и запържват набързо с добавка на червения пипер и се задушават за десетина минути.

Ако се цели по-гъст сос, може да се добави и с.л. брашно.

Сетне полузадушените зеленчуци заминават при месото, налива се виното и тавата се завива с фолио.

Пека в йенска тава, но под капака й слагам един лист хартия за печене. Така хем капакът не се цапа при печенето, хем се постига по плътно затваряне на съдината.

Излишно е да обяснявам, че когато се ползва йенска тенджера, температурата на фурната трябва да се увеличава постепенно.

Пече се на 180С около 45-50 мин.

В края на печенето са маха капака и се дозапича до хващане на лек загар отгоре.

А това какви аромати се носят из къщата не  подлежи на описание.

Сервира се, без да се забравя чашата хубаво вино.

Специално за мене си ги обезкостявам и сервирам с тънкофайски нарязано чесънче.

НАЗДРАВЕ!

Деликатес от телешко и телешки крачета

 Започвам с това, че наистина не знам как да го нарека тоз ми ти деликатес. Определено не е пача, а още по-малко е саздърма ... В технологията на направията има доста общи елементи, но съществено се различава.

 Впрочем няма и конкретни количества, защото двата вида месо могат да се комбинират по собствен вкус и желание. При мене са почти поравно като количества.

 Просто правих съвсем други неща - и от тях отделих по половин кило, колкото за проба и сега съжалявам, че е толкова малко.

Варих телешко, от което отделих горе долу половин кило, накъсах на късчета и пак варих направо до пълно "разкапване" на месото.

След това последва прецеждане на месото - бульонът не е необходим за деликатеса.

От сварения телешки търнак (крак) също отделих около половин килограм и приблизително 300 мл от бульона от варенето.

Месото нарязох на ситно, добавих и ситно нарязан морков (един голям).

Добавих и телешкото месо, подправките и варенето продължи до почти пълното изпаряване на бульона.

За килото месо: 18 грама сол, 4-5 грама едро смлян черен пипер, около 1 грам смлян бахар; ситно нарязан чесън - поне 5-6 скилидки, по 1 ч.л. червен опушен и лютив пипер, както и 1 -2 дафинови листа, които се вадят; 

Крайният резултат варенето изглежда така.

 както на снимката.

Взема се колагеново черво като за луканка и след леко накисване се нанизва на фунийката и се лъжичка се пълни със сместа.

Червото се привързва на две места, за да се получат по-малки парчета.

Понеже червото поема 700 грама, напълних и една малка бомбичка.

Готовото колбасче заминава на студено (може и на терасата).

За няколко часа е готово и яко стегнало.

И може да се напада.

Реже се тънкофайски, държи формата си идеално.

От естествения колаген се е стегнало, но не стои желирано, няма лой и тлъстини, за да оприличи на саздърма. Не е и пача.

Нямам думи да опиша вкуса.

Невероятен е. Признавам си, изобщо не очаквах такава вкуснотия.

А че е неописуемо мезе към студеното питие или червеното вино, може да не се съмнявате.

Споделям и ще се радвам, ако някой се престраши да го направи.

НАЗДРАВЕ!

Желиран деликатес от телешки крачета

 Започвам писанието си за тази невероятна вкуснотия - просто дзверска на вкус и в същото време толкова полезна, че просто нямам думи.

Започвам с показването на две снимки:

Те това ни го продават и рекламират на всяка крачка и даваме едни луди пари за колаген, с който да се грижим за ставите си. И ни убеждават, че това е най-доброто за нас.

Вижте само - дневна доза 11 000 мг - демек цели 11 грама чист колаген, извлечен по химичен път и кой знае как и направен.

Та месечната ни доза от този "чист" колаген - по една ампула на ден струва около 50,00 лв - в зависимост от къде ще си я купим.

И съвсем малко хора знаят, че съвсем истински колаген в напълно естествения му вид можем да получим от телешки кости. При това вид, в който организмът ни го приема напълно естествено и извличаме всички ползи от него.

Няма да обяснявам какви витамини, аминокиселини и др. п. се извличат от телешките кости. Целта ми на блога не е съвсем медицинска, а просто да обяснявам понякога, че това с което се храним може и да бъде лекарство и полезно за нас, а не само да си доставим някакво удоволствие от храната и да получим излишни калории и да дебелеем, хранейки се уж правилно.

Предпочитам необходимите за организма ми неща да ги получавам по естествен начин - чрез храната, чрез подправките, чрез билките (които също са подправки), отколкото да се тъпча с разни химии.

