КАДЖУН или луизианска подправка

 

                        снимката е илюстативна

    Съвсем наскоро попаднах на една рецепта, в която ястието се подправяше с каджун. В интерес на истината знаех какво е, а именно луизианска подправка  или креолска подправка- леко люта и подходяща за различни меса, риби и птици и толкова.

    Потърсих из нета, но информацията беше доста разнопосочна относно съдържанието. Както съм писал много пъти обичам да си "крадна" идеи и да си направя мой вариант.

    Разбрах, че основните съставки са целина, червени чушки и лук , които се използват в много креолски рецепти. И направо се зарадвах - редовно всяка година си суша целина и корен и стъбла, червени чушки на късчета и лук.

    От тук нататък ми беше много лесно да комбинирам нещата и в крайна сметка ето го моят вариант на каджуна:

    3 сл. сушена целина корен и стъбла 

    3 сл.л. сушена червена чушка

    3 с.л. сушен лук на гранули

    3 с.л. червен лют пипер на люспи

    2 с.л. сушен чесън

    2 с.л. сушен босилек 

    1 с.л. пушен червен пипер

    1 с.л. семена на резене

    1 с.л. смлян кимион

    1 с.л. черен пипер на зърна или смлян

    1 с.л. кориандър на зърна

    1 с.л. жълт синап

    9 с.л. едра морска сол

Всичко това се смила в старата електрическа кафемалечка до еднородна смес и се слага в подходящо бурканче.

    Може да се ползва за овкусяване на месо, риба, ориз като се втрива в него с необходимото количество.

    Може да се ползва и в течен вид като са размеси с няколко супени лъжици зехтин и мед- примерно 2-3 с.л. от сместа с 2-3 с.л. зехтин и 1 с.л. мед. Носи и 1-3 с.л. бърбън.

    Последната смес е много подходяща и като барбекю смес с добавка на 1 с.л. лимонов сок.

    В действителност тази подправка е универсална за различни ястия с месо, риба, морски дарове, ориз и зеленчуци. Става за овалване на пилешко месо и риба преди приготвянето им, за различни яхнии с месо и каквото ти дойде на ум, за хлебчета и крутони и др.п.

    В интерес на любителите на лютивкото може да се увеличи количеството на лютия пипер и на чесъна.

    Все пак го правите за себе си и затова нека да е по Ваш вкус.

    Направете си го сами не давайте луди пари за нещо, което ти продават с добавка на мононатриев глутамат и кой знае още колко Е-та.

    Никак не е трудно и не отнема кой знае какво време да се направи.

    Правете смело, пробвано е ... и НАЗДРАВЕ!

Бистро "Тангра" Созопол, Стария град и "морска врана"

 

    След като реших да попременя стила на блога си и на публикациите в него, както и след много дълго време на премисляне, реших, че в него няма да са само рецепти за приготвени от мен вкуснотии, но и ще отделям малко време за интересни места и заведения с хубава и вкусна храна.

    Първата "лястовичка" беше с публикацията за ресторант "Фрегата" в Равда. С времето натрупах материал за много публикации не само за заведения, но и за пътувания в чужбина и за много други интересни неща включително и дзверски вкуснотии, които живот и здраве ще се опитам да споделя.

В края на м.май за няколко дни бяхме в Созопол. Още от 1982/3 год. любимото ни място на морето е Созопол. Основно отсядахме в общинската база на "Каваците", с децата ходехме пеш до Стария град и т.н..., а от 1998 год. всяка година редовно по няколко пъти в базата на СБХ - "При художниците" - едно прекрасно място за почивка и за хапване. Въпреки че това ни е любимото място, често си позволяваме да пообиколим из Стария град и се спрем да опитаме кухнята на някое от многобройните заведения в него. Не сме капризни, но сме "избирателни" и си търсим нещо с действително вкусна кухня, която да задоволи вкуса ни. 

Та и този път като се захлади започнахме обичайната си разходка - от "При художниците" по улица "Морски скали", която обикаля източния край на полуострова и нататък към морската база ... 

След "Мелницата", в която изобщо не сме влизали (освен един път преди 100 год. и чиято кухня възприемам като на столова от времето на соца), на 100 м. ни посреща "викач", който започва да ни обяснява, че заведението ("Тангра") предлага невероятни неща на приемливи цени. Питам го и какво толкова има и започва - лаврак, ципура, барбун ... Мръщя се все едно, че ме боли зъб и му казвам, че не ми е интересно - и в Хасково мога да си ги ям ... Може би от тона ми или израза ми пролича, че човекът се засегна и като смени физиономията два пъти, отговори - е за такива като Вас имаме "морска врана".  Изгледох го изумено - от повече от 40 години знам морските рибоци и такова животно не бях чувал и реших, че ми се подиграва ... Врътнахме се и си продължихме разходката в търсене на приемливо заведение.

