КРЕМ ДЕСЕРТ с извара и тиква

 

    Трудно в блога ми ще се намери някаква рецепта или идея за десерт по простата причина, че не си падам по такива работи. Понякога парче торта или баклава може да си престои в хладилника докато не стане за хвърляне. Пия си кафето без захар и ако нещо сладко се хапва, това е основно хубав и качествен мед.

    Само че в сезона на тиквите ми се прииска нещо с тиква - хем вкусно, хем приятно, хем да не е толкова сладко. При това с извара, тъй като в последно време се ползва "ударно" .

    Давам едни примерни количества, но всеки може да си го комбинира по свой вкус: 400 грама безсолна извара, 300 грама тиква, 1 пакетче ванилова захар, 1 пакетче желатин и 3-4 с.л.мед. Количеството е условно, но може и да се направи с повече извара и тиква, но тогава се увеличават и количествата на меда и желатина пропорционално.

Тиквата се обелва, нарязва се на малки парчета и се сварява с ваниловата захар. Водата е толно колкото да я покрие.

След сваряването се прецежда, слага се в купата на пасатора и се изчаква малко да поизстине и вътре се изписва пакетчето желатин. Добавят се меда и изварата и всичко се пасира до напълно кремообразно състояние. Ако е много гъсто, се добавя малко от течността от варената тиква. Трябва де получи малко по-гъсто от боза.

Налива се в чашки с желано количество - в случая пет броя по около 150 грама.

В някои чашки добавих по 1 ч.л. смесени мед с орехи и посипах с млян шам фъстък.

От там нататък е ясно - хладилник поне за няколко часа и сетне нападение.

За нашия вкус - идеално на сладост, но предполагам, че за други трябва да си увеличат количеството на меда. Или пък да си варят тиквата със захар като отчетат, че трябва да е повечко, за да компенсира вкуса на изварата.

"Десерчето" биде хапнато на Ура.

Прави се лесно, не иска каквито и да са усилия, а може да се комбинира по собствено желание с вкякакви добавки ...

Правете смело и подслаждайте живота си с нещо здравословно и вкусно!

Тиквенички или банички с тиква

 

 Положението с тиквеника е ясно за всички, но тиквените банички се оказаха нещо, което е направо невероятно вкусно. Можеш да си позволиш да направиш няколко броя с малко тиква, не е необходимо да се бели и стърже цяла тиква, пекат се много бързо и най-важното лесни за хапване.

За направата им са необходими триъгълни кори, малко масло, настъргана тиква, канела (който я предпочита) или ванилова захар (пак въпрос на предпочитание). За подслаждане - мед вместо захар.

Нарочно не давам количества, но за една триъгълна кора, за да стане баничка, е необходимо 1 с.л. с връх тиква.

Затова ще опиша как ги правя:

Тиквата се бели и настъргва. В касеролка се разтапя около 1 с.л. с връх масло (може да се замени със зехтин или олио, но с масло е направо ... връхта). Тиквата се задушава до омекване в мазнината като се слага канела на вкус или ванилова захар. Когато поизстине, се добавя мед на вкус за желана сладост и се разбърква добре и изчаква пълното изстиване.

Сетне вече е лесно: всяка триъгълна кора се намазва леко с разтопено масло; откъм широката страна се разстила поне 1 с.л. с връх от готовата тиква и се навива на рулце.

Готовите баничка се нареждат в тавичка, застлана с хартия за печене, като отгоре пак се намазват с малко масло. Може и с прясно мляко, или разбито яйце с малко прясно мляко и т.н. Може и да се ръснат с малко сусам. Все въпрос на предпочитание.

Печенето - ами в преварително загрята фурна на 180С - до желаното зачервяване. Може и на вентилатор - на 170С. Готови са, поне в моята фурна, максимум за 20-25 минути.

След изваждането от фурната, може леко да се напръскат с водичка и покрият с кърпа, за да омекнат, но може и без това. Желателно е преди поднасяне да се ръснат с пудра захар.

Е, нямаше да съм Я, ако не си бях направил и експеримент.

Имах малко поизостанало бутер тесто. Оставих го да поомекне, нарязах на парчета и леко разточих.

Няколко оформих като рулца, други като триъгълни банички.

Тях ги намазах отгоре с разбит с прясно жълтък. То си се вижда на снимката разликата с останалите.

В интерес на истината тези "тиквенички" ни се харесаха доста повече.

За финал - споделих, а който има желание, може да пробва и няма да съжали.

Е този път ще пропусна задължителното НАЗДРАВЕ!

"ПАНИРАНИ" ЗЕЛЕНИ ДОМАТИ

 

В неделния ден реших между другото да направя едни панирани кашкавалчета за бързо мезе. Докато си търсех разни неща, ми се мярнаха няколко поизостанали зелени домата. Тъй и тъй си бях наумил да пържа, защо пък да не панирам и тях - пак за мезелък. Па и сега им е времето.

То се оказа от проста по-проста работа. Доматите добре се измиват и нарязват на кръгчета (може и по дължина) с дебелина около 5 мм. Слагат се в купа с малко сол и щипка захар и се заливат с вода. Нека да си постоят така около половин час. След това се оцеждат през цедка и леко подсушават с кухненска хартия.

Нарочно не давам количества - може да се изпържат и 4, и 10 домата. Зависи за колко човека се приготвят.

В подходяща съдина се смесва брашно (може пълнозърнесто или царевично) с малко сол и щипка черен пипер. Всяко резенче се овалва в брашното от двете страни и се нареждат едно до друго - да си дръпнат от брашното. Преди да се пуснат за пържене може съвсем леко да се топнат в студена вода. 

Пържат се в силно загрято олио от двете страни - до зачервяване. Вадят се върху кухненска хартия, за да поеме излишното олио.

Пържих ги паралелно с панирания кашкавал - за икономия на време.

Стават хрупкави отвън, мекички от вътре и невероятно вкусни като мезе. Ако не знаеш, че са зелени домати, изобщо няма да познаеш какъв зеленчук е паниран.

Тъй като ми остана от разбитото яйце за паниране на кашкавала, някои ги топнах в него. Станаха още по-вкусни.

Същата история като с панирани резенчета краставица - все едно, че е тиквичка.

Мезе та дрънка. Дори могат да се поднесат с нарязани домати като салата.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!