Хрупкави краставички - друг вид

 Как се правят хрупкави краставички с малко усилия и без варене и специални маринати вече съм писал. По този начин ги правя вече три години, но тази година реших да променя начина и от резултатът се оказа направо перфектен, въпреки че още е рано за оценки - след няколко месеца всичко ще е доста по-ясно.
 В описания вариант краставичките (демек корнишони, защото са най-подходящи) се нарязват на тънки кръгчета. Е, ама това не ме удовлетворява - хубаво да има цели малки корнишончета - сетне го хващаш с ръчичка и си го хрупваш ей така... и отпиваш глътка хубаво питие.
 Запазих основните пропорции:
2 кг корнишончета - по-големите се нарязват на четири по дължина
по 1/2 ч.ч. захар и сол
1/2 ч.ч. олио или зехтин
1 ч.ч. оцет (винен или ябълков, но не и оцетен продукт)
по 1 грам салицил на кг продукт
10-а -20-а зърна черен пипер
1-2 глави червен лук
6-7 скилидки чесън
1 връзка копър и 1/2 вр. магданоз
няколко лютички чушлета (може сурови или леко пекнати)
буквално 1 с.л. синапени зърна

Преди да продължа една уговорка - който ще критикува ползването на салицилова киселина (30 грама в аптеката са 0,90 лв), по-добре да замълчи и да не чете. Вредна е, но останалите ползвани консерванти са доста по-вредни. Количеството е 1 грам на килограм зеленчук, което означава, че самият зеленчук почти нищо не поема от него и при консумация в организма влиза нищожно количество - не вярвам някой да изяде едно кило краставички и да получи доза от 0,3 гр салицил - демек няколко аспирина и да не изпие в това време поне 5-6 ракии и за черния му дроб вредата да е много по-голяма.
Всякакви такива обструкции ги приемам като капризи и глезотии, защото не знаят колко пък отровен натриев нитрат има в корнишоните.
Та толкова, да си дойдем на думата:

По големите корнишончета се нарязват, както е показано.
Други на кръгчета.
На малките се отрязват двата края и се надупчват с вилица- така ще си пуснат соковете.

Зелентиите, лука и чесънът се нарязнват. - желателно лукът - на полумесеци.

Всичко се слага в подходяща голяма тенджера, добавят се захарта, солта, салицила, подправките.
Заливат се с оцета и зехтина.
Разбъркват се с лъжица, но най-добре е с ръка и се оставят да си починат поне 24 часа в другата стая - да не ти се натрапват на погледа.
Само трябва да се провери солеността на солта :) - този път попаднах на една дет е направо отровно - двойно по-солена...

След едно две разбърквания се е получило това - зеленчуците са пуснали достатъчно сок. Изобщо не е необходимо да се слага каквато и да е течност.

Следва пълнене в бурканите - гледам във всеки буркан да влезнат еднакви корнишончета и достатъчно от маринатата. Може не във всеки буркан да се слагат лутиви чушлета, а само в някои ...
Затварят се в буркани с винтови капачки и се съхраняват в мазето.
Най-вкусни стават след поне месец.
Лесно и много вкусно с невероятен резултат.
Правете смело мезето за питието и НАЗДРАВЕ!

Лесни мини мекичета - хапки

 С мекичета или нещо тестено няма кого да изненадам - почти всеки си има някаква собствена рецепта и за тестото, и за направията им, но тези са различни и в действителност доста се различават от стандартния начин на правене на мекици. Правят се с минимум продукти и с помощта единствено на вилица.

 А този път ще обясня как се правят правят доста нагледно в картинки:

В дълбока подходяща купа се слагат поне 100 грама сирене (ама защото го обичам - иначе може да не се слага); 1 ч.ч. кисело мляко съвсем леко разредено с вода или прясно мляко (за предпочитане) - около 1/4 от количеството.

1/2 ч.л. сода, която се гаси с лим. сок; 1 равна чаена л. мая, 1 /2 ч.л сол и 1/2 ч.л. захар и 1/4 ч.л. ванилена захар. Сипва се 1 с.л. зехтин или олио.  Сиренето се натрошава с вилица - впрочем, работи се само с вилица и цялата смес добре се разбърква.

На пръв поглед дозата изглежда малка, но се получава доста голямо количество. Няма пречки всеки да увеличава количествата пропорционално, по желание.

1 1/2 ч.ч. брашно започва да се спива на части в млечната смес като се разбърква с вилицата непрекъснато.

Получава се меко лепнещо тесто, но с вилицата се бърка много лесно.

Може да се добави още брашно, но това е напълно достатъчно. Нека да се остане меко и лепнещо. Като го разбъркаме - отнема буквално 3-4 минути го оставяме на топло да втасва.

Може да се покрие със стреч фолио и да се остави през нощта в хладилника и на сутринта да се пържат мекичетата.

Ето го - буквално след 2 часа (много е топло сега) престой на плота направо се е утроило като обем.

Меко е, лепкаво и направо е цялото на мехурчета.

Нека си седи така - не е необходимо да се бърка повече, а още по-малко да се меси.

Взема се пластмасова дъска или нещо подходящо. Ръцете обилно се намазняват с олио, късат се топчета с големи на орех или малко повече и се нареждат върху дъската.

