Свинско винен кебап

 Оказва се, че в моя блог не съм писал нищо за иначе любимия винен кебап. Правил съм с различни видове месо (телешко, свинско, биволско, че даже и със заешко), но фаворит ми е свинското. Може би, защото най го харесвам.

 Най-често го правя по начина, който ще споделя и който доста се различава от т.нар. класически вариант. 

 Просто стана така, че попаднах на едно много хубаво свинско за готвене в месарницата и не се стърпях да го купя с идеята да правя тривиална свинска яхния с картофи, но преразмислих и заложих на варианта с винения кебап.

 При това го правих в мултитенджерата (демек мултикукъра) и стана много бързо.

Необходими са: 

• поне 600 грама, свинско нарязано на кубчета 2х3 см и овкусено с черен пипер
• 3 глави лук и 1 стрък праз, нарязани на много ситно
• 2-3 скилидки чесън, нарязан на тънки люспи
• 5-6 малки моркова нарязани напречно по диагонал на 2 см
• половин глава обелено червено цвекло и нарязано на малки кубчета
• поне 1/2 буркан домати, които се пасират
• 1 ч.ч. хубаво червено вино
• сол и черен пипер на вкус; мазнина
• ориз за гарнитурата

Кукърът се включва на програма пържене, налива се малко мазнина (олио) и на партиди месото се запържва до полуготовност, да промени цвета си почти към кафяво, и се изважда в подходяща съдина.

След това в същата мазнина последователно лукът, чесънът и празът се запържват, добавят се резенчетата морков и цвекло. Всичко това за около 5 минути, добавят се доматите и червеното вино и като заври се добавя месото. Слага се капакът на кукъра и се преминава на програма "яхния", която при мене е 25 минути и напълно достатъчно ястието да се сготви.

Докато то си се вари, се приготвя и ориза за гарнитурата.

За целта са достатъчно около 3/4 ч.ч. ориз.

Когато варя ориз за гарнитура, не го мия.

В тиган (с капак) или касерола се загрява малко мазнина - 1-2 с.л. и в нея оризът се запържва до прозрачност. Налива се 1 ч.ч. топла вода и се похлупва с капака като силата на котлона се намалява наполовина. След 7-8 минути се отваря, налива се още една ч.ч. топла вода, слага се 1 ч.л. сол и се оставя отново да покъкри под капака за 7-8 минути. Това време му е достатъчно да свари. Отстранява се от котлона и се слага бучка масло като се разбърква.

От там нататък всичко е ясно. Сервиране и да не се забрави хубавото питие.

НАЗДРАВЕ!

Гъши дроб варен в буркан

За пореден път показвам нещо, което не е рецепта, а е начин да се приготви нещо вкусно.

По обясними причини няма да давам количества. В къщи доста често се приготвя гъши (или патешки) дроб по различни начини. Почти всеки път се налага да се оформят парчетата дроб, за да придобият "по-благоприличен" вид. В този процес се правят изрезки, отделят се парченца и т.н. Да се изхвърлят е грехота... Па и няма много начини как да се приготвят. Доста пъти се отделят по 50-а грама ... Е такива изрезки и парченца ги събирам в плик и си се трупат във фризера докато направят едно прилично количество.

От такива изрезки съм правил крем от гъши дроб, става много хубав, но сега му се прииска да направя нещо дето да запази естествения вкус на дроба.

Та да си дойдем на думата - изрезките от гъши дроб се размразяват и добре изкисват в студена вода. Как да се обработи гъшият (патешки) дроб вече съм писал и няма да се повтарям.

В подходяща купа се нарязват на произволни парченца изрезките от дроба, осоляват се (на вкус), добавя им се малко бял пипер (при липса на такъв ползвах черен млян). Слагат се и 1-2 с.л. коняк или бърбън.

На снимката са последните парчета, при които съм добавил ситно нарязани сини сливи - поради липса на стафиди.

Получената смес се пълни в бурканчета от  лютеница или каквито има - с обем около 300 мл.

В случая се напълниха 4 броя.

Капачките се стягат и заминават в тенджера върху решетка и с вода колкото да ги покрива.

От момента на завиране на водата се варят 15-20 минути. Напълно са им достатъчно.

След това се вадят и оставят да се охладят.

