Как да приготвим Пуйка, Фитка или Мисирка

 Странна птица е това Мисирът - върви си, тресе си гребена и гушата и едно такова ми ти басово си гълчи. Стадото върви ей така някакси на ян, все си търсят тревичките и са колектив - не се делят. Приличат на стари Баби дет са се събрали на раздумка ама ей тъй пътьом, но разговарят някак си ей тъй леко сърдито и на малко по-висок глас от общо приетото и при това се поклащат едно такова странно и някак си умно.

 Е, просто става дума за най-обикновената пуйка. Да ама има райони, в които като кажеш пуйка ще те гледат като извънземно и няма да те разберат. На таз ми ти птица обикновено при нас се казва Фитка, а на мъжкия - Фитарок. В други региони - мисирка и мисир, а в трети - Биба и Бибок. Ама най-готино ми звучи Пипа и Пипок. Ако някой друг знае друго име на тази ми ти птица, да каже ...

 Та думата ми е не да обяснявам колко е полезно и здравословно пуешкото... всеки си го знае.

 Традиционно е прието за Коледа в някои страни да има печена цяла пуйка, макар че побеснявам, когато ни го налагат и като нашенска традиция. Пуйката си е някаква му Хамериканска. При нас е рядкост. Няма я в сериозно промишлено производство - основно е в селските ни дворове, защото е не толкова претенциозна. Доколкото знам, внасят ни от Унгария.

 Само за информация - женската Фитка става до 9 кила, а мъката може да стигне цели 25 кила. Направо Дзвер, а не птица. Пуешките бройлери за няколко месеца достигат 5 кила и са много вкусни и крехки.

 За да продължа нататък само ще кажа, че традиционната цяла печена не ни харесва. В какъвто и вариант да е - не я възприемаме.

Ето тази на снимката - 7 кг, купена от района на Крумовград за 5 лв живо тегло.

Няма да коментирам, ще замълча. 

Въпросът за цените ми е болезнен. Пуешка пържола на унгарска, гледана промишлено, е около 15 лв. Филето гони 20 лв и то ако го намериш...

Имаш цяла пуйка, но как да я разфасоваш  правилно?

Необходим е остър нож. Първо се отрязва шийката из основата. Сетне крайчетата на крилата. Птицата се поставя върху дъската с гърба надолу. После се хваща всяко крило и леко за зачупва и се отрязва цялото. Може да се раздели на две - на крилцето и т.н. маншон. Следват краката - с натиск настрани - до прекършване от ставата и отрязване. Крачето също се разделя на две по средата през ставата - на долно и горно бутче.
Както си е притисната по гръб с ножа внимателно отгоре и надолу и настрани към крилцата се отрязва едното филе, а след това и другото. На практика, вече е разфасовано. Остава скелетът т.нар. фенер, който се разделя на две по средата. Така е по-удобен за варене. Не е необходимо голямо престаряване при почистване на фенера - нека да си остане по него месце - за супата.

СУПА

Фенерът заедно с шийката и изрезките от крилцата след измиване се слагат в тенджера със студена вода колкото да ги покрива два пръста, леко се осолява и се вари докато месото започне да се отделя от костите. В този процес на варене не е необходимо да се добавя каквото и да е друго. Така бульонът може да се ползва и за друго ястие. Впрочем става доста мазничък и който не го харесва такъв може внимателно да отстрани мазнината.
Докато бульонът се вари, дреболиите се нарязват на едро и изкисват в студена вода. Само черният дроб се отделя - става за печене.
След като поизстине, бульонът се прецежда, а месото старателно се отделя от костите.В малко масло смесено с олио (по 1 с.л.) се запържва една голяма глава лук, нарязан на ситно, 2-3 ск. чесън, следват 1-2 средни моркова, обелени и настъргани на ситното ренде.

Тук вариантите са два - или да се сложи кафена чаша измит и накиснат предварително ориз, или 1-2 средни картофа,нарязани на ситно. Добавя се и ситно нарязан стрък целина (кервиз - зелената част от стъблото). Налива се бульон, който може да се поразреди с топла вода (ако е много силен) - общо около 1,8 - 2 л. И се оставя да си покъкри поне 20-а минути. 
Слага се и отделеното месо, както и една шепичка натрошено фиде. Добавя се и 1 с.л. сушени зеленчуци. Вари се още максимум 10-а минути. В това време от 2 яйца се отделят само жълтъците и разбиват с 3/4 или цяла кофичка кисело мляко. От супата с черпака се взема малко от течността и се темперира с яйчената смес. След това застройката се връща при супата. Сега е моментът да се провери за сол.
Супата е готова и може да се поднася обилно поръсена с магданоз или на вкус.

Панирани шницели от гърдите

Гърдите, почистени от кожата се нарязват на филенца с желана големина и дебелина и леко се начукват. Съвсем леко се овкусяват със сол и черен пипер и буквално по 2-3 капки лимонов сок. Овалват се в брашно, в разбито яйце и галета и се пържат на средно загрят котлон до леко зачервяване. 
От тук нататък е въпрос на желание: могат да се поръсят с настъргана кора на лимон и да се поднесат с картофено пюре, варени картофи (или салата от тях) или зелена зелена салата ...

Пропуснах нещо: Кожата може да се свари заедно с фенера и сетне да се нареже на ситно и да се ползва за супата. А на който не му харесва, след сваряването може да я даде на домашния любимец.


