Супа от пиле и яйца почти по китайски

 Пилешка супа с гъби и яйца.

 Какво толкова - нещо просто и лесно, но в случая - направо  вкуснотия.

    На първата снимка е оригиналната - от китайския готвач, а на втората - моето импровизирано изпълнение.

    Тази супа си има цяла история. На лятната почивка пообиколихме доста заведения - все на брега на морето - водата да ти се пличка до краката. В общи линии няма да изразявам негативни емации, но бях потресен от цени - средна надценка на някои неща над 600 % !!!??? Само за пример - кило цаца е 4,00 - 4,50 лв. 200 грама изпържена цаца - 8,00 лв.Да не казвам, че бях потресен от едни сандвичи - филийка хляб, затрупана с варен фасул и отгоре едно яйце на очи - 9,20 лв. Във ФБ бях пуснал доста такива недоразумения, според мене.

    Та в едно такова "капанче" - абе доста си беше голямо - поне 50 места, попаднахме на китайска кухня и тази супа - за цели 3,50 лв (юли) и цели 3,80 лв (преди дни). При положение, че навсякъде супите бяха минимум 5,00 лв, а рибената чорба - най-евтината 6,00 лв, направо се "вдъхнових" ....

    Като се има предвид, че пиле не ям още от казармата, а това е от преди почти 45 години, направо се изкуших - не само от цената, а от снимката в менюто ... Беше направо изкушаваща.

    Та се шашнах изцяло от супата - една такава като желирана, невероятно вкусна, гъбите в нея като някакви китайски, пилешкото месо - невероятно вкусно. Взе ми се ума.

    На следващия ден - пак я поръчах... Само че времето на "обяда" беше около 14,30 ч., когато изобщо само ние бяхме клиентите в заведението ... Малко "нагло" накарах сервитьорчето (украинче впрочем) да доведе готвача, защото имам обструкции ... При тази дума момчето позеленя един път, още два пъти си смени цвета и само каза "да,добре, но не се оплаквайте на шефката".    

Буквално 30 сек. след това се появи готвачът. Да не Ви казвам колко бях изненадан като видях, че е китаец... Беше като втрещено извънземно и невероятно смутен и притеснен. Казах му, че два пъти поред поръчвам тази супа и съм направо очарован. Човекът се отпусна и се раговорихме. За пръв пред чужд човек обясних, че съм кулинарен блогър и че с тази супа направо ме "довършил". Запознахме се, представих си се с  името, което малко от Вас знаят, а той каза, че е Йон Лян и от 10 години е в България. Работил е в изгорялата мелница на Созопол и още доста заведения.  Дори и в Хасково - наистина имахме китайски ресторант, който фалира ... защото собствениците им вдигаха цената на наема едва ли не всеки ден.

Тъй като трудно му произнасях името, рече "казвай ми Илиян" - и без това всички тука ми казват така. Пък аз като "тарикат" се бях подготвил с една моя книга и му я връчих с посвещение. И след това му поисках рецептата за супата. Обясни ми я най-подробно - оказа се нещо съвсем елементарно - пилешко, нашенски гъби, сол, пипер, картофено нишесте и някаква китайска подправка - уенджин (поне така си я записах). Е, търсих я навсякъде, но при нас я няма. Той я купувал от китайските магазинчета в София.  Не успях да я намеря ... Прибрахме се в Хасково - направих я супата ... Е, не се получи. Нямах картофено нишесте и ползвах царевично... Получи се нещо много добро, но не стана като желирана ...

Сега е моментът да кажа какво научих от китайския готвач - много често готвели пилешко - то май им е основно месо след свинското и разни морски дивотии... Та в пилешкото имало много хормони и добавки, та не било най-доброто. Неговата тайна рецепта била да се сложи пилешкото след измиване в голяма купа с вода, в която са разбити 1 ч.л. сол и 1 ч.л. лимонтозу. Да престои в тази вода поне час, след това да се извади и да се измие и може да се готви. Пробвах неговия вариант - след час и нещо в купата имаше нещо неописуемо - нещо като мазни и гадни петна. След сваряването месото си имаше истински вкус на пилешко. Пробвал съм този вариант на "изкисване" вече няколко пъти и като се има предвид, че почти не ям пилешко, вече имам напредък и поне 5-6 пъти съм го готвил.

