Баница в мултикукър

 Стана така, че мултито, което ползвах малко повече от три години, взе че сдаде "багажа" и окончателно се превърна в непотребна вещ. Ползвах го основно за варене, задушаване и подобни ...
 Чедото се активира и отри из дебрите на Нета няколко модела - Тати, кое ще харесаш? И Тати реши - най-бюджетното уредче, което няма да ме накара да се лишавам от Сигарки и бърбънче два месеца.
 Доставиха го не втория ден до врата (евала) и ме поставиха в голяма дилема (абе многолема)- какво да приготвя като за първи път. И след кратък размисъл реших да заложа на най-трудното за всяко мулти-печене на баница и то в най-лесния й вариант.
И ето какво направих:

Купата на мултито не е голяма - около 22 см и затова реших, че ще ползвам 1/2 пакет кори за баница. Както са си навити ги нарязах на тънки ивици и нахвърлях в купа леко да поизсъхнат.

Независимо, че става са сравнително малка баничка, нарязах на кубчета 250 грама сирене и в купичка 3 с.л. брашно смесих с 1 ч.л. бакпулвер.
Отделно от това една кофичка козе кисело мляко (такова имах) разбих с две яйца.

Нарязаните на ивици кори за баница смесих добре с брашното, киселото мляко с яйцата и серенето. Взех, че за разкош да нарежа около 30-а грама масло в сместа.

Купата на мултито омазних с олио и ръснах с малко олио и отгоре брашънце.
Изсипах сместа вътре и бух - на програмата - кейк - демек торта на 140С за 30 мин.

След края на програмата взех, че го отворих кукърчето. Отгоре си стоеше като сурово.
Като го повдигнах с лопатката - отдолу и отстрани - невероятно.
Еха, малко зор ми даде да го извадя и да обърна ... 
Още едно цекълче на "кейк"... 
10-а минутки на подгряване ...
Като го извадих и турнах в чинията си нямате представа как изглеждаше -невероятно засрамено в червено и ароматно ...
Надмина всички ми очаквания ...
Така че ако имате мулти, правете смело - става по-добре отколкото във Хурната.
И понеже вкусната баничка може да бъде мезе, Наздраве!

Равиоли с кайма почти по италиански и по шеф Ники

 Ще кажете - какво толкова? равиоли почти по италиански? Ние знаем как се правят. Така си е и сте прави да го кажете, но в случая иде реч за това, че рецептата е оригинална и продуктите са почти само италиански ...

 И ще сте прави да питате и защо по Шеф Ники? Ами защото е по негова рецепта и вдъхновение.

 Няма да раздухвам лакардии, но ще кажа само, че в един маркетите бидоха видяни пресни равиоли на цена за 250 грама малко повече от 4,00 лв и това вдъхнови домашното им изпълнение.

Започвам с необходимите продукти:

за тестото - 200 грама италианско брашно (продава се у нас), две яйца (български са) и ако са по-големи може и да отиде малко повече брашно, сол на вкус - примерно 1/2 ч.л. и равна; както и 1 до 2 с.л. италиански зехтин.

за плънката - до 150 грама кайма (биде ползвана от моята кайма свинско сърце със свинско месо, овкусена при това и с лекинко лютивичко), 1 малка глава лук ситно нарязан.

за соса - една консерва цели белени домати в собствен сос (италианска- продават ги вече и при нас), 1/2 глава лук, 1-2 скилидки чесън, босилен или риган, черен пипер и сол на вкус

За запържването - италиански зехтин

За поръсване - идея пармезан или грана падано, които се настъргват

Започва се с тестото:

Разбиват се двете яйца със солта и зехтина и се добавят към пресятото брашно.

Омесва се хубаво до получаване на стегнато тесто - буквално за няколко минути.

Тестото се завива с стреч фолио и се оставя на хладно.

Впрочем, това е базовата рецепта за почти всички италиански пасти - 1 яйце и 100 грама брашно и щипка сол.

Добавката, обаче на малко зехтин или масло, го прави още по-добро. 

Който иска да се придържа към оригинала, да не го добавя.

От това тесто се правят кори за лазаня, в зависимост от начина на нарязване - останалите пасти. Айде да не навлизам в подробности...