Тука са охладени преди да заминат за хладилника.

В този им вид в хладилника могат да издържат няколко месеца.

В интерес на истината в къщи свършват доста бързо, но 3 месеца издържат със сигурност. 

 

 Това е "специалното" бурканче - със сини сливи.

 Вместо сини сливи могат да се сложат стафиди, боровинки, корички от портокал ...

 Все пак въпрос на вкус, но лично на мен ми харесва чистият вкус на гъшия дроб със съвсем лек аромат на хубав алкохол... 

На препечена филийка, като добавка към питието и т.н.

И най-важното - лесно за изпълнение дзверски вкусно мезе.

П.П. Не съм го кръстил подходящо - само за начина на правени, но се получава разкошен - късчета дроб в собствен сос.

Наздраве!

ЛЕШНИКОВА ПАСТА или лешников тахан

 

    Това определено не е рецепта, а начин на направия на една невероятна вкуснотия, която при това е и адски здравословна.

    Няма да се разпростирам надълго за ползата от лешниците и за това, че от древността са предпочитани заради лечебните си и подсилващи качества. 

    Препоръчват се при инфекциозни заболявания, бронхит, болки в ставите, нервно напрежение; 

    Твърди се, че 

        -предотвратявали развитието на диабет; 

        -регулирали кръвното налягане и подобрявали сърдечната дейност, тъй като фолиевата киселина подобрявала образуването на червени кръвни телца;

       -стимулирали мозъчната дейност тъй като високото съдържание на витамин Е и С, манган, тиамин, фолиева киселина и други мастни ненаситени киселини били превенция за заболявания като деменция, Алцхаймер и Паркинсон.

    -бил богат на мед, магнезий и калий.

И още много други, но който иска да прочете, инфо в Нета има в изобилие.

    Лешниците са вкусни както сурови, така и печени.

    В последно време много са много модерни т.нар. лешников тахан и лешниково олио за салати и др.п.

    В действителност става дума за най-обикновена лешникова паста, но под търговското наименование "натурален тахан" звучи примамливо и заедно с определението за "супер храна" оправдава неоправдано високата цена, на която се продава. 

    Например, един буркан с тегло 500 грама лешникова паста се продава средно от 20 до 25 лв, а по-малката рафасовка - от 0,250-0,300 кг варира от 12 до 16 лв.

    В сощото време сурови лешници на пазара се продават средно за около 20 лв/кг, а белените - за около 25 лв/кг.

    Както винаги, пак се оказах многословен, но вече си идвам на думата:

Икономически най-оправдано е да купи суров лешник - цената е между 18-20 лв/кг.

Суровият лешник трябва да се опече и да се обели. Ядките се слагат в подходящ добре загрят тиган и се пекат с непрекъснато бъркане за 4-5 минути. 

Черупките започват да се напукват и като замише на приятно са готови и тиганът може да се отстрани от котлона. 

Прехвърлят се в подходяща съдина и докато са още загряти с ръце започват да се разтъркват между дланите и пръстите. Така люспите им опадат сами и се обелват лесно.

Има и вариант да се сложат в кърпа и да се прави тази процедура, но не си струва да се цапа и кърпа и да се пере.

Ако се купят печени, пак трябва да се прави тази процедура, за да се обелят, а купуването на печени обелени е икономически неизгодно.

Ето ги и вече обелени, някои са леко прегорели, защото не бях старателен в разбъркването, па и не се озорвах много в беленето.

Сега някой ще попита за какво количество става въпрос - ами около 350 грама, защото блендерът ми позволява на едно зареждане такова количество.

Разбира се, че може и да се направи и цяло кило.

Зависи от мерака, но като еднократна доза, това е напълно достатъчно.

Вече изстиналите ядки се слагат в купата на блендера и се мелят - тъпо и упорито.

моят блендер е слабичък и го ползвам около 30 секунди. Сетне кратка почивка и пак за около 30-а секунди.

Първоначално нищо не се случва, освен че ядките постепенно започват да стават в прахообразно състояние.

Блендираната смес в купата има свойството да се лепи по стените на блендера и капака му и трябва след две-три пущания да се отваря и с лъжица или шпатулка да се връща на дъното.

Някъде около 7-8 минута упоритостта се възнаграждава - до перките на ножа започва да се появява нещо като течна кашичка.