И най ми харесва, че това може да става по един дзверски вкусен начин - хем да се храним с кеф, хем да знаеш, че това е полезно и не се тровиш.

При това го правиш с кеф и без да пращаш някакви луди пари, за да получиш "толкова необходимите" вещества за организЪма ти.

Е, май се поувлякох, та да се върна на думата за домашния деликатес.

Никакъв проблем не представлява да си купиш телешки кости от добра месарница, а най-вече истински търнак. За този телешки крак съм изписал сума ти неща вече и да си сготвиш невероятна вкусна супа, чорба или пача. По веригите килото търнак се продава около 3,50 лв, в уважаващите себе си месарници - по-евтино, а при производител - за цели 2,00 лв. Едно кило се вари с поне 2 литра вода, моркови, чесън, лук, подправки по желание и сол. Получава се страхотно месо и невероятен бульон.

Какво може да се сготви съм показвал много, много пъти. Може дори да се сготви с фасул, с грах, с картофи и какво ли не. И все се получава невероятно вкусно ястие. При това направо за без пари.

Ако сравнявам с цената на една химическа опаковка - поне 100 литра супи - повече от годишната норма за едно семейство.

Но този искам да споделя как се прави едно невероятно мезе, с което трябва да се внимава, че носи на много питиета - то еденето не е вредно, ама с питиетата, ако се прекали, главоболът е сигурен.

Търнакът се сварява добре със зеленчуците, обезкостява се и нарязва на ситно. На ситно се нарязва морковите, свареният чесън се намачква. 

Бульонът се прецежда и връща в тенджерата, като се вари на бавен огън докато се редуцира наполовина. Може да му се добави грах, целина, пащърнак - все зеленчуци по желание, с които да се вари. Овкусяване- сол, черен пипер, бахар, дафинов лист.

Нарязаното месо, зеленчуци и добавки се слагат в подходяща форма и заливат с бульона. Оставят се на хладно хубаво да стегне.

А така стяга, че не е истина - режеш си ножа тънкофайски, държи си формата и не се разпага от стайната температура. Истинско желиране.

Хапваш, пийваш и рИвеш от кеф. И освен от кеф, знаеш, че ставите ти започват да пеят. Само да не се прекали с пиенето, че тогава започват да омекват коленцата ....

Мога да продължа още доста, но стига толкова - нападам си натурално желирания домашен деликатес, наливам си водката, че върви с нея най-вече и без да забравяте, че истинската храна може да е полезна, НАЗДРАВЕ!

Почти мързелива наденица тип "чоризо"

 Едно от любимите ми занимания в бърлогата на Дзвера е да правя колбаси и салами и да експериментирам с най-различни вариации. Много често съм казвал, че правя малки количества - просто ей така докато си блея пред ТВ-то и си слушам някой филм. Понякога това, което искам да получа не става, друг път се изненадвам от Дзверския резултат. В общи линии споделям най-сполучливите опити, за които съм сигурен, че дори и лаик да го прави няма как да не стане.

 Сега ще обясня и тази направо мързелива наденица.

В кварталната месарница продават едно такова особено месо - "за готвене". Някаква смес от месни изрезки - бут, плешка, гърди, филе и т.н. Цената му е повече от приемлива - 5,69 лв/кг.

В последно време купувам от него, защото се убедих в качествата му. Вземам или кило, или две. Мелят ми го на място - или на едро или на ситно. Правя икономия и от меленето.

Като се прибереш в къщи имаш истинско мляно месо.

Може да си направиш домашна кайма (няма да обяснявам сега), може направо да пристъпиш към правенето на домашен колбас.

Само обикновено го оставям една нощ в хладилника или на терасата, ако е студено. Но може и без това.

Месото се слага в подходяща съдина, вече е претеглено и не е проблем според теглото да се слагат подправките.

За кг смляно месо: по 8 грама нитритна и обикновена сол; 3 грама захар, 5 грама черен пипер; 12 грама пушен червен пипер и 10 грама лютив червен пипер.

Омесва се много добре. Колкото повече, толкова по-добре. Дори не е необходимо да се оставя за 24 часа да престоява на хладно.

Цялата тази процедура отнема 15-а минути.

В това време се слагат червата в хладката вода да се отпуснат.

За такова количество - кило или две, не е необходимо дори да се цапа машинката за мелене на месо. 

Пълненето става на ръка и отнема не повече от 30- а минути.