Само че започна да ме глозди червейчето и веднага проверих в Гуглето що за животно е "морска врана" ... 

Направо се бях почувствал като посмешен, а то се оказа, че има такъв рибок и то много рядък. Ловял се в края на май и началото на юни, основно на харпун и плували на двойки сред скалите ...

Изобщо, ама изобщо не го бях чувал. То се оказа, че и доста от местните не го бяха чували това ти ми рибоче.

След съвсем кратка разходка се върнахме, "викачът" беше направо изненадан, но веднага като си избрахме маса, ни донесе морската врана, надлежно вакуумирана и ни обясни, че като им донесета такава риба веднага я вакуумират, за да се запази максимално прясна и да не се "окислява" при престой в хладилника и да запази великолепните си вкусови качества.

Попитаха как да ни я приготвят - вариантите били два - пържена или печена на скара. Предпочетохме на скара и не съжалихме.

Едва тогава и успяхме да поразгледаме заведението.

Първото, което ми направи впечатление бяха няколкото рафта с книги, които можеш да си вземеш да четеш ...  томчета на Петър Дънов и криминалета като на Хадли Чейз и др.п. На подобно заведение с книги не бях попадал до този момент. Книгите бяха ползвани. Очевидно през деня в жегата, когато някой седне на студена биричка, може да убие времето в четене ...

Отделно от това интериорът беше интересно и приятно аранжиран и направо създава уютна обстановка.

В чакане рибата да се опече поръчахме бира с тарама хайвер и пърленки приготвени на място, които се оказаха невероятно вкусни.

Разгледохме и менюто - интересно предложени неща и на умерени според мен цени.

Обслужването беше внимателно и любезно и дори ни отделиха внимание да ни обяснят за "морската врана" какво представлява, как се ловува и най-важното как се приготвя.

С нетърпение нападнахме елегантно поднесената печена морска врана, добре почерпена с лимоново маслен сос.

Оказа се, че има една гръбначна кост и почти без други кости, с бяло сочно месо. Дзверска вкуснотия.

Вкусът надмина очакванията ми и оправда суперлативите по отношение на това рибоче.

Интересното беше, че тази рибка, която не беше малка, стигна и за двама ни.

Сметката беше поднесена в елегантно ковчеже, на което доста посетители бяха оставили "визитките" си.

Това беше поредната приятна изненада от заведението, което по-скоро бих нарекъл типичното созополско капанче, а не ресторант. А то и така си се водеше съвсем непретенциозно "бистро".

Толко за изживяването с "морската врана".

На другия ден рано рано се разходих до пазарчето и в един от рибните магазини открих цели две морски врани.

Затова за приготвянето им ще направя отделна публикация.

НАЗДРАВЕ!

Джинджифилово чеснова паста

    

Джинджифилът и чесънът са много полезни със съставките си и допринасят много за засилване на имунната ни система, "борят" се с някои болести, намаляват високия холестирол, подпомагат регулирането на кръвното налягане и какво ли не още. Списъкът от ползите е огромен. Както и всевъзможните здравословни рецепти с тях.

    Комбинацията от джинджифил и чесън е направо уникална по полезните си свойства, на които няма да се спирам.

    Направени като паста, са с широко разпространение в кулинарията - почти редовна съставка в много индийски и китайски ястия. Пастата може да се ползва за мариноване на месо (предимно птиче), за овкусяване дори на салати и т.н.

    Такава паста се продава по магазините, но на доста висока цена и въпреки надписите "био" остава съмнението за съдържанието вътре в бурканчето. Затова най-добрият вариант е да си я направим в къщи.

    Домашната паста се прави невероятно лесно и не излиза изобщо скъпо.

    Необходимите продукти са джинджифил (60%), обелени скилидки чесън (40%), кокосово масло. Не са задължителни, но са препоръчителни - куркума, млян черен пипер и сол, защото подобряват вкуса значително и спомагат за по-дългото съхраняване, което се извършва в хладилник.

    Давам и примерни количества: джинджифил - за предпочитане по-млад и дребен, при това без да се бели - 80 грама; чесън - скилидки - 50 грама; кокосово масло -30 мл, 1 ч.л. куркума, 1/2 ч.л. сол и 1/4 ч.л. черен пипер.

 

  Джинджифилът се измива много добре и без да се бели се нарязва на ситно. Който иска може и да го обели, но това е напълно излишно.