ПЕЧЕНО

Отделените бутчета и крилца се овкусяват много добре със сол, черен и червен (желателно и опушен и лютив) пипер, риган и се оставят да престоят така поне 2-3 часа. Нареждат се в тава, сипва се малко вода на дъното. Тавата се завива с фолио и се пече във фурната на 220С за около 20-а минути, сетне - 30-а минути на 180С. Проверява се готовността - вилицата да влиза в месото с лекота, маха се фолиото и се запича за кратко на вентилатор - до хващане на лек загар.
Вместо вода в тавата може да се сложи бяло вино или бира, въпрос на вкус. Пробвал съм и с кока кола. Все става. Много хубав аромат придобива, ако при овкусяването се ползва смлян розмарин, но той не на всеки се харесва. Риганът може да се замени с мащерка. Въпрос на предпочитание.


Дроб на грил тиган

Дробът на Мисира е доста и при това много вкусен. Грехота е да се ползва за супа.
Затова леко се изкисва в студена вода. Подсушава се.
Пече се в силно загрят грил тиган буквално 2 минути от едната страна и една от другата. Осолява се и опиперява и остава да му се насладим със студена водка.
Ха, на снимката някой вече е успял да си крадне едното парче ...








ДРЕБОЛИИТЕ

Ха сега, някой по наблюдателен ще ме запита ами какво стана с дреболиите? Ами нищо - бидоха измити и замразени. Когато се прави супата от пуешко месо, слагането на дреболиите е във вреда на вкуса й. Затова просто се отделят и сетне ще станат на супа, но само от дреболии.
Това не пречи да се направи супа от половината месо и половината дреболии, а другата част - след време пак на супа. Но определено предпочитам супата да е само от месото или само от дреболиите. Въпрос на предпочитание.

Вау, какво се получи? Май поизчерпах темата за готвене на фитката.
Ами какво друго да кажа, освен едно смело гответе си фитката както ви харесва и НАЗДРАВЕ!

Пълнена с плодове тиква

 Това е един уникален есенно-зимен десерт, който просто си няма рецепта, а по-скоро е само идея за направа.

 Често го правя, но поради една ли друга причина не съм го споделял. А сега само ще кажа как направих последната, защото всеки път е различно в зависимост от наличните плодове - сушени и пресни.

На тиква цигулка се отрязва горната плътна част, издълбава се добре като се почистват семките и част от вътрешността.

От там нататък е забавната част - слагат се стафиди, сушени червени боровинки, орехи, кашу, сушени кайсии и сини сливи без костилка; сладко от смокини; ръсва се малко канела; сетне резенчета плод - ябълка; портокал; киви; пак орехи и кашу.

Сушените плодове се слагат, без да се накисват.

И така до напълване на тиквата. Слага се и една с.л. мед и се завършва с резени ябълка или дюля, които просто играят ролята на капак. Наръсва се с канела като носи и други подправки по желание. Сипвам и 50 мл бърбън.

Тиквата се слага в тавичка, завива се цялата с два слоя алуминиево фолио и се пече във фурна на 180С поне два часа.

След два часа се проверява като се боцва тиквата - ако е омекнала, значи е готова. Маха се фолиото и се дозапича до лек загар.

Сетне, малей какво търпение трябва докато поизстине малко и биде нападната.

Впрочем, студена е още по-вкусна. Важното е, че всичко що е плод може да бъде сложен вътре и да стане вкусно.

И от личен опит знам, че става и за мезе на хубаво питие.

Тиквенички

 С рецепта за тиквеник няма да изненадан когото и да е.

 Всеки си има собствена, а отделно и от това като всяко нашенско ястие си има някаква общо приета представа за направата му.

 Това не пречи да пусна моя вариант, а все на някого ще му влезе в работа и може да се реши да го направи. А в случая става за цели два варианта -единият само с тиква, а другият с тиква, орехи, стафиди и идея локум.

 Първата особеност е, че за направата на тиквеника ползвам триъгълни печени на сач кори, с употребата на които се получават отделни парчета - тиквенички. Втората е - в лекото сиропиране на готовите парчета след опичането.

 Започвам с това, че при направата им няма някакви точни количества - дори и количеството на плънката зависи от вкуса на семейството.

 Та затова директно с обяснения:

След обелването и почистването на тиквата, се настъргва ,за предпочитане на ситното ренде. Леко се отцежда и следва задушаване в масло с добавка на канела и захар. Канелата и захарта са на вкус. Само пропуснах - когато маслото се загрява в него се слагат 2-3 с.л. захар и като почне да се карамелизира, тогава се слага тиквата.. По този начин придобива леко карамелен вкус.

 По обясними причини (непоносимост към ядки), едната част от задушената тиква бе отделена за направа на тиквенички само с тиква.

Кората се намазва със смес поравно от разтопено масло и олио. Слага се от тиквата и се навива на руло.

Другата част от тиквата се смесва с натрошените орехи, с предварително накиснатите стафиди и много ситно нарязания локум.

По същия начин се намазва, слага се от плънката и се навиват рулца.

Готовите банички се нареждат в тавички обилно намаслени или върху хартия за печене.

Отгоре се намазват със сместа от масло и олио; може и с разбито яйце; може да се наръсят със семена - сусам и т.н.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна за около 45-50 мин. - до хубаво зачервяване.

От отцедения сок от тиквата с малко вода и захар се сварява сироп, в който може да се добави още малко канела и едно две карамфилчета. 

Готовите тиквенички се напояват леко със сиропа и като поизстинат се наръсват с пудра захар и сервират.

Стават невероятно вкусни и ароматни.

Определено ги предпочитам пред стандартния тиквеник.

Резултатът оправдава "играчката" при направията.