Закуска "петминутка"

 Заявката за съботна закуска беше палачинки. Да, ама нещо сутринта бях малко нефел и не ми се висеше до котлона, та реших да направя т.нар. немска палачинка или мексиканска шапка. Тавата се намазнява, загрява и палачинковата смес се излиза вътре. Пече се бързо и се надува по средата и става направо като мексиканска шапка.

 Извадих тавата, сложих в нея по 1-2 с.л. масло и олио и във фурната да загрява на 200С.

В купа чукнах 4 яйца и хоп първата изненада - кутията с прясно мляко в хладилника се оказа с по-малко от 50 мл в нея. 

Та вместо с прясно мляко яйцата разбих с кофичка кисело мляко и това промени изцяло плана ми за палачинката, тъй като се присетих за една тънка питка дето Баба ни я правеше преди доста години. Само че вместо сирене като нея, добавих 250 грама извара и 1 ч.л. сода, както и брашно - колкото да стане тесто доста по-гъсто от палачинково, но да може да се изсипва. Бъркането става с лъжица.

Всичко това отнема има няма 3 минути. Настъргах и около 100 грама кашкавал.

Тавата се вади от фурната, естествено с ръкавица, тестяната смес се изсипва в нея на равен пласт и отгоре се наръсва с настъргания кашкавал и обратно във фурната.

Пече се на 200С до хубаво зачервяване за около 20-25 минути - все пак си зависи от фурната.

След като се извади тавата от фурната се нарязва на парчета и направо на масата за закуска.

Става много бързо - всичко на всичко със забъркването и печенето, кажи речи половин час.

Невероятно вкусна и лесна закуска.

27.01.2020 г.
П.П. Баба я правеше често в печката с дърва - яйца, мляко, овче сирене, брашно - всичко домашно. Само содата купуваше. Като се опечеше, я мажеше обилно с домашно масло и ръсеше с чубрица. Беше тънка около един пръст и от тавата я слагаше направо на синията. Нямам спомен да я наричала с някакво име.  Само казваше, днес сме на сиренката.
Синията вече изчезна от нашия бит. Беше една ниска масичка с кръгла форма обикновено на три крачета, рядко на четири или пък върху две дъговидни дъски с височина около 20-а см. Около нея се сядаше направо върху чергата.

Бърз и лесен десерт с бишкоти

  Поогледах се в блога какво публикувам в последно време и чак си се стреснах - колбаси, суджуци, меса и какво ли не мръФчесто... Много малко нещо сготвено, тук таме нещо тестено и нищо сладичко или десертчесто. 

 Човек ще си помисли, че ядем само сухи мезета и пием нон стоп, което не е така - правят се различни супи, ястия, че и от време на време и десерти. Много често правя разни неща от старите книги или пък нещо, което Бабите ми са приготвяли, но кой знае защо ги "прескачам" и не им отделям каквото и да е внимание.

 Е днес реших да споделя един много бърз и лесен сладкиш, който може да се направи и от най неумелия в кухнята.

Най-ценното при този домашен сладкиш е, че няма точни количества и мерки, както е при повечето сладкиши. Няма печене, варене, желиране и т.н.

Необходими са: пакет готови бишкоти; 2 или три пакетчета сирене тип "крема" - в идеалния вариант кутийка "Филаделфия", ама защо да се набутваме със скъпия продукт; заквасена сметана, но за предпочитане е обикновено цедено мляко; бурканче домашно сладко - от череши, ягоди, смокини или каквото има в къщи- стига да има сок.

Изпълнението е като за деца от детската градина: сиренето крема заедно с цеденото мляко (примерно 2 пакетчета крема и 300 грама цедено мляко) се разбиват с миксера до хомогенна смес (може и с онази бъркалка за яйца) и в тази смес се добавя сок от сладкото. Колко? - ами колкото искате да Ви е сладко. Може да се добави и пудра захар и малко ванилия.

Най-важното е да се разбие добре и да сместа да стане еднородна.

В подходяща тавичка (моята е 25х25 см) на дъното се разстила пласт от млечната смес и отгоре се нарежда ред от бишкоти. Сега при желание, бишкотите могат да бъдат топнати в кафе, в леко разреден коняк или в мляко, но това не е задължително. Намазва се отново с млечната смес и така продължаваме до напълване на тавичката или свършване на продуктите.

Заглажда се без голямо престараване и отгоре тум таме леко се украсява с плодчетата от сладкото. 