    Чистенето на чесъна отнема най-много време, но имам и лесен начин за беленето му.

    Джинджифилът и чесънът, заедно с  маслото, куркумата, черния пипер и солта се слагат в блендера и пасират до кашеобразно състояние. При липса на блендер смилането може да стане в пасатор, но на почивки, защото пасаторът започва да загрява.

    Ами това е: при сегашните цени на джинджифила 12 лв/кг, чесън 6 лв/кг, едно сериозно бурканче излиза не повече от 2,00 лв, а ти го продават за не по-малко от 10-12 лв.

    Правете смело и се наслеждавайте на една уникална и полезна подправка.

    

П.П. С тази смес може да се бори настинка.

Може да се направи овкусено масло - омекнало масло се размесва с пастата (по собствен вкус) и сетне за печени филийки е идеално за намазване.

При готвене на някакво ястие - дори от нашенските, 1 ч.л. от пастата се слага в тигана да се загрее добре, сетне мазнината и останалите съставки и придава невероятен вкус и аромат на ястието, независимо какво е.

Полезно: При липса на кокосово масло може да се замени със зехтин. 

Правете смело и се наслаждавайте на нещо дзверски вкусно и полезно.

Сироп от бял бъз

 

 Изобщо нянам намерение да обяснявам що е това бял бъз (бъзак, свирчовщина и т.н.), нито пък за ползите от него за здравето. Толкова много има изписано, че не се налага да обяснявам каквото и да е.

В интернета има направо стотици публикации как се прави сиропа. Много от тях са с варене, доста са без варене. Като най-разпространеният начин за направа е по Петър Димков - без варене.

Общото между почти всички направии е огромното количество захар, което се слага в сиропа. В някои рецепти количеството на захар е почти 5/6 от водата, която се слага. Примерно на 2,5 л вода - 2 кг захар.

За мене такова количество захар е направо убийствено - всички ползи от сиропа направо се убиват.

Поради тази причина си имам мой собствен вариант, който съвсем накратко възнамерявам да споделя.

Количеството сироп, което ще се получи зависи от наличното количество бъз.

В моя случай разполагах с 40-стръкчета и това ще бъде ориентирът за направията.

Първо цветовете трябва да се измият добре като се сложат в голяма цедка или гевгир.

След измиването се слагат в подходяща съдина - желателно е тенджера от инокс (не пластмасова съдина). Заливат се с 3,00 литра филтрирана чешмяна вода. Най-добре е изворна, ама де я нея?! Не препоръчвам минерална вода.

2 лимона се накисват с купа с вода с по 1 ч.л. сол и сода бикарбонат и сетне се измиват с топла вода.

Лимоните се нарязват на кубчета с кората и се слагат при бъза, а от горе се слага чиния да ги притиска да не изплуват.

Тенджерата заминава на хладно поне за  24 часа, че и малко повече. В тези жеги е най-добре - в хладилника.

Следва прецеждане през сито, изстискване на на цветовете и лимона.

Задължително получената течност филтрирам през кухненска хартия.

Полученият сироп прехвърлям в тенджерата и съвсем леко го загрявам - колкото спокойно да си държа пръста в него.

Загряването е необходимо, защото в леко топлата течност медът ще се разтвори много по-лесно отколкото в студената.

Започвам да слагам мед и да разбърквам. На това количество сложих точно един буркан мед.

Сиропа пълня в подходящи бутилки с винт и стерилизирам за 7-10 минути от момента на завирането.

Така полученият сироп сетне може да се разрежда (примерно с газирана вода), да му се добавя още мед за сладост и още прясно изцеден лимонов сок,да се слагат добавки по вкус и т.н.

Убеден съм, че по този начин сиропът запазва полезните си свойства и най-важното липсва "бялата смърт" в него.

Може би ще попитате защо слагам мед още при приготвянето, след като може да се стерилизира и така и сетне да му се слага мед? Ами на мен ми горчи и предпочитам предварително леко да го подсладя.

Възможно е да се ползва и друг подсладител - стевиа, кленов сироп, петмез от фурми и т.н., но предпочитам мед.

За финал - на 40-на стръка бъз, 3 л вода, 2 лимона, 1 буркан мед.

От това количество се получават малко по-малко от 3 л сироп.

Все още се намира бял бъз, пробвайте!

Рибен ресторант "Фрегата", Равда - или при Сашо

 

    Тази публикация ще е по-различна от чисто кулинарните ми. Просто възнамерявам да споделя видяното и впечатлилото ме при различни пътувания. В архива ми има снимки, спомени, рецепти и много други подобни от различните ми пътувания - особено от чужбина. Не малко са и тези от страната.

