Рулца от свински врат със сметанов сос

 

    Както винаги не предлагам конкретна рецепта, а просто начин на направия на една дзверска вкуснотия.

    В кварталната месарница попаднах на едни вратни пържолки по около 250-300 грама без кост и то на напълно прилична цена за днешния ден - 11,50 лв. Взех си цели четири бройки, въпреки че сме двама в къщи, а продавачката знаейки моите слабости ме попта за рецептата по която ще ги правя - демек как ще ги пека. Веднага й отговорих, че няма да ги пека , а мисля да правя рулца от тях и тя ме изгледа изумено - вратни пържоли на рулца за пръв път чувала.

    Пътьом към къщи се замислих, че съм изплещил нещо си неясно за мене, но ми дойде "хрумката" ...

Прибрах се, седнах на диванчето пред ТВ-то, сипах си едно бърбънче и се замислих ... И докато си мислех, пред мене се оказа дъсчицата, бойното чукче (оно е алулиниева брадвичка от едната страна, а от другата чукче за месо, па и то си има история, която ще разкажа някой ден) и  се подхванах. Без злоба, а с кеф начуках пържолките през найлонови торбички до пълно изтъняване и почти трикратното им уголемяване и изстъняване - тип вестник да четеш.

Половинката пържолище намазах с тлъст слой домашна овкусена кайма, бухнах дебеличък резен кашкавал, малко зелентийки и още кашкавалче на по-дребно. Навих на руло и защипах с клечка за зъби. 

Ако имах кисели краставички или нещо подобно, щях да го бухна и него там. За съжаление, кат си туриш едно питие вече не ти търси каквото и да е и действаш с това, което ти е под ръка.

Даа, действително станаха едни гиганти - едно кат за двама и за това следващите ги направих по същия начин, но ге резнах по средата и станаха от едно голямо две прилични рулца.

Забравих да кажа, че всяко парче месо беше съвсем леко овкусено с моята си сол, за която съм писал толкова, че ми омръзва да повтарям ... 

Последва хубаво овалване в брашно, смесено с малко царевично нишесте - нещо 3:1 съотношение  и с добавка също на малко от гурмме солта. Оставяне в хладилника за около час и вече се започва битката. Не че кой знае колко кървава, ама си иска висване пред тиганЯ. Я в него - около 2-3 с.л. домашно гхи и малко зехтинец ...

Следва запържване от всички страни без голямо престараване, но все пак до хубаво "засрамване" в червено като на девица, хваната "в крачка".

"Загорелите4 като на августовско слънце рулца прехвърляме в йенска тенджерка (нека да има капак), а в останалата мазнотийка слагаме около 300 мл готварска сметана, в която не сме забравили да разбъркаме 1 с.л. царевично нишесте ... 

Още като като закъкрите, този сос сипваме при подредените като войници в тавичката рулца и понеже са такива не забравяме да ги "почерпим" със 100 мл бърбън - леле как ми се къса сърцето за него, ама...

Печем на 170С с вентилатор - около 25 минути - зависи от Хурната...

Идва заветният момент - вадим от фурната, с решетъчна лъжица вадим и рулцата на дъска за рязане и се зареждаме с търпение за 15-а минути.

Първо махаме клечките за зъбе  не стават за ядене. Сетне режИм на тръкалца и обратно в соса. Нека си отдъхнат от нетрпението ни ...

И бух на масата - гарнитура - на кой каквото му душата сака ...

Правите смело и НАЗДРАВЕ!

Патешки бутчета на тиган

 

След гъшия дроб патешките бутчета са ми любим деликатес - в блога имам доста писано за направията им като например

консерва от патешки бутчета конфи

патешки бутчета книжен кебап

патешки бутчета с ориз и спанак

патешки бутчета на фурна и вероятно още доста други.

Този път възнамерявам да споделя един много лесен и сравнително бърз начин за направия на патешките бутчета на тиган. 

За всяка порция е необходимо по едно патешко бутче.

Останалото са подправки и сравнително лесно изпълнение.

Важното е тиганът да е с капак.

Бутчетата ги купувам замразени и затова след изваждането от пакета ги измивам много добре, почиствам и слагам в купа с вода да се размразяват. Добавям и ч.л. лимонтузу.

След размразяването с остър нож ги резвам на квадратчета откъм кожата, а от вътрешната страна,  ако са по-дебелки, също се нацепва - то се вижда на снимката.

Следва осоляването - то е на вкус, като целта е солта да влезне в процепите. Осолявам с моята гурме сол, за която съм писал доста.

След това втривам в бутчетата и горчица. Количеството също е на вкус, но е около по 1 с.л. без връх за по едно бутче.

Така маринованите бутчета заминават в хладилника поне за 24 часа.

В подходящ тиган с капак се капват буквално няколко капки зехтин и след като загрее бутчетата се поставят с кожата надолу и тиганът се захлупва с капака. Пържат се така около 4 минути и се обръщат. След около 2 мин. в тигана се сипват 1/2 ч.ч. вода (може и някакъв бульон) както и около 50 мл перно като пак се захлупва с капака.

Пърженето, по-скоро задушаването, продължава докато бутчетата останат на мазнина.

Веднага след това се вадят в отделна съдина и захлупват.

В останалата мазнина (ако е много се отсипва част от нея) се слагат 2-3 пресовани скилидки чесън, добавят се една или две чаени лъжички царевичко нишесте и сока поне на 1/2 лимон и се вари до леко сгъстяване, защото като поистине се сгъстява още.

При сервирането бутчетата се поливат със соса като част от него може да се сервира отделно.

За гарнитура предпочетох пържени в отделената патешка мазнина картофи, но може и варени картофи, зелена салата или нещо друго по собствена преценка.

