събота, 14 март 2015 г.

Запеканка от брюкселско зеле и сирена



още едно изключително лесно и бързо ястие, което е изключително вкусно.

Продуктите са няколко: брюкселско зеле - около  600 грама; 300 грама сирене; 2-3 яйца, 1 ч.ч. прясно мляко; 1 с.л. брашно; сол и черен пипер на вкус, 1 ч.л. риган; 100-а грама кашкавал.  По желание - няколко скилидки нарязан чесън
като казвам сирена - точно това имам предвид - подходящи са всякакви стари изостанали сирена, кашкавали и др.п., в случая дори имах и парченца синьо сирене

Приготвянето е елементарно:
брюкселските зелчици се полусваряват на пара, а в моя случай - просто ги попарих с вряла вода за по 4-5 минути няколко пъти. Кво имам предвид ли? - слагат се в един съд и за заливат с вряла вода и оставят за малко. Водата се излива и отново се заливат с вряла вода. Ефекта е като на варене на пара.

          
Зелчиците се нарязват на половинки и се нареждат в леко намазнена тавичка. Обилно се поръсват с черен пипер и една идея солчица. Ръси и сухия риган. Оказа се, че си върви със зелето.
(щял да рискувам и кимион, но не го долюбват много в къщи, освен мене...)

и се слагат чесънчетата - за мераклиите





сирената се намачкват с вилица, по-твърдите се настъргват. Половината от кашкавала също.

Бращното си размива с прясното мляко, смесва се с яйцата и се добавя към сирената.







 С тази смес се заливат зелчиците, отгоре се настъргва остатъка от кашкавала и се пъха във фурната на 200 С за около 30-а минути.










Пече се до хубаво зачервяване.














Сервира се с млечно чеснов сос.












Дзверски вкусно вкусно за немесоядните!

УНИВЕРСАЛНО ТЕСТО и питка от него


В предишната публикация за хляба споменах, че за него съм ползвал моето мързеливо и лесно тесто без месене.
И като подхванах темата, ми ще да споделя веднага и за другото си тесто, което съм си нарекъл универсално тесто за всичко.

Необходими са: 500 грама пресято брашно тип 500; 1 ч.л. сол, 1 с.л. захар; 1 ч.л. с връх суха мая;
1 яйце, 4-5 с.л. олио; 1 ч.ч. прясно мляко (250 мл);

Омесването е много лесно: В купа се слага пресятото брашно, добавят му се солта, захарта и маята и леко се разбърква.
В друга съдинка се разбиват яйцето с олиото и прясното мляко и се изливат в купата с брашното.
Меси се с две ръце, докато стане еластично и започне да се отлепва от ръцете.

(пробвал съм и варианта - да се разбъркат заедно яйцето, солта, захарта, млякото , олиото и маята - не съм забелязал някаква съществена разлика).

Тестото се покрива във фолио и се оставя да втасва на топло докато удвои обема си.
Има всякакви хитринки за това:
                  -фурната да се загрее за 10-а минути, да се изключи и след малко да се вкара купата с тестото
                 -да се загрее в МВ чаша с вода - да заври и купата с тестото да се сложи там да си втасва
                - да се сложи върху ридиатора ?! 
и поне още стотина начина (дори съм виждал да го завиват с одеало...) - всеки домакин си има свой трик.

Когато втаса, тестото е страшно еластично и може да правиш каквото си искаш с него.
Този път оформих питки

и пак ги оставих да втасват. Намазват се с яйце и се пекат на 180 С в предварително загрята фурна.
Невероятно пухкави:

Та думата ми беше за тестото - например това е една базова рецепта, проверена десетки пъти и безотказна.

При положение, че искаш да направиш нещо по-сладко просто се слагат две лъжици захар вместо една; може да се смеси с извара или с натрошено сирене; ако искаш да направиш питки могат да се сложат две яйца вместо едно (тогава или се намаля течността или се слагат още 2-3 с.л. брашно).

Хляб - в тенджера



Често правя хляб, особено в почивните дни, когато му мързи да се измъкна навън, за да пазарувам. Или пък, ако се окаже, че хлябът е свършил... То едно такова хлебче у нас стига за три дни, така че ...
За направата на хляб почти винаги ползвам моята мързелива рецепта за лесно тесто.

Необходими са 500 грама пресято брашно, по 1 ч.л. сол, захар и суха мая, около 300 мл хладка вода, 1-2 с.л. олио.

"Омесването" на тестото е от лесно по лесно:
В купата с брашното слагам солта, захарта и маята, разбърквам с дървена шпатула, като в средата правя нещо като кладенче и в него изсипвам наведнъж цялото количество с вода. Разбърквам с дървената шпатула колкото брашното да поеме течността, не отнема и минутка даже. Изсипвам олиото - малко в купата, а другата част върху ръцете си, оформям тестото на топка и го пъхам в найлонов плик. Пликът с тестото заминава в хладилника за една нощ.
На сутринта е бухнало красиво и направо е тръгнало да търси стопанина си.
С това тесто може да се прави каквото душа сака: става и за питка, и за питки, дори и за мекици, а за пици е направо превъзходно. Еластично е, може да се премеси наново. С една дума си е направо универсално. 
Този път реших да направя хляб и не какъв да е, а селски хляб, опечен в чугунената тенджера.
Започва се от тенджерата - леко се намаслява по дъното и стените, слага се малко брашно вътре, затваря се с капака и се разтръсква. 


 Върху набрашнена обилно дъска тестото се оформя на голям правоъгълник:

Сгъва се на две и леко се притиска.













Завърта се настрани и двата срещуположни края се прегъват един към друг. Става нещо като плик.











Така оформеното тесто се слага с "шева"
отдолу в тенджерата.
Оставя се да втаса поне половин час.












С остър нож му се правят няколко разриза отгоре.


Тенджерата се похлупва с капака и се слага във фурната, а тя се включва на 230 С.
Пече се така около 40 мин.







След 40-45 мин. температурата се намалява на 200 С, маха се капака на тенджера, а на дъното на фурната се слага метална купичка с топла вода.





След около 20 - 25 минути хлябът е готов и се вади от тендерата и се поставя върху решетка да се охлади.

Може да се напръска леко с водичка и завие с кърпа (за по.мека коричка) - за такива със зъбни проблеми ...






 Става фантастичен селски хляб - с дебели хрупкави корички и въздушно пухкав отвътре ....

Това е по-лесният начин, но има и друг, който дава по-добър ефект:
След омесването на тестото и сгъването му, то се оставя на топло да втасва, а тенджерата се вкарва във фурната да се загрява на 230С за около 20-а минути.
След това се вади, хлябът се прехвърля в нея, захлупва и се пече както е описано. 
Но този начин носи рискове от изгаряне на ръцете и трябва да се действа много внимателно и то с яки ръкавици.

1.07.2018 год.

Направих го тези дни, но малко промених нещата:
за брашното - 2/3 обикновено и 1/3 пълнозърнесто
при маята - вместо 1 малка ч.л., по-голяма и с то с връх
След втасването в хладилника за една нощ, го поомесих, но не го сгъвах, а направих продълговата топка и го оставих на топло да втасва до удвояване на обема.
Печенето по втория метод с предварително загряване на тенджерата във фурната и вместо напречни разрези само един леко страничен по дължина.
Получи се страхотен хляб - направо с въздушни мехурчета в него.