Варено прясно мляко в слоукукъра или начин да се направи домашен катък

 Това е нещо от графата полезно предложение или съвет, с което може значително да се облегчим.

 Варенето на прясно мляко често се оказва неприятно и досадно занимание - поне за мене. Наливаш млякото, включваш котлона и идва един момент, в който трябва да си стоиш до печката и да го дебнеш. Уж нищо му няма и тъкмо се разсееш, и то е тръгнало да се разхожда извън тенджерата. 

 Сетне става едно леле мале - търкане, чистене, неприятни миризми - особено като ти изкипи на керамичния плот.

 Пробвал съм какви ли не варианти - с млековарка (с водна риза) - само дето дадох шукадар парички за непотребния уред; с едни тенджери на водна баня и как ли не ... И все удар в гредата.

 Наскоро прочетох в една реклама на мултикукър (моят тръгва към смяна вече), че имал функция за варене на прясно мляко.

 Реших се да пробвам вариант с варене в слоукукъра. Речено сторено.

 Млякото (2 л) се налива в слоукукъра, добичето се включва на първа степен за 2 часа и се оставя на произвола на съдбата, след като му се турне капака. 

 Никакви грижи, никакви мисли. 30 секунди зор и го забравяш. Можеш да излезеш да пиеш кафе или да отидеш на работа дори. 

 В името на експеримента в дупката на капака му бухнах термометъра и от време на време го поглеждах. Някъде около 60-тата минута стана 93,5 С и повече не мръдна.

 На практика, това означава, че млякото е готово сварено.

Само че реших да продължа експеримента, тъй като прясното мляко е овче и исках да видя какво ще стане след поне часа и удължих срока на варенето с още час и половина.

На снимката се вижда - изпарила се е водата от него на около 25% и млякото се беше сгъстило достатъчно. И беше направило половин пръст каймак.

Да не казвам какво кисело мляко се подкваси от това сгъстено мляко - с брадва да го сечеш. И то със закваска от някакво измислено купещо кисело мляко (просто такова имах).

 В този момент включих, че на времето така правехме катъка: в края на август, началото на септември, когато овчето мляко е най - гъсто, в два големи казана един в друг -единият с вода, а в по-малкия млякото, на огъня. Падаше едно яко варене, бъркане - поне няколко часа, докато млякото видимо се сгъсти. Сетне охлаждане, държане в студена вода в заньцата, пак бъркане с дървена лъжица ... За няколко дни започваше да се сгъстява от само себе си. Баба не слагаше друго, освен малко сол и сетне се пълнеше в едни глинени гърнета и.... Голям панаир с невероятно вкусен резултат.

Та имам чувството, че намерих за себе си най-мързеливия начин за варене на прясно прясно мляко - направо без грижи и без рискове да изкипи и оплескоти всичко. 

И още по-важното: как да се направи истински домашен катък в апартаментски условия с минимум усилия. Купата на слоукукъра хваща 4 л мляко преспокойно, но времето за варенето и сгъстяването му няма да е като при двата литра - 3 часа, а поне 4 - 4,5 часа. Какво ме бърка това - няма да му бая я?! слагаш го и си лягаш да нанкаш. На сутринта може да се подхване процедурата по охлаждането и т.н. Може да се прехвърли в друга тенджера, да се сложи в студена вода и да се чака да стане.

4 л мляко струват 8,00 лв, а преспокойно се получават 3 компотени буркана разкошен домашен деликатес.

В много "рецепти" пишат, че трябва да му сложи закваска от кисело мляко, а някои направо прекаляват - слагала се и мая за сирене, няколко капки... По-голяма дивотия от това не съм срещал. В истинския домашен катък не се слага каквото и да е - става сам по себе си. Но понеже от малък съм свикнал да е леко солен - затова на тези 4 л мляко, максимум 1 с.л. сол.

Артък много писах, ама това е, защото си се радвам. Овче мляко и то хубаво има на нашия пазар редовно и ще мога да си правя катък без какъвто и да е напън.

Да живеят модерните технологии и Наздраве за тях!

Телешка опашка с кореноплодни и вино на фурна

Телешката опашка е един от любимите ни деликатеси в къщи. Когато попадна на телешки опашки, че рядко се намират, винаги купувам поне по няколко - да има. 