    В последните 30-а години изобщо не съм пътувал "организирано", т.е. с фирма, с група и т.н. Всичките ни пътувания са индивидуални. Освен традиционните музеи, църкви и др.п., любимото ни е било посещения на заведения, но не от тези където ходят обичайно туристите, а където ходят местните.

    Като за предисловие стига толкова. Само ще вметна, че имам една подобна публикация - Созопол, при Чико, в която става дума за невероятната пастърма от калканов хайвер. 

    Та така, идвам си на думата:

    В последната десетдневка на май месец си позволихме една почивка в Равда. Няма да разказвам как в последните години от едно село е станала част от Несебър и как всичко е презастроено. Няма и да се оплаквам, че "уцелихме" ветровито, облачно, хладно и с чести превалявания време. Освен да се разхождаме покрай плажа и да си правим алайче обратно, нямаше какво друго. По плажната ивица работеха само няколко капанчета. И честно казано, бях потресен от цените в тях - при мизерна обстановка, 200 или 250 грама пържена цаца - 8,00 лв; пържени картофи от они гадните - 7,00 лв, а със сирене - 9,00 лв, а едно кафе най-често между 4 или 5,00 лв.

В един от дните на разходка тъкмо излизаме от железарията на главната улица за Несебър, където си търсех едни щипци, взе, че ни заваля.  Естествено, чадъри нямахме и трябваше да си потърсим сушинка. Точно в този момент бяхме пред рибния ресторант "Фрегата". Макар че беше около 13,30 часа, видяхме, че полилеите вътре светят ярко и с половинката решихме да изчакаме вътре дъждът да премине и да си пийнем по едно кафе или нещо каквото и да е скромно.

Ще ме попитате - Защо? Ами много просто, последното ни влизане в това заведение беше преди 5-6 години и се бях зарекъл повече кракът ни да не стъпи вътре. Отвратително обслужване, гадна храна; пържена риба миришеща на гранясало - сигурно цял сезон не бяха сменяли олиото във фритюрниците. Да ни говоря за разбойническите цени и зотова, че се опитаха и ни надпишат сметката.

Както и да е. Пред риска да се наквасим яко и да се прецакаме в заведението, предпочетохме да се подложим на едно неприятно изживяване за малко.

Опа-ааа. Още с отварянето на вратата и влизането, направо застинахме шокирани.Страхотно подреждане на масите, светло и чисто. Масите не бяха натъпкани една до друга, за да си надничаме в чиниите и да си говорим през маса. Въпреки ранния част, но може би заради мрачното време, полилеите светеха. Имаше малко клиенти - може би на 3-4 маси. Още не бяхме престъпили входната врата и ни посрещна невероятно любезен сервитьор и предложи да си избирим маса. Няма да обяснявам, че масата, която си избрахме съвсем произволно, беше добре заредена - салфетки, прибори, пепелници, оливерници и т.н. Първото, което ме впечатли бяха приборите - очевидно собствениците не се бяха скъпили. Такива, въпреки претенциите ми, нямаме в къщи.

Настанихме се ние на масата и докато се намествахме цъфна онзи бързак с менюто. С моите отвратителни навици да запаля цигара преди дори и да посегна към менюто и с изненада видях вече поднесена към цигарата ми запалка. Имам си малко "мръсно" подсъзнание и след като смукнах от цигарата, отказах да гледам менюто и заявих, че двамата искаме една голяма бира "Каменица" с две чаши и че ще си помислим какво да си поръчаме още. Вътре в мене все още сякаш беше вкусът на последната гадна риба, която ядохме в това заведение преди години. На банкетна фигура като мене ми е много добре известна реякцията на всеки сервитьор като му поръчаш едно "лимоната със седем чеши", а той ти рече - ама вие сте осем и ти му отговориш - я ще си пия от бутилчето.

Това в кръга на майтапа, но човекът изобщо не реагира - нито язвително, нито злобно, ами "най-нагло" предложи някаква вносна бира, която била на цената на нашенската.

В този момент, ако имах пистолет, щях да се гръмна... И като се има предвид, че бира пия само в Чехия, бидох втрещен до мозъка на костите. 

Както и да е, приех и само след секунди на масата се появи потна бутилка бира и ни беше налята по чашите след запитване "с пяна или без?".  Сякаш дяволът ме бутна, нали намерението ни беше да преживеем дъжда там, го попитах каква рибка ще ни придложи, а половинката допълни - ама и да е без кости. От негова страна последва кратко замислюване и вика - ами най-добре - панирана бяла риба. ОК - давай да я видим. Тотално се бях прежалил - като знам каква "трЕска" ни дават за пържена бяла риба ...