Докато тестото "отдъхва" на хладно повито във фолиото, се подготвя каймата за плънката.

Както казах, каймата е добре овкусена и не се иска нищо повече към нея.

В тиганчето се загрява идея зехтин и се задушава ситно нарязаният лук и скълцаното на още по-ситно чесънче, сетне и каймицата. Може за надребняването й да се добавят и 1-2 с.л. бульонче или проста водица.

Прави се набързо, колкото каймата да промени цвета си и вкуса си.

Впрочем, плънката е въпрос на предпочитание- към каймата може да се добави някакво италианско сирене или пък вместо кайма да се ползва рикота, моцарела, че и биля някакви задушени зеленчуци с добавка на маскарпоне за кремообразен вкус.

Имам чувството, че всеки може да си направи плънка по собствен вкус и мерак и да се получи каквото си желае.

Важен е принципът, идеята ...

Следва забавната част - тесто се разделя примерно на четири равни части, които се разточват на тънка кора.

С чашка или с ринг се изрязват кръгчета - все пак всичко трябва да е еднакво, а не направено кат за куче.

Артисалото тесто се отделя, отново се прави на топка и се разточва.

Има и още един вариант, но не е за предпочитане - върху разточената кора се поставят купчинки от плънката, покриват се с още една разточена кора и това започва изрязването, но на този вариант нещо нямам доверие ...

В едната страна на изрязаното кръгче се поставя 1 ч.л. или малко повече от плънката.

Захлупва се с другата страна и сетне с вилица (най-удачно е) се запечатва.

Па и става по-красиво.

Така се процедира до изчерпване на подготвеното тесто и/или плънка.

Нарочно на снимката сим го показал как се прави. След захлупването на ръка леко се навива ръбчето - дори преди завиването може да се намокри с четка с водичка или с разбито яйце и след това се действа с вилицата.

Целта е ясна - добро "запечатване" и плънката да не хукне да бяга сетне ...

Докато се играем (забавно е) с оформянето на равиолите, в подходяща съдинка се слага вода да заври с идея сол.

Признавам без бой, слагам и 1-2 с.л. зехтин.

Готовите равиоли се пущат във врящата вода на части по няколко броя. Ако се набухат всички наведнъж, ще стане нещо мазало.

Първо потъват като оловни до дъното, но за две-три минути изплуват.

Щом изскочат отгоре, с решетъчна лъжица се гонят из тенджерата и се вадят в друга подходяща съдина.

Е те тука е прекалено- само четрИнки плуват във врялия басеин, може и пет-шест да са - за да се посгъчкат малко.

Та докато се забавляваме с варенето, трябва да се направи и доматеното сосче ...

Ясно е какво трябва да се направи.

Загрява се зейтинчето, даваме му да лъхне от чесънчето, сетне и ситното лукче и бухаме консервата доматки.

Тука Джейми Оливър казва, че това е най-качествата консерва от доматки ... Измива се се консервната кутия с толкова водичка и тя при тях ...

В този момент най-хубава работа върши онази джаджа за картофено пюре - с нея могат да се сгъчат доматките и да станат на сосче ...

Ако сме се разсеяли, ама колко, не бива да пропущаме и малкото църно пиперче, извън сезОно сушено босилече или риганче и задължителната солчица.

Ама да не се юрнете по онази Ималайската, че Хиталианците не са я познавали и че вкусът става друг...

Е и следва най-трудната част - сглобяването.

Тука има няколко варианта - сосчето се слага на дъното на чинийката, отгоре равиолките и поръсване с малко пак от сосчето и обилно настърганите сиренца.

Може и наобратно - равиолките да ги разджуркаме с доматеното сосче и ръснем със сиренцата ...

Правете смело - лесно е и е Дзверски вкусно.

А и да не забравя - кой с каквото обича, НАЗДРАВЕ!

Кайма от свинско сърце и месо

 Преди време приятелка ме попита правил ли съм кайма от телешки сърца и ако да, как? И с този си въпрос ме върна доста години назад във времето - в онези значително по-бедни (но сякаш по-щастливи) времена. То сякаш сега сме станали по-богати, ама както и да е.