Пак разбъркване и пак блендиране докато цялото количество не стане в маслообразно състояние.

При мене това стана към 12-тата минута, но машинката ми е слаботелесна.

На първата снимка най-горе е видно какво се получава. Не само паста, но и се отделя малко масло - като олио. Това изобщо не вреди и не е страшно.

Като се разбърка с лъжицата, става хомогенно.

Пък и всеки може да прецени до каква степен желае да ги блендира - моята цел беше да се получи направо като масло, но то отдели и малко лешниково олио, което може да се изсипе в отделна съдина и да се ползва за салати.

Пак слагам началната снимка и продължавам с обясненията:

Така смляната лешникова паста се прехвърля в подходящ буркан и в хладилника може да се съхранява с месеци.

Най-подходяща е сутрин да се хапва по една супена лъжица от нея.

Може да се ползва за намазване на палачинки, за слагане в сладкиши и т.н.

И от тук нататък идват безбройните възможности, резултат на собствената фантазия:

    -Смесване на така приготвената паста с мед в съотношение 1:1 или 1:2 или желано съотношение по собствен вкус; 

        -може да се смеси с мед и добавка на канела или млян джинджифил

        -има и вариант да се направи смес от лешниковата паста с мед и обикновено масло;

    - с добавка в нея на 1-2 с.л. какао на прах и мед става невероятна вкуснотия - за мазане върху препечена филийка или върху палачинка или бухтичка.

        -може да се влага в направата на бисквитки и т.н. т.н.

П.П. И нещо като бонус за търпелите да ме изтраят.

Има и още един "тахан", който е още по-популярен и модерен от лешниковия и е още на по-солена цена, а именно бадемовият.

Казаното по-горе се отнася и за него, но споделям една две тънкости:

Суровите бадеми се слагат в подходяща съдина и се заливат с вряла вода за няколко минути - 4-5, примерно.

След това врялата вода се изсипва и се измиват със студена вода.

Като се щипнат с два пръста, люспата им си пада сама. Или трябва с нокът леко да се подбели (който няма, с малко остро ножче).

Сетне е ясно - запичане в сух тиган и в блендера.

Резултатът е - невероятна бадемова паста, а за превземките - бадемов тахан на цена 20-а леФа за бурканче.

Правете смело и не купувайте скъпи неща, които може да се направите за половин цена.

Бабината скумрия - с ориз на фурна

 Май с напредването на възрастта все по-често си спомням някои неща от детството. Е, все още не ме е хванало т.нар. "вдетиняване", но определено си поставих за цел да изровичкам от паметта си ястията, които бяха готвени от двете ми Баби. 
 Общото беше, че и двете имаха дворове с градинки и основно се готвеше със зеленчуци от тях според сезона, а през зимата - каквото е консервирано от домашното производство. Пилетата и яйцата бяха изцяло домашни. 
 Знаех, че млякото е от крава или от овца. Макар че имаше един период, в който си мислех, че млякото се появява в бутилки пред портата на двора. Вечерта баба оставяше шишето на стъпалото до вратата и стотинките под него. На сутринта на негово място се появяваше пълното шише с прясно мляко. Те такива ми ти работи.
 Та реших да си припомня вкуса от детството, да сготвя нещата по спомен и да ги споделя под етикет "Бабини рецепти". 
 Като за начало реших да започна със стриктния режим на хранене в къщи, организиран единствено от Баба: понеделник и четвъртък - пиле; вторник и петък - постни; сряда - риба; събота и неделя - ястия с месо.
 И понеже взе да става много дълго само ще спомена, че в спомените ми готвенето на Баба изглеждаше някак си между другото - докато върши още няколко неща. Сутрин закуска, сетне обяд и вечеря.
 Та да си дойда на думата - със спомените друг път повече, че да е интересно.
 От рибните любима ми беше скумрията на фурна с ориз и скумрията плакия. Все се олизвах около печката.
 Сега само за скумрията с ориз на фурна:

 Скумрията с разчет по една на човек, ако е дребна и по половинка, ако е по едра, се почистваше, осоляваше и заминаваше с малко мазнина в тавата във фурната. За 10-а минути не повече. В това време лукът се запържваше с ориза (поне 1 ч.ч.), слагаха се подправките и топла вода от чайника и след малко се сипваше в тавата като преди това рибата се обръщаше. Печеше се до готовност. В зависимост от сезона в ориза Баба слагаше зелен лук, стръкове пресен чесън; домати; гъби; моркови. Всеки път нещо различно.
  Най ми харесваше горната част от рибката, която ставаше като пълнена.