Буквално след 10-а минути ни сервираха ей това чудо на първата снимка - сериозна порция парчета бяла риба, гарнитура - направо да се нахраниш с нея и о чудо - порцията с две порционни чинии и препечи филийки хляб, които няхме поръчвали. Нали знаете по морето ни една филийка средно е по цели 50 стинки.

Бях шокиран. Такава вкусна панирана бяла и то истинска риба, не бях кусвал. Олапахме порцията на бърза ръка, пийнахме бирата и в това време дъждът спря.

Идеално да се ретираме към къщата на Чедото, но се сетих, че в себе си имам само 20 лв и ... О, няма проблем, може да платите с карта ... Голям зор се оказа да вкараме в машинката 30.00 лв, вместо 25,00 лв, но се справихме ...

Дъждът беше спрял вече и си тръгнахме егаль егаль ... На 100-а метра от "Фрегата" видяхве чисто ново отворено капанче на самообслужване и масички "на крак" ... 

Нямаше да съм я, ако не бях поверил как стоят цените там - вносна бира - 0,5 л - цели 6,50 лв, а пържена бяла риба - 100 гр. за 10,50 лв. Направо не ми се искаше да смятам, че ако се бяхме се спряли пад пластмасовия навес и с пластмасови чинии и вилици, какво щеше ни излезне ... да не говорим за гарнитурата ...

Прибрахме се, проспахме следобяда ... и Чедото се прибра от работа ... Заради обядните ни емоции бехме останали без вечеря и й предложихме да "отскочим" до "Фрегата" за вечеря. Все едно, че й предложихме "заколение" ... След хиляди кандърми се запътихме натам някъде около 18,00 часа. Вече имаше заети 5-6 маси. Дневният ни сервитьор липсваше, но ни посредщва мъж  на около 45 години и се настанихме на същата маса както на обяд. Полилейте си светеха - беше сякаш още по-чисто и спокойно...

Появи се почти веднага една жена, която ни донесе менютата, пожела приятна вечер ... и ни остави да си се чудим какво да изберем.

Чедото има афинитет към филе от скумрия на скара и някаква салата, а ние се замислехме какво да пием ... Ами море, салати - какво по-добре от "узо" ?

Както и да е... И тука изживяхме първия си културен шок. Поръчвам аз две малки узо, а за чедото една бира и жената - очевидно не приличаше на сервитьорка вика - ами по-добре патронче от 200 гр., че излиза по-изгодно. ОК. Чедото си поръчва салатата, скумрията на скара и бирата, а ние - патрончето. И след малко на масата цъфва бутилка минерална вода, патронче узо и то не какво (няма да му правя реклама) и ей това плато на снимката. Маринован чернокоп и сафрид и разните му там добавки. Започвам да "протестирам" - все още в съзнанието ми се въртят ония "номера" от преди години в същото заведение. Не съм поръчвал препечени филийки, плато с мариновани рибоци  т.н. Жената ме поглежда някак особено и казва - "ами тва е кмплимент от заведението". Щях да си грътна езика - аз дето не мога да мълча, онемях за кратко и само мръкнах - нека дойде управителят...

"Управителят" се оказа сервитьорът, който ни вземаше поръчката, а "сервитьорката" - неговата съпруга, която сервира и работи на бара... Глътнах си езика и млъкнах като риба на сухо - който ме познава, знае, че моята уста не може да затвори... като арменска е.

Разговорихме се ... оказа се, че Сашо е с 15-годишен стаж като готвач и че преди няколко години е наел "Фрегата" и се е опитал да го направи заведение като заведение, а не долнобробно кръчме каквото е било.

Похвалих го по моя си скромен начин и се опитах да го пратя в "ъгъла" - абе ти правиш тука чудеса, ама менюто ти е стандартно, макар и макар вкусно... Ей на, чета и рибите ти са като по цялото море. Погледна ме младежа (от моята камбанария е точно такъв) и ми вика - ей тази вечер ще Ви предложа илария.

Бога ми от 40 години съм по Черноморието,  а Илрията направо съм я забравил.

Няма да описвам колко вкусна беше изпържена.И при това ни беше поднесена  на цената на пържен сафрид.

Бяхме очаровани ... ако все пак имате възможност, насладете се на приготвеното в това заведение.

Като финал още една две снимки

П.П. Сетих се още нещо: На следващия ден минахме покрай едно капанче - тип крак маг, с пластмасови чинийки и т.н. и наливна бира. Цената на рибите беше за 100 грама. И като си посмятах малко, се оказа, че за една порция риба във "Фрегата" се плаща по-малко отколкото в крак мага.

