Рибен ресторант "Фрегата", Равда - или при Сашо

 

    Тази публикация ще е по-различна от чисто кулинарните ми. Просто възнамерявам да споделя видяното и впечатлилото ме при различни пътувания. В архива ми има снимки, спомени, рецепти и много други подобни от различните ми пътувания - особено от чужбина. Не малко са и тези от страната.

    В последните 30-а години изобщо не съм пътувал "организирано", т.е. с фирма, с група и т.н. Всичките ни пътувания са индивидуални. Освен традиционните музеи, църкви и др.п., любимото ни е било посещения на заведения, но не от тези където ходят обичайно туристите, а където ходят местните.

    Като за предисловие стига толкова. Само ще вметна, че имам една подобна публикация - Созопол, при Чико, в която става дума за невероятната пастърма от калканов хайвер. 

    Та така, идвам си на думата:

    В последната десетдневка на май месец си позволихме една почивка в Равда. Няма да разказвам как в последните години от едно село е станала част от Несебър и как всичко е презастроено. Няма и да се оплаквам, че "уцелихме" ветровито, облачно, хладно и с чести превалявания време. Освен да се разхождаме покрай плажа и да си правим алайче обратно, нямаше какво друго. По плажната ивица работеха само няколко капанчета. И честно казано, бях потресен от цените в тях - при мизерна обстановка, 200 или 250 грама пържена цаца - 8,00 лв; пържени картофи от они гадните - 7,00 лв, а със сирене - 9,00 лв, а едно кафе най-често между 4 или 5,00 лв.

В един от дните на разходка тъкмо излизаме от железарията на главната улица за Несебър, където си търсех едни щипци, взе, че ни заваля.  Естествено, чадъри нямахме и трябваше да си потърсим сушинка. Точно в този момент бяхме пред рибния ресторант "Фрегата". Макар че беше около 13,30 часа, видяхме, че полилеите вътре светят ярко и с половинката решихме да изчакаме вътре дъждът да премине и да си пийнем по едно кафе или нещо каквото и да е скромно.

Ще ме попитате - Защо? Ами много просто, последното ни влизане в това заведение беше преди 5-6 години и се бях зарекъл повече кракът ни да не стъпи вътре. Отвратително обслужване, гадна храна; пържена риба миришеща на гранясало - сигурно цял сезон не бяха сменяли олиото във фритюрниците. Да ни говоря за разбойническите цени и зотова, че се опитаха и ни надпишат сметката.

Както и да е. Пред риска да се наквасим яко и да се прецакаме в заведението, предпочетохме да се подложим на едно неприятно изживяване за малко.

Опа-ааа. Още с отварянето на вратата и влизането, направо застинахме шокирани.Страхотно подреждане на масите, светло и чисто. Масите не бяха натъпкани една до друга, за да си надничаме в чиниите и да си говорим през маса. Въпреки ранния част, но може би заради мрачното време, полилеите светеха. Имаше малко клиенти - може би на 3-4 маси. Още не бяхме престъпили входната врата и ни посрещна невероятно любезен сервитьор и предложи да си избирим маса. Няма да обяснявам, че масата, която си избрахме съвсем произволно, беше добре заредена - салфетки, прибори, пепелници, оливерници и т.н. Първото, което ме впечатли бяха приборите - очевидно собствениците не се бяха скъпили. Такива, въпреки претенциите ми, нямаме в къщи.

Настанихме се ние на масата и докато се намествахме цъфна онзи бързак с менюто. С моите отвратителни навици да запаля цигара преди дори и да посегна към менюто и с изненада видях вече поднесена към цигарата ми запалка. Имам си малко "мръсно" подсъзнание и след като смукнах от цигарата, отказах да гледам менюто и заявих, че двамата искаме една голяма бира "Каменица" с две чаши и че ще си помислим какво да си поръчаме още. Вътре в мене все още сякаш беше вкусът на последната гадна риба, която ядохме в това заведение преди години. На банкетна фигура като мене ми е много добре известна реякцията на всеки сервитьор като му поръчаш едно "лимоната със седем чеши", а той ти рече - ама вие сте осем и ти му отговориш - я ще си пия от бутилчето.

Това в кръга на майтапа, но човекът изобщо не реагира - нито язвително, нито злобно, ами "най-нагло" предложи някаква вносна бира, която била на цената на нашенската.

В този момент, ако имах пистолет, щях да се гръмна... И като се има предвид, че бира пия само в Чехия, бидох втрещен до мозъка на костите. 

Както и да е, приех и само след секунди на масата се появи потна бутилка бира и ни беше налята по чашите след запитване "с пяна или без?".  Сякаш дяволът ме бутна, нали намерението ни беше да преживеем дъжда там, го попитах каква рибка ще ни придложи, а половинката допълни - ама и да е без кости. От негова страна последва кратко замислюване и вика - ами най-добре - панирана бяла риба. ОК - давай да я видим. Тотално се бях прежалил - като знам каква "трЕска" ни дават за пържена бяла риба ...

