Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката салам. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката салам. Сортиране по дата Показване на всички публикации

петък, 26 април 2019 г.

Пилешко-пуешки салам, лесен и без обвивки


 Продължавам с някои експерименти в приготвянето на домашните колбаси и салами. Толкова вкусни стават, когато се спазва технологията на приготвянето и най-важното нямат каквито да са вредни добавки и овкусители.
 Много хора се страхуват дори и да направят опит да си направят домашен салам:
 -Изпадат в паника при мисълта, че ще трябва да търсят естествени черва, да ги обработват, пълнят, връзват.  Или пък изкуствени.
 -Мислят си, че ще им трябват специални шприцове, машинки, фунийки и др.п. 
 -Стресират се, че има специална технология, която трябва да спазват и която е някаква невероятна тайна, достъпна на малко специалисти...
 -На други пък проблемът е в месото - какво по-специално месо да си изберат, къде да го купят и т.н.
 Мога да изброя хиляди причини, поради които почти всеки си казва няма по-вкусно от домашното и именно поради тях дори и не помислЮва да се пробва.
 За себе си съм решил да направя всичко възможно, но популяризирам домашното правене на салами и колбаси и да обясня на всички, които имат поне искрица мерак, колко лесно се правят и че не е необходимо нито специално оборудване или опаковки, нито някакви особени умения. Достатъчно е съвсем малко - съвсем малко мерак и да се отдели почти нищожно време - не повече от времето за сготвянето на едно по-засукано ястие.
 За подправките няма да говоря - има всякакви по магазините, има и готови миксове, които се продават почти навсякъде. А и човек може да си ги комбинира по собствен вкус. Класическите са черен пипер, млян кориандър, идея индийско орехче. Могат да се добавят червени пипери, смляна хвойна и т.н. ... като сушен лук и или чесън. Няма да изброявам повече.
 От уредите - ами достатъчно е да имаш остър нож.
 Дори и не е необходимо да се търсят черва - естествени, колагенови, фибрузни и т.н.

 Предлагам да направим това лесно и Дзверски вкусно саламче заедно, като заедно със снимките ще обяснявам и какво ни е необходимо и какво трябва да се направи.

 Значи решихме, че ще правим пуешко-пилешки салам и то за проба. Затова ще се ограничим с малко количество - именно заради пробата - общо не повече от 1,5 кг максимум два килограма.

 Първа стъпка: да си набавим месото. Пуешките бутчета - при нас ги продават в месарницата замразени или почни замразени, на цена 3,00 лв килото. Едно бутче е около 400 грама. Значи две ни трябват. Да ама греда - този път няма бутчета, а има само маншони (горната част на крилото) - по 2,80 лв килото. Купувам 900 грама за 2,50 лв. 
Следват пилешките бутчета с част от гърба - 3 броя, 1 кг за 3,50 лв.

Втора стъпка: месото заминава в камерата на хладилника за 30-а минути, време през което измиваме добре дъската за рязане, за всеки случай наточваме ножа и се подготвяме 2-3 купи. Една за костите и изрезките и една за месото.


Трета стъпка: вадят се от камерата на хладилника по две три парчета и обезкостяваме без особено престараване. Нека по костите си остане малко месце. Костите и кожата заминават в една купа. Обезкостеното месо в друга купа.
Желателно е всичко да се прави на части, защото температурата на месото не трябва да надвиши в никакъв случай 12С. Оптимално е по-добре да е около 8С.
В купата с месото двата вида се отделят - пуешкото от едната страна, пилешкото - от другата. От пуешкото излезнаха 550 грама, а от пилешкото малко повече от 650 грама.
Костите и кожата се слагат в тенджера, заливат се със студена вода. Слага се малко сол, морков, глава лук, черен пипер, бахар, дафинов лист и просто на много слаб котлон се сваряват до готовност. Ха сега как се прави бульон няма да обяснявам.
Докато те си къкрят, двата вида месо се разделят на три части. Едната се нарязва на по-едри кубчета - примерно 2х2 или 2х3 см, другата на ситни парчета, а третата се накълцва с ножа - почти като кайма.
Четвърто: Претегля се полученото месо, което излезе 1,200 кила.
Важно е, за да се изчисли количеството сол и подправки, които по принцип се смятат на килограм.
Значи на килограм:
-18 грама сол (половината нитритна и половината обикновена). В случай приемаме, че нямаме нитритна и затова само обикновена. По принцип солта трябва да е 20 или 22 грама, но нали правим диетично саламче - затова и по-малко.
-5 грама прясно смлян черен пипер;
-1,5 грама индийско орехче
-2 грама кафява захар - може и обикновена
Като знаем, че месото е 1,2 кг умножаваме по 1,2 и сме готови с подправките.
Добавя се и 1 с.л. царевично нишесте, тъй като месото е сухо и му трябва нещо за спойка.
Подправките се добавят при месото като се добавят около 150 грама лед на кубчета или ледено студена вода и се разбърква с дървена лъжица много добре - в рамките на няколко минути, докато ледът (или водата) се абсорбират напълно.
Купата се завива със стреч фолио и заминава в хладилника поне за 10-12 часа. В случая приемаме, че 3 часа са напълно достатъчно, за да се овкуси месото.
Това бяха първите стъпки. 
Следва "пълненото" на саламчетата:
Сега сме в лесен вариант Първи:

