За закуска сиренки (и със спанак)

 Както обикновено за събота и неделя, предпочитам за закуска нещо тестено - палачинки, катми, бухти или нещо подобно. 

 Този път реших закуската да е нещо като бухтички, но направени по различен начин - с мая, а не с кисело мляко, сода и яйца.

 За направата на тази закуска са необходими 2 ч.ч. брашно, 1 ч.ч. вода, 1 равно ч.л. суха мая, сирене около 200 грама (и спанак количество по желание - в случая 1 ч.ч. измит и ситно нарязан), 1 ч.л. захар и 2 с.л. олио.

 Сол по принцип не е необходимо да се слага, защото сиренето е достатъчно солено. Все пак всеки може да прецени сам колко да е солено.

 Големината та ч.ч. е без значение - пропорцията се запазва - ако чашите са от 250 мл, ще се получи по-голямо количество. Обикновено всичко правя на око, но този път ги мерих с ч.ч. - 200 мл и се получиха 22 броя, които са достатъчно за закуска за четирима.

В изпълнението няма нищо сложно:

Брашното се сипва в подходяща купа, слагат се маята и захарта, водата (леко затоплена до телесна температура) заедно с олиото се сипват наведнъж и се разбърква с лъжица. 

Слага се и натрошеното сирене. 

Трябва да се получи гъсто тесто, което да може да се гребе с лъжица и с леко затруднение да се стича от нея. При необходимост се добавя още брашно и леко разрежда с вода.

Тестото се оставя на топло да втасва. Може да се направи от вечерта, да престои в хладилника и сутринта след изваждане и престой от 20-а минути да се ползва за пържене.

Олиото (поне 1 пръст в тигана) се загрява и силата на котлона се намаля с 1/3.

Със супена лъжица се гребва от сместа, която не се разбърква след бухването.

Пържат се до хубаво зачевяване. На снимката се вижда как се появяват "пуканчета" и ръбчетата се зачервяват - значи е време за обръщане. Готовите сиренки се вадят върху домакинска хартия да поеме излишната мазнина. (Този път не го направих и съжалих- за вкуса на някои се оказаха малко по-мазнички).

След изпържването на горе долу половината смес, в тестото се добавя подсушения нарязан спанак, разбърква добре и продължава пърженето на сиренките по описания начин.

Стават страхотни сиренки.

И невероятно вкусни.

В интерес на истината могат да се хапват само така - с айрян, компот или кафе, но в действителност на мене ми харесаха най-много с добавката на мед и сладко от смокини.

Проста и лесна за изпълнение закуска, която отнема буквално пет минути за разбъркване, малко време за пържене. И пак в интерес на истината свършва и толкова бързо.

Струва си да се направи и предвид малкото количество продукти, които се ползват. Още по-доброто е, че могат да се ползват и различни видове брашно.

Банички със зелен лук и тиквички и тостер-банички

 С баница със зелен лук няма да изненадам някого, но баницата със зелен лук и тиквички си беше нещо ново. 

  Прияде ми се баница със зелен лук, а една връзка ми се видя малко и идейният вдъхновител в къщи взе че настърга две тиквички и предложи да влезнат в плънката.

 И така да си дойдем на думата:

Необходими са:

един пакет кори за баница. Поради липса на такива ползвам едни за баклава, които се оказаха и по-тънки и като количество недостатъчно и поради това се роди и нещо по-различно в крайна сметка

една връзка пресен лук (най-добре е две), нарязан на ситно

2 скилидки чесън, нарязан на ситно

1 щипка черен пипер

две средни тиквички, настъргани и леко отцедени

300 грама сирене, натрошено

3 големи яйца

1 кофичка кисело мляко (400 мл)

3 с.л. с връх брашно

1/2 ч.ч. олио (около 100 мл)

1 ч.л. сода бикарбонат

В изпълнението няма нищо сложно:

Чесънът, пресният лук и настърганите тиквички се задушават в тиган - колкото да се поизпари течността им. Не е необходимо да се слага мазнина, но бучка масло няма да навреди. Овкусяват се с черния пипер и се оставя да изстинат. Ако сиренето е солено, не е необходимо да им се добавя сол.

Сиренето се натрошава с вилица и размесва с изстиналите зелентии. Плънката е готова.

 В друга купа се слага киселото мляко, содата, брашното, яйцата и олиото, които се разбиват с вилицата да станат хомогенна маса.

