Картофена полукрем супа с кюфтенца

  Като се прибереш в къщи от дълго пътуване и когато пътьом не си сетил, че преди тръгването всичко е опразнено!

Няма и работещ магазин, а сте гладни като улични псета ... На терасата в кошницата се мъдрят 3 картофа и 2 моркоФа, поувяхнала глава лук и в камерата 400-500 грама замразена бабекова кайма домашно изделие. И липсва обичайно замразеният хляб ...

 А народонаселението трябва да хапне нещо след цял ден лудо пътуване ...

 Е те това ти е спасението:

В мултикукъра - демек мултитенджУрата, се сипват 2 с.л. олио и бучка масло. 

Докато загряват, главичката лук се обелва и нарязва като за куче и бух вътре заедно с 2-3 скилидки чесън целички - да не губим време.  

От камерата се вади каймата и както си е замразена, се нарязва на кубчета и горе долу оформя като кръгли топчета и бух и тях при лука.

Сега трябва да се действа бързо. В каната се загрява около 1,5 л вода и като многоръкия Шива обелваш картофите и морковите и всичко режеш както ти падне.

В това време един два пъти се разбъркват "кюфтета", а те почват да се засрамват, че са бавни - оти ти по-бързо си се справил с картофите и морковите.

До тука- има няма 4-5 минути. Нали си Многоръкия...

Още по-бързо нарязаните кореноплодни заминават при засрамените кюфтенца, раз два с лъжицата и врялата вода. Подправя се набързо с  щипка от универсалната ми сол (има я в блога), щрак капака и за 10-а минути. Кукърът ще ги разкапе за това време.

За майстора е време да си турне едно бързо питие - слава Богу, не е свършило за отсъствието, а нека домочадието изпразва куфарите ...

Пада едно мислене какво да се сложи вътре в ястието или как да се направи "по-интересно", че така и дори не прилича на супа...

И след малък размисъл, както казват питието подобрява мисленето, направих следното:

Извадих кюфтенцатата, малко от сварените картофчета и моркофчета и ги нарязох на ситно.

Останалото - в купата и прас с онова чудо пасатора, дет ги направи на кашичка.

При пасираните нещица се добавя една шепичка зелентии и обратно кюфтенцата с нарязаните картофки и моркофче.

Следват сол и черен пипер за доовкусяване - да не мислите че съм ги забравил и варене отново максимум 5 минути.

Невероятна вкуснотия, не че защото бяхме изгладнели като улични псета, ама настина стана невероятна картофена полукрем супа с кюфтенца.

С хубаво питие страхотно си върви.

НАЗДРАВЕ!

Домашен "кълцан" салам

  Както много пъти съм казвал, обичам да експериментирам с направията на различни домашни колбаси. Който е чел в блога ми за саламите, знае, че подробно съм описал технологията и затова няма да се повтарям.

 Сега правя експерименти с различен начин на приготвяне на месото, комбиниране на подправките и т.н.

 За направата на този "кълцан" салам ползвах 1,100 кг свинска плешка, 0,7 кг телешко от плешката и 0,3 кг сурова сланина.

 За базовото подправяне на кг месна маса:

сол - 8 грама нитритна и 10 грама обикновена

черен пипер прясно млян - 5 грама

индийско орехче - 1,5 грама

В интерес на истината, тези които обичат по-соленкото, трябва да увеличат количеството на солта.

 Изпълнението:

От свинското се отделят около 500 грама, нарязват се на ситно и с по няколко бучки лед се смилат в блендера до състояние на каша.
Моят е слабичък и смилането правя на партиди по около 150 гр.
Смляното месо се прибира в хладилника.

Добре изстуденото телешко, се почиства от ципи и др.п., нарязва се на ситно и сетне със сатъра се накълцва на много ситно. Почти до състояние на кайма.
Също се прибира в хладилника.
Със свинското се процедира почти по същия начин, но се оставя на по-едри парчета.

Сланината се нарязва на кубчета - желателно полузамразена.
Сетне се полива с вряла вода, измива и прибира във фризера.
След като сме готови с кълцането, всичко това се омесва добре в изстудена метална купа.
Много е важно температурата на каймата да не надхвърли 12 С.
На снимката се вижда, че в момента на омесването е 10С.