Готовите наденички се връзват, надупчват с игла да излезе въздуха от мехурчетата, където го има. 

Оставят се една нощ на топло и на другия ден отиват за сушене.

От червения пипер така хубаво са си променили цвета.

Заради непостоянното време не ги суша на терасата, а в сушилнята - на постоянна температура от 16С, с вентилатор.

На 13 януари бидоха сложени в сушилнята и на 26-ти бяха готови.

Идеално изсъхнали, но все още приятно меки.

За вкусът нямам думи - като чоризо и дори не са толкова пикантни колкото очаквах.

Е, в интерес на истината са наистина мързеливи - за 1,30 кг готови наденички всичко на всичко работа около 45 минути.

Можех и да я оставя по-мекичка или по-суровичка, но за разлика от испанците нямам намерение да я готвя, а смятам да си я хапнем като сухо мезенце.

Правете смело, стават лесно и НАЗДРАВЕ!

Чорба от свински крачета

 С тази чорба от свински крачета няма кого да изненадам, но ще я споделя, защото е невероятно вкусна и доста различна от традиционната пача от свински крачета. 

Необходим е минимален набор от продукти, и максимално търпение за сваряването на крачетата:

4 свински крачета, около 200 грама месо от джолана, поне 600 мл прясно мляко, 2 с.л. брашно, 1 с.л. масло, 2 жълтъка, сол и черен пипер на вкус. И една цяла глава чесън.

Откак ползвам слоукукър изобщо нямам грижа за сваряването на крачетата: измиват се, слагат се в купата на слоукукъра заедно с месото и с малко сол и студена вода, която да ги покрива. Добавя и главата чесън с отрязани мустаци и отрязан горен край. 

Включва се уредчето за 5 часа на 2-ра степен или на 7 часа на 1-ва и се забравя. Спокойно може да тръгнеш на работа или да си легнеш да се отспиш. Дори и да се прескочи времето, уредчето минава на режим подгряване и толкова. Никаква опасност да изври и да останат на сухо.

Крачетата стават направо на мозък.

Следва обезкостяване на крачетата и нарязването на ситно на месото.

Бульонът се прецежда през филтърна хартия докато е топъл.

От сварения чесън се изцежда сърцевината, а шлюпките изхвърлят.

В тенджера в загрятото масло се запържва брашното, внимателно с разбъркване се налива от бульона около 600 мл и толкова прясно мляко. Връща се обезкостеното месо с изцедения чесън и се вари 15-20 минути на средна степен на котлона. Сол черен пипер и на края застройване с двата жълтъка - разбиват се и малко по малко се темперират с топлата чорба и сетне при разбъркване се връщат обратно в нея.

След 5 минути чорбата е готова.

Може да се сервира със запържен в масло червен пипер, но съвсем ще стане като шкембе чорба. Та затова - обилно поръсена с черен пипер и ситно нарязан или пресован чесън.

Домашна сланина в буркан

От миналата зима не съм правил домашна сланина и преслаждам едно парченце във фризера и ... 

 То се оказа направо мисия невъзможна да се намери дебела сланина за осоляване. По месарниците, дори и уважаваните от мен, сланина йок, а ако има - "дебела" е като гьонена подметка и не става за солене. Взех да се чудя къде изчезнаха прасетата от прочутата бяла българска и що за добичета се отглеждат, щом нямат сланина.

 И о, Чудо! Вчера, случайно открих в една месарница дебела сланина.

 Имаше цели три парчета и от кумова срама купих само две - общо 3 кила.

 И ме обзе едно такова тихо щастие ... 

Веднага се сетих как един приятел германец преди доста години твърдеше, че ние българите сме знаели какво е щастието. Питам го - защо?, а той ми отговаря - представяш ли си при нас в Германия, ако ми потрябва нещо, отивам в магазина и си го купувам, а тук в България - няма, няма и няма. И когато го намериш, наистина изпитваш едно такова тихо щастие ...

Та и аз така - след месеци търсене, намерих.

За да стане сланината хубава, първоначално е желателно да се изкисне за няколко часа в студена вода и която се сменя няколко пъти. В последната вода слагам и сока поне на половин лимон.

Така сланината се изчиства от останала по нея кръв и става розово бяла и променя леко аромата си.

След хубаво подсушаване и кратък престой на хладно, се пристъпва към нарязването й на парчета с широчина от около 2-3 см.

Защо ли? Много просто - защото ще се прави в буркани.