 Впрочем май и досега чистя рибата както съм видял - отрязва се главата и вътрешностите се изваждат, без да се пори коремчето.

 Технологията вече я описах, а продуктите също са ясни- количествата са ясни. Подправките - сол, черен пипер, джоджен, риган или дивисил.

 П.П. Съжалявам за лошата снимка.

УЩИПЦИ - бестселърът на сръбската скара

     

        Направо се изненадах, че в блога ми няма и една рецепта от любимата ми сръбска скара. Преди години като пътувах често и минавах през Сърбия, беше задължително да спрем и да хапнем някаква вкуснотия на скарата - задължително чивапчики или ущипци, а за разнообразие и плескавица с лютичко и плънка.

        И не само, че сме спирали, ами съм отделял и сума ти време да разговарям с майстора на скарата. Който е пътувал в ония години, знае, че скарата беше изнесена навън и пред тебе всичко се майстори, оформя и пече.Като го похвалиш "братото", като му поръчаш една биричка и като отвори една ти ми голяма уста да бъде скромен на похвалите ти, направо всичко си обясняваше чилякът. И то с кеф, особено ако не се правиш на умен и знаещ, ами на пълен профан, който няма да му "крадне" тайната рецепта, а просто го хвали за вкуснотията.

     

  Типичните ущипци, които съм хапвал там са само от телешко (говеждо) месо, но често ги правят от кайма смес  и задължително с люта чушка и чесън. Подправките иначе са "обрани" - сол и черен пипер. Понякога пушен червен пипер. В много от вариантите добавката са кашкавал - натърган или нарязан на ситни кубчета, и свински гърди - най-често пушени, нарязани на ситно.

        Най-добрите ущипци, па и всякаква скара, става на скара с дървени въглища, но това е идеалния вариант. Могат да се опекат и на газово барбекю, електрическа скара или грил тиган, че и биля на скарата във фурната (с тава вода от долу).

         А защо ущипци? Ами много просто, майсторът щипва от каймата с омазнена ръка и оформя нещо като кюфте или кебапче с ръка като го стиска каймата с пръстите си. Така че можеш да видиш ущипци наподобяващи кюфте или пък голямо кебапче... Нормално един "ущипец" е около 80 грама, но съм попадал и на доста големи ... Направо гигантски - зависи от "лапата" на майсторЯ.

     

  Та след това въведение да си дойда на моя вариант:

            -500 грама телешко или говеждо смляно

            -350 грама свинско от плешката или бута смляно

       -100 грама свински гърди, т.нар. бекон - може и суровосушен и пушен, но пресен е идеален - също нарязан на ситно

            -100 грама наситно нарязан кашкавал

            -1 главичка лук, на 1 ч.л.ситно нарязан и поне 2 скилидки чесън или наситно или пресован

            -1 люта чушка почистена от семената и нарязана на ситно

            -за подправяне - 1 ч.л. прясно смлян черен пипер  и  около 15 грама сол (за солта е ясно - тя зависи от вкуса,  може и малко повече), както и 1 ч.л. лютив червен пипер.

        Идеално се получава, ако се добави и една печена червена чушка, също нарязана на ситно ии смляна заедно с месото.

       

В моя вариант си купувам месото, добре го охлаждам - почти до замразяване и смилам на по едрата решетка. Омесва се с подправките и осталите съставки, както и със 100 грама лед и заминава във хладилника поне за един ден.

        За тези, които нямат машинка за мелене на месо, идеална работа върши и т.нар. чопър, но месото нарязано на ситни кубчета се блендира на порции по 200-а грама, на 3-4 импулса по 10-15 секунди. Така се смила, а не става на каша.

        Скарата се загрява яко (или грил тигана застлан с хартия за печене), каймата се премесва още веднъж и с намазнена ръка се откъсват парчета от каймата - каквото излезе и с каквата форма се получи. Пекат се до готовност - по около 3-4 минути от всяка страна.