Тъй като правим всичко лесно и с подръчни материали, от снимката се вижда какво е необходимо: ролка кухненска хартия, хартия за печене, буталото от хаванчето, лъжица и да не забравим купата с месото, което предвидливо вече сме разбъркали старателно.
От хартията за печене се откъсва едно достатъчно дълго парче - около 30-а см и се навива като ролка и пъхва в отвора на ролката кухненска хартия. Самата ролка е достатъчно стабилна и няма да ни бяга. Долният край на "тръбичката" от хартия се защипва и започва пълненето й с месото като от време на време се притиска с буталото от хаванчето с цел уплътняване.
Като се напълни "червото от хартия", се вади и от двата края се стяга яко като бонбон.
това не е трудно.









С цел по-добро уплътняване, яко се овързва с кухненски конец или канап, както е показано на снимката.
Нека да си почине малко, докато продължим по-нататък.






А сега още по-лесният вариант ВТОРИ:
Трудно ни е да пълним "червото" в кухненската ролка.
Реже се парче от кухненската хартия, леко се намазнява (да не залепне месото) и в единия край се слага от месото.
Процедурата по старателното оформяне на "саламения бонбон" е ясна - стягане, овързване и т.н.
Тука са моите четири варианта на същия салам в различни видове опаковки и с различни добавки на подправки.
В този с бомбичката има и много ситни късчета телешко месо.





Почти последна стъпка:
на дъното на фурната се застила алуминиево фолио, слага се тавичка с вряла вода, на решетката се нареждат нашите саламчета. Забива се в едно от тях, най-дебелото, термометъра и фурната се включва на 50С с вентилатор и температурата се увеличава през 30-а минути до 80С.
Пекат се докато температурата в салама стигне 70 или 72С. По-тънките парчета стигат тази температура по-рано и могат да се извадят докато дебелото е на 65С.
Нашите "хартиени саламчета" трябва шоково да се охладят и затова заминават в камерата на хладилника за около час и сетне се прехвърлят за поне 20-а часа в самия хладилник. Това е най-дългата и неприятна част от процедурата - чакането да се опита изделието.
Идва и този момент:
Неверояна консистенция, запазва си формата и при тънкофайско рязане. Дзверски вкус.
Просто нямам какво да кажа повече, освен едно НАЗДРАВЕ!

Впрочем, налага се да обобщя - видя се какво е необходимо - дъска, нож, термометър и домакинско кантарче - все неща, които се намират в едно домакинство. 
Крайният резултат - почти шунков пуешко-пилешки салам, с изцяло чисти продукти и рандеман 1,050 кила за почти 6,00 лв.

Е сега вече мога да кажа - правете смело. 
Надявам се, че стана ясно колко лесно може да се направи и преди да завърша, ще спомена, че за вкус добавих и 50 мл коняк, но той не е задължителен.
Насладете се на нещо истинско направено със собствените ръце и проверени от Вас продукти и НАЗДРАВЕ!


БОНУС за търпеливите:
По абсолютно същия начин може да се ползва хартията за печене вместо обвивка (черво) за направа на сушена луканка, суджук или наденица.
Увива се, прави се клупче и се увисва на проветриво, сенчесто, хладно място. За около две седмици изсъхва.
Предварително хартията може леко да се навлажни, да се поръси обилно с подправки и тогава да се сложи каймата. 
След изсъхване, може да се съхраняват като останалите домашни суджуци. 

