Най-лесното и вкусно печено агнешко

 Това е може би най-лесния начин да се опече вкусно агнешко и при това с минимум цапане на съдини и др.п.
 Тъй като начинът е бърз и кратък и аз ще бъда кратък.
 Необходимо е агнешко поне около 1,5 кг (в случая бутче и гърди с ребрата), сол и черен пипер на вкус, стрък розмарин (ако няма, поне 1 ч.л. сушен и натрошен), червен пипер (може и малко лютив), олио за намазване. Разбира се и подходяща голяма тава.
 Изпълнението е лесничко:

  Агнешкото се измива, леко подсушава и слага в тавата, в която ще се пече.

Както си е в тавата, агнешкото се намазва с олиото от двете страни, поръсва се пак от двете страни с подправките, които с ръка се втриват в месото.
Тавата се завива с фолио добре и отива на хладно за няколко часа- може да престои и 12 и повече часа.
Преди печенето му се сипва 1 ч.ч. вода (бяло вино или пък бира-въпрос на вкус).

Завива се и се пече във фурната на 160 С поне 3 часа.
След това се вади, проверява се месото - с вилица какъв сок пуща или се прави опит да се откъсне парченце от него. Ако се къса лесно, готово е... Ако не е готово, се връща във фурната и се пече до готовност.
Ако е готово, просто месото се обръща и под вентилатор на малко по-висока температура - 180С, се дозапича до зачервяване.

 

При желание след един час печене, тавата може да се извади и да се добавят кг обелени картофи.

Така и гарнитурата ще е готова ...

Действително, много лесно за изпълнение - отнема максимум 10-15 минути за приготвянето и сетне само печенето.

Търпението си заслужава.

В краен резултат - крехко и невероятно вкусно печено агнешко.

Супербързи кюфтета със сос

Това е нещо от поредицата супер бързо и лесно. Приготвянето отнема буквално 10-а минути, а ястието е готово максимум за 20-а минути.

За 4 порции са необходими около 400 грама кайма (в случая само телешка, но може каквато има), 1 ч.ч. сварен ориз, сол и черен пипер на вкус, 1 ч.л. риган, 1 глава лук, 2 пълни с.л. с брашно.

Изпълнението е елементарно:

В тенджерката се слагат 2-3 с.л. олио и докато олиото загрява, лукът се нарязва на ситно и пуща да се задушава в мазнината.

В това време каймата се смесва с подправките и ориза и набързо се оформят кюфтета с желана големина.

(може и с несварен ориз-около 1/3 ч.ч., но тогава времето на варене се увеличава малко - до сваряването му)

 В тенджерката се добавя и брашното, колкото да го грабне огъня, налива се около 0,5 л вода (или бульон) и почти веднага се пущат кюфтетата в получения сос. 

Намаля се силата на котлона наполовина - да къкри, а не да ври (така кюфтетата ще се запазят цели).

В края на варенето се добавят сол на вкус, малко риган или 1-2 ч.л. сушени зеленчуци.

Бързо, лесно и вкусно!

Бърз и лесен домашен суджук (луканка)

Доста съм писал за домашните суджуци и луканки (е значително повече съм правил, де), давал съм рецепти, идеи... Отделно от това съм правил и собствени проучвания за рецепти и технология на направията.

Оказва се, че като човек, който любителски се занимава с направията на домашни колбаси, изобщо не съм се замислял по някои елементарни въпроси.

На практика съм оборудван като един миниколбасарски цех - две месомелачки (обикновена и електрическа - доста производителна), специална пълначка (пак машинка), вакуум машинка, фунийки за пълнене в изобилие, дъски, сатъри (няколко броя), специални ножове, стяги и т.н. и т.н. Да не споменавам и за специалния прът за простиране (дръжка на счупено знаме от протестите през зимата на 1997 год.)... Да не споменавам, че почти винаги имам запаси от черва за пълнене и т.н. И още едно удобство, което не е за подценяване - пазарът в нашия скромен град - на него винаги могат да се намерят черва за пълнене, подправки и какви ли не други необходими неща ...

Та от въпросите, които ми задават понякога се озадачих - добре де, казвам купете, смелете, смесете, напълнете в черва ... ами какво да правят тези, които нямат каквото и да е оборудване, а им се иска наистина хубав домашен колбас - суджук или луканка.

Е тази публикация посвещавам точно за такива хора. Освен доброто им желание и отделянето на малко време, май не е необходимо нещо друго.... А за тях имам и други идеи, но нека да са в отделни публикации.😀

Та да си дойдем на думата:

Първо, за каймата: влиза се в месарския магазин и се избира подходящо месо - телешко и свинско. Нека да са 2 кг телешко (от плешката, от бута и т.н.) и 1 кг свинско (желателно е от гърдите). Нека още в месарницата да го смелят - поне при нас почти във всяка добра месарница имат месомелачки и вършат тази услуга. (Не съм виждал мелачки само във веригите големи магазини). Нека да го смелят два пъти - няма да ги затрудни.

В краен случай може да се купи съответното количество смляно месо - поне в нашите месарници продават и смляно от тях месо.

Второ, в същата месарница вероятно продават пакетчета готова подправка за суджук като тази снимката. Ако я няма точно тази, със сигурност има друга или пък ще се купи от друг магазин.

Обикновено за разчетени за три кг кайма и затова почнах с това количество за покупка на кайма.

Третата стъпка, прибираме се в къщи, взема се подходяща съдина, в която се слагат двата вида смляно месо и се изсипва отгоре пакетчето от готови подправки.  

Може да се добавят по желание още малко черен пипер, кимион, ронена чубрица и т.н.

Впрочем тази е доста добре балансирана, но аз си добавям и някои други неща - по собствен вкус.

Следва добро омесване - отнема не повече от 10-а минути.

В процеса на месенето добавям около 100-150 мл алкохол - бърбън, друго уиски или хубаво вино. Въпрос на предпочитание и желание. 

Може и без него.

Омесената кайма се прехвърля в найлонов плик и заминава в хладилника поне за 24 часа.

Може и да си остане в купата като се покрие със стреч фолио, но в пакета е по-лесно за слагане в хладилника.

След като каймата е узряла (т.е. престояла в хладилника), се взема марля (продава се във всяка аптека за около 1,50 лв за метър), тензух (хасе). Изрязват се правоъгълни парчета, сгънати на две и в тях се опакова част от каймата - нека парчетата са по 300, максимум до 500 грама.

Овързват се с конец и са готови за простиране...

Така овързани запазват формата си.

В процеса на сушенето се налага през ден през два леко да се притискат с ръка - пак заради формата и да станат стегнати...

  Както са увити, нека да си постоят една нощ върху кухненска хартия  и на другия ден висват на терасата - при мене да правят компания на останалите им събратя приготвени по друг начин.

Желателно е преди това всяко парче да се претегли. И по степента на намаляне на теглото се ориентираме за готовността им - трябва да загубят около 35 % от теглото си. 

Тези станаха готови за 12 дни - на 28-ми.11. виснаха на терасата и на 10-ти.12. бяха абсолютно готови.

Да си призная честно, можело е и ден два по-рано да бъдат нападнати...

Отстранява се марлята ...

Следва нарязване и наслада ...

Да не говорим за питиетата и за вкуса ...

Дзверски вкусно и при това лесно и бързо... изпълнено направо с подръчни средства.




П.П. Подчертавам - това е начин да се направи бързо и лесно, с минимум усилия, включително и с готови подправки.

П.П. Радвам се, че 600-та публикация в блога ми е точно тази.