Мини питки или хапки

  В последно време рядко пущам публикации за тестени изделия, но тези мини питки или хапки- питки са просто уникални на вкус и дават страхотно разнообразие при приготвянето им и затова не мога да ги подмина.

 Започвам направо с необходимите продукти:

2 яйца (жълтъкът на едното се отделя за намазване), 1 кофичка кисело мляко (400 мл); 2 ч.ч. брашно (може и малко повече да отиде), 1 ч.л. сода бикарбонат и 1 ч.л. бакпулвер, по 1 ч.л. сол и захар, 1-2 с.л. олио или разтопено масло (по-добре).

В изпълнението няма нещо сложно:

Содата се загасява в киселото мляко (може и с капка лимонов сос), добавят се солта, захарта, олиото и яйцата и се разбърква добре.

Бакпулверът се смесва с брашното и сипва при течните съставки.

Омесва се меко тесто, което да може да се разточва. В зависимост от това може да се наложи да се добави и още малко брашно.

Оставя се да си "почине" поне 15-20 минути.

Върху намазнена или поръсена с брашно повърхност, тестото се разточва на кора с дебелина около 1 см и с чашка за ракия се изрязват кръгчета с диаметър около 4 см. Подреждат се в тава върху хартия за печене на разстояние едно от друго. Тестото от изрезките отново се премесва и процедурата се повтаря с направата на кръгчетата.

Намазват се с разбития жълтък с 1 с.л. прясно мляко или олио. В средата на някои от тях се бучва по малко парченце сирене с масло, други си се оставят така, а на трети - с пръста по средата се прави дупка.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна за около 25 минути- до хубаво зачервяване. 

Оставят се да поизстинат малко и са готови за нападане.

Буквално са за по една, максимум две хапки.

Тези без сиренето могат да се разрежат на две и да се ползват за мини сандвичи.

Тези с дупката могат да се напълнят със смес от сирена или някаква друга плънка като крем и т.н.

Дори могат да се напълнят със сладко и стават невероятни за закуска.

Иначе си стават невероятни мини пухкавелки.

Една забележка:

Внимание, неустоимо вкусни са и като се подхване човек, може да омете доста бройки, без да се усети.

П.П. Могат да се направят в този вариант и с мързеливото ми универсално тесто, което може да се приготви няколко дни предварително.

Родопски млин - по Бабината рецепта

  След публикацията ми за родопски клин, тази за родопския млин си е направо задължителна и няма как да не я направя. Дори днес специално го направих - хем да си го припомня, хем да имам и актуални снимки. Па и такава вкуснотия, колкото и често да се прави, не е грешно.

  Разликата между клин и млин си я знам от малък. Баба ги правеше и двете ястия. Впрочем млинът си е направо баница, но една много различна: корите са точени и печени върху печката, прави се с кисело мляко и много яйца, с натрошено сирене. Всичко се правеше с домашно овче мляко и сирене. За яйцата да не говорим...

 Този път заложих именно на този вариант - млякото ми е домашно овче кисело, сиренето също. Няколко пъти казвам, че на нашия пазар в сряда и събота се появяват от една овчеферма и продават невероятно мляко и овчи катък. А подквасването на млякото и направата на домашно сирене, не отнемат кой знае колко време.

 Да не отегчавам никого започвам направо с обясненията:

За тестото за корите:

2 ч.ч. пресято брашно

2/3 ч.ч. хладка или марна (с телесна температура) вода

1 ч.л. сол

1-2 с.л. олио или зехтин

около 50 мл водка (казах че ще пробвам с алкохол в тестото - ами хареса ми повече)

И малко брашно за разточването.

В пресятото брашно се прави кладенче, слага се солта и се сипва водката и след нея марната вода и се добре намазнени ръце се омесва меко тесто.

Наръсва се леко с брашно, покрива се и се оставя така около 20-а минути - да може тестото да "дръпне"...

Макар че е меко, с това тесто леко се работи и лесно се разточва.

От това количество излизат 7-8 кори с диаметър около 28-30 см.

Просто се накъсват и оформят 7-8 топчета с големината на яйце.

При мене излезнаха седем броя.

Плотът се набрашнява, с ръце топчето се притиска да получи формата на плоска питка и сетне се разточва на тънка кора.