понеделник, 2 декември 2019 г.

Сурово сушен салам от конско месо


  Тази публикация ще бъде нещо вариации на темата за сурово сушени домашни колбаси (салами), направени с участието на конско месо. 
  Нямам за цел да разяснявам каква е разликата между сурово-сушен салам, луканка или суджук. Все са сурово-сушени като основните разлики са в подправките и различната форма, а и българският език е достатъчно богат и не е като романските, където всичко е салам.
  Няма и да обяснявам, че конското месо е едно от най-полезните и здравословни и че при нас е незаслужено подценявано.  
Започвам директно с това, че приятел ми осигури директно от производител 6 кг смляно конско месо смесено с 20 % мляно от младо теле. 
От тази гледна точка бях облегчен от почистване и мелене.
На мен ми остана да купя 3 кг свински гърди, добре да ги изстудя и да ги смеля на 4 мм решетка на машинката.
Първоначалната идея да правя конска луканка или суджук в процеса на меленето ме напусна и реших да направя поне три варианта на различни домашни колбаси.
За целта разделих конската кайма на три равни части и се подхванах бавно и спокойно.
Първи вариантСамо конското месо с 20% телешко.
За подправяне на 1 кг:
сол - по 11 грама нитритна и обикновена
черен пипер - 5 грама
червен пипер - 8 грама, от които 3 грама сладък и 5 грама лютив
резене - смляно 4 грама, за да придаде малко италиански аромат 
захар - 3 грама
Втори вариант: 
75 % конско и 25 % свинско, което ще рече на 2 кг конско около 800 грама свинско
За подправяне:
сол - по 10 грама нитритна и обикновена
черен пипер - 5 грама
кимион - 3 грама
чубрица и захар - по 3 грама
бахар - 1 грам
Трети вариант:
На 2,00 кг конско добавка на 2,2 кг свинско, което ще да рече почти 47:53.
За подправяне:
сол - по 11 грама нитритна и обикновена
черен пипер - 5 грама
захар - 3 грама
кимион - 3 грама
пушен червен пипер - 3 грама
парче праз - смляно около 20 см - само зелената част
О тука нататък е ясно: хубаво месене, слагане в подходящи съдини, отлежаване поне за 24 часа и сетне пълнене. 
Всеки вид - с отделно означаване, за да си ги знам.
Теглене преди увисването за сушене.
Средно около 350 грама, тъй като колагеновото черво предварително го бях нарязал на еднакви парчета почти по 30 см.
Готовите саламчета виснаха на двата саръка на остъклената тераса.
Впрочем единият тях е дръжката на знамето, което развявах през зимата на 1997 год. и която биде счупена на гърбината ми, но съм запазил парчето за спомен и ми служи вярно като сарък.
Провисването се случи на 11-ти ноември и така стояха на терасата до 16-ти, когато се прибрахме.
 На 16-ти сложих под пресата от две дъски и стяги плътно наредени парчетата с преобладаващо свинско. След 24 часа бяха станали направо квадратни.
След повторното им пресоване след няколко дни, квадратната форма беше вече перфектна.
Само че времето взе, че ми изигра голям номер - стана топло и много влажно.
Тука се вижда - през нощта температурата е почти 16С и влажността 81%.
Да не говорим, че през деня ставаше още по-топло.
Подцених този момент и не ги прибирах за през деня в хладилника.
Както си бяха почнали да хващат благородната плесен, изведнъж сякаш взеха да избиват отвътре навън с влага - на снимката се вижда. И не само да избива, ама направо да олива по тях.
От десетилетия правя домашни колбаси и за пръв път виждам подобно нещо.
Свалих всичко от саръците и старателно всяко парче промих направо до чисто с гъба, напоена в ракия. Естествено след всяко парче, измиване на гъбата. Последва лудо подсушаване и повторно измиване.
Всяко парче завих с кухненска хартия, вързах с конец да не пада.
Два дни стояха в къщи - в една необитаема стая и чак след това бидоха изнесени на терасата.
Времето добре че се позастуди.