Корите се вземат две по две, намазват се с яйчената смес, в единият край се слага от плънката и се навиват, но не руло, а като плосък плик по дължина.

Получената ивица се нарязва на три части.

Нареждат се в тава застлана с хартия за печене.

И тука възникна първият ми проблем - корите свършиха, а тавата бе напълнена на 2/3, а от яйчената смес и плънката ми бе артисала значителна част.

Спасението- тостер филийки, които бяха добре накиснати в яйчената смес и наредени в тавата. Върху тях, обилно от плънката, още един ред филийки, плънка и яйчената смес понеже артиса, биде цялата разпределена върху баничките. 

Пече се в предварително загрята на 180С фурна за около 40 минути - до хубаво зачервяване.

След изваждането от фурната се напръсква с вода и завива с кърпа.

"Тостер" - баничките направо обраха овациите - невероятен вкус и много приятна изненада.

И признавам си, свършиха първи.

Наистина голяма вкуснотия.

За самите банички няма какво да обяснявам. Невероятен вкус. И тъй като предварително са нарязани при поставянето в тавата, си излизат на самостоятелни парчета.

Голяма вкуснотия.

Не съм очаквал, че баничките с лук и тиквички могат да бъдат толкова вкусни, а в направията няма нищо сложно и трудно. 

Сушена наденица (суджук) от пуешко

 

 В средата на януари се оревах, че са ми донесли един огромен Джебелски фитарок (пуйка) и дори исках съвет какво да го правя, че идеята за печен не ми харесва. Някои хора ми дадоха съвет за печен със зеле, а един майтапчия от ФБ предложи да направя суджук от него.

 Та половинката отиде за печене със зеле, а другата половинка биде обезкостена и предвидена за направа на суджук ?! Та колко ми е акъла, щом на някого му е хрумнало, защото пък и да не пробвам. Пък и преди време правих суджук с пуешко, но съотношението бе свинско-пуешко 70:30 %. Е този път, реших да е наобратно и направо да си се получи изделие основно с пуешко.

 Първо ще разкажа какво направих, а сетне ще дам и конкретните подправки.

 И така обезкостеното пуешко (почти поравно от гърдите и бута) бе претеглено (е  добавих и един бут още) и излезе 3 кг. Значи за добавка 1 кг свинска плешка.

 След като ще да е експеримент, едновременно правих две изделия - месото бе разделено на две еднакви части. Едната половина бе нарязана и накълцана, а другата половина смляна на най-едрата решетка на машинката.

  

Съответно заложих и на два вида допълнителни подправки - смлени семена от копър и от резене.

В накълцаното месо, освен стандартните подправки бе добавено смляното семе от резене. 

В мляното месо - семената от копър. 

Следват стандартните процедури по месене, зреене и пълнене на червата.

Достатъчно пъти съм писал как се прави, за да се повтарям и сега.

Готовите наденици бидоха провесени на остъклената тераса към 24 януари.

Последва сушене. Нарочно не ги пресовах, а ги оставих да си съхнат така като наденици.

Ако бях ги пресовал, щяха да станат като суджуци, на както и да е ... Идеята беше да ги сравня в готов вариант и минимално да се различават.

След 4-5 дни висене на терасата, сърцето юнашко не издържа и отмъкна една наденичка (от кълцаните) и съвсем леко я пекна на скарата.

И биде хапната на ура с хубавото питие.

Страхотен вкус и невероятен аромат.

Едвам устисках до 20-я ден, когато прецених, че са готови. 

 Това е кълцаната, със семена резене.

 Невероятна, с лек аромат от резенето наподобяващ лек дъх на анасон, но не съвсем ... на нещо средиземноморско.

Това е мляната - със семена копър.

Също много вкусна, но без този особен аромат...

Оказа се, че макар и почти еднакви, двете подправки дават съвсем различен вкус ...

Тази с резенето ми хареса повече.

След всички обяснения, нека да дам и количествата подправки на кг/месо:

сол - 20 грама (за кълцаната 8 грама нитритна сол и 12 грама обикновена), а за мляната - само обикновена сол

захар - 3 грама

черен пипер - 5 грама

кимион - 2 грама

индийско орехче - 1 грам

и както писах по-горе: за кълцаната 6 грама смлени семена от резене

за другата - 6 грама, смлени семена от копър

Определено, препоръчвам варианта със семената от резене. 