Е, как се прави, който точи знае. Па и на мене точенето не ми е най-силната страна - все не мога да направя идеален кръг, а ми се получава леко такова едно много ъгълно. Ако държах на красотата, можех с ножа за пица да направя красив кръг. Всички кори се разточват, поръсват с брашно и оставят настрани върху дъска, кърпа ... да си отдъхват.

Поради липса на печка на дърва, се изхитрих и готовите вече кори изпекох на уредчето за печене на палачинки, без да се слага каквато и да е мазнина.

Това може да се направи и върху сач или върху тефлонов тиган.

Опечените кори се нареждат една върху друга и се оставят да изстинат.

В голяма съдина се разбива един буркан (компотен) домашно кисело овче мляко с поне 4 яйца XXXL.

Вместо овче може да се ползва обикновено кисело мляко по предпочитание и яйцата нека да са поне 6 от магазинските.

При тази смес се добавят поне 50 мл олио или разтопено масло, както е в моя случай.

Освен това са необходими около 500 грама натрошено овче сирене. В моя случай цели 600 грама домашно овче сирене.

За печенето ползвам тавичка с тефлоново покритие с диаметър 28 см, дъното на която обилно намазвам с разтопено масло.

Слага се една кора и обилно се залива със сместа от мляко с яйце. Ръси се обилно с натрошеното сирене. И поне няколко мъниньки резенчета масло.

Следва другата кора и така до изчерпване на продуктите и корите. Все пак трябва да остане и малко от яйчено-млечната смес за покриване на последната кора.

Върху последната кора се излива останалата яйчено-млечна смес, слагат се доста бучки масло.

По принципа на мечо Пух - колкото повече, толкова повече ...

В това време фурната се загрява на 200С .

Пече се за около 45-50 минути.

Печенето продължава до хубаво зачервяване.

По някое време се вади и проверява дали е започнал млинът да се зачервява отдолу - повдига се с лопатка.

Ако вземе да прегаря, отгоре му се поставя алуминиево фолио.

След изваждането от фурната обилно се напръсква с вода и завива с кърпа.

Така ще се задуши и омекне. Все пак не трябва да се забравя, че корите са печени и доста дебели и трябва да си поемат ...

Впрочем, след толкова зор за правене - месене, печене и т.н. мога смело да кажа - на който не му се играе и го домързява, смело може да ползва лаваш или от т.нар. арабски питки ... Цялата процедура се свежда до 10-а минути за приготвяне на млина и сетне търпение за печенето.

Ето го готов опечен. Нямам думи, въпреки цялата си многословност, какъв аромат се носи от него.

А за вкусниятията изобщо ми се явява беден речника.

Свършвам дотук, че взех че го поднесох не с айрян, а с водка. Не сте забравили - в тестото турнах водка и нека си върви с нея.

Дзверска вкуснотия и впрочем дзверско мезе за питието.

На когото не му харесва, нека го направи и си го хапва с кисело мляко.

То мойто стана, като в онзи виц - дето гостите седяли цяла нощ и за да ги изгони домакинята към ракията им поднесла за мезе кисело мляко и възкликнали - евала, най-сетне ни уцели мезето.

П.П. Да завърша както подобава, това действително е истинският млин.

При пущане на Гугльото, за млин се появяват едни рецепти, от които може да те заболи корема.

Забъркват в купа, брашно, сирене, яйца, сода и тази смес я бухат в тава и пекат. 

Е, те това изделие е всичко друго, но не и млин... Очевидно е, че всеки си интерпретира нещо си и му слага някакво име, без да държи сметка за автентичното ни нашенско ястие.

Уф, являкох се ...

По-добре да кажа едно : Правете смело, става лесно и дзверски вкусно и Наздраве!

Е те така са пекли корите на печката с дърва.

Снимката е от Интернет.
Взех я от една от кулинарните групи.
Търсих си я по снимка в Гугъл и видях нещо подобно в сайта Дунавмост.
Да ме прощават, ако съм нарушил нечие авторско право.

Родопски клин

  Родопската кухня е своеобразно богатство и с вкусовете си, и с разнообразието и  оригиналността на ястията. Споко, няма да изнасям лекции.