Та да си дойда на думата.След неуспешния първи опит, при следващото ходене до морето, Шеф Илиян ми подари малко картофено нишесте и ми обясни, че това е базова рецепта и може да се прави в разновидности. Слагането на моркови, домати и др.п. било въпрос на лично желание. Та базовата рецепта: пилешко месо (бутче или друго) 350-400 гр., пресни гъби печурки нарязани по дължина - 400 гр., едно яйце, сол, черен пипер, идея джинджифил (и оная падправка, която не намерих, но може и без нея). Пилешкото месо и нарязаните печурки се слагат в тенджерата без мазнина, заливат с 1,5 л вода и се варят с малко сол до "разкапване" - около 40 минути. Пилешкото се вади и след леко охлаждане се накъсва на късчета и връща при гъбите и бульона. В това време едно яйце се разбива с вилица и след като бульонът заври в него се слага 1 с.л. картофено нишесте размито в молка водичка и след това с чаена лъжичка се добавя разбитото яйце.

Супата става разкошна. Ако не се получи като леко желирана, значи картофеното нишесте е било малко и трябва следващия път да се добави малко повече. При мен на третия път се получи с препълнена с.л. Истината е, че носи и различни вариации - с добавка на настърган морков, наситнен домат. Признавам и друго - сякаш не носи други подправки освен настъргания джинджифил, солта и идеята черен пипер... Всичко друго променя вкуса, а точно в този вариант се усеща най-вече пилешкото и колкото и да е странно безвкусните печурки придават също особен вкус, че и аромат ... За разкош при сервирането може да се добави в купичката 1/2 сварено яйце.

Пробвайте и няма да съжалите. НАЗДРАВЕ!

ЧЕРЕН БЪЗ - ползи и какво да си направим от него ...

   Захващам се с една публикация за черния бъз и ползите от него, както и за начините, по които може да се приготви.

    Няма да изненадам когото и да е с каквото и да е тука, но ми ще да споделя - все ще може да се окаже полезно за някого.

    И веднага казвам, на когото не му интересно и не иска да чете пространствени материали, направо да затваря и да не си "губи" времето с моите писания...

    Мислех си да напиша за ползите от него, но се оказа, че в Нета има толкова много информация, че свят да ти се завие. Е, не обичам да повтарям чужди публикации и затова давам линк към една много подробна статия за ползите от него - който иска да цъкне и да чете...

    Черният бъз у нас е познат от столетия като лечебно средство, но като прехвърлях всякаква информация се оказа, че между Русия и Украйна има направо "война" за т.н. "чьорная бузина" (демек черен бъз). И в двете държави се твърди, че е типично тяхно лечебно растение и имат десетки рецепти за приготвянето му. Спорът им е в коя държава е открито и кой първи го прилага. Като имам предвид, че Русь съществува доста преди Украйна вероятно там са първи. Това е без значение, но има още един съществен факт - в Украйна отглеждането на чьорная бузина се е превърнало в добър бизнес и всяка година изнасят хиляди тонове черен бъз в суров вид - основно за Китай, но през Европа ...

    Преди години с децата излизахме на разходка до Кенана или някоя гориста местност и си беряхме. Сега това усилие ми е непоносимо и предпочитам да си купя от пазара - след като това лято ми продават килото за 2,00 лв направо ми се вижда приемливо.

    В общи линии си го приготвям по един и същи начин - т.нар. рецепта на Петър Димков - ред бъзови зрънца, ред захар - завършваш с повечко захар. Търпение 20-а дни, сетне разбъркване и след прецеждане сокът се слага в бутилки. Лесно, простичко ...