Е, и дано някой се престраши да пробва. За вкуса и здравословността гарантирам.

НАЗДРАВЕ!

Прясно зеле със свинско в мултикукъра

 Не бях готвил в т.нар. мултитенджера повече от една година, тъй като наш`та след 5 години вярна и непрекъсната служба тихо и кротко "сдаде". И то една джаджа, която затваря капака и не може да се подмени и заради което не може да работи, а иначе нищо й няма.

 И получих "подарък" от щерката:

Делиманото, което й подарих преди доста години, се върна обратно у нас - както си беше опаковано в кашончето.

Чедото така и не се преборило с него или поне не е поискало.

Откак е в къщи, няма ден да не прави нещо.

Решил съм да му извадя душата за тези 3 години в кашона.

За разлика от стария,2 този и някаква странна функция, при която готви като тенджера под налягане и всичко става значително по-бързо и лесно.

 Та така, след като правих прясно зеле със свинско в него, реших да споделя как става. И то може би, защото напоследък доста рядко виждам някой да споделя за готвено в мултито. 

 А в интерес на истината прясното зеле със свинско, от момента на слагане на продуктите на плота, до момента на пълната готовност отне точно 25 минути по часовник.

 Количеството на продуктите е ориентировъчно, но все пак за 4-6 порции:

 400-500 грама свинско за готвене (ребра, месо с кокъл и т.н.), което се нарязва порционно

 1 зелка - около 1-1,2 кг

 1 главичка лук и 2-3 скилидки чесън

 1 голям домат

 50-60 грама мас и 1-2 с.л. олио

 1 с.л. червен пипер (слагам по 1 ч.л. сладък и лютив червен пипер)

 сол и черен пипер на вкус, 1 ч.л. риган

(лично предпочитам да сложа 1-2 с.л. от микса от моите сушени през лятото подправки, в които има всичко - и морков, и чесън, и лук, и пащърнак, и зелентии, че и малко сушен джинджифил)

 Изпълнението в мултитенджерата е повече от елементарно:

Мулитото се включва на първа програма и в купата се слагат олиото и маста. Докато те загряват, месото се нарязва, нарязват лука и чесъна.

Когато загрее мазнината се слага месото, като се разбърква когато започне да се запържва. В това време се нарязват домата и зелката.

След запържването на месото, се пущат лука и чесъна и буквално след минутка червения пипер и доматите.

Запържването продължава буквално още 2-3 минути, а в това време зелката се донарязва.

Слага се половината зеле, всички подправки и останалата част от зелето. Солта е последна.

Мултито се затваря с капака и се оставя да си свърши работата.

Програмата е 10 минутна.

След 10-те минути - като пивне, се отваря капака и разбърква.

Готово е.

Досега не ми се е налагало да го включвам на същата програма повторно.

Изчаква се малко да поизстине и е готово за сервиране.

Може да се отдели само част от зелето (без месо) и да бъде гарнитура към някоя прясно опечена мръФка.

Може да си се сервира и като ястие.

Важното е, че е бързо и лесно. 
И много "бюджетно" - цялото излиза малко по-малко от 5,00 лв.
Отне ми повече време да пиша отколкото да го направя.

Бухти рошавелки с кремвирш и още нещо

 Не знам какво ми стана тези дни, но вчера минах покрай една баничарница и така ми се прииска една кремвиршка ... Да си купя ме спря само многото кетчуп по нея. За сметка на това от първия магазин си купих цели 2 кремвирша (нещо което не съм правил от десетилетия :) ). Все с идеята да направя кремвиршки за закуска.

 Както винаги при мен, намеренията са едно, изпълнението е нещо друго.

 Тази сутрин трябваше да ги направя, но вместо това направих нещо тези бухти рошавелки, които се оказаха в пъти по-вкусни от всякакви кремвиршки. Пък и защото се правят много бързо и много по-лесно.

 За 20-а броя са необходими:
8 с.л. брашно с връх
1 голямо яйце
200 мл айрян (вместо айрян може кисело мляко, само че наличният трябваше да бъде утилизиран)
1 ч.л. сол и толкова захар
1 равна ч.л. сода бикарбонат
50-60 грама кашкавал, нарязан на ситно
80-100 грама кремвирш, нарязан на ситно
перата на 1 стрък зелен лук, нарязани на ситно
 разбира се и олио за пържене

 Изпълнението по нищо не се различава от това на обикновените бухтички. 