Буквално след 10-а минути ни сервираха ей това чудо на първата снимка - сериозна порция парчета бяла риба, гарнитура - направо да се нахраниш с нея и о чудо - порцията с две порционни чинии и препечи филийки хляб, които няхме поръчвали. Нали знаете по морето ни една филийка средно е по цели 50 стинки.

Бях шокиран. Такава вкусна панирана бяла и то истинска риба, не бях кусвал. Олапахме порцията на бърза ръка, пийнахме бирата и в това време дъждът спря.

Идеално да се ретираме към къщата на Чедото, но се сетих, че в себе си имам само 20 лв и ... О, няма проблем, може да платите с карта ... Голям зор се оказа да вкараме в машинката 30.00 лв, вместо 25,00 лв, но се справихме ...

Дъждът беше спрял вече и си тръгнахме егаль егаль ... На 100-а метра от "Фрегата" видяхве чисто ново отворено капанче на самообслужване и масички "на крак" ... 

Нямаше да съм я, ако не бях поверил как стоят цените там - вносна бира - 0,5 л - цели 6,50 лв, а пържена бяла риба - 100 гр. за 10,50 лв. Направо не ми се искаше да смятам, че ако се бяхме се спряли пад пластмасовия навес и с пластмасови чинии и вилици, какво щеше ни излезне ... да не говорим за гарнитурата ...

Прибрахме се, проспахме следобяда ... и Чедото се прибра от работа ... Заради обядните ни емоции бехме останали без вечеря и й предложихме да "отскочим" до "Фрегата" за вечеря. Все едно, че й предложихме "заколение" ... След хиляди кандърми се запътихме натам някъде около 18,00 часа. Вече имаше заети 5-6 маси. Дневният ни сервитьор липсваше, но ни посредщва мъж  на около 45 години и се настанихме на същата маса както на обяд. Полилейте си светеха - беше сякаш още по-чисто и спокойно...

Появи се почти веднага една жена, която ни донесе менютата, пожела приятна вечер ... и ни остави да си се чудим какво да изберем.

Чедото има афинитет към филе от скумрия на скара и някаква салата, а ние се замислехме какво да пием ... Ами море, салати - какво по-добре от "узо" ?

Както и да е... И тука изживяхме първия си културен шок. Поръчвам аз две малки узо, а за чедото една бира и жената - очевидно не приличаше на сервитьорка вика - ами по-добре патронче от 200 гр., че излиза по-изгодно. ОК. Чедото си поръчва салатата, скумрията на скара и бирата, а ние - патрончето. И след малко на масата цъфва бутилка минерална вода, патронче узо и то не какво (няма да му правя реклама) и ей това плато на снимката. Маринован чернокоп и сафрид и разните му там добавки. Започвам да "протестирам" - все още в съзнанието ми се въртят ония "номера" от преди години в същото заведение. Не съм поръчвал препечени филийки, плато с мариновани рибоци  т.н. Жената ме поглежда някак особено и казва - "ами тва е кмплимент от заведението". Щях да си грътна езика - аз дето не мога да мълча, онемях за кратко и само мръкнах - нека дойде управителят...

"Управителят" се оказа сервитьорът, който ни вземаше поръчката, а "сервитьорката" - неговата съпруга, която сервира и работи на бара... Глътнах си езика и млъкнах като риба на сухо - който ме познава, знае, че моята уста не може да затвори... като арменска е.

Разговорихме се ... оказа се, че Сашо е с 15-годишен стаж като готвач и че преди няколко години е наел "Фрегата" и се е опитал да го направи заведение като заведение, а не долнобробно кръчме каквото е било.

Похвалих го по моя си скромен начин и се опитах да го пратя в "ъгъла" - абе ти правиш тука чудеса, ама менюто ти е стандартно, макар и макар вкусно... Ей на, чета и рибите ти са като по цялото море. Погледна ме младежа (от моята камбанария е точно такъв) и ми вика - ей тази вечер ще Ви предложа илария.

Бога ми от 40 години съм по Черноморието,  а Илрията направо съм я забравил.

Няма да описвам колко вкусна беше изпържена.И при това ни беше поднесена  на цената на пържен сафрид.

Бяхме очаровани ... ако все пак имате възможност, насладете се на приготвеното в това заведение.

Като финал още една две снимки

П.П. Сетих се още нещо: На следващия ден минахме покрай едно капанче - тип крак маг, с пластмасови чинийки и т.н. и наливна бира. Цената на рибите беше за 100 грама. И като си посмятах малко, се оказа, че за една порция риба във "Фрегата" се плаща по-малко отколкото в крак мага.

НАЗДРАВЕ!

КАК ДА ПОДГОТВИМ ОСОЛЕН ХАЙВЕР

 

    Много ми се иска да споделя моя начин за осоляване на пресен хайвер, за да стане готов за направата на домашен тарама хайвер.