Тука е горе долу 1/3 от общото количество на тестото.

В тясна касерола се наливат поне 2 пръста олио, загрява се силно и сетне силата на котлона се намаля с 1/4.

Откъснатите топчета пак с намазнени ръце се сплескват и пущат в олиото.

Внимание - пържат се много бързо и докато се оформя третото, първото направо е тръгнало да прегаря. Затова се действа бързо и не се слагат повече от две три. Наистина не стават много големи като размер, но за сметка на това бухват и стават направо дебеланки.

 Готовите се вадят в чиния върху домакинска хартия, но в интерес на истината не поемат мазнина.

Тука се готови за сервиране и вече поръсени с пудра захар.

Стават невероятно вкусни и ароматни.

На външен вид повече приличат на бухти, но определено на вкус не са, а са си направо истински домашни мекичета. Едно такова е за две хапки и бързо се хапват. Нищо, че тези бяха приготвени със сирене, вървят си и с мед, и с всякакво любимо сладко.

Тестото, което остава може да се употреби в следващите 2-3 дни за нещо друго като се съхранява в хладилника.

Просто са невероятни за закуска. 

Най-важното, цялото забъркване отнема буквално 3-4 минути, никакво месене, никакво цапотене на съдове и т.н.

Правете смело - стават лесно и са неустоимо вкусни.

Партизански гулаш

 Нямам никакво намерение да обяснявам какво е това гулаш и да отварям темата със споровете кой е автентичният и т.н.  и т.н. С две думи това си е една яхния с месо, в която преобладават чушките и червения пипер.

 Само че има и един по-особен гулаш, т.нар. партизански гулаш.

 Самото му име звучи интересно, но това наистина си е партизански гулаш (partizanski golaž). Приготвян е от словенските партизани по време на втората световна война. Та и те трябвало да оцеляват - нали храната прави борбЪтЪ, и се налагало да си готвят. Само че при тази оскъдица готвели любимия си гулаш почти без месо, но за сметка на това с много картофи и то големи и цели.

 От къде ми хрумна за него? Ами докато преглеждах какви продукти има в къщи за готвене - налични картофи и чушки, и лук и малко месо, и от някъде нещо в ума ми прищрака на вълна партизански казан. А от там още веднъж прищрака и се сетих за гулаша на словенските партизани.

 А защо за него ли? Ами не се сещам, но преди доста години бяхме почерпени с такъв гулаш и по навик исках рецепта и ми казаха, че няма рецепта, защото е партизански гулаш и се е правел с каквото има. 

 В паметта ми е останало, че месото за гулаша било каквото откраднат от немците или каквото е улучено при бомбардировките или престрелките, че можело да не се слага вино, защото ставало за сгряване, можело и без домати и дафинов лист - каквото гората даде. 
  Впрочем, доколкото знам, словенците и сега го правят като традиционно ястие по празници.

 Е, вече стана ясно - ще се готви истински партизански гулаш с каквото има:

Наличните продукти:

300 грама телешко и 150 грама свински гърди, нарязани на кубчета

3 глави лук и 1 главичка чесън - нарязани на ситно

10-а картофа- предимно малки, оставени цели и по-големите нарязани на две

3 домата, обелени и нарязани на кубчета

3 чушки - една зелена и две червени

подправки: сол, черен пипер, 1 с.л. червен пипер (поравно пушен и обикновен), 1 даф.лист, 1 ч.л. суха мащерка и 2 с.л. сушени зеленчуци (домашната ми вегета)

олио за пържене

Не ползвам брашно за сгъстяване - предпочитам да го варя по продължително

Изпълнението е лесно особено в мултитенджерата: 

Включва се на режим пържене и в загрятото олио се пуща месото на части, за да може да се пържи, а не да се задушава; Когато покафенее се слагат лука и чесъна, след омекването им чушките, след 2-3 минути и червения пипер, доматите, картофите и се налива топла вода колкото да покрие продуктите.

Преди да се затвори капака и да се превключи на програма "яхния", се слагат всички останали подправки - сол, черен пипер и т.н.

От тука нататък няма какво да се прави - програмата за 25 минути ще сготви гулаша. Може дори и на разходка да се излезе - тя ще се самоизключи и ще остане на подгряване.

Ако се готви с обикновена тенджера на котлон, няма кой знае какво по-различно. Просто се намаля силата на котлона наполовина и се оставя да си къкри. Подправките се слагат в края на варенето. Само дето не мога да кажа колко време - може би около 40 мин.

Е, от тука нататък е лесно - ястието се прехвърля от кукъра в йенската тенджера на поставка.

Запалва се свещичката - хем да подгрява ястието, хем да ни свети, защото лампата е загасена и да се почувстваме за малко като партизани.

Просто един малък разкош.

Има сосче за натапяне на залъчетата хлебец в него.

Остава да се извади леда, да си сипе питието и да се насладим на вкусния и ароматен гулаш.

Най-доброто на този партизански гулаш, че наистина се прави с каквото има в наличност и в леснотата на изпълнението.

Правете смело, наслаждавайте се на вкусната храна и да не забравяме за питието.
Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!