        Могат да се сервират с доматена салата, зелена салата, картофи, картофено пюре и т.н.

        Дзверска вкуснотия. Носи на пиене и да не забравя - правете смело и НАЗДРАВЕ!    

Телешка глава с телешко шкембе

  Като става дума за месо доста често съм споменавал, че в района, в който живея, в близост - в рамките на 5-10 мин. пешком (и то с моята бавна поклащаща се походка) има 10-а малки месарници, в които се продава много, ама наистина много хубаво месо. В някои от тях месото изобщо не знае що е това камера и е съвсем прясно. Обаче в само една от тях продават обезкостена телешка глава и то на цена 5,50 лв за кило. 
 Месото от телешка глава го ценя много повече от самото телешко или говеждо, защото не само че е вкусно, но и дава много възможности за приготвяне: често правя саздърма от телешка глава, правя комбинация от телешка глава и варен език, или просто телешко варено или нещо съвсем друго.
 Този път в дюкяна имаше не само глава, но и едно невероятно телешко шкембе с едни такива големи дамари, че направо ми останаха очите в него. Е напазарувах се като световно- по едно кило от едното и другото, прибрах и взех да се чудя как да ги комбинирам.
 Па докато се чудех, взех че първо сварих шкембето - нарязва се на едри парчета, добре се измива, изкисва се за известно време в студена вода, която често се сменя. Втрива му се сода и пак се измива като се търка - много добре става с нова гъба от тези дет си имат от единия край едно такова за търкане. Правя го, за да го изчистя добре, защото това което се продава при нас - демек от българско животно, не е избелвано с химикали, не е трито на разни машинарии и затова трябва добре да се почисти. Варя го в мултитенджурата (не обичам думата мултикукър) - обяснявал съм, че има програма дет за 10 минути прави чудеса. След първия цикъл изхвърлям водата, слагам нова, около 20 грама сол за кило шкембе и още два цикъла по 10 минути.
 След шкембето се пристъпва към варене на месото от главата. За кило месо, слагам не повече от 15 грама сол 1-2 моркова, 1 цяла глава лук, 1 цяла глава чесън, 5-6 зърна черен пипер и толкова бахар, 1-2 дафинови листа. След първия цикъл на варене се добавя и свареното шкембе (няма да му навреди - нека се разкапе от варене) и още един цикъл на варене.
На снимката се вижда - всичко направо се е разкапало.

Изчаква се да изстине достатъчно, за да не пари и се се пристъпва към нарязване на шкембето - то месото от главата си е на парчета.
От снимката се вижда какви яки дамари има в шкембето - не е само оная ципа, а си е направо един малък разкош.
Имах малки колебания точно какво да сложа за комбинацията и запитах във ФБ - Моята кухня и получих няколко полезни идеи.

На около по 500 грама от едното и другото в тавичката сложих от бульона 4-5 с.л., масло бучка две, нарязани на ситно чесън и магданоз, щипка чили на люспи; накъсах около 150 грама моцарела. Добро разбъркване и във фурната за 15-а минути на 200С, колкото моцарелата да се разтопи. Сетне отгоре обилно с църно пиперче. Направо си олизахме и саханчето, че можеше и да се топва с хлебец вътре. 

Вътре се намърдаха и много намачканите сварени моркови, обеления и смачкан варен лук и изцедените скилидки чесън. (Сварената глава се разделя на скилидките и всяка поотделно се изцежда).
Добавих и 2 с.л. от моята "домашна вегета" - демек сушени зеленчуци.
При сервирането, обилно поръсено с нарязан на ситно магданоз- вижда се от първата снимка.

Дзверска вкуснотия.










И част от месото и шкембето отиде за:

По идея от ФБ:
Направих е мезе от желирана глава и шкембе.
Нарязват се на не много ситно. Бульонът от варенето на месото е отделен предварително и се вари до хубаво сгъстяване.
В случая тъй като не беше достатъчно силен, се наложи да добавя и едно пакетче желатин - с малко вода, за 30-а сек. в МВ и смесване с изстиналия бульон. Сетне заедно с месото в купа и в хладилника.

