Баница от готови банички

 Ха сега де - каква е тази баница от готови банички.

 Преди да разкажа историята на тази фантастична баница, пущам един майтап:

 Та така: преди няколко дни младежите гостуваха и както редовно питам каква ще е закуската дет душите им сакат? У нас така се действа - те дават заявка и се приготвя каквото искат. Мълчат загадъчно и обясняват още по-загадЪчно, че те щели да се оправят...

 При такава заявка на дядо какво му остава освен съботно да се успи докато може ...

 Излюпвам се около 10,30 часа и то от някакъв невероятен аромат из къщата на хубаво кафе и на ... прясно изпечени банички. Та нашичките натрупали на масата едни банички - цели 5 броя и то не банички, а цели лепезета (Не успях да ги снимам, ама наистина бяха огромни). Щастливи, усмихнати - нашенските били много по-вкусни от "софийските".

 Е похапнахме от тях ... Признавам си честно, баничка не съм си купувал сигурно от Балканската война. Докато бяха топли и ароматни, се хапваше ... Е нямаха сирене, па и изварата не беше кой знае колко, но все пак ... Що хапнахме, хапнахме ... ама повечето артисаха.

 Няма значение кой, но някой от младежите реши следобяд да си хапне за късна закуска и изпищя - ама това е цяла слонска подметка. 

 Истина си беше.

Хляб не се изхвърля, а банички още по-малко - така знам от Баба.

Реших неделната изненада да е баница от баничките подметки.

Тавичката леко се намаслява, а баничките колкото и да е трудно се нарязват на късчета - примерно 2х2 или 2х3 см и се нареждат произволно в тавичката за печене. Бяха две и половина бройки, ама не мога да определя като точно количество.

Около 250 грама сирене се натрошават и омесват с баничките. Една кофичка кисело мляко се разбива с четири яйца и тази смес се излива в тавичката. Да не забравим и няколко бучки масла тук таме.

Оставяме така хубаво течността да поеме в пресъхналите вчерашни банички - е не много: колкото фурната да загрее на 180С.

Пече се на 180С около 30-35 макс. 40 минути.

Първоначално започва да се надува - ха ха да тръгне да те търси из бокса.

Когато хубаво се зачерви отгоре, е готова.

от тука нататък няма какво да обяснявам.

Всичко е ясно.

Малко време да поизстине, вади се направо цялата от тавичката и се нарязва.

Признавам си честно, толкова вкусна и ароматна баница не съм ял - дори и с най-добрите кори.

Стана направо уникална.

Не очаквах ...

Те това творение баница от стари банички надмина всичките ми очаквания.

Най-важното е, че това, което не ставаше за кусване даже, се превърна в нещо просто уникално като баница.

Ако разполагах с малко коприва или спанак, сигурно щеше да стане трепач.

Знам, че почти никой няма да се "хване" на  моята въдица, но все пак е възможно на някого да се случи и вместо да се мъчи може да вдъхне нов живот в изсъхналите банички.

 Ей те тази невероятно вкусна баница я слагам в графата - полезно- нещо от сорта на страта - баница от стар хляб.

 И също в графа - от нищо - нещо.

 П.П. тъкмо я публикувах и видях, че това е 1 100-та публикация в блога ми. Направо съм доволен от себе си, че е точно такова нещо.

Домашна едросмляна лютеница

 След като пуснах снимките на ей тия няколко бурканчета лютеница, които направих в почивните дни, с изненада установих, че в блога ми няма и редче за домашната лютеница. Даже се порастърсих и за снимки и се оказа, че липсват. Не че не правя, ама за мене лютеницата е нещо тривиално за направия и може би заради това.

 Причините са вероятно няколко:

-първо, открил съм отдавна едно цехче, където правят много хубава едросмляна лютеница. 

-от същото цехче купувам готови опечени и обелени чушки и патладжани и ги съхранявам във фризера. Та като ни се дояде лютеница, вадя от фризера продуктите, доматено пюре има винаги и приготвям по малко за прясна консумация и за няколко дни свършва - до следващия път.

-трето, не обичам стерилизирането и т.н.

Та като заседнах да пиша за лютеницата, сега ще пусна начина по който я правя и си запзвам правото да напиша в бъдеще време доста повече за нея. Няма и да пиша за различните варианти, а конкретно за най-любимия ми вариант (с едно единствено изключение, че чушките и патладжаните са печени във фурната, а не на огън - за такова малко количество не си струваше ходене до вилата).

Дозата ми е:

5 кг червени чушки

1 кг патладжани

1 буркан (от компотените) готово доматено пюре 

около 250 мл олио

сол на вкус

по 1 ч.л. с връх черен пипер и кимион

захар - зависи от киселинността на доматеното пюре

Изпълнението ми е максимално просто:

Чушките се избушват и почиствата от семената.

Патладжаните се обелват с белачката за картофи и нарязват на парчетата - първо по дължина и сетне на по 4-5 напречно.

Тавичката на фурната я слагам на дъното, в нея слагам друга тавичка с нарязаните патладжани. Чушките се пекат на средна решетка на 180С с вентилатор.

От време на време патладжаните се разбъркват, а опечените чушки се вадят в тенджера върху решетка, като се затваря с капак. Така хем омекват, хем се поотцеждат. 