Содата в айряна, разбива се с яйцето, солта и захарта. Брашното се добавя на части и бърка с лъжица. Трябва да се получи гъста консистенция, която със затруднение да се стича от лъжицата.
Добавят се лука, кашкавала и кремвирша и се разбърква.

 Просто трябва да е малко по-гъсто. 
При необходимост може да се добави още малко брашно.

В тясна касерола се загряват поне 2 пръста олио, след което силата на котлона се намаля с 1/3. 
С чаена лъжичка се гребва от сместа и пържи в олиото до хубаво зачервяване.
Ако олиото е повечко, сами си се обръщат в тенджерата, когато са готови.

Готовите се вадят върху домакинска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Защо ги нарекох "рошавелки" - ами, защото при пърженето стават едни такива точно рошави.

Стават с приятен вкус, съставките съвсем леко се усещат.
Страхотна засищаща закуска.
Става и за млади и за стари.
Върви си, както с айрян, така и с кафе.
Вкусни са и топли, и изстинали.

Кюфтета с елда

 Признавам си, че елдата винаги съм я пренебрегвал. Наскоро прочетох за ползите от нея и за голямото съдържание на желязо в нея. Та реших да пробвам да я вкарам в менюто ни по някакъв начин.
 Няколко пъти я приготвих варена за закуска. Вариантите за приготвяне са два: или накисване във вряла вода за една нощ или варене в рамките на 10-а мин. в съотношение с водата 1:3. Почти като ориз. Сварената елда става страхотна питателна закуска и си върви както със солено, така и със сладко.
 За готвенето може да се готви като замества ориза в някои ястия или пък булгура в други.
 Но първото различно нещо, което реших да направя с нея бяха кюфтета с елда. Поколебах се доста и заложих на варианта да не са само от елда, а да са смес с кайма.

 За кюфтета с елда са необходими:
 80-100 грама елда, която се измива и сварява с леко подсолена вода в съотношение 1:3
 400 грама кайма
 1 голямо или 2 малки яйца
 1 главичка лук, нарязана на ситно
 сол и черен пипер на вкус (приблизително 1 ч.л. и 1/2 ч.л.)
 кимион 1/2 ч.л.
 риган 1 ч.л.
 пресен магданоз - 1/2 връзка, нарязан на ситно
(за подравянето ползвах 2 с.л. сушени зеленчуци от домашните ми, в които има сушен чесън, лук, морков, разни зелентии и куп други неща)
 царевично брашно за овалване и олио за пърженето

 В изпълнението няма нищо сложно, дори бях казал, че е забавно:
 Сварената елда се слага в сито и оставя да се отцеди много добре. След това с пресата за картофи много добре се намачква. Добавят се каймата, яйцето и подправките и се омесва много добре. 
(Ако елдата не е много добре изцедена, може да се наложи да се добавят лъжичка-две галета, за да се сгъсти добре).

 Готовата кайма се оставя на хладно за 30-а мин. След това се оформят кюфтета, които се овалват в царевичното брашно. 
Тези на снимката неоваляните са почти изцяло от елда - каймата е незначително количество (това в името на експеримента).

След "почивка" от 10-а мин. (колкото брашното да "дръпне") се пържат в загрято олио като силата на котлона се намаля с 1/3-та. 
Пърженето е до хубаво зачервяване.
В олиото се добавят 2-3 скилидки чесън, който придава един по пикантен аромат.

Готовите кюфтета могат да се поднесат както обикновените кюфтета.
В случая - и с леко задушен в масло спанак и чесново-млечен сос (липсващ от снимката).
В интерес на истината хапвах и направо не различих двата вида един от друг.

Ето в разрез - хубави, пухкави и много вкусни.

Признавам, на вкус са малко по-различни от обикновените кюфтета, но са невероятни.
И най-важното - здравословни.
Който иска може и да ги опече във фурната и да ги направи без каймата, но тогава - повече галета.

НАЗДРАВЕ!

Домашен варено-сушен бекон

  За разлика от домашният сушен бекон, който може да се приготвя единствено при подходящи условия за сушене, този може да се прави по всяко време на годината и става доста по-мек и приятен за хапване.

 В направията му няма нищо сложно, отнема буквално минути и става много бързо - буквално за няколко дни.

