Мързеливо печено агнешко бутче

 Това е наистина един мързелив и сравнително бърз начин да се опече агнешко - в случая бутче.

 За моите разбирания си е грехота при печенето на агнешко да се търси бърз и мързелив начин, но и той си има своите предимства. Не всеки ден човек има време, наистина бърза или пък в последния момент му е хрумнало да го направи.

 И така - необходимо ни е едно агнешко бутче (конкретното беше 1,8 кг) или друго агнешко месо.

Около 1 - 1,5 кг  по-едри картофи. 

 За подправяне - 1-2 стръка розмарин и джоджен, а за овкусяване на месото - 1-2 ч.л. червен пипер (поне 1/3 от това количество предпочитам да е лютив); 1 ч.л. млян розмарин (при липса - сух и начукан); черен пипер и сол на вкус (аз предпочитам да е по-соленко и слагам повече от 1 ч.л.) и 2-3 с.л. зехтин. Всичко се смесва в купичка.

 Приготвянето е изключително лесно:

 

 

Бутчето се срязва до костта и се разрязва, както е показано на снимката- да стане като една огромна пържола.

 Със сместта от подправките се намазва месото от двете страни - прави се ръка да се втрият в него добре. 

(може и с четка да се намаже)

  

 Докато месото се овкусява,  картофите се обелват, сплакват и цели се нареждат на дъното на съда за печене (ползувам чугунена тенджера - при липса на такава глинен гювеч, или йенска тенджера). Върху тях се слагат клонките розмарин и част от джоджена и цялото парче месо, а върху му се хвърлят още няколко стръка джоджен.

  Сипва се малко течност (вода, бира, бяло вино) - горе долу един пръст (т.е. 1-1 1/2  ч.ч.)

  Похлупената съдинка се слага във фурната, която се включва на 180 С с вентилатор (или 200-210 С без вентилатор);

 В зависимост от фурната след час, час и малко, съдината се вади - проверява се месото и вече се връща да се доопече без капака - колкото да хване хубав загар. Преди връщането може да се намаже с малко масло и червен пипер.

 При мен цялата процедура (подготовка и печене) отне точно 1 час и 45 мин. Месото се беше "разкапало". Пресипах с подходяща съдина, нарязох картофите на половинки и чак тогава ги осолих леко. Бяха поели всички аромати и станали приказни...

 

"Халва" от фурми, сини сливи и .....

 Че не е халва, определено не е.

 Че си е десерт, при това вкусен си е така ... 

 Ама като не й измислих някакво име на тази импровизирана сладост ... па и при първо опитване асоциирах с вкуса на халва (на второ - няма нищо общо).

 Та ще си кажа какво направих: Просто ми се подмятаха из къщи поизостанали фурми без костилки (15 броя) и сини сливи без костилки(6 броя); няколко сушени кайсии (3 броя); две лъжички бадемово брашно...

 Па ми се прииска някакво десерче ?! Напена се планината и роди мишка:

 Две чаени чаши прясно се загряват в съдинка, слагат се сушените плодове и бадемовото брашно и се варят на тих огън около 10-а минутки. Добавих и 1 ч.л. кантен (агар-агар) и една ванилия в края на вареното и бях с идеята така да го разсипя по купичките. Ама взех че всичко това го пасирах и му добавих и 2 с.л. мед.

 Излезнаха 6 ей такива купички, които отидоха в хладилника за няколко часа.

 

 Сервирах с малко сок от сладко от зелени орехчета ...

 Желира се страхотно ...

 Брррр! Страхотна вкуснотия

Домашна шунка от свинско контрафиле

       

            Продължавам с домашните шунки и подобни изделия ... Оказва се, че има доста рецепти, но целта не е приготвяш едно сравнително отнемащо доста време домашно изделие по непроверени рецепти, а наистина да се пробва и да се постигне вкуса, който най-много ти допада и също на хората около тебе.

                 Излишно е да казвам, че за тези рецепти наистина да притежаваш това просто уредче - шунковар, но то си е необходимо. 

                 Вариантите за замяната му не могат да дадат този резултат. 

                 Наскоро открих и един вариант, доста популярен в руски сайтове - приготвяне в чаша и като намеря време ще го споделя...

               Този път пробвах да приготвя изделието с изцяло различен шунковар - един прототип, който от една фирма изготвиха за мене. Та в този прототип има направени едни промени, които се оказват доста удачни и позволяват да избегнат някои неудачи в другите варианти - изготвен е изцяло от неръждаема стомана и не е с пружина, а с навиващо се бутало. С този корпус е подходящ и за фурна, а с буталото - може да се постигне много по-добър ефект на пресоването. И най-важното предимство - може да поема различни количество месо (от 200 гр. до 1 кг). При другите с пружина количеството е просто фиксирано - или 500 гр. или 1 кг.

                

                И така да се върнем на рецептата след направеното отклонение:

              Количествата ги посочвах абсолютно точно, защото всичко теглих през цялото време.

              Необходими са ни 700 грама месо от контрафилето, от които 200 грама нарязох на кубчета и 500 гр. отделих за смилане в блендера; 8 грама сол, 10 гр. кафява захар; 2 гр. черен пипер; 15 грама сухо мляко; 25 мл уиски и 75 мл вода.

           

 

200 грама нарязано на кубчета месо се слага в купа; а останалото месо - както е нарязано се слага в блендера, добавят му се солта, захарта, сухото мляко; черния пипер, уискито и водата.

 Смила се като на каша и се смесва с кубчетата месо.

 Разбърква се добре за няколко минути с лъжица.

 Готовата смес беше точно 810 грама.

 Месото се слага във фолио, напъхва в шунковара и стяга яко.

  Оставих го в хладилника за 24 часа.

  Реших, че 48 часа, както пишат навсякъде е твърде много и се отразява на месото (подсети ме една дама от един форум). Оказва се, че при това стягане - дори и 24 часа са твърде много.

 Най-добре ще да е 4-6 часа.

  Варих го точно два часа в мултито - на програма варене на ориз/каша - но няколко пъти изключвах уреда за малко, тъй като водата почти завира, а температурата й не трябва да е повече от 90 С.

  На два-три пъти затягах буталото в процеса на варенето, тъй като месото се свива.

 Извадих шунковара, отлях отделилата се течност - отделиха се  точно 225 грама.

   Охладих го в купа със студена вода и сложих за 4 часа в хладилника.

  Крайният резултат беше ей това хубаво стегнато парче домашна шунка с тегло 480 грама.

   И при това много вкусна.

 При следващия опит - количеството на целите парчета месо ще увелича поне на 400 гр., тъй като се "загубиха".

Като се изключи цвета, че не е червен, а леко розовее, се получи невероятен продукт.