Парчетата сланина се режат с големина да стигат малко под гърлото на буркана и се нареждат в бурканите. Няма страшно, че остават парчета с дължина по 3-4 см. С тях ще се напълни друг буркан.

Слагат се по 3-4 парчета в буркан, като не е необходимо да се тъпче сланината. Нека да си има място и за саламурата.

Сега идва тънкият момент - всички буркани се пълнят с вода, която да покрие сланината - демек до ръбчето на гърлото.

Сетне водата се изсипва в тенджерка и се премерва количеството й. Това е най-точният начин да се измери колко саламура да се направи - няма опасност да не стигне, няма опасност и да артиса.

След като се знае колко е водата, в нея се слагат с разчет на 1 л вода - 200 грама едра морска сол, 1 с.л. захар, 10-а зърна черен пипер.Може и дафинов лист.

Саламурата се сварява добре - до кипване и разтапяне на солта.

Във всеки буркан може да се сложат различни неща - в единия скилидки нарязан чесън, в другия - чили, в третия друга подправка, а в един сложих и водка. Подправките са въпрос на вкус и на желание.

Саламурата още гореща, но вряла, се сипва във всеки буркан. Капачката се стяга и бурканът се обръща с капачката надолу. Когато изстинат напълно, се обръщат и слагат на хладно място. 

След 7 до 10 дни може да се напада. Разбира се, че колкото повече стои в буркана, толкова по-вкусна става.

Става невероятно крехка и приятна на вкус. 

Само след изваждането трябва известно време да престои в хладилника - да стегне.

Може да се извади от буркана и да се оваля в подправки - пипери, праз и т.н.

Най-важното е, че така приготвена сланината може да си издържи и цяла година в буркана, преди да бъде отворен.

Е, и известно количество заложих по традиционния начин - с обилно зариване в морска сол.

Но сега оценям, че играчката тука е по-голяма. След няколко дни, ще трябва да се обръща, сетне трябва да се чака сума ти време да стане.

А вариантът с буркана е много по-бърз и дава невероятен ефект в направията на дзверско вкусното мезе.

Впрочем този вариант не е съвсем традиционен за нас, но все пак си струва се опита.
П.П. Да взема да допълня - има и друг вариант: след пълненето в буркана, слагането на подправките, се налива вода, в която е разтворена солта. Бурканите се затварят и варят в тенджера - като компоти. Буквално докато водата заври и след минута две се вадят да изстиват. Казвам й стерилизирана сланина. Но тук има риск да се превари леко. Благодаря на Ирина Стоянова от ФБ, че ме подсети. Този вариант не съм правил от дълги години и ми убегна.

П.П. 09.02.2019 год.

Направих още един вариант на сланината в буркан.
Този път ползвах разсол от киселото зеле с добавка на още сол - на литър разсол още 100 грама сол.

Всичко останало, както съм писал по-горе: подправки по желание, сланина и разсола.
За 5 дни е готова. Невероятно крехка стана.











П.П.

След седем дни - първа беше нападната тази с добавка на водка. 

Идеално бяла, невероятно крехка и топяща се просто.

Не мога да се сдържа и да не кажа НАЗДРАВЕ! 

Родопски млин - по Бабината рецепта

  След публикацията ми за родопски клин, тази за родопския млин си е направо задължителна и няма как да не я направя. Дори днес специално го направих - хем да си го припомня, хем да имам и актуални снимки. Па и такава вкуснотия, колкото и често да се прави, не е грешно.

  Разликата между клин и млин си я знам от малък. Баба ги правеше и двете ястия. Впрочем млинът си е направо баница, но една много различна: корите са точени и печени върху печката, прави се с кисело мляко и много яйца, с натрошено сирене. Всичко се правеше с домашно овче мляко и сирене. За яйцата да не говорим...

 Този път заложих именно на този вариант - млякото ми е домашно овче кисело, сиренето също. Няколко пъти казвам, че на нашия пазар в сряда и събота се появяват от една овчеферма и продават невероятно мляко и овчи катък. А подквасването на млякото и направата на домашно сирене, не отнемат кой знае колко време.

 Да не отегчавам никого започвам направо с обясненията:

За тестото за корите:

2 ч.ч. пресято брашно

2/3 ч.ч. хладка или марна (с телесна температура) вода

1 ч.л. сол

1-2 с.л. олио или зехтин

около 50 мл водка (казах че ще пробвам с алкохол в тестото - ами хареса ми повече)

И малко брашно за разточването.