На 21-я ден, вчера, всички изглеждаха ей така. Целите покрити с благородна плесен.
Да не говоря за "аромата" - на истински непрани поне два месеца чорапи. Точно какъвто трябва да бъде.
От първоначалното тегло бяха загубили направо 40 % и на пипане изглеждаха доста твърди.
Остана всяка партида бъде пробвана и нарязана.
Само конското саламче - много хубава форма, добре се реже.
За вкуса и аромата няма да говоря - невероятно. Съвсем лекинко съм прекалил с лютивичкото.
Просто една идея малко по-пикантен, макар че за моя вкус - идеален.
Дефект: твърдата коричка, вижда се - около 2 мм под обвивката.
След малко ще я коментирам.
Вторият вариант - конско със свинско - много по-добър от първия откъм начин на съхнене и съвсем лека коричка откъм обвивката.
За вкуса - с една дума - да си оближеш пръстите.
Режеш, слагаш питието и се наслаждаваш.
Третият вариант - за праза, изчезнал е, но е оставил вкус.
За аромата и вкуса - само Наздраве!
Този вариант направо ме покори.
Дефект - същото като при другите.
Очевиден извод - много е важно условията на сушене да са по-добри. 
Температура: между 12-16С, влажност около 70-75%. Съвсем леко оветряне - както пишат по дебелите книги - 1 м/с. 
Не спазих условията - може ми от мързел- топло и влажно, трябваше да се прибира в хладилника, за да компенсира, тъй като при ниската температура в хладилника - до 4С, ефектът е съвсем друг.
И всичко това, че сушилнята ми камера се развали и в момента е на ремонт.
Като за завършек - дефектите от трите вида салам не са толкова големи, съвсем спокойно могат да бъдат пренебрегнати  (ама нали търсим най-добрия резултат).
Цялото количество саламчета биде почистено и вакумирано.
След престой във вакуума поне 10-а дни влагата в тях ще се разпредели равномерно и "дефектът" направо ще изчезне - само някой капризник като мене ще вземе да се назлъндисва. Ама до първото питие....
Правете смело и внимавайте при сушенето. За останалото като вкус гарантирам.
НАЗДРАВЕ!

понеделник, 2 октомври 2017 г.

Домашен "пушен" сурово-сушен салам с орехи


Експериментите ми с домашно приготвения салам  неуморно продължават. Както казват "Луд умора няма" :), въпреки че наскоро се снабдих с цяла книга за технология на производството на колбаси с множество рецепти по БДС. Впрочем ако колбасите ги правеха със съставките и по начина, описан там, може би нямаше да помисля за каквито и да собствени домашни...
В същото време, след като съм направил десетки кила домашни салами от различни видове (не говоря за сурово сушените деликатеси като суджуци, луканки, наденици и др.п.), стигнах до определени изводи:
Колкото и да се спазва технологията, каквото и месо да вложиш в тях (не говоря за подправките), крайният резултат почти винаги не може да те удовлетвори - било като цвят, било като трайност, а понякога и като вкус. Винаги ползвам най-качественото месо, стриктно спазвам правилата и все нещо липсва ...
При последното си пътуване, в Чудо-магазина в Бургас, наред с огромното изобилие от обвивки и подправки, видях да се продава и "сол за колбаси". Стана ясно, че е нитритна сол с натриев нитрит 0,4 % и въпреки предубеждението ми към нея, си купих 1 кг.
Сетне изчетох доста неща за нея, приложението й при колбасите и т.н., както и редуцирането й и за какво ли не. 
Стигнах определено до извода, че може да се ползва, но в съотношение 1:1 - ако трябват 20 грама сол,то 10 грама нитритна сол и 10 грама обикновена сол. В крайния продукт се получава натриев нитрит в пъти по-малко отколкото в един морков. Няма и нежелан ефект, ако температурната обработка не надвишава 120 С.
При нормалната употреба на нитритна сол, се влагат 99 мг на кг продукт, докато разрешеното за влагане е 175 мг/кг, съгласно Приложение № 4, раздел Д, към чл.11 на Наредба № 8 от 16.04.2002 год. 
В моя вариант 1:1 (нитритна сол:обикновена сол), това количество се намалява наполовина и на практика се явява незначително...
Толкова.
Който иска да ме критикува, който иска може и да не чете по-нататък - негова си работа. 
За себе си, след този първи опит за употребата й, съм дълбоко убеден, че резултатът е перфектен и напълно безвреден, още повече, че в домашния ми продукт няма нищо друго освен естествени съставки. Впрочем не съм сигурен за качеството на месото, за храната на животните и т.н., но приемам, че все пак е най-доброто.
След като започнах това, ще допълня, че този път освен експеримента с нитритна сол, пробвах и с добавянето на т.н. "течен дим". Като знам колко сложих в един килограм - буквално топнах върха на ножа в шишето и го "избърсах" в каймата, считам, че определено вредности няма. 
Дори не съм сигурен, че ако опуша продукта на барбекюто, дали вредните съставки няма да са повече ...
Както казах по-горе: "Който иска да ме критикува, който иска може и да не чете по-нататък - негова си работа."
Още повече, че крайният резултат се оказа просто перфектен - по-добър салам досега не съм правил при скромните ми домашни условия.
Та понеже все още експериментирам, този път направих 4 кг кайма, а от нея четири различни продукта (с различни подправки и съставки), но ще напиша само за единия от тях, а за останалите когато видя резултата от тях - т.е. тези дни.
И така необходими са:
650 грама свинско от плешката
300 грама телешко (беше шол - само то ми хареса в месарницата)
150 грама сланина
100 мл ледено студена вода
по 10 грама нитритна сол и обикновена ситна морска сол, които се смесват предварително
по 5 грама черен пипер и кориандър на зърна, които се счукват в хаванчето
1 гр кимион
0,5 гр индийско орехче
около 50 грама ситно натрошени орехи
"течен дим" - на върха на ножа - буквално 1-2 капки
Изпълнението:
Двата вида месо се нарязват на кубчета поотделно. Смесват се с 1/2 от солта и се оставят в хладилника за една нощ.
Сланината се нарязва на кубчета с големина приблизително 0,5 х 0,7 см. Залива се с вряла вода, сетне се прецежда, залива със студена вода, оцежда и прибира в камерата на хладилника.
Половината от свинското се смила на най-едрата решетка или пък се накълцва със сатъра. Другото месо - и свинско и телешко се смилат на ситната решетка на месомелачката (0,2 см отвор) като в нея се слагат счукания пипер и кориандър при меленето.