Сетне се слагат подправките, солта, замразената сланина и кубчета лед от една формичка - 150 грама (този път ги претеглих).
Меси се на ръка до пълното разтапяне на бучките лед и абсорбирането им от каймата.
Купата се покрива със стреч фолио и заминава поне за 12 часа в хладилника. Тъй като се прави едната вечер и продължава на другата, престоят продължава поне 24 часа.

До тук всичко е ясно. Следва пълненето.
В две минипуски напълних от сместа, както си е в базовия вид.
В две от тях добавих пушен червен пипер и лютив такъв, а в третото - тиквени семки.
След пълненето престой на топло за около 3-4 часа и сетне във фурната като в едната бомбичка се забива иглата на термометъра:
На 50С с вентилатор, постепенно вдигане на температурата с по 10С -през 30-а минути, до 80С.
На дъното на фурничката вместо тава с вода - тава с агнешко.
Когато термометърът пивне на 72С следва вадене, бързо охлаждане в студена вода и сетне в хладилника за една нощ.

От едно и също нещо, три различни вида домашен кълцан салам и при това с три различни вкуса.
Най много ми хареса този с тиквените семки.
От снимките се вижда - идеална консистенция. Подправките не убиват вкуса на месото, а само го подчертават.
След пробването, следва вакумиране и съхраняване в хладилника.
Остава само да се извади парче и да му се насладиш.
Дзверска вкуснотия.

Домашна луканка - лесна без черва и без специални обвивки

 Вече много съм писал за домашните деликатеси - луканки, суджуци и наденици, па и други видове сушеници.

 И колкото и да е странно, много често въпросите са - ами от къде да си купим черва, колагенови обвивки и т.н.?

 Специално за това съм направил доста публикации - как да не търсим черва или обвивки, а да ползваме други подръчни материали, с които можем много лесно да постигнем невероятно добри резултати.

 Не случайно в блога ми най-популярна е рецептата за Домашна луканка - суперлесна,без черва, без марли. 

  

  Друга много популярна рецепта е тази за ползването на марля - Домашен суджук (наденица) в марля.

  При направата на домашни салами съм обяснявал, че може да се ползва домакинско фолио, алуминиево фолио, плик за печене, както и хартия за печене.

 В публикацията си Пилешко-пуешки салам, лесен и без обвивки като Бонус съм писал накратко, че хартията за печене може да се ползва и като обвивка за сушене на луканка, наденица или суджук. Независимо от това, реших да направя една отделна публикация, че да е по-полезно и човек да не се рови из блога, па и да се рови като не знае какво да търси, няма как да го намери.

 Там съм обяснил, че от хартията за печене се откъсва едно достатъчно дълго парче - около 30-а см и се навива като ролка и пъхва в отвора на ролката кухненска хартия. Самата ролка е достатъчно стабилна и няма да ни бяга. Долният край на "тръбичката" от хартия се защипва и започва пълненето й с месото като от време на време се притиска с буталото от хаванчето с цел уплътняване.

 Сега допълвам, че това става доста по-лесно, ако хартията за печене е леко овлажнена.

 За направата на луканка, може да се ползва някаква друга форма - пластмасова например, за да стават всички еднакви.

 Може и направо върху хартията - да се сложи каймата за луканката, да се увие и да се овърже като бонбон от двата края. Желателно е пристягането с връв на няколко места.

 Също така за постигането на значително по-добър резултат е много важно пресоването на луканковото "бонбонче" - някъде след втория ден от провисването за сушене.

 Впрочем, в хартията се суши малко по-бързо, самата тя по-лесно се отделя и бели. 

 А за готовността, вече съм обяснявал многократно: тегли се, надписва се и като загуби около 35 % от първоначалното тегло, значи е почти идеална.

 Ами това е ... правете смело. Вариантът е пробван при мене и е дал суперски резултат.

 А и ако не Ви се занимава много много с направията, като си купите месото, нека Ви го смелят в месарницата. За 15-а минутки ще я овкусите с желаните подправки в къщи, ще я объркате и оставите за поузрее на хладно 24 часа и за максимум час поне 3 кила ще бъдат увити и подготвени за сушене.

П.П. Не гледайте снимката: просто тука си "икономисах" няколкократното пресоване и стана малко рехава наденичката, но това да й е кусура - беше Дзверски вкусна и приятна за хапване.