 Преди известно време се случи така, че пътувах из Източните Родопи и попаднах за обяд в заведение, в което предлагаха родопски клин. Само да вметна - клинът не е нищо друго освен родопска баница. Похапнах го с удоволствие и се върнах назад в годините в спомените си.

 Баба правеше и клин, и млин, основно през есента и зимата. Иначе казано, когато се палеше печката в собата. Беше ми мното интересно защо с почти едно и също име нарича две различни ястия, които хем си приличаха малко, хем се различаваха доста. За клина разточваше една огромна дебела кора, която като сложеше в тавичката, навън оставаше голяма част от нея и след слагането на плънката я загръщаше отгоре. Слагаше бучки домашно масло и печеше отгоре на печката като тавичката покриваше с друга тава. Сетне обръщаше и допичаше. След първите няколко минути се разнасяше един такъв аромат на масло и вкуснотии, че беше невъзможно да отделят от печката.

  Тестото - само брашно, сол, вода и чат пат 1-2 с.л. оцет или ракия. Все ми е повтаряла, че тестото с ракия става още по-вкусно и лесно за работа. И за срамотиите, досега не съм пробвал да слагам ракия в тестото, но скоро ще се подправя. Чистенето на ориза се поверяваше на мене - бил съм по-окат.

 Та направо да си дойда на направията, че пак се отнесох и ще има да разказвам лакардии до утре.

 За съжаление, не съм от най-умелите в точенето - не че не мога, но не е най-любимите неща. Клинът може да се направи с готови точени кори, но от тези по-дебелите - печени на сач (в момента са популярни като "одрински"). За себе си като най-удачен вариант съм открил използването на лаваш. Продават го в опаковка по 5 кори, 800 грама, печен на сач и е достатъчно дебел и големината на една кора е достатъчна за една порция. 

 Ако са от тънките, трябва да са поне по 3 броя слепени една за друга.

 Така, за корите се изясних. Другите необходими съставки са: ориз между 250-300 грама; поне 300-350 грама натрошено сирене (в последно време ползвам едно натрошено сирене в кутии, което е хем хубаво, хем е изгодно и като цена); 4-5 яйца и поне едно пакетче масло от 125 гр. И тука важи принципът на Мечо Пух - колкото повече, толкова по-добре. Макар че това е за тава с незалепващо покритие 28-30 см.

 Това е за основната рецепта. Има и много други варианти - с овче кисело мляко, със спанак, с други зелентии и т.н. Но поне, доколкото знам, ориз, сирене и яйца е класическият клин.

 Изпълнението е толкова простичко, както и при повечето родопски  ястия.

 Оризът почти се сварява в леко подсолена вода в съотношение 1:3,5. Нека да остане по-сочен и да не дръпне водата като при варен ориз. Леко се овкусява с пресен или сушен джоджен (гьозум). Оставя да се изстине добре и с него се разбъркват без голямо старание яйцата и натрошеното сирене.

 Тавичката се омазнява с маслото. Слага се кората, насипва се плънката и се затваря с останалата част от кората. Отново обилно се намаслява. 

 Тука правя един номер, който е леко труден- така оформеният клин го обръщам с  помощта на чиния и поставям обратно - с шевовете към дъното на тавичката. Така ще се запекат първи и няма опасност да ми зейне при печенето.

 Пече се във фурната, предварително загрята на 180С за около 30-а минути или малко повече (зависи от фурната). Ориентирам се по цвета - леко да се зачерви и значи е готов.

 Най съм доволен от печенето на котлона - на 5-та степен от 9-те му, покрит с капак. Сетне майсторско обръщане с помощта на голяма чиния. И да не се забравя мазането с масло. Само че в този вариант трябва да му баеш, а иначе във фурната - бух там и след 30-40 минути, го вадиш и се наслаждаваш на вкуснотията, наречена родопски клин.

 П.П. Най съм очарован от варианта си с поръсването на клина с шарена сол, ама това не е по класическия вариант. Впрочем и което означава, че всеки може да си го приготви по собствен вкус.

 Още едно П.П.: историята за млина па и за рецептата му остана  неразказана, но това друг път.

Тиквенички

 С рецепта за тиквеник няма да изненадан когото и да е.

 Всеки си има собствена, а отделно и от това като всяко нашенско ястие си има някаква общо приета представа за направата му.