    Само че тази година като невидял се накупих с цели 20 кила и реших да експериментирам ... Пуснах питане във ФБ за идеи, ама на ... ударих на голям камень.  И от тук нататък минах на моето си въображение и на останките от проченото из разните руски сайтове - там правят същото като при нас и един, два вида мармалади. Та затова се "развихрих"...

ЛЕСЕН ВАРИАНТ (най-популярен):

Преди да продължа с този лесен вариант и известен от книгата на Петър Димков ще кажа две-три думички преди това.

Китките черен бъз се измиват добре под течаща вода и слагат в голяма цедка да се отцедят. Сетне дори се подсушават с кухненска хартия. 

Препоръчително е да се сложат гумени ръкавици или найлонови, че цапорията е ужасна и сетне трудно се измиват ръцете. С вилица се започва "обезкостяването". Ако има зелени или не съвсем черни зърна, се изхвърлят, защото са вредни (направо отровни).

На дъното на буркан - трилитров в случая, се слага малко захар и се насипват два три пръста бъзови зърна. Сетне толкова захар, бъз, захар и се завършва с двоен пласт захар. Тука няма количества - колкото толкова.

Бурканът се "затваря" с марля и оставя така поне за 20 дни. Някои препоръчват да е на терасата на топло, но е достатъчно да си стои в коридора ...

След 20-я ден започва да се разбърква с дървена лъжица.  След още 20 дни сиропът е готов и се прецежда през марля. Слага се в бутилки и съхранява в хладилник. Глупости - бутилката може да се завари за 5-6 минути колкото за "капачка" и става вечно.  Този сироп е подходящ за пиене по 1-2 с.л. дневно - във вода или направо. Твърди се, че действа противораково, освен ползите за имунната система.

Наай-удачният и здравословен вариант е да се ползва мед вместо захар. Правил съм - на кг бъз, два буркана мед. Уникален вкус. Само че идва "скъпо" - и затова всеки да преценя за себе си.

Продължение:

Прецеждането на сиропа се извършва през поне два слоя марля. Останалата маса бъзова маса от изстискването не се изхвърля. От нея се прави "втора" партида сироп - като й се добавя захар - равно на нея количество. След около 30-а дни сиропът е готов и след прецеждане се прибира за съхранение.

Има и трета фаза на употреба:

За нея само съм чел, но не съм стигал до проба (все още де - има време) .

По доста руски сайтове пишат, че към остатъка в зависимост от количеството добавят литър-два вода и го оставят да преври на вино. Сетне след прецеждането - пак в бутилки като се пиели максимум по 1-2 чаши дневно.

Срещнах и вариант за правене на оцет - с оцетна гъба или с добавка на чаена лъжичка мая... 

Технологията е като на правенето на ябълков оцет. Не знам дали ще стигна до този етап на експериментиране.

ТРУДЕН ВАРИАНТ:

Тука също няма да давам количества. Разполагах с 8 кг набран бъз и пробвах различните варианти.

Почистените зрънца бъз се пресоват с пресата за картофено пюре - като тази дето се вижда на снимката. 

Получава се гъст сироп и остава доста твърда маса заедно със зрънцата.

Разполагах след тази процедура с около 1 л сироп и 600 грама твърда маса.

Сиропа леко го загрях в тенджерата и започнах да слагам на части захар и разбърквах до пълното й разтваряне. След първите 300 грама започнах да опитвам на вкус. На 400 грама ми се видя идеално на вкус и престанах със захарта.

По принцип из сайтовете твърдят, че захарта трябва да е 1:1, но това ми се струва прекалено сладко. 

Добавих и 1 с.л. пектин и варих още на слаб котлон около 40-а минути докато се сгъсти като сладко.

Добавих 1/2 ч.л. лимонена киселина и след това затворих в бурканчета и върху капачката до изстиване.

Получиха ми се две бурканчета по 314 мл и едно от детско пюре.

На базата на това, което писах по-горе за направата на сладко, напрвих и мармалад - просто варенето и доста по-дълго докато много добре се сгъсти.