    Освен да си "откриеш" пресен хайвер в току що уловен рибок, доста често в рибните магазини продават такъв - най-често замразен и изваден при чистенето на продаваната каракуда,шаран или някоя друга рибка. Цената не е висока - най-скъпата на която съм попадал е около 6 лв за кило пресен хайвер.

    За да си получиш уникален хайвер, пресният трябва да бъде осолен и оставен да "узрее". Най разпространеният способ е осоляването му с много сол и ставяне в буркан да зрее.

    Само че аз си имам собствен способ, който намирам за много по-удачен от всеобщо разпространения и никак не по-труден.

Най-често пресният хайвер, току що изваден от рибока се намира като топка, обвита в една такава странна ципа.

Първата и основна задача, този хайвер са сложи в купа в хладка вода и да се остави в нея за около час и сетне водата да смени поне на два три пъти.

След това внимателно с остро ножче всичката тази ципа следва да се отдели и да остане само хайвера.

Слагам го в голяма цедка и иставям там да се отцежда от водата и вкякакви течности.

Докато си се отцежда му добавям 1-2 скилидки чесън нарязани на много ситно и му сипвам малко прясно смляно църно пиперче.

След това му тургам 1-2 с.л.сол и оставям да си стои в цедката поне час - оно си пуща соковете и започва да се "пече" и да си пуща соковете.

Целта е да остане почти на сухо.

След това се взема подходящ буркан и на дъното му се насипва най-обикновена готварска сол. Слагат се 2-3 с.л. от хайвера, отново сол, относно от овкусения с чесън  и черен пипер хайвер и пак сол.

Завършва се със сол, капачката се затваря и бурканът заминава в хладилника. Поне за 20 -а дни.

Тука на снимката е след 48 часа и видимо е как хайверът е променил цвета си - започва да се зачервява срамежливо.

Няма да Ви казвам какъв е ароматът, а след 20-а дни ще е неустоим.

Пробвайте моя вариант и няма да съжалите...

НАЗДРАВЕ!

Малко размисли

     Скъпи приятели и последователи, които надзъртате в моя скромен блог, виждате, че преди месец съм публикувал само две рецепти, а от началото на годината няколко.

    През изминалата 2022 год. също бяха съвсем малко.

    Някои хора биха си помислили, че съм "зарязал" блога, особено след като от "Артемис букс" издадоха две книги с мои дзверски вкусни рецепти (и една в съавторство с невероятната Пепи от "Храна за моите канибали") и ги нарекоха "Библия на мераклията".

    Като започнах списването на блога си през януари 2015 год., т.е. преди малко повече от 8 години, идеята ми беше да популизирам направата на домашни вкуснотийки, особено на домашни колбаси и да забравим купешките деликатеси с множество Е-та и гадни добавки.

    Като се връщам назад във времето и от днешния ден виждам, че съм май съм постигнал доста в тази насока.

    Без претенции, мога да кажа, ч думата шунковар и домашна шунка успях да ги "възродя". А за домашната пуска да не говорим.

    Във Фейсбук без мое участие се създадоха няколко групи за приготвяне на домашни мезета - колбаси, салами, луканки и какво ли не. Няма да ги посочвам, но някои от тях имат десетки хиляди членове и са изпълнени с мераклии, които правят чудеса. 

    Да, наистина правят чудеса - приготвят невероятни домашни деликатеси, правят домашни (в действителност направо професионални) сушилни; на някои от тях творенията са по-добри и от най-добрите промишлени... Рецептите им са невероятни и човек може да се учи от тях.

    В същото време съжалявам, че създадох за себе си неверен образ ... останах доста анонимен, не давах за себе си каквато и да е информация - нито за професионалната си еспертиза, нито за моите възгледи и се стигна до там, че във ФБ най-често получавахх обиди, когато изкажех някакво собствено мнение по наболели обществени въпроси ... "абе гледай си манджичките и саламчетата и не се бъркай там където не ти е работата...".

    Готвенето и направата на домашни колбаси ми е хоби, а си имам професия с доста изяви в нея. Дълги години съдия, а сетне още по-дълги години адвокат с голяма практика.

    Както казваше моято починал преди няколко години съдружник и незаменим приятел - "банкетни фигури", които са пробвали едва ли не всичко в кулинарията ...

    Определено не съм се изчерпал откъм рецепти и идеи.

    Всъщност не прием думата рецепта - най-вярното е идея, а от там собствени добавки ..., за да направиш нещо за себе си и любимите си хора.

    Та сега съм в пълен и задръстен размисъл - накъде ...

    Много съм пътувал из света, посетил съм стотици ресторанти, имам в тефтерите си хиляди рецепти ...

    И се чудя - от тук нататък накъде?

    Върти ми се една идея да сменя стила на блога и да започна да правя публикации за интересни места, интерени ястия и други идеи, то все още мисля и съм на разпът ...