Щеше да стане супер, ако бях запазил варените моркови, да ги бухна вътре ситно нарязани, ако имах кисела краставичка.
То аз си знам какво трябва да се направи, ама кат` липсва нещо не си струва да се мъчиш.
Пък и това се правеше като мезе за късния мач и не ми се занимаваше повече с готвене. И без това питието се затопляше вече.
Това желирането едвам изтрая до следващата вечер, за да бъде опитано.
Като гледам май и количествата съм описал, но те не са толкова важни. Важна е идеята. Дали месото ще е 60 % или пък шкембето 60 % не е толкова важно. Все става вкусно.
Правете и се наслаждавайте на вкуснотията.
НАЗДРАВЕ!

Телешка пастърма от вайсбрат във водка

 Вчера както си се прибирах към къщи, леко поогладнял, си се чудех за полуфинала и финала на световното каква глезотия да си спретна. Пооформи се някаква идея за телешко - бях срещнал в един руски сайт нещо за мариновано телешко в коняк. Та в кварталната месарница започнах да си избирам подходящо телешко и се спрях на едно парче шол. Та месарката ме попита какво ще правя и й казах, че засега мисля да го мариновам в коняк и сетне ще му мисля дали да го пекна и как. Оу, хубава идея, но с коняк не били правили, но пък правили нещо като пастърма с водка; малки парчета, сол, захар и водка, за 24 часа, сетне подсушаване и направо на масата за мезе. 

Идеята ми хареса и за изпълнението й, се сдобих с едно хубаво килограмово парче вайсбрат. 

 Днес няма да коментирам що е то вайсбрат и защо ми харесва повече и от шола.

 Прибирайки се в къщи, попитал Гуглюто "телешко водка" и ми показа в три различни сайта, три рецепти абсолютни близначета, където месото трябва да се приготвя три дни в солта, захарта и водката.

Това единодушие не ми хареса и предпочетох да си действам по моя начин.

 Вайсбратът от едната си страна има много нежна ципа, но все пак ципа. Затова ножът за филетиране първо се наточва добре и сетне много внимателно месото се почиства от ципата.

 Срязва се напречно по средата на две парчета; по-дебелото - също на две, но вече по дължината на влакната на месото. 

 Парчетата се оформят с правилна форма като се поизрязват тук таме. 

 В поизрязването бях по-щедър, щот` от изрезките щеше да бъде приготвено едно мезе към питието, за което малко по-късно.

 Двете десни реших да бъдат с водка, а лявото с вино.

 Затова и бяха изтеглени по този начин - първите - общо 500 грама, голямото 300 грама и 175 гр. изрезки за пробното мезе.

В стъклена купичка сложих 1 с.л. мед (реших да заменя захарта с мед), 100 мл водка и 25 грама сол. За застраховка - 9 грама нитритна и 16 грама обикновена.

 С този мед си отворих сума ти работа и дълго дълго бъркане докато се разтопи. Просто забравих, че истинският мед в студена течност почти не се разтваря. Тая ти ми дейност отне повече време отколкото загубих с купуването и разфасоването на месото.

Процесът на разбъркването, естествено бе стимулиран с чашка (и) водка и работата потръгна.

 Та двете парчета бидоха добре опиперени, пъхнати в найлонов плик за фризер, залети с водката (разбирай сместа й с мед и сол) и пликът добре увързан замина за хладилника.

 Това действие биде извършено точно 15,00 часа на 13.07.

 За третото парче процедурата бе повторена, но с ч.ч. хубаво мерло, 1 с.л. мед и 25-те грама сол (в същото съотношение). Естествено и с добро опиперяване.

 От тази смес отделих 2 с.л. и в една купичка накиснах изрезките с добавка и на 1 с.л. соев сос.

 Торбичката замина в хладилника в 15,15 часа. 

 Няколко пъти ги масажирах и обръщах в хладилника.

 Точно 24 часа по-късно, едното парче биде измъкнато от плика с водката, лекичко подсушено и нападнато да се реже и естествено веднага опитано.

 Първи впечатления:

приятен аромат, но твърде меко и при рязането дори и острия нож трудно държи форма, защото е доста влажно.

 На вкус - дзверски вкусно.

В никакъв случай не може да се каже, че е пастърма, защото на външен вид по-скоро прилича на сурово месо, макар че е успяло някак си да "узрее".

