Агнешко печено с лапад по специален начин

 Е те това е нещо, което надмина всичките ми очаквания. Приготвено по напълно различен начин и Дзверски вкусно.

 Все пак вчера бе 8-ми март и трябваше да се приготви нещо по тържествено за вечеря. На първо четене - две връзки лапад - може би около 50 листенца (пресният от предния ден бран е все още "слабичък" и много крехък) и голям размисъл какво ще се намери във фризера? След дълго ровене сред разни замразени зеленчуци и др. п. хопаля - един пакет вакуумирана агнешна плешка. Цяло кило и двеста и при това разделена на три парчета и вакуумира много старателно.

 Ясно. От тук натакък никакъв размисъл - печена плешка с лапад. То добре, ама действието се развива рано сутринта в неделя, когато си почнал да правиш палачинки с кисело мляко за закуска, а агнешкото трябва да е за вечерта. Ама да го чакаш да се размрази, да започне да се пече по някое време, а тоз ми ти ден куп други неща.

 Мозъчето ми прищрака и в този момент ми хрумна хрумка. Докато се майсторЕх палачинките, турнах на дъното на кукъра една метална решетка, отгоре пакета с агнеЩото и като го включих на режим "подгряване" направо го забравих почти до вечерта.

На този режим кукърът работи в температурен интервал от 70-80С и то цели 24 часа. Кукърска му измишльотина.

Щъкахме насам натам, какво ли не се прави в един неделен ден и чак някъде около 17,00 часа се сетих за агнеЩото.

 С притеснение, го извадих от кукъра и резнах пакета - месото се оказа направо готово за хапване, ама безвкусно - без сол, без подправки. Е, това да му е кусура.

Оставих го да си отдъхва и да си пуща соковете и се юрнах да да мия и чистя лапада.

Това си е направо пипкава работа. И да си призная честно, никак не ми е любима, ама няма как ...

Та мръФчоците ги турнах в една чиния, обилно овкусих с моята си гурме сол като предварително ги намазах добре със зехтин.

Линк за гурмето няма да давам има го блога на много места.

Лападът нарязан на ситно биде постелен частично на дъното на тавичката - преди това омазана с омекнало масълце, отгоре парчетата плешката, пак лапад и затваряне с едно агнешко було, върху което също се ръсва от гурме солта. Да не забравим да личнем вътре чашка бира и мънинка чашка водка.

Е те това е.

Завиване с фолио и във фурната на 200С за около 1,30 часа, макс - 2 часа.

Следва, махане на фолиото и дозапичане на вентилатор за 10-а минути.

Честно казано в една нарязана агнешка плешка, затрупана с лапад, няма нещо фотогенично.

Гледаш го, ароматно, привлича те да го нападнеш, но нещо си стои ей така по "домашному" или по "селски", речено на нормален език.

Та дори и не е за снимка.

Хванаха ме ония "карастанчовите", измъкнах мръфките от тавичката - пари не пари, мен не пари. Обезкостих месото и накъсано го върнах в нея и обратно във фурната за още 10 минути на 180С на вентилатор.

Сервирахме си го както е опечено и със соса от лапад.

В добавка - една фалшива дроб сърма от начупен ориз и ситен булгур с джоджен и спанак, завита в агнешко було и печена във фурната.

Но това е друга ракия и за нея, ако се сетя, ще напиша рецепта, защото просто е нещо уникално - ползва се бульон от агнешко, подправки и опечена става направо уникална. Никой не може да познае, че в нея няма и грам месо или дреболии.. Облизваш си пръстите и да си призная, дори може да се сервира като самостоятелно ястие.

Е, те това е ... Правете смело, става невероятно Дзверски вкусно и НАЗДРАВЕ!

Телешки кюфтета на фурна - с изненада

   Лесни за изпълнение и много вкусни телешки кюфтета на фурна.

  Този път ще бъда много кратък. Купих си телешко месо от месарницата и поисках да ми го смелят на два пъти и така се оказах в къщи с наличност на кило телешко мляно месо. Имах идеи да експериментирам с един колбас, но нещо не ми стигна вдъхновението и реших да направя най-лесното кюфтета.

 За едно кило телешко мляно: 20 грама сол, 7 грама черен пипер, 5 грама червен пипер, 5 грама кимион и 150 мл лед.

 Всичко се омесва много добре и се слага в хладилника поне за 24 часа.

 Като извадих каймата и опитах да я премеся, нещо ми се взе акъла - ама хич не ми хареса - направо си стои една така добре омесена, ама някак си "суха". И минах нататък:

 3- главички лук се нарязват на много ситно и с идея сол и 1 ч.л. оцет много добре се месят - до кашеобразно състояние - помогнах си с хаванчето да го счукам.

