Свинско печено почти по селски в саханче

Това е просто невероятно вкусно свинско, печено в саханче, и приготвено по един много различен начин.

 Имам едно такова метално саханче с капак, който прилепва доста плътно и диаметър около 25 см и хваща около 1 кг продукт, т.е. достатъчно е за 3-4 порции.

Необходимите продукти и подправки са изключително малко:

Около 600 грама свинско (врат, плешка или от гърдите); 3-4 скилидки чесън; 1 голяма глава лук или две средни; около 100-а грама жълто сирене (кашкавал, гауда, ементал и др.п.); 50-60 мл доматен сок или чашка ситно нарязани обелени домати; щипка сол, черен пипер и идея лют червен пипер, както и 1 ч.л. царевично нишесте.

Изпълнението е лесно, но изисква малко повечко време.

Месото се нарязва на късчета като за шишчета и съвсем леко се посолява - буквално щипка сол (на върха на чаена лъжичка). Залива се с вряла вода колкото да го покрие, захлупва се с капака и заминава във фурната за около 40-45 минути на 180-200С.

Междувременно кашкавалът се нарязва на ситни кубчета 1х1 см и след като се извади саханчето се смесва с месото и отново във фурната за още 20-а минути.

Сега е времето лукът да се обели и нареже на едри полумесеци, а чесънът - на ситно.

Отново се вади. Върху месото се пуща нарязаният на полумесеци лук и чесъна.

Следва запичане пок капак още 10-а минути, колкото лукът да омекне.

Идва и крайният етап - сипване на доматения сок, в който е разбито нишестето или слагане на нарязаните домати и добавяне на нишестето размито в малко вода. Опиперява се с двата вида пипер и вече се пече без капака до запичане или до желано сгъстяване.

Това се още около 10-а минути. Дори усилвам фурната на 200С и то само на горен реотан.

Предпочитам сосът да остане малко по-рядък, защото като поизстине се сгъстява. Пък и нека да има къде да се топва залъчето.

Месото става невероятно вкусно и крехко - направо се топи в устата и е наслада за небцето.

Върви си само така, поднесено в чиния, може и да му се добави малко салата.

Хубавото е, че подправките са малко и се усеща най-добре вкусът на месото.

Това не пречи по желание да му се добавят и други подправки и други продукти.

Въпрос на желание...
Може да Ви се стори малко странен начинът на приготвяне на месото, но за вкуса гарантирам - става невероятно крехко и вкусно.
НАЗДРАВЕ!

Палачинки с яйца

Ами направо съм в чуденка как да опиша тези ми ти палачинки. Палачинки без яйца няма - ще бъде всякакво друго изделие, но не палачинка. Ама тука идеята ми е съвсем друга и ще наложи да обяснявам:

Нещата са много прости. Всеки си прави тесто за палачинки каквото си харесва. Тука няма да давам съвети за това.

Отделно - в друга купа се разбиват 3-4 яйца с малко солчица.

Как се пекат палачинки също няма да обяснявам.

Но тук е разковничето - сипваме тестото за палачинките в загрятия тиган, но не изчакваме да се опече от едната страна, а просто да се стегне и да може да се обръща.В момента, в който обърнем палачинката с лъжица веднага обилно я заливаме с разбитото яйце и слагаме капак на тигана.

Малко като стегне отдолу веднага я обръщаме върху намазаната страна с яйцето и по същия начин обилно я заливаме с разбитото яйце. Тъй като е под капак яйцето леко се стяга.

Отново я обръщаме и отново заливаме с яйце. Така се пече до готовност ...

Нещо като яйчената "глазура" да се стегне.

Вадим върху кухненска хартия.

Не е необходимо да се мажат с масло.

Става нещо като "панирани" в яйце палачинки ...

Бедна Ви е фантазията каква вкуснотия се получава ...

В това време може да се направи и моментално сладко от замразени във фризера боровинки и да се поднесат палачинките с него.

А в комбинация с добавка на натрошено сирене просто стават закуска трепач.

Пробвайте, не е трудно, а вкуснотията е Дзверска ....

Банички или гюзлеми на тиган

  Не обичам да публикувам неща в блога си дет десетки блогъри са се "проявили" и са открили "топлата вода", но това е нещо различно...

 Видял съм как всички правят банички на тиган и вероятно няма да изненадам никого с моя вариант, но все пак ...

Идеалният вариант е да се ползват оригинални одрински кори (ама оди до Одрин и си купи кило кори за левче ...). 

В момента на нашия пазар има "одрински кори" - дебели и дори запечени на сач.

Та да започвам и да не разводнявам ...

Една такава кора се реже като се оформя парче с размери приблизително 30 на 40 см. Понеже е суха, трябва да овлажни малко: как ли? Ами просто - 2-3 с.л. кисло мляко, 2- с.л. олио, малко водичка (1 -2 с.л.) и едно разбито яйце.

С тази смес се намазва кората с помощта на четка. Така омеква и може да се работи с нея по-лесно.

В друга купа се смесват намачкано с вилица сирене , яйце и мало кисело мляко.

В единия края на намазаната кората се слага от сместа и се нагъва на триъгълен плик.

Е те това няма как да го обясня, но мисля, че всеки знае как да го направи ...

Всяко такова пликче с намазва с помощта на четка с разтопено масло.

Е, бюджетният вариант е с топване на четчицата в олио ...

Взема се тиган с дебело дъно и бух върху котлона да заггрее яко.

Дъното мажем с масло и слагаме баничката. 

Затваряма с капак, а котлонът се намалява с 1/3 от силата му. 

Пече се три-четири минути. Капакът е кондензирал доста водичка, която се оцежда върху баничката и тя се обръща с лопатка. Отново се намаза с масло и се забравя за 3-4-5 минути (зависи от котлона).

Без бой си признавам, като разтопя маслото в него добавям щипка шарена сол ... Ароматът е убийствен.

В тигана могат да се пекат по два броя, иска се само мънинко умение при обръщането.
Впрочем, ако искате да направите лесни и мързеливи гюзлеми , се ползва само сирене за плънката и сгъването е като на пощенски плик.

Вадят се в чиния застлана с домакинска хартия и отново се намазват с овкусеното масло.

Захлупват се с с по-голяма чиния, за да се задушат.

Сетне се нарязват на парчетата и с сервират.

С айран, кафе или кой с каквото обича ...

Такива банички обилно поръсени с домашно сладко са невероятно вкусни - в случая едните бяха с крем мед, а моите с мармалад от пъпеш.

Пробвайте и в никакъв случай няма да съжалите.