НАЗДРАВЕ!

Как да изпържим хрупкави картофи

    Кой не харесва пържените картофки особено ако се хрупкави и вкусни? Ами почти не познавам такива. Страхотно мезе са ... Само че ... за да станат такива си има някои тънкости, които ще се опитам да споделя.

Започвам с това, че при нас няма специални сортове картофи специално за пържене, а има просто картофи. И за съжаление в последно време установих, че на пазара има внос на фуражни картофи от Египет. Просто нямам думи, но както и да е... това е действителността.

Та да започнем с картофите - след измиване и обелване, се нарязват на пръчици. Става много лесно с една джаджа за рязане на картофи. След това се слагат в голяма съдина с хладна вода и се разбъркват. След 15-а минути водата се сменя и така няколко пъти докато опада от тях цялото нишесте.

Следва добро подсушаване с памучна кърпа или домакинска хартия.

Картофите се прехвърлят в суха съдина и обилно поръсват с царевично нишесте, в което има щипка смлян бял пипер, а за цвят като хитрост - може да се добави и щипка куркума.

В подходящ тиган силно се загрява смес от олио с бучка масло, а в идеалния вариант - с добавка на гъша мас почти поравно с олиото. В мазнината се пуща и скилидка чесън и след това на малки порции картофите - дотолкова, че добре да се покриват от мазнината.  Пържат се до хубаво зачервяване и се вадят върху решетка, покрита с кухненска хартия, която да поеме излишната мазнина.

В идеалния вариант стават още по-вкусни, ако пърженето им се комбинира с кратко запържване и на някаква сурова наденичка едновременно с тях.

Правете смело. Картофчетата стават идеално хрупкави и тъй като са невероятно мезе - НАЗДРАВЕ!

ПЕТМЕЗ И МАРМАЛАД ОТ ФУРМИ

 

    За ползата от фурмите нямам намирение да пиша кой знае колко. Те съдържат 23 вида аминокиселини и много активни антиоксиданти, желязо, фосфор, магнезий, селен, фолиева киселина, калций, мед, сяра, минерални соли и т.н., дори понижават кръвното на вредния холестерол, регулират глюкозата в кръвта, както и до 75% глюкоза и фруктоза. Някои твърдят, че са равностоен конкурент на меда.  

    Спомням си, че на римските легионери са давали фурми при походи и няколко на ден били достатъчни да ги подкрепят в походите.

    Съвсем наскоро прехвърлях разни предавания, попаднах на част от Рецепти от Средиземноморието с Ейнсли и се загледах, защото едни жени говореха за сироп от фурми. Не схванах много, но ми стана любопитно - намерих предаването, изгледох го. Сетне изчетох и някои статийки из нета. 

    Видях и цени на готов петмез от фурми - основно турски и то на прилична цена от 6,50 лв и нагоре за бурканче. При нас кутия 0,5 кг  фурми с костилка струва между 3,50 и 4,00 лв.

    След всичко това реших да направя собствен вариант, който възнамерявам да споделя сега.

    Необходими са ни единствено фурми, вода и малко търпение.

Фурмите, 500 грама, се слагат в подходяща съдина, заливат се с един литър вода (съотношение фурми-вода 1 към 2). След завирането на водата, силата на котлона се намалява наполовина и оставя да къкри около 40 мин.  Това време е напълно достатъчно да се сварят напълно до разкашкване.

Едни съветват да се обезкостяват предварително, но счетох, че е голяма цапория и че много по-лесно ще се извадят костилките когато са напълно омекнали. Това се оказа добра идея - прецеждат се и чистенето е като песен. Отнема буквално 4-5 минути.

Последва другата чуденка- как да продължа нататък? Съветват изцеждане на сока от фурмите, смесване с водата от варенето и сетне изваряване до сгъстяване. Да ама като видях каква е водичката, това изобщо не ми хареса като вариант.

Затова смесих почистените фурми с течността от варенето и доста старателно ги пасирах до получаване на еднородна и гладка маса.

След това пасираната смес се прехвърля в голява ситна цедка над друга съдина и се "забравя" за около час. За това време всичката течност се е отцедила и в цедката е останала само гъстата маса от фурмите.

В купата е течността, която ще стане на петмез или сироп, а в цедката гъстата маса, която ще стане на мармалад.

Започнах с мармалада - изцедих половин лимон и веднага признавам - иска си почти постоянно разбъркване след като заври. Хубавото е, че за около 10-а минути се сгъсти достатъчно и още топло го насипах в бурканчета.