Може да се "украси" с настърган шоколад, със стружки кокос и каквото ти подскаже въображението.

Както казах, няма правило - всичко се прави "на око" и вкус.

Понеже се прави буквално за 10-а минути изобщо не се престарявам. 

Нарочно го оставям ей така леко рошаво и "нахвъргано".

На пръв поглед прилича на прословутата бисквитена торта, но е в пъти по-вкусно.

Най-важното е, че можеш да си регулираш сладостта и да се получи един напълно приличен нискокалоричен десерт, след хапването от който ще трябва задължително да си правиш разходка из парка за "горене" на излишни калории.

Впрочем, гостите си облизаха пръстите и искаха допълнително.

Лелей, писах пет пъти повече време да го опиша отколкото ми отне да го направя.

За разлика от другите десерти си е напълно бюджетен - най-скъпото е пакета бишкоти, а останалите продукти са по-евтини от него.

Правих го и с една кремообразна извара (продават я в една верига) и стана още по-вкусно отколкото с "крема" сиренето. Па и в интерес на истината се оползотворяват разните бурканчета сладко от шкафа.

Правете смело - това е само идея, и се наслаждавайте на един наистина вкусен десерт.

Впрочем върви си и като мезе към питието и затова НАЗДРАВЕ!

Сушена кълцаница от пилешко

  Отчитам резултата от поредния експеримент с пилешко месо. В предходната публикация писах, че съм правил салам от пилешки бутчета, а в тази съвсем накратко за кълцаницата. И тя е в този си вид, тъй като ползвах сушени свински черва. Впрочем, ако се ползват солени свински черва (които са по-широки), ще си стане съвсем наденица. При по-ситно нарязване и леко кълцане и пресоване по време на сушенето направо ще си стане суджук.

 В случая беше важно да пробвам дали пилешкото месо е подходящо за този вид мезета и дали може да замести свинското. 

 Отговорът е еднозначно "да". Определено става и ще обясня какво съм правил и какво трябва да се направи, за да стане идеалното мезе - т.е. ще отчета и грешките си.

Цялото сушено долно бутче определено не се получи. Отвън пресъхна доста и определено отпада като вариант. Твърде е малко, за да се постигне нещо добро при сушене.

Та да се върна на сушеницата:

За нея ползвах 850 грама от горната част на бутчето, нарязано на парчета с размери 1,5 или 2х2 см и съвсем малка част накълцана на ситно, както и 150 грама сланина, нарязана с размери 1 или 1,5х1,5 см. Веднага уточнявам - поне 30 % от пилешкото трябва да е накълцано, а сланината да е нарязана на много ситно - макс. 0,5х0,5 см.

Сол - 22 грама, заради пилешкото 14 грама нитритна и 8 грама обикновена.

Черен пипер - 5 грама, кимион - 3 грама, индийско орехче - 1 грам, червен пушен пипер - 5 грама. В единият вариант добавих и чубрица 5 грама, т.е. след като бях напълнил половината смес, добавих в остатъка 2,5 грама чубрица (което прави 5 грама за кило).

Ползвах сушени свински черва, което се оказа грешка - хем са по-тесни, хем в тях съхне доста по-бързо.

Най-удачно е да се ползват солени свински черва.

Второ за сушенето - от първата снимка се вижда - изсушено е на 62 %, което е доста и в крайна сметка идва леко сухо. 

Трябваше на около 68-70 % да го прибера и да си стои в хладилника, а не да ми се ветролее на терасата.

В общи линии това са забележките - иначе резултатът надмина всички ми очаквания като консистенция и като вкус. 

Честно казвам, който е опитал не може да познае, че това е пилешко месо - предположенията са всякакви, но не и за пилешко.

И на последно място, при тази цена от 3,20 лв на кило пилешко бутче, от което излизат почти 85-90 % чисто месо (а костите отиват за бульон), цената става да речем около 3,80 - 4,00 лв за кило. Или в изсушен вид, цената се оформя около 5,80 лв за кило. Като не броим труда си, а сложим само цената на подправките и материалите - малко над 6,50 лв за кило готов продукт си е направо фантастично.

След всички тези експерименти и проби съм сигурен, че един домашен колбас направен от 50 или 60 % свинско и останалото пилешко, ще бъде направо фантастичен.

Впрочем това ще е и следващият експеримент - домашен суджук именно в такава комбинация.

Пробвайте смело Ваши варианти и НАЗДРАВЕ!