 3-4 филийки хляб без корите се накисват в едно разбито яйце с 3-4 с.л. прясно мляко. Добавя се и 1 ч.л. сода.

 Всичко това се добавя в телешката кайма заедно с 1 с.л. меко масло и много добре се омесва - поне една цигара време. За малко повече аромат и щипка риган. 

Докато добре омесената кайма престоява в хладилника, 5-6-7 картофа се обелват и нарязват на резени. Заливат се с малко зехтин, ръсват се с сух чесън, чървено и църно пиперче и щипка индийско орехче.

Нарязва се едно парче кашкавал (гауда и др.п.) на кубчета с размери 2х2 см.

От каймата се откъсва топче около 80-90 грама, оформя се като питка, в средата се слага резена сирене и идея замразено масло. Затваря се и се оформя като като кюфте. Редят се в тавичка с незалепващо покритие, която е леко омазнена. До тях се слагат овкусените картофи и заминават във фурната на 180С с вентилатор.

Печенето е около 30-а минути, но към 20-тата тавичката се вади, кюфтетата  и картофите се обръщат .

Пекат се до готовност-то си се вижда. За някои от кюфтета не съм бил старателен и сиренето поизтече навън.

Могат да се сервират с доматена и руска салата - като мен и т.н.

Ако трябва да бъда честен, за моя вкус, въпреки всички добавки, само когато бяха топли бяха трИпачи, като поистинаха, ми се видяха леко сухички.

Следващия път, ще бухна в тях смелени свински гърди около 30-а % или поне 15-20%  смляна с месото сланина.

Чистото телешко от бут май не е по нашия вкус дори за кюфтета по фурна.

Вярно, уж е по-здравословно, ама май предпочитанията ни са към "по-вредните" нещица...

Пущам публикацията, защото може да е от полза на някого.

За любителите на телешкото бих казал, че нямаше да навреди филийките хляб да бъдат не три, а може 5-6. Може би тогава нямаше да ми се струва така "постно". 

По моя вкус кюфтенцата трябва да са по-мазнички...

Но нека всеки прави по свой вкус и НАЗДРАВЕ!

Сутляш, сутляч или мляко с ориз

 Нямах намерение да правя публикация за този любим на много хора десерт, но преди дни Чедото попита как да го направи. Мислех си, че е много лесен, но и при него си има определени тънкости.

 От друга страна, го правя както го правеше Баба. Това ми беше любимият десерт не само като дете, но и до преди години, когато ограничих сладкото до максимум. Въпреки това, от време на време си го позволявам.

 Необходими са: 1 ч.ч. ориз, 2 1/2 - 3 ч.ч. топла вода, 1 л. прясно мляко, 1 ч.л. ванилова захар, захар на вкус (слагам максимум 3 с.л. захар, но е малко - поне около 150 грама), канела за поръсване, поне 1 с.л. масло и толкова царевично нишесте.

 Изпълнението е точно както Баба го правеше с едно малко мое допълнение.

•  Оризът се слага в голяма цедка и се измива добре под течаща вода. Както си е в цедката се слага с купа вода да престои за малко.
•  В тенджерка се слага маслото, изчаква се загрее и оризът се сипва в нея. Запържва се докато леко побелее (остъкленее).
•  Наливат се 2 1/2 ч.ч. топла вода (не вряла) и се намаля силата на котлона с 1/3 и оставя да си къкри и да си поема течността. При нужда се долива още молко топла вода.
• Когато оризът е почти сварен започва да се налива прясното мляко на части като от литъра се отделят около 100-150 мл, в които се разтваря царевичното нишесте.
• Когато оризът вече е сварен и поел по-голямата част от прясното мляко, се слагат ванилената захар и захарта. Разбърква се добре и му се сипва останалото мляко с размитото в него нишесте. Вари се още 3-5 минути - до леко сгъстяване.
• Разсипва се по купичките.

От тук нататък:

Първият вариант: обилно посипване с канела и оставяне на изстине.

Вторият: да се остави малко по-течно преди разливането в купичките и след това запичане във фурната на вентилатор на 150С буквално за няколко минути и пак ръсене с канела.

Харесвам си го и в двата варианта и с повечко канела.

П.П. Признавам си и още един грях - понякога си позволявам да го залея със сока на някое сладко - от сливи, боровинки, т.е. каквото имам под ръка. А през лятото и да му бухва отгоре една топка сладолед.

Невероятен десерт се получава.

Правете смело и му се наслаждавайте. Няма нищо общо с тривиалния ориз с мляко. 

и мънинки и не толкова ще бъдат очаровани. Важното е да се вари бавно и оризът да се "разкапе" ...