"Фасулена" майонеза- "бобонеза"

 Признавам си направо заглавието е малко подвеждащо и човек може да си помисли, че става дума за майонеза с фасул (боб), а в действителност става дума за майонеза с водата от варен фасул.

  За майонезите съм изписал доста, както и че обичам да си правя разни експерименти в направата на този изключителен сос.

 За да не дрънкам много, карам по същество:

 Попаднах съвсем случайно на този червен сварен фасул в един магазин и то на цена 0,90 лв за бройка.

 Е, понакупих се малко като "невидял", но пък е много вкусен на салата с разни добавки. 

 От друга страна си е направо бързо спасение в екстрени случаи и т.н.

 Отцедих си фасула, както си му е реда през цедката и в купата остана течността от фасула.

 Замириса ми много ароматно и ми дожаля да я изхвърля. Пък и нямах в какво да я вложа в момента.

 Така ми хрумна да пробвам каква майонеза ще стане от нея, след като съм пробвал с телешки бульон и се е получавало.

Речено, сторено.

Течността бе пресипана в купата на пасатора, излизе почти 180 мл.

Последва слагане на 1 ч.л. дижонска горчица, 1/2 ч.л. млян черен пипер, 1с.л. лимонов сок.

Пасатора на дъното и като започна да разбива на тънка струйка се налива олио до хубавото сгъстяване.

 "Глътна" малко повече от 600 мл олио и се получи като количество малко повече от 800 мл майонеза - един компотен буркан с винтова капачка и една купичка.

 Следва кратък престой в хладилника- поне час.

 Невероятен вкус след изстудяването.

По нищо не се усеща вкусът на фасула и ако не обясниш, трудно ще се различи от другата майонеза. Само че е много лека и цветът е леко розов - все пак фасулът бе червен. Сигурен съм, че с другия (белия или жълтия) цветът няма да се отличава от обичайната майонеза.

 Гарантирам, Дзверски е вкусна и значително по-трайна от тази с яйца или прясно мляко.

Заслужава си направията и съм сигурен, че ще прави редовно.

Пикантен деликатес от свинско и телешко

 Този път съм затруден да определя  какво точно е този домашен деликатес. Определено не е пача, както не е и саздърма, а нещо средно - комбинация от двете.

 Без да навлизам в подробности, пачата се прави от свински крачета, ушета, глава, рядко джолан; а в саздърмата не е допустимо да има свинско.

 Е този път направих нещо средно, което се получи направо Дзверски вкусно.

 За да не ставам отегчителен, направо преминавам към направията и необходимите продукти:

 една свинска опашка (около 500 грама); свински джолан (около 800 грама) и месо от телешки джолан (около 800 грама). Целта ми бе съотношението свинско към телешко да е грубо 60:40 %.

 За варенето: 2-3 дафинови листа, 10-а зърна черен пипер, 5-6 зърна бахар, 1 карамфилче, 2-3 скилидки чесън и на края сол на вкус - 2 ч.л. (около 15 грама).

 За подправянето: 1 ч.л. смлян черен пипер; 1/2 ч.л. чесън на прах и 1 ч.л. чили (тъй като сложих повече, тука го редуцирам до нормално пикантно), както и при необходимост още малко сол.

 В изпълнението няма нищо сложно:

Опашката се нарязва на две три парчета, останалото месо на едри късове и се слага в подходяща тенджера със студена вода. След завирането се отпенва, сетне се намаля силата котлона на 1/3, слагат се подправките и се оставя да къкри за 2-3 часа. На края се слага и солта. Вари се до "разкапване" на месото. Оставя се да поизстине на студено и се отделя изплувалата най-отгоре лой. Следва обезкоставяне.

Обезкостеното месо, накъсано на късчета заедно с отделената лой и съвсем малко от бульона се прехвърля в друга съдина, слагат се подправките. Запържва се почти до изпаряване на течността.

При необходимост се добавя и сол на вкус.

Получената смес се оставя малко да изстине, а в това време черво за луканка леко се намокря и нанизва на фунийка.

Червото се пълни с малка лъжичка като леко се притиска да се уплътни в него сместа.

При пълненето се оформят "колбасчета" с желана големина - гледам да са до 500 грама, защото се консумират най-бързо и не остава за другия ден.

Получените колбасчета се провисват на терасата на студено.

В този студ навън за една нощ стягат яко и са готови за вакумиране.

Па и за консумация.

Така подготвени издържат много дълго време в хладилника - поне месец.

Е у нас, свършват значително по-бързо.

Режат се лесно. 

Запазват формата си, дори и нарязани на много тънко.

На външен вид прилича на салам, но ароматът и вкусът са неустоими.

Определено няма вкус на пача, както и няма вкус на саздърма.

Има собствен неподражаем вкус, който не мога да опиша.

Абе, Дзверска вкуснотия, която се прави лесно.

За финал - Наздраве!

Суджук с пуешко

 Експериментите ми с направията на различни домашни деликатесни колбаси продължават упорито и то най-вече в употребата на различни видове месо и подправки.

 След като направих суджук и салам с патешки сърца (за суджука друг път, ако остане време...), и след като попаднах на пресни пуешки бутчета в магазина изобщо не им се мислих. Луканка с пуешко съм правил, но този път реших да е суджук и то с използването на една малко по-различна подправка. 
 Въобще няма да говоря за ползата от пуешкото месо - на всеки е известна.

 За направата на този суджук са необходими пуешко месо от бутчето и свинска плешка в съотношение 40:60 % (т.е. 400 грама пуешко и 600 грама плешка), както и подправки, които давам за кг месо:

 сол - 20 грама

 черен пипер - 5 грама

 кимион - 3 грама

 бахар млян - 1 грам

 захар - 2 грама

 Фенфел (резене) добре счукан в хаванчето - 2 грама

както и свински черва за пълнене

 В изпълнението няма нищо по-различно от направата и на другите видове домашни деликатеси, освен че месото не се мели, а се нарязва на ситно и начуква.

Пуешките бутчета се обезкостяват (как се прави съм писал тука), нарязват на ситно и начукват с дървеното чукче.

По същия начин се процедира и със свинската плешка.

Двата вида месо се смесват с подправките и оставят на хладно поне за 24 часа.

Готовата смес се пълни в свинските черва, които се оформят по познатия начин. След като се пооветрят на саръка два-три дни, се пресоват, за да получат сплескана форма.

Сушенето продължава докато загубят 30 % от теглото си. В случая точно 11 дни. 

Беше поднесена нарязана тънкофайски в компанията на едни пълнени с маслини малки питки. 

Заедно с леко екзотичния вкус на суджука - направо по средиземноморски.

Готова нарязана и пробвана.

От фенхела има един съвсем леко уловим аромат на анасон, на мастика, но нещо екзотично ...

Следващия път ще му увелича количеството с 1 грам или ще добавя в месото 50 мл узо.

Дзверска вкуснотия и не се плашете от фенхела в суджука.

Наздраве на всички!