В пресятото брашно се прави кладенче, слага се солта и се сипва водката и след нея марната вода и се добре намазнени ръце се омесва меко тесто.

Наръсва се леко с брашно, покрива се и се оставя така около 20-а минути - да може тестото да "дръпне"...

Макар че е меко, с това тесто леко се работи и лесно се разточва.

От това количество излизат 7-8 кори с диаметър около 28-30 см.

Просто се накъсват и оформят 7-8 топчета с големината на яйце.

При мене излезнаха седем броя.

Плотът се набрашнява, с ръце топчето се притиска да получи формата на плоска питка и сетне се разточва на тънка кора.

Е, как се прави, който точи знае. Па и на мене точенето не ми е най-силната страна - все не мога да направя идеален кръг, а ми се получава леко такова едно много ъгълно. Ако държах на красотата, можех с ножа за пица да направя красив кръг. Всички кори се разточват, поръсват с брашно и оставят настрани върху дъска, кърпа ... да си отдъхват.

Поради липса на печка на дърва, се изхитрих и готовите вече кори изпекох на уредчето за печене на палачинки, без да се слага каквато и да е мазнина.

Това може да се направи и върху сач или върху тефлонов тиган.

Опечените кори се нареждат една върху друга и се оставят да изстинат.

В голяма съдина се разбива един буркан (компотен) домашно кисело овче мляко с поне 4 яйца XXXL.

Вместо овче може да се ползва обикновено кисело мляко по предпочитание и яйцата нека да са поне 6 от магазинските.

При тази смес се добавят поне 50 мл олио или разтопено масло, както е в моя случай.

Освен това са необходими около 500 грама натрошено овче сирене. В моя случай цели 600 грама домашно овче сирене.

За печенето ползвам тавичка с тефлоново покритие с диаметър 28 см, дъното на която обилно намазвам с разтопено масло.

Слага се една кора и обилно се залива със сместа от мляко с яйце. Ръси се обилно с натрошеното сирене. И поне няколко мъниньки резенчета масло.

Следва другата кора и така до изчерпване на продуктите и корите. Все пак трябва да остане и малко от яйчено-млечната смес за покриване на последната кора.

Върху последната кора се излива останалата яйчено-млечна смес, слагат се доста бучки масло.

По принципа на мечо Пух - колкото повече, толкова повече ...

В това време фурната се загрява на 200С .

Пече се за около 45-50 минути.

Печенето продължава до хубаво зачервяване.

По някое време се вади и проверява дали е започнал млинът да се зачервява отдолу - повдига се с лопатка.

Ако вземе да прегаря, отгоре му се поставя алуминиево фолио.

След изваждането от фурната обилно се напръсква с вода и завива с кърпа.

Така ще се задуши и омекне. Все пак не трябва да се забравя, че корите са печени и доста дебели и трябва да си поемат ...

Впрочем, след толкова зор за правене - месене, печене и т.н. мога смело да кажа - на който не му се играе и го домързява, смело може да ползва лаваш или от т.нар. арабски питки ... Цялата процедура се свежда до 10-а минути за приготвяне на млина и сетне търпение за печенето.

Ето го готов опечен. Нямам думи, въпреки цялата си многословност, какъв аромат се носи от него.

А за вкусниятията изобщо ми се явява беден речника.

Свършвам дотук, че взех че го поднесох не с айрян, а с водка. Не сте забравили - в тестото турнах водка и нека си върви с нея.

Дзверска вкуснотия и впрочем дзверско мезе за питието.

На когото не му харесва, нека го направи и си го хапва с кисело мляко.

То мойто стана, като в онзи виц - дето гостите седяли цяла нощ и за да ги изгони домакинята към ракията им поднесла за мезе кисело мляко и възкликнали - евала, най-сетне ни уцели мезето.

П.П. Да завърша както подобава, това действително е истинският млин.

При пущане на Гугльото, за млин се появяват едни рецепти, от които може да те заболи корема.

Забъркват в купа, брашно, сирене, яйца, сода и тази смес я бухат в тава и пекат. 

Е, те това изделие е всичко друго, но не и млин... Очевидно е, че всеки си интерпретира нещо си и му слага някакво име, без да държи сметка за автентичното ни нашенско ястие.

Уф, являкох се ...

По-добре да кажа едно : Правете смело, става лесно и дзверски вкусно и Наздраве!

Е те така са пекли корите на печката с дърва.