 Необходимо ни е месо от долната част на ребрата, т.нар. осмянка, а сега както модерно ни я продават в месарниците - бекон. Само ще кажа, че предпочитам да го правя от свински гърди, на които старателно отделям ребрата с малко от месото. Сетне стават страхотни печени ребра. От едно нещо - две, а дори ребрата са по-евтини в месарницата.

 Вариантите за изпълнение са два - единият е максимално лесен и ще споделя него. Дори няма да давам количества, защото просто няма такива.

 Парчетата гърди се нарязват с правоъгълна форма или просто в желана форма. Поръсват се с черен пипер, натрошен дафинов лист, пресован чесън (2-3 скилидки), задължително се намазват и със захар - 1 с.л. на 500 гр. и в подходяща съдина се затрупват с морска сол. Така престояват поне три дни на хладно.

 След това - процедурата по варенето.

 В тенджера се слага вода - достатъчно да покрие месото. Добавят се подправки на вкус - зрънца черен пипер, бахар, дафинов лист, 1-2 карамфилчета, една цяла глава чесън. Задължително е слагането на обелки от лук - две три шепи. Ако лукът е червен още по-добре. Като знам, че ще се прави няколко дни просто събирам обелките от лука в къщи, както и обелките от чесъна. Много добър ефект дава и слагането на 1-2-3 пакетчета черен чай.

 След като заври водата, силата на котлона се намалява с 2/3 (от 9 на котлона - на трета) и във водата се пущат парчетата месо, от които солта просто е избърсана. Ако напират да изплуват, могат да се притиснат с чинийка. Оставят се така да къкрят - не да се варят, а именно да къкрят. Горе долу един час им достатъчен. Готовността се проверява с остро ножче.

 Следва подсушаване с домакинска хартия. Може и да се провесят на кукички да отекат добре.

 Докато си съхнат се прави смес за овалване от подправки по желание - черен пипер, червен пипер, чубрица. Ако при опитването ни се стори малко безсолно, се добавя и сол. Може и лютив червен пипер. Тука импровизацията е въпрос на вкус.

Ако се добави и чимен, направо става кайзерован.

 Така оваляните парчета се пресоват между две дъски с тежест поне за 24 часа и са готови за консумация.

 След пресоването, ако времето е подходящо, ги оставям на терасата на кукичките да си съхнат и когато ни се прииска, си резвам по малко и пак си висят там. Ако не е подходящо, стоят си в хладилника, увити в хартия.

На снимката се вижда как парчето е пресовано и заело правилна форма.

Специално при този е заложено на кайзероването с чимен и червен пипер.

Колко време издържа, не мога да кажа - правя по 2-3 парчета и за седмица свършват.

Най-ценното е, че просто като вземе да свършват, се слагат следващите и че може да се разнообразяват подправките.

Бърз, лесен и Дзверски вкусен домашен бекон.

Наздраве!

Бухнали питки "Денка" , печени в йенска съдина

   Както и идеята, така и рецептата на съседката Денка, която е ненадмината в тестените изделия.

 От моя страна няма "творчество" и изменения, както обикновено.

 Затова предавам и необходимите продукти и начина на изпълнението буквално, както съм си ги записал.

 Необходими продукти:

За тестото:

 5 яйца, на едното от които жълтъкът се отделя за намазване

 1 кубче прясна мая

 1 ч.л. захар за маята

 1 ч.л. сол с връх (около 10 грама)

 2 с.л. с връх мас, която се разтопява и загрява

 500 мл прясно мляко затоплено до около 40С (това от мен - иначе според нея проба с кутрето и да издържало 5 сек.)

 1 кг (пакет) брашно 

За намазняване:

разтопена мас - около 100 грама (толкова разтопих, но остана малко)

За плънка (ако се правят с плънка):

около 300 грама натрошено сирене, разбъркано с едно яйце

 по желание - сусам за поръсване

 Начин на приготвяне:

В купичка маята се натрошава на ситно и засипва със захарта и се оставя така да се активира, докато шупне, а в това време се замесва тестото.

(Е, тук направих първото отклонение. Не ползвам прясна мая, а само суха. Знам, че прясната мая се активира с малко хладка вода и захар. Но след като казва, методът й на активиране на маята явно работи.

Просто замених прясната мая със суха 2 ч.л. - около 12 грама. Ползвам от т.нар. бързодействаща, която направо се слага в брашното и не е необходимо да се активира предварително).