 Наистина дзверски вкусно - самият аз не мога да повярвам.

 Тъй като беше постояло известно време увито в домакинска хартия, вече не беше толкова влажно.

 Предполагам, че след една нощ в хладилника ще има съвсем друг вид.

 Толкова ме очарова, че едвам дочаках мачът да свърши - за мое удоволствие с очакваната победа на Белгия, и веднага седнах да пиша. Нещо, което досега не съм правил от как водя блога си.

Естествено, ще пусна публикацията, когато всичко бъде изпробвано.

10-а минути преди мача в 17,00 часа, отрязох доста парченца, за да направя сандвичлета.

 Хапнаха се с кеф.

Два дни по-късно. 
Това е второто парче изкисвано във водката, но не 24 часа, а 48 часа и след като е престояло върху хартия в хладилника - също 24 часа.
Вкусът се потвърждава - сочно, меко, дзверски вкусно и само една идея по-солено.

Това е на петия ден:
Вляво второто парче, т.нар. "ново", а вдясно е първото. Променило е цвета си , потъмняло е и леко се е стегнало.
На вкус - дзверска вкуснотия.
Това с виното съм го оставил нарочно да престои поне една седмица в хладилника и ще бъде отворено утре.

Определено това е най-лесният и бърз начин за направа на този телешки деликатес, който може да се направи не само от вайсбрат, но и от шол или друго хубаво парче телешко.
Заглавието е малко подвеждащо, тъй като това не е пастърма в смисъла, в който я знаем като сурово сушен продукт, но просто не знам как да нарека този деликатес, че да е ясно за какво става дума.

Първо, дал съм количествата на сол малко условно. Това е за нашия вкус- на някой може да му дойде солено, а на друг безсолно. Затова всеки трябва да пробва и да регулира солта по свой вкус.
Второ, задължително парчетата месо трябва да са малки с тегло около 300 - макс. 400 грама, за да се получи искания резултат за 24 часа. Колкото е по-голямо парчето, толкова повече ще да е времето за престой.
Определено това ще е хитът това лято в къщи. Прави се лесно, става невероятно бързо и наистина е дзверски вкусно.

А сега и обещаният бонус:

Това си е направо отделна рецепта:

Изрезките от вайсбрата (основно парчета по дължина влакното на месото) престояха в маринатата около 5 часа.

В тиган загрях бучка масло - 20-а грама с буквално няколко капки олио и пуснах месцата. В момента, в който започнаха да сменят цвета си долях и маринатата и когато завря, изключих котлона, но оставих тигана върху него за още минута две.

Всичко на всичко не повече от пет минути.

Месцето стана невероятно крехко - направо се топеше в устата. Признавам толкова крехко телешко и запържено досега не бях правил. 

Дзверска вкуснотия.

Правете смело и да Ви е вкусно, а и да не забравя НАЗДРАВЕ!

"САНДВИЧ" ЗЕЛЕ С КАЙМА

 

Зелето е страхотен зеленчук - хем вкусен, хем полезен. Има стотици начини за приготвянето му. Съществуват и огромни спорове с какви подправки си върви. В германия го правят в едни области с ким и лук, в други с кимион; има рецепти само с оцет и т.н.  Само че този път няма изобщо повече да пиша, защото съм решил за първи път да пусна една снимкова публикация, от която всичко е ясно ...

    След като преди време направих "Пържола" от зеле и още нещо тези дни ми хрумна пак да приговя зеле почти по подобен начин.

    Необходими са ни резени зеле за колкото човека ще да е ястието, кайма и други неша, които се виждат от снимките. Овкусяването е по желание и по собствен вкус - сол, черен пипер, кимион, чубрица.

    Толкова- следват снимки:

След като сме ги "сглобили" сандвичите, съдината се затваря се капак или фолио и заминава в предварително загрята фурна на 180С за около 40-а минути (зависи от фурната). В края на печенето капака се маха и се дозапича за 10-а минутки.

Става идеално, ако се поръсят с настърган кашкавал или някакво друго подобни сирене - гауда, едам и т.н., но точно в този случай нямах и грамче в къщи...

Моята порцийка си я поднесох със сос от горчица, домашна майонеза и малко чили за разнообразие.

Това е само идея, експериментирайте смело и НАЗДРАВЕ!