 Та както и да е - продаваха кайма, за която ходеха слухове, че имало в нея тоалетна хартия и което се твърдеше и за съдържанието на кренвиршите, малотрайните колбаси и т.н. По месарниците имаше карантия, сланина, изрезки и доста по-рядко хубаво месо. Имаше и периоди, когато месарниците бяха пълни, но джобовете поизтънели. 

 "Спасението" бях намерил именно в каймата от свинско или телешко сърце с шарено, по тлъсто свинско месо или сланинка.

 Колко е услужлива понякога паметта ни - забравя някои неща и да ровиш из нея, не мож ги издири, а едно случайно питане, я отприщва като скъсан бент.

 За да не си отприщя и Я, минавам направо към направията.

Свинските сърца са около 350 - до 500 грама, докато телешките са значително в пъти по-големи, а цената им варира от 4,00 до към 6,00 лв за кило, което ги прави много бюджетни (особено при днешните цени на месото).

Започва се от сърцата. Първо трябва да се почистят от външната ципа, останки от аортата и други съдове. Горе вляво на снимката. След това се нарязва на късчета, които са подходящи за месомелачката и се накисва в хладка вода, която се сменя няколко пъти.  Може и да се добави 1-2 с.л. оцет. Целта на мероприятието - да се премахне кръвта, която е останала в него.

Следва добро подсушаване с домакинска хартия.

Докато сърцето се кисне и сетне подсушава, се нарязва и месото - нека е по-тлъстичко - от гърдите, осмянката, че и малко сланинка.

Омесват се добре и се смилат на най-едрата решетка на машинката.

Като се види каква е консистенцията на каймата, която излиза от машинката и ако е доста гъста, може да се пуснат и кубчета лед през нея - около 100-а грама на кило месо.

Следва претегляне и осоляване с разчет 18 грама сол на кило месо и омесване добре.

След това - престой в хладилника поне за 24 часа.

Последващ етап е смилането на най-ситната решетка - 2 или 3 мм, зависи от модела на машинката.

Това смилане може и да не се прави след 24 часа, а след 2-3 часа след първоначалното смилане.

Веднага след смилането в каймата се слагат подправките - ползвам моята универсална подправка за кайма и месо (в която няма сол), още няколко бучки лед и се меси много добре.

Месене поне 10-а минути и до пълното поемане на леда.

Каймата се разпределя в пакетчета по 500 грама и хоп в арктическия студ на фризера.

Естествено, отделя се едно солидно парче кайма и се оформят кюфтета.

От снимката се вижда как изглежда каймата - невероятна на цвят, на аромат.

Ако ще се ползва за пържени кюфтета, трябва да се резне лучец, да се настържат на ситно ренде картофчета или пък да се ползва стар накиснат хляб. Не наложително да се слага яйце. Кюфтетата не се разпадат при пържене.

Леле колко издайнически чашката с бърбън наднича вдясно. Е не може да се правят хубави кюфтета "на сухо" я!

Печем на скарата до готовност и засядаме.

Пропорцията, която ползвам е горе долу 40 % свинско или телешко сърце, 50 % свинско от гърдите или осмянка (може и плешка) и 10 % сланина.

Но това е съвсем ориентировъчно.

Всеки може да си я нагласи по собствен вкус.

В случая просто давам идеята, тъй като сърцето замества успешно телешкото месо в каймата и в интерес на истината по никакъв начин не може да се разбере, че в нея има сърце.

При това се получава напълно бюджетно - за около 6,00 лв имаш кило перфектна кайма, която може да се ползва за кюфтета - пържени или печени, кебапчета (с добавка на кимион), за готвене (мусака, пълнени чушки и т.н.).

Може да се добави ситно нарязан праз и да се напълни в черва - ще стане идеална сурова наденица за печене.
Впрочем, ако след смилането на каймата не се сложат  подправки, както съм писал, а се овкуси със сол допълнително и подправки за суджук или луканка, и се напълни в подходящи черва става и за сушене. 
Гарантирам, че след изсушаването няма да има разлика.
Съжалявам, че не мога да опиша невероятния вкус на тази кайма.

Но както и да е...

Ако някой се престраши да пробва, няма да съжали и дори си мисля, че няма да се ограничи само до пробата.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!