Впрочем, преди сервирането може да се обезкостят без престараване и да се нарежат на подходящи късчета. Костите вместо да се изхвърлят стават за една супа.

Ето това е перното, което ползвах - то се изпарява, но оставя лек анасонов вкус, което прави бутчетата особено вкусни.

Признавам си без бой, че сложих повечко - около 100 мл, но това е по мой вкус.

Правят се сравнително бързо - най-голямата играчка е в предварителната подготовка.

Правете смело - няма как да не станат и НАЗДРАВЕ!

СОС от червени чушки (или "кетчуп" от печена капия)

 

 Възнамерявам да понапиша малко за вълшебството наречено червена чушка или червена капия. Чушките са пренесени от Америка в Испания в края на 10ти или началото на 16-ти век. Дълго време са били отглеждани като декоративни растения и са се смятали за отровни заради лютивината им. Всичко това заради капсаицина в тях. През 19-ти век започнали да ги селектират и стигнали до сладката чушка. В Унгария първо били пренесени от български изселници, наричали ги турска паприка, а сетне измислили начин да ги сушат и смилат на прах- братята Палфи от Сегед.

    Капията съдържа огромно количество витамин С, доста повече от лимоните. Оказва се, че пиперчето трябва да се нареже на ситно и да се замрази във фризера.Тогава количеството витамин С се увеличава 10-то кратно.

    И най-изненадващото : чушките са от семейство картофови.

    Прясно изцеденият сок от чушки бил адски полезен за организЪма. Особено заради съдържанието на силиций.

    Няма и да казвам колко рецепти за разнообразни  и всякакви вкуснотиики има и какво може да се направи от тях.

    Няма да пиша повече - който иска повече до търси в Нета.

    Само ще добавя, че в БГ капията беше национален зеленчук, а сега основно се внася от Турция, Гърция и Македония. 

    Днес на нашия зеленчуков пазар цената на капията варираше от 2,50 лв до 4,00 лв за кило - в зависимост от качеството и количеството.

За себе си съм открил много лесно решение- преди 5-6 години случайно попаднах на дин консервен цех до Садово - имат собствено производство от бахчите в района. Имат и работна ръка-от малцинството.

Откак съм го открил почти не купувам чушки, патладжани и подобни. Направо си купувам от тях готови - печени чушки, патладжан, консерви зелен фасул, грах; компоти, лютеници... Цените им са направо народни и приемливи.

За качеството им няма да коментирам - щом съм се отказал от собственото и купувам - значи го бива и то много.

Вчера пътьом от Пловдив за нас си се накупихме с печена капия - 5.00 лв за кило - обелена и почистена.

Направих сметка - при цената на пазара и рандемана, тези 5,00 лв за кило са напаво на сметка - без чистене, печене, белене и т.н.

Накупените печени чушки, сложих в огромен гевгир, за да се оцедят от течността. 

От 10-на кила печени чушки в торбата, се отдели сок около 1 л. Останалите леко подсуших, сложих по около 500 гр. в пликчета и сетне вакуумирах. 

Следва надписване и прибиране във фризера. Така вакуумирани чушките не изпущат каквато и да е миризма и не поемат такава и се съхраняват за много дълго време.

В интерес на истината след отцеждането имах около 1 л. сос от печени чушки. Обикновено тази течност всички я изхвърляме. Но не и  аз...

Чушките в големия си процент са течност и тази отделена след печенето течност съдържа в себе си не само вкус, но и многото полезни вещества на зеленчука.

Много е подходяща за направата на сос от печени чушки.

Сосът от чушки е нещо като кетчуп, но от чушки. Консистенцията му е подобна, цветът - също; но вкусът е съвсем различен.

В Турция и Ориента е страшно популярен и то в много разновидности - от "отровно" лютив, през пикантен та до сладък чак. Разнообразието на подправките също е различно.

Сосът е много подходящ за мариноване на меса или като добавка към печено месо, разни кебапи, риба и морепродукти.

Е, след като имам сок от печените чушки, нека да опиша и как направих моя и отделните добавки.

За 1-я сок от чушки добавих 4 печени чушки; 1 голям домат, нарязан на много едро; 4 скилидки чесън; 1 ч.л. пушен червен пипер; 25 гр. от моята универсална сол;(след приготвянето пак пробвам и ако е необходимо доосолявам); 25 грама кафява захар; 3 с.л. балсамов оцет (в случая ползвах турски орехов оцет); за пикантност - няколко люти червени чушлета (те са на вкус, а поради липсата им в момента сложих 1 с.л. табаско).

Могат да се добавят и други подправки - по собствен вкус, но не бива да се прекалява за да може да се запази вкусът и ароматът на капията.

Всичко това се слага на два пъти и купата на блендера и пасира до еднородно състояние.

До тук всичко е отнело 15-а минути, но следва пипкавата част - прецеждането на соса през цедка. Все пак има малко люспи и семенца от домата.

На снимката се вижда от това количество отпадъкът е около 1 с.л.

Така прецеденият сос се слага в подходяща съдина и вари на слаб котлон - на 4-та от 9 степени. От време на време се разбърква без особено престараване.

Вари се до хубаво сгъстяване - като кетчуп.

Топъл се пълни в шишенца с винтова капачка и се оставят с капачката надолу до изстиване.

От това количество ми се получива две шишенца по 350 мл. Все пак изходният ми материал бе малко, а и не загубих кой знае колко време.

П.П. Сос от печени червени чушки може да направите и по друг начин - с пасиране на вече опечени червени чушки, с добавка на чесън, сол, захар и зехтин. За вкус малко черен пипер и кимион.

Този вариант е за бърза консумация, тъй като няма трайност.

Правете смело - този сос си заслужава труда и след като го опитате няма да съжалите.