Домашен ябълков оцет - втора

 За направата на домашния ябълков оцет вече съм писал, но тази публикация е наложителна като продължение, защото темата наистина има продължение.

 По принцип съм си експериментатор в кухнята, много рядко правя нещо по рецепти - обикновено - по идеи или хрумки. Все пак има някои неща, при които следва да се спазва определена технология. Но да се върна на ябълковия оцет.

 След като отцедих течността от ябълковите джибри (не знам как иначе да ги нарека), не ги изхвърлих както правят май всички. Впрочем и при отцеждането не се престарах твърде много, т.е. не ги цедих "до сухо".  

Всичко това прехвърлих в една 10 литрова бутилка от вода. Голямата оцетена гъба си я прибрах в бурканче с оцет, а парченцата гъба и едно по-голямо парче отидоха в бутилката. (впрочем за това съм писал в предишната публикация).

Тубата се напълни точно до половината - значи 5 л. В 3 литра вода разтопих по 150 грама захар и мед. Сипах вътре в бутилката, направих тапа от марля и направо я забравих.

Това беше през декември. 

Преди 20-а дни се сетих за оцета в бутилката, която беше забутана в едно кьоше.

Всичко се беше оттаило на дъното, а отгоре беше бистричко. Внимателно отлях, а останалото добре изцедих. Джибрата бе изхвърлена. 

Даже на снимката се вижда каква нова огромна гъба се е получила (и тя бе съхранена в буркан за следваща партида).

Полученият оцет на два пъти прецеждах през кухненска хартия и напълних в стъклена дамаджана и бутилки.

В интерес на истината, се получи доста силен оцет - много ароматен - направо си бие на хубав ябълков оцет.

Абе, направо, био продукт.

Напълних и няколко малко бутилки - в едната сложих сушено годжи бери, в друга - сушена червена боровинка, а в третата - е няма да се сетите - мента. За тези няколко дни придобиха един такъв лек аромат - трудно ми е да го опиша.

Така че моят експеримент с "вторичния" ябълков оцет се оказа много успешен.

Сравнявам оцета от двете партиди и от точно този го оценям като много по-високо.

Е, дано моят опит се окаже от полза за някого.

Палачинки с айрян

 По принцип за палачинки се бях зарекъл да не пиша в блога си - рецепти и начини на направия бол. 

 Този път правя изключение, защото за мен са нещо ново и нестандартно.

  След вчерашния ден на бърбъна, днес сутрешната закуска беше наложителна и получих заявка за палачинки. Какво по-лесно от това - да ама не: оказа се, че няма прясно мляко, няма и кисело, а в хладилника се мъдри една шишичка айрян и то просрочена с 4-5 дни.

 Та да си дойдем на думата 500 мл айрян (най-добре е леко киселичък), 1 ч.л. сода, която се загася в него, чукват му се 2 яйца, 1 ч.л. сол и толкова захар, като се разбива в бъркалката на части се сипват 200 грама брашно. Завършва се с 2 с.л. разтопено масло или олио.

 Сместа се оставя да си почине 10-а минути. Печенето е ясно.

Готовите палачинки се мажат с масло.

Вървят си и със сладко и солено, а моята е с конфитюр от сушени смокини и сирене.

Оказа се, че палачинките с айрян стават невероятно вкусни и пухкави.

Пробвайте.

Кюфтенца от леща

  За кюфтета или всичко или нищо. В блога имам сума ти рецепти за кюфтета, но тези са определено много различни, защото са само от леща.  

Направията е много лесна, а количествата продукти са доста условни:

Една ч.ч. леща се измива и оставя във вода за 10-а минути - колкото да се обелят  и нарежат 2 моркова, 1 глава лук и 1 среден картоф.

В тенджера в 1 с.л. мазнина се запържват лекичко лука, морковите и картофите, сипва се прецедената леща и се налива вода (идеален вариант е някакъв бульон) колкото да я покрие. Вари се около 20-а минути - или до готовност на лещата. При необходимост се налива по малко течност, но идеалният вариант е лещата да поеме наличната течност изцяло. 

Оставя се да изстине в цедка като целта да стане максимално суха. Както си е в цедката, я притискам с онази джаджа за картофено пюре.

Като се отцеди добре, всичко се намачква добре, но без голямо престаряване - просто да стане на гъста каша.

Чуква се едно яйце и се разбърква. Ако сместа е леко рядка, се слагат 1-2 с.л. царевичен грис. Овкусяват се с черен пипер и сол на вкус, идея кимион и щипка риган или чубрица.

Оформят се кюфтенца с големината на топки за тенис на маса и се нареждат в тавичка. Нека да престоят в хладилника- малко да стегнат.

След това се овалват в пълнозърнесто или царевично брашно и се пържат в силно загрята мазнина, която трябва почти да ги покрива.

Пържат се в тясна касерола, по няколко броя- до хубаво покафеняване.

При ваденето могат да се сложат върху домакинска хартия, но в интерес на истината не поемат много мазнина.

Могат да се сервират с доматен сос или пък с млечно-чеснов сос, въпреки че заложих на доматения сос с лук, чесън и босилек.

Стават невероятно вкусни.

На вкус приличат на кюфтета с купешка кайма, но са по-вкусни.

Най-важното е, че се правят лесно и отнемат малко време.

Може да се направи по-голямо количество и готовите кюфтенца да се замразят във фризера.

Вадят се и след 15-20 минути престой в бокса могат да се пържат.

За вкуса гарантирам, а кой ще събере сили да пробва, не знам. 

Въпреки че сме жестоки месоядни, на нас се харесват достатъчно, че да се правят в къщи.

Е, Наздраве за осмелилите се да пробват.