Пълнен свински джолан на фурна

 

 Свинският джолан, приготвен по този начин става върховно крехък и Дзверски вкусен.

 По-добре да започна направо с описанието, че иначе няма да мога да направя публикацията.

 За 4 порции са необходими:

 Един голям заден джолан с кожа - хубавите са около 1,3 кг и като се извади костта остава около 0,9 - 1 кг

 за овкусяване - сол, черен и червен пипер и поне 50 мл бърбън (може и водка)

 за плънката: кашкавал, нарязан на кубчета; моцарела; кисели краставички, маслини без костилки; една филия хляб (без кората); риган. Нарочно не давам количества, тъй като общо за плънката не отива много

 Изпълнението никак не е трудно, но на пръв поглед изглежда, че отнема доста време, което не е така:

С остър нож се изважда костта на джолана като се запазва цялостта му. На две три места му се правят разрези и отвътре се овкусява с черния и червения пипер, смесени с бърбъна. Прехвърля се в плик за печене и остатъка от марината се сипва вътре. Нека така престои един ден в хладилника.

На следващия ден в купа се смесват хляба натрошен на трохи и останалите продукти, нарязани на ситно. Поръсват се с ригана.

Могат да се добавят и гъби от консерва и всякакви други неща - въпрос на желание и въображение.

С така получената смес се пълни кухината на костта и останалите прорези, които са направени в джолана.

Овързва се яко с конец - да се получи стегнат пакет.

Полученият "пакет" се слага в плик за печене и му се сипват 1-2 с.л. течност (вода, бяло вино или друг алкохол). Кокалът и той може да отиде за печене, а може да се отдели за варене за бульон.

Пече се в силно загрята фурна - първоначално на 250С за около 30-40 мин и след това на 200С за около час и половина.

В края на печенето пликът може да се цепне, за да получи загар и се пече още 10-15 мин. Това е моментът, когато с четка може да се намаже кожата с малко мед смесен с червен пипер.

Опеченото парче се вади, оставя се да си "почине" 10-а минути и след махане на конеца се нарязва на резени.

От течността на печенето се прави сос с малко нишесте и бучка масло.

Готов е за сервиране - нарязан, със сос. 

Гарнитура- направо не е необходима, но си върви с картофено пюре.

Дзверска вкуснотия.

Наздраве!

Хрупкави изварени пурички за закуска

По традиция в събота и неделя обикновена се правят някакви тестени закуски - я палачинки, я бухти, я мекичета и т.н. ..

За днес се бях настроил на едни бързи бухти, но след като мернах изварата в хладилника, реших да е нещо по-различно. Хем е близко до бухтите, хем е доста различно - особено като форма пък и като вкус...

За направата на тези хрупкави изварени пурички са необходими:

150 грама извара

1 яйце

1 препълнена с.л. гъсто кисело мляко

1/2 ч.л. ванилена захар и 1/2 ч.л. обикновена захар

по 1/2 ч.л. сода и бакпулвер

12 с.л. брашно (ориентировъчно - зависи от гъстотата на изварата, големината на яйцето, вида на брашното и т.н.). Та затова бих казал, брашно колкото поеме до меко тесто, което след месенето да не лепне по ръцете

Изпълнението е почти като при обикновените бухти:

В подходяща купа се слагат изварата, яйцето, солта, захарите и киселото мляко, в  което се загасява содата.

Разбърква се добре с лъжица или вилица.

При получената смес се слага брашното - отначало 10 с.л. и бакпулвера и започва да се меси. Допълва се с брашно докато стане меко нелепнещо тесто, което се оставя да си почине 10-а минути.

Тестото се разделя на две топки и набрашнена дъска (плот) се оформя като продълговато саламче и се нарязва на парчета с дължина 4-5 см.

От тези парчета с дланите се оформят "пурички" с дължина 8-10 см. Просто ръцете се трият една в друга и се получава.

Пържат се по няколко в силно загрято олио в дълбока съдина като олиото трябва да е поне 2-3 см и да ги покрива.

Пържат се много бързо - максимум по минута-две до хубаво зачервяване и се вадят върху кухненска хартия.

Могат да се поръсят с пудра захар. Вървят си със сладко или сирене, с айрян или кафе ...

Стават хрупкави и много ароматни.

П.П. От това количество се получават 25-30 броя в зависимост от големината, които стигат за четирима човека.

Просто невероятна и малко по-различна закуска!

Тиквички "мусака"

Идеята бе за постна мусака - нали сега се пости, пък тиквички има по пазара ... Да ама само идеята, тъй като не постим и не мога да си представя ястие без месО. Обикновено, в каквото няма месо, го възприемам като гарнитура към печеното :)

Та в настоящия случай, който иска да я приготви просто прескача момента с каймата и за едно много кратко време в рамките на 30-а минути има лесно и изключително вкусно ястие.

Необходими са за 4-6 порции:

4-5 средни тиквички, които се измиват, почистват и нарязват на кубчета

1 глава лук - почистен и нарязан на ситно

3-4 скилидки чесън, нарязани на ситно

1-2 моркова, обелени и нарязани на кубчета

около 200 грама ориз (нормално се приема, че 60-70 грама ориз са за един човек)

за подправяне - сол и черен пипер на вкус, 1 ч.л. риган

За заливката: 2 яйца, 1 с.л. брашно и 1 ч.ч. кисело мляко и 1/2 ч.л. сода (за постещите - без яйца)

За непостния вариант - 400-500 грама хубава кайма (смляно месо)

Изпълнението е бързо и лесно:

 

Тиквичките се измиват и нарязват на кубчета. Ако са хубави и пресни дори не е необходимо да се белят.

Слагат се направо в леко намаслената тава за печене.

Зеленчуците се измиват, почистват и нарязват на ситно.

Оризът също се измива добре.

В тиган с малко олио и 1-2 с.л. се задушават зеленчуците. Слага се каймата, колкото да се позапържи. За постния вариант се слага направо ориза, който да промени цвета си. Налива се бульон или топла вода. На 200 гр. ориз - около 2 и 1/2 ч.ч.

След като се намали силата на котлона, се оставя да покъкри 10-а минути и цялата смес се изсипва в тавата при тиквичките.

Яйцата се разбиват с брашното и киселото мляко, в което се "загася" содата и получената смес се излива в тавата.

Пече се на 200С в загрята фурна максимум 25 минути - докато заливката почервенее.

Готовото ястие се оставя малко да поизстине е се поднася направо с тавата, предварително с нарязани порции.

Може да се поднесе и така, може и с гъсто кисело мляко (или с цедено мляко, както е на първата снимка).

Много вкусно и приятно хапване.

При това лесно за изпълнение и не трудоемко.