Патладжан кебап

 Както обикновено в последно време това не е някаква рецепта, а просто един лесен начин да се сготви нещо вкусно, което дори може да ни отстрами и пред гости.

 Необходими са само няколко съставки - патладжани, кайма (мляно месо, овкусено с подправки), домати и евентуално чедър или кашкавал...

 Най-важното е  да имаме дървени шишчета ...

Грабаме два три, че и повече патладжана и ги оформяме старателно като паралелепипед - леле колко сложно се изразих. 

Отваряйте учебника по геометрия от 5-ти клас.

Нарязва се всеки патладжан на ивички с дебелина около 1/2 сантима.

В това време свляно месо си го овкусяваме със сол, черен пипер, кимион, нарязан лук и задължително няколко скилидки чесън. 

Патладжана леко го осоляваме и оставяме за 20-а минути по надодолнище уж да му изтекат църните води. Ама със сегашните модерни патладжани това май не е наложителна операция.

Грабваме дървеното шишче и нанизваме резен патладжан и бухаме до него кайма като за кюфте, но го примачкваме със следващото парче патладжан.

Редим смело и готовите шишчета слагаме в тавичка с малко олио.

С един буркан домати се отнасяме жестоко и ги правим на каша с пасатора с добавка на няколко листенца босилек и църно пиперче.

Заливаме импровизираните шишчета с този ми ти живителен сос и за наказание всичко го бухваме във фурната на 200С  да се изстезава за около 40-50 минути.

По някое време проявяваме доброта и наръсваме обилно с настърган чедър. Ако няма чедър, няма да се бесим я - просто рендосваме нашенски кашкавал със сухо мляко обикновено и оставяме нашето изделие да се дозапече и кашкавалчето да се засрами, че не е чедър...

Сервираме по едно шишче на глава, а на по ящните и по две като не забравяме да гарнираме с някакъв зеленчук - какъв ти зеленчук - направо със шопска салата.

И в никакъв случай без хубаво питие.

Такава вкуснотия без питие не може да се хапва спокойно.

Наздраве и за простото лесно и вкусно ястие, което предлагам.

Прави се буквално за минути, чака се търпеливо да се опече и сетне се омита преди да си казал НАЗДРАВЕ!

Руло от пуешко бутче

   Това е поредната ми лесна и вкусна рецепта за едно невероятно пуешко руло, което се прави много лесно, а става дзверски вкусно.
 И поради тази причина нямам намерение да Ви давам някакви точни количества, но който се заинтересува от описанието по-долу ще има възможност да си го направи и да импровизира по собствен мерак.

Започвам с това, че едно пуешко обезкостено и изчистено от ония прословути жили е достатъчно за четирима. Може, впрочем да се направи с патешко бутче, от което е изчистена излишвата мазнина.
Бутчето внимателно се нарязва да стане като лист, овкусява се със сол, черен пипер и се намазва със смес от горчица с майонеза. Нареждат се резенчета кашкавал (или твърдо сирене - най-добре синьо), резенчета шунка или пушено месо. Може и кисела краставичка - абе каквото ти душата ти сака...- може и консервирани гъбки. Само въображение и мерак да са налични.

Бутчето се навива на руло и се овързва с яка хортума - демек домакински конец и за се запържва от всички страни в малко мазнина до хубаво зачервяване.
Така хубаво се запечатва и ще стане по-сочно.
В същата мазнина се пущат цели пресни картофи - да ги грабне огъня. Не е необходимо да се белят, ако са пресни. Пък и да не са пресни, достатъчно е да се измият и почистят добре...

Всичко се бухва в една тавичка заедно с мазнината от пърженето и с добавка на една чаша бяло вино. Може и бира. Може и просто водичка.
Тука нямам идея - на кой каквото му харесва.
Овива се с алуминиево фолио плътно и заминава във фурната на 200С за около 30-а минути и сетне на 180С за още толкова. 
Колкото и да ме боли, фолиото се отстранява и се дозапича до готовност още за 20-а минути.
Понякога като махна фолиото, старателно го измивам и го ползвам за втори път ... Абе, икономията е майка на бедността.

Изчаква се рулото да се охлади малко и се нарязва тънкофайски. Да не забравите конците да ги махнете, че в стомаха ще стане непоносимо.
Сосът от печенето заедно с картофите се прави на пюре и всичко е готово за сервиране.
Е, не чакайте красива снимка от сервирането.
У нас си е така - като не направи и заминава на масата. Красивите снимки за са онези дето не се Ранят, а си снимат манджите и чакат лайковете.
 нас се турга на масата и на масата и напада яко от гладниците като не забравяме да си напълниме чашите с хубаво питие.
Затова, правете смело и НАЗДРАВЕ!

Яйчена баница

  За баниците нямам какво толкова да пиша - то си е направо ясно, а и всеки поне малко умеещ може да спретне една баница.

 Само че тази неделна яйчена баница се получи като плод на мерака - баница за закуска и наличните продукти: почти 2/3 пакет кори за баница, яйца бол - че даже и две сварени; кисело мляко в наличност и изостанало парченце сирене колкото кибритена кутийка (е малко по-голямо, де).

Е, след като това са наличностите, това няма да ме спре да правя баница я.

Двете сварени яйца бидоха нарязани на ситно и смесени с малкото сирене. В една кофичка кисело мляко загасих 1 ч.л. сода и всичко това бе смесено със 7 яйца и 2-3 с.л. олио и още почти 1/2 кофичка кисело мляко, както и 1 ч.л. сол.

От тука нататък е ясно. Намасляване на тавичката, две кори, заливане с яйчено-млечната смес, пак кори, пак смес и накрая се залива с останалата смес.

Нарязва се на парчета, тавичката се разтръсква добре и заминава във вече загрятата на 180С фурна.

Пече се около 45-50 минути - по-вярно до хубаво зачервяване.

В интерес на истината, тъй като течността е много и вероятността отдолу да остане сурова, я проверих с повдигане. Наложи се отгоре да я покрия с фолио и да я дозапека още 10-а минути.

Получи се невероятна баница - направо трепач.

Много голяма вкуснотия стана. При печенето се надигна доста, но като поистина се посъбра малко, но това да й е дефекта.

Важното е, че бе много много вкусна.

Па и неделната закуска бе спасена.