Брашното се пресява в подходяща купа (желателно емайлирана) и в средата му се прави кладенче в което се изсипват 4-те яйца и белтъка на 5-тото. С вилица започва леко да се разбърква докато яйцата се поемат от брашното.

Топлата мас се изсипва и тя и бъркането с вилицата продължава.

Следва сипване на 4/5 от прясното топло мляко (значи 400 мл) и бъркането с вилицата продължава.

Следва най-интересната част: в друга доста по-голяма купа се налива топла вода (около 50-60С) и в нея се поставя купата с тестото. 

В чашката, където е втасвала маята се сипва останалото прясно мляко, размива се и се сипва при тестото. Вече се меси с ръце докато стане меко тесто, което се оформя като топка, поръсва с брашно или намазнява и оставя така да втасва. Ако водата в голямата купа поизстине, се отлива част и долива пак топла вода. 

За около 25 минути тестото удвоява обема си (това според нея, на мен ми отне 35 мин. и стана дори два пъти и повече).

Докато тестото втасва, йенските купички, се намазват с разтопена мас, слагат в тава и заминават във фурната на 50-60С да се загреят добре.

Втасалото тесто внимателно (без премесване) се разделя на 6 равни части, които се оформят като топки и се овалват в разтопената мас. 

Ако ще се правят с плънка, във всяка топка се слага по средата от нея и затваря. Тази част я пропуснах и в послеписа ще обясня защо.

Всяка топка се поставя в йенска купичка и тавата с тях се връща във фурната на същата температура - 50С за допълнително втасване. 

А тука е най-забавната част - през стъклото на фурничката се вижда как буквално напират да излезнат навън. Е това е моментът да се намажат с разбития жълтък с малко прясно мляко и да се поръсят със сусама.

Веднага след връщането им фурната, температурата се усилва на 150С и се пекат около 45 минути.

Е, пекох на 180С по средата на фурната и преди да ги извадя като видях че добре се зачервиха (по-скоро взеха да стават леко кафеникави), пробвах с клечка, която излезе суха. Печенето ми отне 40 минути.

(все пак времето за печене зависи и от фурната и куп работи).

След изваждането се мажат с масло, пръскат с малко вода и завиват с кърпа. Момента с мазането с масло биде прескочен. Задоволих се само с пръскането и задушаването.

Ето и няколко снимки:

Вижда се как станаха не само 10-а и повече сантима високи, ами и с шапчица като гъбки ...

Вътре са пухкави, мекички с леко твърда, но приятно хрупкава коричка.

В интерес на истината, издържат поне три, без да изсъхнат.

(една оставих за проба).

П.П. Направих ги без плънка, защото исках да са най-близки до хляб. Ами защо? защото преди много време бях чел за хляб печен в саксия ... и идеята много ми хареса. Доста търсих подходяща саксия, която да е глежосана отвътре и да издържи на поне 200С във фурната, без да се пръсне. Един единствен път намерих подобна, но не съобразих, че по средата е леко изтумбена и отворът идва малко по-тесен. Просто нямаше вадене на изделието от вътре.

А идеята с йенските купички за печене на индивидуални питки е направо чудесна. Каквато имаш, такава става - една по-висока, една по-широка. Важен е ефектът.

Струва си да се направят тези питки. От обясненията ми изглежда сложно и трудоемко, а не е така. Може би, защото за пръв път правя нещо по изцяло чужда рецепта и исках да обясня всичко да е ясно...

Яйчена майонеза с хрян

 Поредната ми домашна яйчена майонеза. Тази направия е само за истинските любители на домашната майонеза и то в нейните различни варианти.

 Този път-невероятна вкуснотия.

 Ще бъда абсолютно кратък, макар че се прави по-бързо отколкото ще го напиша.

 В купата на пасатора се слагат: едно яйце, една скилидка чесън, едно ч.л. дижонска горчица, 1-2 рибки аншоа, щипка черен пипер, 2 с.л. паста от хрян и се долива олио до отметката на купата - 400 мл, добавя се 1 с.л. лимонов прясно изцеден сок.

 Технологията е ясна. Пасаторът се слага на дъното и пуща на максимална мощност. След 30-а секунди майонезата е готова.

 Престоява в хладилника около час и е готова за препечените филийки.

 Май това е най-удачната и вкусна майонеза, която съм правил в последно време.

 Ето я пастата от хрян и готовата майонеза.