Трябва да се има предвид, че както сладкото, така и мармалъдът не са за наяждане, а трябва да се консумират в малки количества - по 1-2 с.л. дневно.

УМЕРЕНО ЛЕСЕН ВАРИАНТ:

Третата партида почистен бъз заедно с останалото от изцеждането на бъза с пресата за картофи сложих в тенджера покрих с вода. Значи около 1,5 кг бъз и около 2 л вода.

Това го варих около 30-а минути.

След това пасирах с пасатора докато стана на каша и пак прецедих пред цедката, в която останаха само ситните семчици.

Прецедения сок върнах в тенджерата и с добавка на захар - за моя вкус 400 грама на литър, както и на сока на 1 лимон варих до леко сгъстяване. Напълних в бутилки с винтова капачка и ги оставих да изстиват обърнати върху капачката.

Получиха ми се 3 бутилки по 0,5 л.

Сиропът се разрежда с вода или с чай, но също не трябва да се прекалява с него - консумира се в малки количества.

Вместо сироп, по този начин бъза може да се вари в по-малко вода - 1:1 и след пасирането и прецеждането да се направи на сладко или мармалад.

Само да предупредя - в бъза има някакво вещество, което яко зацапва пресата и пасатора. Нещо като смолист налеп се получа, който трудно се почиства. Така че да го имате предвид...

НАЙ-ЛЕСЕН НАЧИН:

Измитият и почистен бъз се подсушава добре, нарежда се върху хартия и се изсушава - било на слънце (най-добре на сянка, покрит с марля) или пък фурната.

Изсушеният бъз се съхранява в буркани.

След това с него се прави чай - 10-а зрънца на 200 мл, а може самите зрънца да се "хрупат".

Вероятно не съм изчерпал всички варианти за приготвянето на черния бъз, но дано това ми творение се окаже полезно за някого ...

Правете смело, имало малко врътка, но сетне ползите са много и си заслужава усилията.

МАРМАЛАД ОТ СМОКИНИ и още нещо

 

    Страхотно обичам сладко от смокини - било зелени, зрели или презрели, па биля и на мармалада от тях съм супер фен...

    Само че в последно време се появи неочакван проблем - пустите му смокини имат едни ситни зрънца, които ми засядат между зъбите и не изпитвам какъвто и да е кеф от това сладко.

    Онзи ден попаднах на пазарЯ на едно супер презрели смокини - направо кафяви и разпукани. И то на цена 2 лв вместо на 3 лв както продават останалите ...

    Купих си две кила с идеята за сладко и като им видях семчите изпаднах в потрес ... Замислих се какво да направя, за да ми е кеф сладкото и "родих" една трудоемка идея ...

Та две кила смокини, които бидоха обелени. За компания около 400 грама сини сливи - без костилките и също обелени, 1 голяма ябълка-по същия начин и една голяма праскова.

Всички плодове се слагат в тенджерата и заливат с 1 ч.ч. вода и се варят до пълно омекване.

Варенето продължи около 40-50 минути,  а плодовете направо се "разкапват".

Следва пасиране с пасатора и прецеждане през цедка.

От всичко това остава отпадък около 200 грама - 5-6 с.л. твърда маса, която се изхвърля.

Ето това почти остана преди да бъде прецедено изцяло. Голяма играчка е .. да знаете.

Ама си струва ...

Прецедената "кашичка" се връща в тенджерата и се вари докато се редуцира поне с 1/3. 

Добавят се на това количество около 400 грама захар и сокът на 1/2 лимон и се вари до желана гъстота

Както е топло, преди да го сложа в бурканчетата, добавям 1-3 с.л. мед.

Разбърквам и пълня.

След затварянето - с капачката надолу.

Невероятно, дзверски вкусен мармалад се получава.

Заслужава си да се пробва.

Правете смело и няма да съжалите - такъв мармалад не сте опитвали ... впрочем и на мен ми беше за първи път. Определено докато има още смокини ще направи няколко пъти ...