Свински ребра "ВЕТРИЛО" на фурна

Изключително крехки и вкусни свински ребра на фурна.

Необходими продукти: едно цяло парче от гърдите с ребра около 1 кг; 1 круша, 100-а грама кашкавал (или някакво твърдо сирене); за подправяне - черен пипер, червен пипер; 1 с.л.  соев сос; 1-2 с.л. кетчуп (за предпочитане домашен); 2-3 с.л. зехтин. Носи и други подправки - по желание.

Изпълнение: Изключително лесно, макар на пръв поглед да изглежда трудоемко.

 Парчето ребра се поставя върху дъската за рязане с ребрата отдолу и от горния край почти до ребрата се срязва напречно - на 7 части с разчет по 150 грама на порция. Овкусява се от всички страни с подправките, включително и в разрезите като в тях се слагат и по няколко капки соев сос. Цялото парче се пронизва по дължина с дървено шишче (така ще пази форма и при печенето). Слага се в леко намазнения съд, в който ще се пече; намазва се с кетчупа. Покрива се с домакинско фолио и заминава в хладилника на заслужен отдих в хладилника до другия ден, т.е. до печенето.

 Така вече овкусеното месо се вади от хладилника, фолиото се маха, завива се с алуминиево фолио и отива на топло във фурната - на 180 С (или 200С) за около 1 час и 40 минути (все пак зависи от фурната), но за толкова време почти е готово.

 Тавата се вади от фурната, шишчето се изнизва и в отворилите се разрези се пъха по резенче от крушата и резенчета кашкавал (добре е до този момент да е бил в хладилника, да е по-твърд - така по-лесно се намества). По желание може месото да се намаже с леко разредено с вода сладко от кайсии, от боровинки и т.н. или пък с кетчуп - като в случая.

 При печенето месото си беше пуснало доста сос и затова му хвърлих вътре няколко парченца сух хляб да поеме излишната течност. Па и добавих няколко кюфтенца на Андро- от тях винаги в последно време има доста в наличност.

 Тавата се връща във фурната (без фолио) и се допича за 10-15 минути, колкото кашкавалът да се разтопи и леко зачерви. Може за 5-6 мин. на ветилатор. Зависи от фурната.

  Оставя се малко си почине, срязва се през нарезите порционно и се сервира.

 Дзверски вкусно - носи на доста пиене.

 За тези дет ги мързи, може и да им бъде поднесено направо нарязано на хапки.

 Може и обилно да се поръси с някоя свежа подправка - напр. ситно нарязан магданоз и т.н.

 А поднесено с уникалната ми мултифункционална салата е направо върховно.

П.П. Цената е около 8,50 -9,00 лв за всичко, така че при 5-7 порции, направо си е "бюджетно" ястие... 
 По-важното е, че е дзверски вкусно.Хапва се с кеф и се прекарва с добре изстудено питие.

Шоколадово сладко от сини сливи

 Ще бъда кратък - надали има някой дет` не е правил сладко от сини сливи. По-вероятно е даже всеки да си има и собствена изпитана рецепта. И все пак това сладко се различава от останалите и затова го споделям.

 Сладката обикновено ги правя в мултитенджерата (кукъра демек) като в купата слагам измитите и почистени плодове, захарта и след като си починат така до другия ден включвам уредчето и за 30-а минути сладкото е готово.

 От петък в купата отлежаваше 1 кг почистени от костилките сини сливи заедно с 300 гр захар и 1 ч.л. ванилена захар. А за събота сутрин имах "заявка" за вкусни палачинки.  Та за палачинките направих и сладкото, което се оказа ей по-така и страшно се хареса.

 Тъкмо подхващах да правя палачинките, вече бях включил мултито на режим ориз/каша като видях в шкафа кутия с какао. И ми хрумна да им бухна в сладкото малко натурално какао. Сложих 3 с.л. без връх и добавих още 100 грама захар. 

 Стана невероятно шоколадово сладко от сини сливи ...

 Заедно с палачинките единия ден и катмите на другия ден направо си се изяде от раз...

 Една две снимки:

 и самото сладко (с малко несполучлива снимка) - на следващото правене, дано снимката да стане по-добра

 Така че - не е рецепта, а просто един малко по-различен начин на направа на сладко, което стана изненадващо вкусно.

 Все някой пък и може да опита ...

 

Сок от смокинови листа

За сока от смокинови листа прочетох някъде из нета, но не помня къде - дори не си спомням точни пропорции. Беше няколко часа преди да си тръгнем от Созопол. На бърза ръка набрах една торба с листа (имаше смокиново дърво до нас) и го направих още като се прибрахме - дет викат хората, не бяхме разтоварили багажа и го сложих да се вари.

Юрнах се да го правя веднага, докато листата са си свежи. Па и обичам смокините като плод, на сладко и на ракия даже. Да не говорим за сладко от смокини - този път от всички разновидности си накупих от бабите в Созопол, защото знам, че няма да имам време, а тях си ги познавам и знам, че си го варят истинско домашно. Та сок или сироп от листа нямаше как да не запали интереса ми.

Самият сок се прави много лесно и описвам как го направих:

30 листа се измиват и с горе долу с 2,5 л вода се варят около 30-40 минути. Варих ги в мултитенджерата (кукъра де). Поради недоверието си, добавих и един салкъм черно грозде ...

 Сетне се прецежда през кухненска хартия; оцедената течност се връща в тенджерата и се добавя захар - на 2 л. течност сложих 800 грама захар. Вари се до сгъстяване - като вдигнеш лъжичката да капе... бавно
Като при сладката. Слага се лъжичка лимонтузу и сетне в буркани  и с капачките надолу.

 Ами това е...

 Оказа се невероятно ароматно - листата са в пъти по-ароматни от самите смокини - в много от тях има нещо като плодово мляко(сок) - млечен и лепкав. Дори и гроздето не се усещаше ...

 Разрежда се по желание... с ледено студена газирана вода или просто вода. С няколко бучки лед.

Просто е невероятно ароматно на смокини, за да запазя този аромат - не съм слагал нищо повече.

П.П.
Чак след като го направих проверих - Йоланта Делибозова, май първа го е пуснала, дано не греша. 
Аз го видях на друго място и бях скептичен, но го направих и съм доволен. И мисля, че не трябва да се възприеме като мода, а като нещо наистина вкусно. 
Впрочем върви си страхотно с водка...

Благодаря на Йоли.