вторник, 3 септември 2019 г.

Възможно най-бързият гювеч


 В общи линии всеки знае какво е гювеч и от къде му идва името - от съдината. И в общи линии всеки знае как се прави, но точно този е възможно най-лесният и с възможно най-малко съдини за цапане и миене.
 Повярвайте, единственото което се мие след приготвянето му са тавата, една дъска за рязане и ножът за рязане. Звучи невероятно, но е факт.
 Понеже гювечът в къщи е доста голям и е поне за 6-8 човека, а щях да готвя само за двама, ползвах една малка тава.
Необходими са 500 грама свинско месо за готвене, 2 тиквички, 2 моркова, 2 глави лук, 2 чушки - червена и зелена, по 1 патладжан и голям домат, както и няколко скилидки чесън. 
Тавичката се намазнява добре. 
Първо месото се нарязва на кубчета - приблизително 3х3 см.
Зеленчуците се измиват, обелват и върху дъската се нарязват на кубчета или в желана форма.
Всичко се слага направо в тавичката, осолява се добре с моята гурме сол, опиперява се, слагат се ситно нарязани подправки - гьозум, риган, чубрица и се сипват още 2-3 с.л. мазнина - ползвам овкусено олио.
Не е необходимо да се слага каквато и да е течност.
Колкото и да е странно, дотук се ползва единствено дъската за рязане и ножът.
Тавичката се завива с алуминиево фолио и заминава във фурната на 200С за около 40-45 минути.
След това се маха фолиото и гювечът се дозапича до промяна на цвета и получаване на хубава коричка, както и да остане почти на мазнина.
Гювечът става уханен и невероятно вкусен.
Цялата му подготовка отнема 10-15-а минути - зависи от сръчността при рязането. Поне за толкова съм обелил и нарязал всичко. Не се чудете - рекордът ми за разфасовка на едно цяло агне е точно седем минути.
Остава да се насладим на невероятната вкуснотия и да си кажем НАЗДРАВЕ!

понеделник, 2 септември 2019 г.

Пържени домати с яйца


  Тази публикация е малка закачка, защото не е рецепта, а е начин да си направим едно наистина дзверски вкусно (отбележете, казвам дзверски само за мръФки) ястие - леко и приятно, много подходящо за все още продължаващите жеги.
 Няма количества, няма мерки и теглилки.
 Иначе казано, на една главичка лук са й необходими два обелени домата и две яйца. По подразбиране - 2-3 скилидки чесън, ама инак - една. Останалото е сол, черен пипер, магданоз и ... масло - не олио. Може поравно масло и олио.
 Мисля, че на всички е ясно: докато маслото загрява, лукът и чесънът се нарязват на ситно (абе кат за куче) и се хвъргат вътре. Докато те остъкленяват, доматине се обелват и нарязват на кубчета и заминават при тях. 
 Споко 3-4 минути, през които спокойно можем да счукаме яйцата и да махнем чАрупките и да ги разбием със солта и пиперите и разбъркаме с доматите.
 Веднага изключваме котлона, покриваме тигана с капака и забравяме за ястието 10-а минути.
 Сетне бухваме още една бучка масло, ръсим със ситно нарязания магданоз и нападаме.
 Топиш залчето лебец и замесваш към студената водчица. Кеф от всякъде.
 Хем вкусно, хем лесно, хем полезно и хем дзверско мезенце.
 Наздраве!

сряда, 28 август 2019 г.

Фасул с картофи почти по Родопски


  Фасул с картофи под формата на чорба пробвах за първи път преди малко повече от 40 години - при един студентски поход из Родопите. Беше в едно малко селско кръчме. След това съм ял и яхния, но все в постен вариант.
 Бабите ми готвеха фасул с кисело зеле, фасул с ориз и кисело зело и все му казваха бурания. Бурания казваха и на ориза с кисело или прясно зеле. Но нямам спомен да са готвили само фасул с картофи.
 Та както и да е, но да се върна на ястието. Бях купил от пазара един Райкин боб, дето толкова ми го хвалиха, че ставал при сваряване като масло, че нямаше начин да не го купя и да не го пробвам още същия ден.
 Няма да обяснявам, че точно този Райкин боб излезна упорит и то доста, ама не колкото мене.
Турнах една голяма купа (около 400 грама) боб с две купи вода в кукъра - в моя става за около 25 минути. Но не - тропаше като джамен. Изхвърлих водата, сложих нова и реших да го облагородя с едно малко джоланче. Чак на след третото включване взе да дава признаци на омекване. Значи вече за петото включване на кукъра на същата програма, добавих глава лук нарязана на ситно, два моркова - единият на кубчета, другият настърган,  3-4 скилидки чесън, 2-3 с.л. олио и два картофа.
След сваряването прехвърлих всичко в тавичка, обезкостих джолана, че се бе разкапал, сол на вкус, малко църно пиперче и пресен джоджен.
Запичане за 30-а минути на 200С във фурната и веднага след това на масата.
Невероятна дзверска вкуснотия, която си заслужава да се пробва. 
И да не пропусна, да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!