Деликатес от телешко и телешки крачета

 Започвам с това, че наистина не знам как да го нарека тоз ми ти деликатес. Определено не е пача, а още по-малко е саздърма ... В технологията на направията има доста общи елементи, но съществено се различава.

 Впрочем няма и конкретни количества, защото двата вида месо могат да се комбинират по собствен вкус и желание. При мене са почти поравно като количества.

 Просто правих съвсем други неща - и от тях отделих по половин кило, колкото за проба и сега съжалявам, че е толкова малко.

Варих телешко, от което отделих горе долу половин кило, накъсах на късчета и пак варих направо до пълно "разкапване" на месото.

След това последва прецеждане на месото - бульонът не е необходим за деликатеса.

От сварения телешки търнак (крак) също отделих около половин килограм и приблизително 300 мл от бульона от варенето.

Месото нарязох на ситно, добавих и ситно нарязан морков (един голям).

Добавих и телешкото месо, подправките и варенето продължи до почти пълното изпаряване на бульона.

За килото месо: 18 грама сол, 4-5 грама едро смлян черен пипер, около 1 грам смлян бахар; ситно нарязан чесън - поне 5-6 скилидки, по 1 ч.л. червен опушен и лютив пипер, както и 1 -2 дафинови листа, които се вадят; 

Крайният резултат варенето изглежда така.

 както на снимката.

Взема се колагеново черво като за луканка и след леко накисване се нанизва на фунийката и се лъжичка се пълни със сместа.

Червото се привързва на две места, за да се получат по-малки парчета.

Понеже червото поема 700 грама, напълних и една малка бомбичка.

Готовото колбасче заминава на студено (може и на терасата).

За няколко часа е готово и яко стегнало.

И може да се напада.

Реже се тънкофайски, държи формата си идеално.

От естествения колаген се е стегнало, но не стои желирано, няма лой и тлъстини, за да оприличи на саздърма. Не е и пача.

Нямам думи да опиша вкуса.

Невероятен е. Признавам си, изобщо не очаквах такава вкуснотия.

А че е неописуемо мезе към студеното питие или червеното вино, може да не се съмнявате.

Споделям и ще се радвам, ако някой се престраши да го направи.

НАЗДРАВЕ!

Желиран деликатес от телешки крачета

 Започвам писанието си за тази невероятна вкуснотия - просто дзверска на вкус и в същото време толкова полезна, че просто нямам думи.

Започвам с показването на две снимки:

Те това ни го продават и рекламират на всяка крачка и даваме едни луди пари за колаген, с който да се грижим за ставите си. И ни убеждават, че това е най-доброто за нас.

Вижте само - дневна доза 11 000 мг - демек цели 11 грама чист колаген, извлечен по химичен път и кой знае как и направен.

Та месечната ни доза от този "чист" колаген - по една ампула на ден струва около 50,00 лв - в зависимост от къде ще си я купим.

И съвсем малко хора знаят, че съвсем истински колаген в напълно естествения му вид можем да получим от телешки кости. При това вид, в който организмът ни го приема напълно естествено и извличаме всички ползи от него.

Няма да обяснявам какви витамини, аминокиселини и др. п. се извличат от телешките кости. Целта ми на блога не е съвсем медицинска, а просто да обяснявам понякога, че това с което се храним може и да бъде лекарство и полезно за нас, а не само да си доставим някакво удоволствие от храната и да получим излишни калории и да дебелеем, хранейки се уж правилно.

Предпочитам необходимите за организма ми неща да ги получавам по естествен начин - чрез храната, чрез подправките, чрез билките (които също са подправки), отколкото да се тъпча с разни химии.

И най ми харесва, че това може да става по един дзверски вкусен начин - хем да се храним с кеф, хем да знаеш, че това е полезно и не се тровиш.

При това го правиш с кеф и без да пращаш някакви луди пари, за да получиш "толкова необходимите" вещества за организЪма ти.

Е, май се поувлякох, та да се върна на думата за домашния деликатес.

Никакъв проблем не представлява да си купиш телешки кости от добра месарница, а най-вече истински търнак. За този телешки крак съм изписал сума ти неща вече и да си сготвиш невероятна вкусна супа, чорба или пача. По веригите килото търнак се продава около 3,50 лв, в уважаващите себе си месарници - по-евтино, а при производител - за цели 2,00 лв. Едно кило се вари с поне 2 литра вода, моркови, чесън, лук, подправки по желание и сол. Получава се страхотно месо и невероятен бульон.