 Това не пречи да пусна моя вариант, а все на някого ще му влезе в работа и може да се реши да го направи. А в случая става за цели два варианта -единият само с тиква, а другият с тиква, орехи, стафиди и идея локум.

 Първата особеност е, че за направата на тиквеника ползвам триъгълни печени на сач кори, с употребата на които се получават отделни парчета - тиквенички. Втората е - в лекото сиропиране на готовите парчета след опичането.

 Започвам с това, че при направата им няма някакви точни количества - дори и количеството на плънката зависи от вкуса на семейството.

 Та затова директно с обяснения:

След обелването и почистването на тиквата, се настъргва ,за предпочитане на ситното ренде. Леко се отцежда и следва задушаване в масло с добавка на канела и захар. Канелата и захарта са на вкус. Само пропуснах - когато маслото се загрява в него се слагат 2-3 с.л. захар и като почне да се карамелизира, тогава се слага тиквата.. По този начин придобива леко карамелен вкус.

 По обясними причини (непоносимост към ядки), едната част от задушената тиква бе отделена за направа на тиквенички само с тиква.

Кората се намазва със смес поравно от разтопено масло и олио. Слага се от тиквата и се навива на руло.

Другата част от тиквата се смесва с натрошените орехи, с предварително накиснатите стафиди и много ситно нарязания локум.

По същия начин се намазва, слага се от плънката и се навиват рулца.

Готовите банички се нареждат в тавички обилно намаслени или върху хартия за печене.

Отгоре се намазват със сместа от масло и олио; може и с разбито яйце; може да се наръсят със семена - сусам и т.н.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна за около 45-50 мин. - до хубаво зачервяване.

От отцедения сок от тиквата с малко вода и захар се сварява сироп, в който може да се добави още малко канела и едно две карамфилчета. 

Готовите тиквенички се напояват леко със сиропа и като поизстинат се наръсват с пудра захар и сервират.

Стават невероятно вкусни и ароматни.

Определено ги предпочитам пред стандартния тиквеник.

Резултатът оправдава "играчката" при направията.

Банички с домашна овча извара и масло

 Изобщо нямах намерение да пиша за тези банички, тъй като за банички или пурички от триъгълни кори съм писал доста пъти в блога.
 Само че тези станаха направо върховни и не мога да ги подмина пък и като пуснах във ФБ снимката им имаше интерес към тях.
 От как Млекарят от близко село ликвидира стадото си, трудно намирам читаво прясно мляко. Но от скоро на пазара всяка сряда и събота се продава невероятно овче мляко от собствена ферма, а наред с него и прясно овче сирене и катък. Та си купувам наистина страхотно и маслено овче мляко. 
 Тази събота не беше изключение: едната част отиде за направата на домашния ми кефир (за него друг път), а останалата я забравих с тенджерата върху печката. Естествено на другия ден беше почнало да "подивява" и да си се подквасва леко. В този вид не става за нищо друго освен да се направи домашна извара.

Няма нищо по-лесно от това: тенджерата се поставя отново на котлона и млякото се довежда до кипене. Пуща му се една-две лъжици лимонов сок и ако се иска да е леко солена, една чаена лъжичка сол. Отстранява се от котлона и се оставя да изстине. Сетне се прецежда през марля и домашната извара е налична. Суроватката може да се превари още веднъж и да се отцеди още един път, но предпочитам да не го правя. Тази суроватка е превъзходна за направа на палачинки, бухти или други подобни тестени ...
От около литър и малко се получи една кофичка от 450 грама превъзходна извара.
Самата тя е ароматна и с истински вкус и става за направата на банички в триъгълни кори, каквито редовно си имам.

Речено, сторено. 
Цялата извара се смесва с едно голямо яйце и белтъка на второто, а жълтъка се отделя за намазване.
50-60 грама разтопено масло се смесват с толкова олио, с която смес се мажат корите.
Само трябва да кажа, че ползват триъгълни кори, печени на сач, които са по-плътни и дават много добър резултат.

Та кората се намазва обилно с маслото, в широкия край се слагат 3 ч.л. от изварата и започва да се сгъва.
След първото завиване се слагат още две ч.л. извара.

Пак се завива и пак се слага извара и се довършва завиването на баничката.
От снимките се вижда много ясно как става.
Така се процедира до свършване на плънката.
Заради експеримента, бях отделил малко чиста извара и с нея направих две банички - ей така за проба.

