Лятно КАЙЗЕРОВАНО ФИЛЕ

Лято е ...макар и дъждовно и хладно в последните дни. Общоприето е, това не е сезон за правене на луканки, суджуци, филета и др.п. Може би защото е топло и би трябвало да наблягаме на зеленчуците, плодовете и т.н. Само че като съм си месоядно, а не купувам салами и подобни, а запасите във фризера са изчерпани, какво правим? Ами просто пристъпваме да си направим лятно филе...

Описвам го, защото технологично се прави малко по-различно:

Необходимо ни е едно голямо контрафиле (в случая беше 1,5 кг), 200 гр. морска сол; кората на 1 лимон; 5 счукани таблетки витамин С и 1 с.л. фруктова или обикновена захар.

Филето се почиства от ципи и др.п., набожда се на няколко места и обилно в него се втрива смесената с останалите неща сол.

Така осоленото филе се поставя в найлонов плик и здраво се завързва. И сетне в още един плик - ако протече, да не цапа хладилника. Пликът се слага в хладилника на място, където няма да пречи и се "забравя" точно за 14 дни. От време на време се обръща.

На 14-я ден се вади и измива обилно (може да се остави да престои и за час два във вода).

Стоя час и остана леко по-соленко.

Прави се смес от 1 ч.л. черен пипер; 1 ч.л. смлян чимен; по малко сух риган и чубрица и 2-3 с.л. червен пипер; Може да се сложи и малко лютив червен пипер (подправките са на вкус, но чименът дава вкуса и аромата на кайзерованото месо). Месото обилно се натърква с тази смес.

Готово е за сушене..

 

Следващите 23-25 юни се оказаха хладни и ветровити и покритото с марля и провисено на терасата филе направо изсъхна.

Ето го на 25-ти, готово и нарязано.

Дзверски вкусно и страхотно мезе за питието. Е става и за сандвичи и т.н....

П.П. Времето ми помогна, че бе хладно и ветровито.  Независимо от това, дори и при топло време няма проблем да се направи и изсуши. При престоя си в хладилника за 14 дни в солта, месото си пуща соковете и направо се "опича" (става някак си твърдо и стегнато) и вече оваляно в подправките, няма нужда от много време за сушене. Достатъчно е една нощ да престои на ветровито и два-три дни в хладилника. 

Просто, лесно и истински вкусно.

Свински опашки на фурна

Доста от нас обичат различни части от прасето - на едни им допадат свинските крачета; други си падат по ушичките; свинските бузи минават за особен деликатес, но има една изключително вкусна част - опашките.

 Волска или телешка опашка с един камион зеленчуци е направо прочут деликатес в Италия, че и при нас, а свинските опашки са си направо подценени, а те са изключително вкусни, когато са приготвени добре.

 Доста народ ги асоциира с много тлъстина и вредни неща, което не е така. 

 Продават ги в два варианта - едните са нарязани и част от кожата и сланинката са изрязани,

 а другите са цели с кожа и част месо.














Боб със свински опашки си е направо класика; Могат да се сготвят и със зеленчуци; Може и да се направи чорба - като от свински крачета, но тук ще споделя за едни просто запечени на фурна опашчици - с минимум продукти и подправки.
Необходими са ни 1 кг нарязани свински опашки; малко мазнина; 1 глава чесън; сол, черен пипер и червен пипер.
Приготвянето е от лесно по лесно:
В тенджерата под налягане се загряват 2-3 с.л. мазнина (олио или зехтин), хвърлят се скилидките чесън и след 15 секунди и парчетата опашки. Запържват се за максимум 10-а минутки като се бъркат.

(запържвах  ги в друга тенджера, за да отделя предварително излишната мазнина)

 Слага се и солта и в тенджерата се наливат около 400 мл вода, затваря се и се вари на слаб котлон около 1 1/2 часа.

Сварените опашки се вадят внимателно с решетъчна лъжица и се прехвърлят в намаслена тавичка.
 Овкусяват се с черен и червен пипер.

 

 Пекат се на 180 С за около 40 минути - до хубавото из зачервяване.
Поднасят се с гарнитура по желание - при нас от сварено боб.

Резултатът е невероятен - дзверски вкусно месце на кокълчета - за оглозване и невероятно мезе за питието.

"Баница" - пица

Нещо елементарно лесно и бързо за изпълнение, за сметка на това много ефектно и дзверски вкусно. Подобни варианти бол из нета, но нека и да си покажа моя.

Необходими са ни 3 или 4 тортили, прошуто (шунка, колбас някакъв, бекон на ивици), моцарела и гауда (или някакъв кашкавал) - всичко нарязано на тънки парчета. Един-два домата, обелени и нарязани, Нарязани маслини без костилка ... Малко риган и чубрица за наръсване тук таме...

Намазняваме дъното на тавичката, слагаме едната тортиля. Върху нея редим  резените домати, шунка, моцарела, гауда ...
Така повтаряме до изчерпване на продуктите.

Последният пласт е само от прошутото и сирената.

Преди да се пъхне "баницата" във фурната, може да се нареже на четири.

Пече се на 200 С за 20-25 мин (до разтапяне на сирената и зачервяването им).

Страхотно!