Този път си бяха пресни, пресни - дето викат хората - "още  топли". 

Малко им се почудих как да ги приготвя, че ми се щеше нещо да излезна извън начините, по които съм ги правил, но се спрях именно на този вариант - едно типично зимно ястие.

За четири порции - две по-малки или една голяма опашка - около 1,2 кг; 10-а скилидки чесън, 3-4 глави лук, 2-3 картофа, 3-4 моркова, един пащърнак, 1/2 глава целина; Сол, червен и черен пипер на вкус; поне 1 ч.ч., че и малко повече хубаво червено вино.

Опашката се нарязва през прешленчетата и парчетата се запържват в малко мазнина до леко зачервяване. След това се задушават за около 30-а минути в съвсем малко вода.

Задушеното месо се прехвърля в тавичката за печене.

Добавям и 1-2 с.л. от моите сушени зеленчуци за довкусяване. Иначе могат да се добавят риган или мащерка.

В това време всички зеленчуци се почистват, нарязват и запържват набързо с добавка на червения пипер и се задушават за десетина минути.

Ако се цели по-гъст сос, може да се добави и с.л. брашно.

Сетне полузадушените зеленчуци заминават при месото, налива се виното и тавата се завива с фолио.

Пека в йенска тава, но под капака й слагам един лист хартия за печене. Така хем капакът не се цапа при печенето, хем се постига по плътно затваряне на съдината.

Излишно е да обяснявам, че когато се ползва йенска тенджера, температурата на фурната трябва да се увеличава постепенно.

Пече се на 180С около 45-50 мин.

В края на печенето са маха капака и се дозапича до хващане на лек загар отгоре.

А това какви аромати се носят из къщата не  подлежи на описание.

Сервира се, без да се забравя чашата хубаво вино.

Специално за мене си ги обезкостявам и сервирам с тънкофайски нарязано чесънче.

НАЗДРАВЕ!

Деликатес от телешко и телешки крачета

 Започвам с това, че наистина не знам как да го нарека тоз ми ти деликатес. Определено не е пача, а още по-малко е саздърма ... В технологията на направията има доста общи елементи, но съществено се различава.

 Впрочем няма и конкретни количества, защото двата вида месо могат да се комбинират по собствен вкус и желание. При мене са почти поравно като количества.

 Просто правих съвсем други неща - и от тях отделих по половин кило, колкото за проба и сега съжалявам, че е толкова малко.

Варих телешко, от което отделих горе долу половин кило, накъсах на късчета и пак варих направо до пълно "разкапване" на месото.

След това последва прецеждане на месото - бульонът не е необходим за деликатеса.

От сварения телешки търнак (крак) също отделих около половин килограм и приблизително 300 мл от бульона от варенето.

Месото нарязох на ситно, добавих и ситно нарязан морков (един голям).

Добавих и телешкото месо, подправките и варенето продължи до почти пълното изпаряване на бульона.

За килото месо: 18 грама сол, 4-5 грама едро смлян черен пипер, около 1 грам смлян бахар; ситно нарязан чесън - поне 5-6 скилидки, по 1 ч.л. червен опушен и лютив пипер, както и 1 -2 дафинови листа, които се вадят; 

Крайният резултат варенето изглежда така.

 както на снимката.

Взема се колагеново черво като за луканка и след леко накисване се нанизва на фунийката и се лъжичка се пълни със сместа.

Червото се привързва на две места, за да се получат по-малки парчета.

Понеже червото поема 700 грама, напълних и една малка бомбичка.

Готовото колбасче заминава на студено (може и на терасата).

За няколко часа е готово и яко стегнало.

И може да се напада.

Реже се тънкофайски, държи формата си идеално.

От естествения колаген се е стегнало, но не стои желирано, няма лой и тлъстини, за да оприличи на саздърма. Не е и пача.

Нямам думи да опиша вкуса.

Невероятен е. Признавам си, изобщо не очаквах такава вкуснотия.

А че е неописуемо мезе към студеното питие или червеното вино, може да не се съмнявате.

Споделям и ще се радвам, ако някой се престраши да го направи.

НАЗДРАВЕ!