Прецедената течност сложих в друга тенджерка заедно с резен лимон и след като завря, намалих котлона на половина и я оставих да си къкри. Имаше пяна, но не съм отделял. Като се редуцира почти наполовина пробвах трика с капка върху студена чинийка. Щом капката задържа форма, значи е готово.

През цедка насипах в бурканче и воалЯ - нашият петмез е готов.

От цялото горно упражение излезнаха едно бурканче петмез и две бурканчета мармалад - по 280 грама.

Няма да описвам каква вкуснотия се получи - петмезът върховен, а мармаладът не му отстъпва по нищо. А за ползите изобщо няма да продумам повече.

На палачинката най-отгоре мармалад, сетне петмез. 

Този мармалад може да се ползва в кифлички, за пълнеж на сладкиши и т.н. , а петмеза - вместо мед.

Може да се хапва и ей така - по твърдения в нета - две ч.л. на ден давали почти необходимата доза от желязо и до 1/2 от калия.  Заради идеята следващия опит ще е с добавка поне на един или два банана. Да видим какво ще се получи.

В предаването споменаха, че костилките не се изхвърлят, а се подсушават във фурна на 80-100С, сетне като изстинат се смилат с по-няколко зърна кафе и от това варяли много полезното арабско кафе.

Ей така за малък финал - палачинка с мармалад, петмез и прясно домашно сиренце. Както най ги харесвам и хапвам.

Колко време се съхранява не знам. Количеството е малко и свършва буквално за седмица.

Най-доброто е, че може да се прави по всяко време - сушени фурми бол. Дори и без костилки...

За ползите и вкуснотията вече писах.

Така че правете смело - стават лесно. 

Стандартни подправки за суджук

 

 За всеки от нас домашният суджук е любим мезелък. Дори и най-неизкушените в домашната шаркутерия си го правят с кеф от наличните домашни меса. Слагат подправки по собствен вкус и т.н.

  По определение суджукът е суровосушен продукт от кълцано месо, напълнен в естествени обвивки и изсушен в подковообразна плоска форма.

    От доста години се прави само от мляно месо - в зависимост от рецептата - на ситна или едра решетка, но най-често на ситна решетка - 2 мм.

    Стандартните подправки за суджука са:

    -в миналите години: обикновена сол, захар, селитра, кимион, черен пипер и чубрица;

    - сега - нитритна сол (препоръчвам за тези, които ги притеснява нитритната сол, поравно нитритна и обикновена), черен пипер (прясно смлян), кимион и може би чубрица.

    Препоръчителната доза на кг ситно скълцано или смляно месо е:

    сол 22 грама (с направената по-горе уговорка) - ако се ползва само обикновена и поне 2 грама захар

    черен пипер и кимион по 5 грама, за да не се "бият".

    Това са стандартните подправки. 

    Разбира се всеки може да добави по собствен вкус пушен червен пипер - около 3-4 грама, по 0,5 грама индийско орехче и бахар, както и до 5-6 грама балканска чубрица или и 1-2 сух чесън.

    П.П. В суджука не се слага праз.

    Ами това е от мене. 

    Правете го ваш вкус, но запомнете най-важното: месото първо се нарязва на кубчета, подходящи за мелене или кълцане. Слагат се подправките и 24 часа на студено се пристъпва към меленето или кълцането и след това пълненето в свински черва.

    препоръчвам след пълненето, ако има въздух да се набоцкат с игла и да се пресоват след поне 12 часово обветряне.

    Дано това да Ви е от полза.

    Правете смело и Наздраве!

Ябълкови палачинки

   Палачинки, катми и др.п. на сач или тиган са ми на особена почит и когато имам време ги правя. Идеални са за закуска па и сетне за нещо друго.

    В блога имам доста рецепти, но въпреки това не спирам да експериментирам, защото са благодатна почва за разни идейки.

Този път експериментът бе насочен да направя ябълкови палачинки. Няма майтап - палачинки на базата на ябълки. Количествата ще дам в края, а сега ще опиша какво сътворих.

Първоначалната ми идея бе за нещо като компот или нектар от ябълки. Та започнах с тях - белене, почистване, рязване на осминки, поръсване с лимоново сокче и в тенджерата. Вода поне 2-3 пръста над тях и варене до готовност. Отделих  от сварените яблълки 1 ч.ч., а останалото в тенджерата подсладих с няколко с.л. мед и пасирах. Стана невероятен нектар.

Отделената чаша сварени ябълки пасирах до кашеобразно състояние, чукнах им две яйца, сол и захар, добавих и около 2 с.л. разтопено масло и около 1 ч.ч. прясно мляко. Сетне - брашно - около 1 ч.ч.