Докато чушките се белят, опечените патладжани престояват в гевгир, за да се оцедят.

Сетне е лесно - мелене на ръчната машинка на най-едра решетка.

(В интерес на истината при меленето добавям тайничко 1 или 2 люти чушлета, 3-4 скилидки чесън и шепичка - листата на 3-4 стръка магданоз. Ама това е за любителите и за това го няма при продуктите по-горе).

В голяма тенджера се загрява 1 ч.ч. олио и при него на части се пущат смлените чушки и патладжани. 

Поразбърквам малко и прилагам най-големия си трик- намалям силата на котлона от 9-та на 2-ра степен. Похлупвам тенджерата с капака наполовина и направо я забравям лютеницата. Горе долу за час и половина - всичко си къкри и се изпарява. Само от време я наглеждам и леко разбърквам. 

Като се изпари поне 1 пръст и започне леко да се сгъстява, се слага и доматеното пюре.

Вече няма "бягане" - висваш до котлона, леко усилваш на 4-5 -та степен и започва бъркане. 

В момента, в който лъжицата започне да оставя следа на дъното, значи е готова. Слагат се подправките и солта (1 с.л.) и се опитва. Ако иска още сол, се добавя; ако леко накиселява, се слага и малко захар.

Още вряща лютеницата се пълни в бурканчета, затварят се и се оставят до пълно изстиване върху капачките си.

От това количество излизат 6-8 бурканчета.

Няма нужда от стерилизиране. Така се запазва дълго време - е поне досега не съм имал случай да бомбира.

Ами това е, сравнително лесно с чудесен резултат.

"Желиран" боб с крачета и пушени кокали

  Направо почвам с това, че една снимка на желиран боб няма как да е фотогенична и няма как да се хареса. 

 Само че в случая става за едно уникално ястие от любимия ни на всички боб, на което след дълго търсене в Чичо Георги не успях да открия аналог, освен едно италианско от свинско кожа с боб.

 Та да не дрънкам като празна латерна започвам направо с ястието, което направих. В интерес на истината, всичко си правих както винаги на око, но този път първо ще опиша какво направих, а сетне ще дам и примерни количества.

Свинските крачета с ми любими, а в кварталната месарница продават едни такива по 3,50 лв килото и като попадна на тях изобщо не се замислям.

Бедна Ви е фантазията колко неща могат да се приготвят със свински крачета и какви вкуснотии стават от тях.

Продават ги едни такива цели, та се налага сетне в къщи върху дръвника да ги кълцам с брадвата на две части, че да се хванат в мултикукъра. 

Две крачета - 1,200 кила. 

След яка битка ги разцепих на две и набутах в мултито. 

Една глава лук, 3-4 скилидки чесън и варене на цикъл "яхния" за един път.

В това време една купа боб накисвам в хладка вода.

Второто изкушение след тях бяха пушени свински опашки. Могат да се пооглозгат ей така, но в комбинация със свинските крачета ми се видяха невероятна идея за някаква дзверска вкуснотия  с боба.

Свинските крачета преживяха един цикъл от варенето на програмата "яхния".

Първата вода биде изхвърлена и крачетата върнати в кукъра,с добавка на чиста вода и на боба.

Внимание - не се соли и може да се сложат само подправки - зърна черен пипер, отново глава лук, чесън, морков, целина ...

След първия цикъл крачетата са полусварени.

Купата боб не е обикновен боб, а смесица от три вида боб - бял, червен и т.нар. райкин боб.

След втория цикъл на варене, бобът е почти готов, а крачетата направо са готови.

Всичко се пресипва в една голяма съдина и крачетата се отделят и обезкостяват.

Докато те си се варят, се нарязват две глави лук на ситно, 3-4 скилдики чесън, една червена чушка се почиства и нарязва на късчета; 2-3 моркова се обелват и нарязват на кубчета; 2-3 червени сушени чорбаджийски се натрошават на парчета; един - два домата се обелват и нарязват на кубчета, а един - два стръка кервиз се нарязват на ситно. Да не забравим и Магданоза.

В тиган се загряват 2-3 с.л. гъша мас и задушават до омекване половината лук, чесън, чушки и моркови.

Добавя се и една 1 ч.л. лют червен пипер и брашно и два- три черпака от бульона от варените крачета с боба.

Оставят се да омекнат добре.

В кукъра се слагат една пушена свинска опашка, половината от обезкостените крачета, полусвареният боб с бульона от варенето на крачетата, задушените зеленчуци и останалите сурови такива.

Следват два цикъла на варене по 25 минути - демек до пълно разваряване на всичко.
Разбира се, всичко това може да се направи и в тенджера, но отнема доста повече време. Само че това не си го причинявам след като с кукъра е в пъти по-лесно.

След пълното изпълнение на програмата се добавят сол и черен пипер на вкус. Аха и да не забравим поне 1 с.л. джоджен и много магданоз.
А и да не забравя- пушената опашка се изважда и внимателно се отделя месото, което се връща при боба.

При поднасянето е разкошен.

Като изстине се желира от бульона на свинските крачета и става безумно вкусен. Та и затова го нарекох "желиран" боб. Дори е най-добре да се сервира на другия ден.

НАЗДРАВЕ!