Снимката е от Интернет.
Взех я от една от кулинарните групи.
Търсих си я по снимка в Гугъл и видях нещо подобно в сайта Дунавмост.
Да ме прощават, ако съм нарушил нечие авторско право.

Родопски клин

  Родопската кухня е своеобразно богатство и с вкусовете си, и с разнообразието и  оригиналността на ястията. Споко, няма да изнасям лекции.

 Преди известно време се случи така, че пътувах из Източните Родопи и попаднах за обяд в заведение, в което предлагаха родопски клин. Само да вметна - клинът не е нищо друго освен родопска баница. Похапнах го с удоволствие и се върнах назад в годините в спомените си.

 Баба правеше и клин, и млин, основно през есента и зимата. Иначе казано, когато се палеше печката в собата. Беше ми мното интересно защо с почти едно и също име нарича две различни ястия, които хем си приличаха малко, хем се различаваха доста. За клина разточваше една огромна дебела кора, която като сложеше в тавичката, навън оставаше голяма част от нея и след слагането на плънката я загръщаше отгоре. Слагаше бучки домашно масло и печеше отгоре на печката като тавичката покриваше с друга тава. Сетне обръщаше и допичаше. След първите няколко минути се разнасяше един такъв аромат на масло и вкуснотии, че беше невъзможно да отделят от печката.

  Тестото - само брашно, сол, вода и чат пат 1-2 с.л. оцет или ракия. Все ми е повтаряла, че тестото с ракия става още по-вкусно и лесно за работа. И за срамотиите, досега не съм пробвал да слагам ракия в тестото, но скоро ще се подправя. Чистенето на ориза се поверяваше на мене - бил съм по-окат.

 Та направо да си дойда на направията, че пак се отнесох и ще има да разказвам лакардии до утре.

 За съжаление, не съм от най-умелите в точенето - не че не мога, но не е най-любимите неща. Клинът може да се направи с готови точени кори, но от тези по-дебелите - печени на сач (в момента са популярни като "одрински"). За себе си като най-удачен вариант съм открил използването на лаваш. Продават го в опаковка по 5 кори, 800 грама, печен на сач и е достатъчно дебел и големината на една кора е достатъчна за една порция. 

 Ако са от тънките, трябва да са поне по 3 броя слепени една за друга.

 Така, за корите се изясних. Другите необходими съставки са: ориз между 250-300 грама; поне 300-350 грама натрошено сирене (в последно време ползвам едно натрошено сирене в кутии, което е хем хубаво, хем е изгодно и като цена); 4-5 яйца и поне едно пакетче масло от 125 гр. И тука важи принципът на Мечо Пух - колкото повече, толкова по-добре. Макар че това е за тава с незалепващо покритие 28-30 см.

 Това е за основната рецепта. Има и много други варианти - с овче кисело мляко, със спанак, с други зелентии и т.н. Но поне, доколкото знам, ориз, сирене и яйца е класическият клин.

 Изпълнението е толкова простичко, както и при повечето родопски  ястия.

 Оризът почти се сварява в леко подсолена вода в съотношение 1:3,5. Нека да остане по-сочен и да не дръпне водата като при варен ориз. Леко се овкусява с пресен или сушен джоджен (гьозум). Оставя да се изстине добре и с него се разбъркват без голямо старание яйцата и натрошеното сирене.

 Тавичката се омазнява с маслото. Слага се кората, насипва се плънката и се затваря с останалата част от кората. Отново обилно се намаслява. 

 Тука правя един номер, който е леко труден- така оформеният клин го обръщам с  помощта на чиния и поставям обратно - с шевовете към дъното на тавичката. Така ще се запекат първи и няма опасност да ми зейне при печенето.

 Пече се във фурната, предварително загрята на 180С за около 30-а минути или малко повече (зависи от фурната). Ориентирам се по цвета - леко да се зачерви и значи е готов.

 Най съм доволен от печенето на котлона - на 5-та степен от 9-те му, покрит с капак. Сетне майсторско обръщане с помощта на голяма чиния. И да не се забравя мазането с масло. Само че в този вариант трябва да му баеш, а иначе във фурната - бух там и след 30-40 минути, го вадиш и се наслаждаваш на вкуснотията, наречена родопски клин.

 П.П. Най съм очарован от варианта си с поръсването на клина с шарена сол, ама това не е по класическия вариант. Впрочем и което означава, че всеки може да си го приготви по собствен вкус.

 Още едно П.П.: историята за млина па и за рецептата му остана  неразказана, но това друг път.