Много се замислих дали да сложа една чаена лъжичка суха мая и да правя катми, но не ми се чакаше и затова сложих 1/2 ч.л. бакпулвер.

Тестото се получи с консистенция на обикновено палачинково тесто с една идея по-гъсто.

Пеках ги в тигана за палачинки, не ми се вадеше сача, като го намазнявах с четката с малко масло. За по около 1 минутка и малко от всяка страна бяха готови.

Станаха невероятно пухкави и вкусни. Една две изостанаха, но и на другия ден бяха мекички и дори още по-вкусни.

Идеално си вървят с мед или сладко.

Тука е моята (и не само една) - върху палачинката тънкофайски резенчета пуешка шунка (мое производство), резенчета турско меко сирене и резенчета от варено яйце.

Навива се на руло и се хапва с кеф.

В случая с нектар от ябълки - несниман.

То накрая се оказа, че няма и да има рецепта - смешно, ама факт. То всичко си го описах.

Необходими са 1 ч.ч. сварени и пасирани на пюре ябълки - около 3 средни; 1 ч.ч. прясно мляко; 2 яйца; около 2-3  с.л. олио или разтопено масло; 1 ч.л. сол и толкова захар; и 1 ч.ч. брашно или/и малко повече - до получаване на гъста консинстенция като за палачинки. Който е правил палачинки, знае. Който не е правил, като за боза.

Правете смело и не се притеснявайте. Стават невероятно вкусни. Особено, ако се поднесат като мене с шунка и сиренце или кашкавалче, си стават дзверска вкуснотия.

Как лесно да почистим люспите от шаран

 

  Задава се Никулден и когато приятел, запален рибар, ти подари люспест шаран за празника, се започва едно голямо чудене за почистването му и то основно от люспите.

   Когато ми го донесоха, рибочето все още се мяташе на сухо и се наложи да го оставя на терасата за една нощ. Хич, ама наистина хич не ми се искаше да го халосвам по главата с чука ... 

  Всъщност най-трудната операция с такъв шаран е почистването му от люспите (част от които се запазва за късмет и благополучие), а не  самото му опериране и разфасоване. Такъв пресен шаран освен че е люспест, е и слузест и труден за държане.

    По магазине продават едни специални уреди за почистване на люспи дори с кутийка към него. Иначе знаете каква борба е - стържеш с ножа и из целия бокс хвърчат люспи, та чак до таваня и сетне става едно голямо мазало.

Имам си собствен проверен и идеален начин за почистването им, който бързам да го споделя своевременно - все за някого ще е от полза.

Слагам щарана в мивката, измивам го обилно  под течаща вода и след това затапвам сифона. В това време в бързоварната кана (чайник, тенджера...) загрявам вода до завиране и поливам шарана върху люспите ... Оставям го така за около 45 сек. до минута и след това заливам със студената вода и изпущам водата през сифона да се отече.

След това е лесно - с върха на пръстите се зацепват люспите от опашката към главата и буквално за 10 секунди всички люспи са смъкнати.

Мивката се почества от люспите, шаранът се обръща от другата страна и отново процедурата се повтаря.

Те това е ... има няма за минута две шаранът е почистен от люспи.

Няма такива залепнали по тавана и из целия бокс, слузта му също е почистена и добичето е готово за разфасоване и приготвяне по желания начин.

Толкова. Пробвайте и няма да съжалите - става бързо и лесно.

Дори има време за едно Наздраве, защото едно питие при тази леснотия няма да навреди на мастора.

ВЕГАН МАСЛО

 

      Е няма такова нещо като масло и то да е веган, но има много добър заместител, който при това е много вкусен и се прави невероятно лесно и бързо.

Вземат се равни количества кокосово масло и екстра върджин зехтин-примерно по 100 грама.

Слагат се в купата на пасатора и се разбиват в продължение на няколко минути.

Оставя се да си почине и сетне процедурата се повтаря.

Целта е сместа да се хомогенизира максимално.

Получената смес се прехвърля в подходяща съдина с капак и се слага в хладилника. В него се стяга достатъчно за да може спокойно да се маже върху филийка.

Заради кососовото масло, което когато се остави на топло, става полутечно, но това не се отразява на вкуса му.

Маже се върху филийки идеално.

Печените филийки с това веган масло стават невероятно вкусни.

При разбиването могат да се добавят разни нещица  за овкусяване - като ситно нарязан копър, сол, пипери и т.н.

Пробвайте - хем е лесно, евтино и при това здравословно.