Какво може да се сготви съм показвал много, много пъти. Може дори да се сготви с фасул, с грах, с картофи и какво ли не. И все се получава невероятно вкусно ястие. При това направо за без пари.

Ако сравнявам с цената на една химическа опаковка - поне 100 литра супи - повече от годишната норма за едно семейство.

Но този искам да споделя как се прави едно невероятно мезе, с което трябва да се внимава, че носи на много питиета - то еденето не е вредно, ама с питиетата, ако се прекали, главоболът е сигурен.

Търнакът се сварява добре със зеленчуците, обезкостява се и нарязва на ситно. На ситно се нарязва морковите, свареният чесън се намачква. 

Бульонът се прецежда и връща в тенджерата, като се вари на бавен огън докато се редуцира наполовина. Може да му се добави грах, целина, пащърнак - все зеленчуци по желание, с които да се вари. Овкусяване- сол, черен пипер, бахар, дафинов лист.

Нарязаното месо, зеленчуци и добавки се слагат в подходяща форма и заливат с бульона. Оставят се на хладно хубаво да стегне.

А така стяга, че не е истина - режеш си ножа тънкофайски, държи си формата и не се разпага от стайната температура. Истинско желиране.

Хапваш, пийваш и рИвеш от кеф. И освен от кеф, знаеш, че ставите ти започват да пеят. Само да не се прекали с пиенето, че тогава започват да омекват коленцата ....

Мога да продължа още доста, но стига толкова - нападам си натурално желирания домашен деликатес, наливам си водката, че върви с нея най-вече и без да забравяте, че истинската храна може да е полезна, НАЗДРАВЕ!

Почти мързелива наденица тип "чоризо"

 Едно от любимите ми занимания в бърлогата на Дзвера е да правя колбаси и салами и да експериментирам с най-различни вариации. Много често съм казвал, че правя малки количества - просто ей така докато си блея пред ТВ-то и си слушам някой филм. Понякога това, което искам да получа не става, друг път се изненадвам от Дзверския резултат. В общи линии споделям най-сполучливите опити, за които съм сигурен, че дори и лаик да го прави няма как да не стане.

 Сега ще обясня и тази направо мързелива наденица.

В кварталната месарница продават едно такова особено месо - "за готвене". Някаква смес от месни изрезки - бут, плешка, гърди, филе и т.н. Цената му е повече от приемлива - 5,69 лв/кг.

В последно време купувам от него, защото се убедих в качествата му. Вземам или кило, или две. Мелят ми го на място - или на едро или на ситно. Правя икономия и от меленето.

Като се прибереш в къщи имаш истинско мляно месо.

Може да си направиш домашна кайма (няма да обяснявам сега), може направо да пристъпиш към правенето на домашен колбас.

Само обикновено го оставям една нощ в хладилника или на терасата, ако е студено. Но може и без това.

Месото се слага в подходяща съдина, вече е претеглено и не е проблем според теглото да се слагат подправките.

За кг смляно месо: по 8 грама нитритна и обикновена сол; 3 грама захар, 5 грама черен пипер; 12 грама пушен червен пипер и 10 грама лютив червен пипер.

Омесва се много добре. Колкото повече, толкова по-добре. Дори не е необходимо да се оставя за 24 часа да престоява на хладно.

Цялата тази процедура отнема 15-а минути.

В това време се слагат червата в хладката вода да се отпуснат.

За такова количество - кило или две, не е необходимо дори да се цапа машинката за мелене на месо. 

Пълненето става на ръка и отнема не повече от 30- а минути.

Готовите наденички се връзват, надупчват с игла да излезе въздуха от мехурчетата, където го има. 

Оставят се една нощ на топло и на другия ден отиват за сушене.

От червения пипер така хубаво са си променили цвета.

Заради непостоянното време не ги суша на терасата, а в сушилнята - на постоянна температура от 16С, с вентилатор.

На 13 януари бидоха сложени в сушилнята и на 26-ти бяха готови.

Идеално изсъхнали, но все още приятно меки.

За вкусът нямам думи - като чоризо и дори не са толкова пикантни колкото очаквах.

Е, в интерес на истината са наистина мързеливи - за 1,30 кг готови наденички всичко на всичко работа около 45 минути.

Можех и да я оставя по-мекичка или по-суровичка, но за разлика от испанците нямам намерение да я готвя, а смятам да си я хапнем като сухо мезенце.

Правете смело, стават лесно и НАЗДРАВЕ!