Готовите банички се нареждат в подходяща съдина, която обилно е намазана с масло и върху всяка баничка след намазване с разбития жълтък с малко от сместа масло и олио, се нареждат по 2-3 ситни бучици масло.

Тъй като ползвам йенска съдина, фурната се загрява на 150С и сетне след поставяне на тавичката, температурата се увеличава на 180С.
Пече се около 45-50 минути - до хубаво зачервяване.
Сетне се завива с кърпа и след 10-15 минути може да се напада. Ако може да се устои на аромата  на маслото.
Невероятно вкусни. Дори тези само с изварата без яйцето, ми харесаха повече.
Лесно и дзверски вкусно.
Страхотно си вървят с чаша домашен кефир.

Баница с кайма, праз и ориз

 То заглавието всичко си казва, ама тази баница си ме върна много много назад в годините. Пък и не бях я правил от доста години и сега като се замъчи да вали и снежец, нямаше начин да не я направя.

 Баба я правеше на времето през зимата, когато навън снегът натрупваше и то на печката с дърва и сякаш между другото. На бърза ръка разточваше корите, докато Дядо накълца на ситно шарено свинско. Пък аз подхвърлях дръвца в печката и чаках да се опече и да захапя най-голямото парче...

Необходими са: един пакет готови кори - за предпочитане от 500 грама; 500 грама смляно свинско - от гърдите за предпочитане; 1 голям или два средни стръка праз, нарязан не съвсем на ситно; поне 1/2 ч.ч. ориз; 1 яйце; поне кафяна чашка олио.

В изпълнението няма нищо сложно: мляното месо се запържва в половината олио като му се сипва по малко водичка, за да стане на трохи; добавя се нарязаният праз и като се позадуши, се слага и ориза. Добавят се сол, черен пипер и щипка кимион и се долива поне 1 ч.ч. топла вода. Плънката се оставя да се задушава на бавен огън почти до пълна готовност.

Не харесвам слагането на други подправки - така си остават вкусът на месото и на праза да се усещат.

Готовата плънка се оставя добре да изстине.

От там нататък е от лесно по-лесно. Вземат по две кори, които леко се намазняват. От тясната страна се слагат 4 с.л. от плънката и кората се навива на руло без да се стяга.

На дъното на тавата - 30 см, се слага хартия за печене и леко се намазнява. Рулата се нареждат в тавата като голям охлюв. Как се реди вита баница, предполагам, всеки знае и няма какво да обяснявам.

Фурната се включва на 180 или 200С да загрява.

Яйцето се разбива с малко 1-2 с.л. олио и толкова прясно мляко и с четка баницата се намазва обилно от горната страна.

Пече се до пълна готовност около 45-50 минути. Зависи от фурната и дали се пече на 180С или на 200С.

Готовата баница се вади от фурната и покрива с кърпа.

Най-добре е да се сервира леко поизстинала.

В интерес на истината най-вкусна е тази баница, когато е изстинала или на другия ден.

Цяло основно ястие си е и може да замести едно хубаво мезе.

Май с червено винце ще си върви по-добре отколкото с айрян.

Правете смело и се наслаждавайте на една невероятно вкусна и различна баница.

Бюрек с турски къпани кори

Бюрек или баница - един вечен спор. Няма да споря - в Турция всички тестяни изделия с кори са бюрек, а при нас битуват и двете двете думи и то често с различно значение.

В случая това е бюрек, защото е направено с турски кори, с турско сирене и е печено в специалната турска фурна за бюреци.

Па и ми ще да споделя малко личен опит:

От доста време ми е мерак за такава турска фурна.

Имам чувството, че всяко семейство там има такава. А и където да погледнеш, все ги има в продажба.

Човек като има мерак, се и снабдява. Това искам да кажа.

В момента, както е поевтиняла турската лира, изобщо не излиза скъпо.

Е, за първа употреба, какво друго да се направи, освен бюрек. И корите и сиренето от Турция - нека да е съвсем автентично.

Само за фурната - два нагревателя, включват се поотделно, термостат, и алуминиева тава с диаметър 42 см.

Повярвайте огромна е...

Преди първа употреба, измиване, подсушаване, обилно мазане на тавата с олио и на пълна мощност за 20-а минути. Хубаво да обгори. Сетне миене на тавата и готова за употреба.

Корите - турски, пет броя кръгли с диаметър повече от 50 см. Къпани и печени на сач.

Като ги купувах, изобщо не допуснах, че имат надписи на английски и на руски.

Кой знае защо, но българският липсва в надписите.

Освен корите, са необходими още и 450 грама сирене, 5 яйца, 2 кофички кисело мляко, 5 с.л. брашно и 1 ч.л. сода.

Разтопено масло - около 1/2 ч.ч.

Как се реди баница няма да обяснявам.

Само ще кажа, че тези количества дойдоха малки и баницата стана тънка. Направо трябват двойни - за хубава дебела баница.

Сложих тавата направо на дъното, включих на 200 С и след 10-а мин. замириса на изгоряло. Извадих я, от долу беше направо запечена. И се сетих, че има решетка, която трябваше да сложа. Та на решетката и само на горен нагревател още 20- а минути.

Не, не е изгоряла, а има съвсем лек загар.

Просто снимката не е много по реда си.

Опече се перфектно.

Доволен съм.

Уредчето си заслужава - ще го пробвам и с мръфки или гювеч.

Стана разкошен.

Единственият кусур, освен не добрите снимки от телефона, че стана малко тънък.

Ама направо не прецених големината на тавата.

Е това е моят бюрек по турски.

Домашен хляб с грис

 Това е за тези, които обичат да пекат ръчен домашен хляб и не ползват хлебопекарна и дори като мене нямат такава.

 В месенето на тестото на ръка има някакво очарование и магия - особено като усещаш как се променя и става послушно в ръцете ти.

 За тези, които обичат аромата и вкуса на домашния не е необходимо какво толкова много да обяснявам, но все пак се налага, тъй като тестото с грис е малко различно и изисква "по-особена грижа". Ще обясня за какво става въпрос малко по-късно.

 За един хляб са необходими:

200 грама фин пшеничен грис

300 грама обикновено брашно

1 ч.л. с връх суха мая - около 7 грама, който иска в грамажи

по 1 ч.л. сол и захар

2 с.л. зехтин или олио

около 350 мл вода (или 300 мл и 50 мл прясно мляко)

 Изпълнението е като при всички теста:

Всички сухи съставки се смесват в подходяща купа и добре се разбъркват. Сетне се прави в средата нещо като кладенче и се сипва всичката вода и със шпатулата се разбърква леко и се оставя за няколко минути да си почине.

Особеното е, че грисът е особено хигроскопичен и ще поеме доста течност. 

Вече като се започне след това месеното с ръце става ясно дали е необходима още течност. При самото месене се слага и зехтина или олиото.

Трябва да се получи средно меко еластично тесто, което се покрива със стреч фолио и оставя да втасва.

Тези дни в тези жеги, това става доста бързо, но все пак трябва да увеличи обема си почти двойно.

Пека в йенска намаслена тава и затова след оформянето на самунчето го слагам направо в тавичката за повторно втасване.

Е, тука допуснах грешка: разсеях и не съобразих, че тавичката е доста широка и хлябчето ми стана по-широко и не толкова високо (просто трябваше от двете страни да го огранича с хартия за печене).

Йенската тавичка се слага във фурната, на дъното съдина с вода и температурата се повишава от 150С до 230С за сравнително кратко време - в рамките на 10-а минути.

Пече се на 230С около 20-а минути и сетне още 30-40 мин. на 180С.

Ако се пече в друг съд, направо се слага в предварително загрята на 230С фурна.

Готовността се проверява с шишче.

Изпеченият хляб се вади, слага върху решетка, леко напръсква с водичка и покрива с чиста кърпа.

Като резултат - две хрупкави твърди корички, мека и пухкава вътрешност.

След леко изстиване се реже тънкофайски лесно, не се рони.

Страхотно вкусен.

Не губи вкусовите си качества и не изсъхва поне два дни - макар че толкова време не се задържа.

В пъти е по-вкусен от хляба само с обикновено брашно.

Правете смело, става лесно - бързо се омесва - отнема всичко на всичко 10-а минути и само малко търпение за втасването и печенето.

За толкова малко усилия, резултатът е впечатляващо вкусен.