Двата вида кайма се смесват - не бива да се забравя, че температурата на месото трябва да е под 12С. В моя случай беше 8С.






Към каймата се добавят направо замразените кубчета сланина, останалата сол и подправките. Натопеният нож (само върха) в течния дим се "избърсва" в каймата.




Всичко се меси на ръка около 10-а минути - до получаване на хомогенна маса.








Слагат се и ситно натрошените орехи и пак се разбърква добре.
Каймата се прибира отново в хладилника.





Колагеновите черва се нарязват с еднаква дължина и накисват във вода, за да омекнат.
Пълнят се през фунийка с готовата кайма.
При нужда тук тамесе набожда с игла и се провесват в кухнята на топло за една нощ.

След това в най-едрия колбас се забива термометъра, слагат се във фурната (на дъното това с топла вода) и тя се включва на 50С и през 30 минути температурата се увеличава с по 10С - до 80С.


Когато термометърът покаже 70-72 С, значи нашите колбаски са готови. Веднага се вадят и охлаждат шоково в купа вода с лед и под течаща вода.
Подсушават се и провисват в домашната ми сушилня поне за 24 ч. Най-добре 48 часа.

След това в хладилника за 24 часа и следва обелването и нарязването с треперещи ръце.
Все пак има две нови съставки - нитритна сол, течен дим, а не говорим за добката на орехите.

Перфектна консистенция, невероятен аромат.
Цвят като слънце ...
Вкусът?
Дзверска му работа ...
Невероятен. Ако трябва да съм честен, леко ми наподобява на шунка.


На снимката се виждат парченцата от орех. 
Ароматът на пушено е почти неуловим ...
Зрънцата пипер, които не са се смелили изцяло придават особена пикантност.
Дзверска вкуснотия.
Впрочем може да се направи не в черва, а във фолио или дори в чаена чаша ...
Критики по този домашен върховен салам не приемам :)
Наздраве!




четвъртък, 20 септември 2018 г.

Пушен домашен шунков деликатес


 Скоро не бях правил домашен салам, че след последните ми екперименти се бях яко заредил, а пък лятото повечко на зеленчуци, сирена и т.н.


Само че онзи ден в един дюкян попаднах на един грабващ окото салам и си купих 100 грама за проба.
На снимката са как изглежда нарязано самото саламче и съдържанието на етикета.

Хапнахме го, но тази върволица от Е-та направо ме сбърка.

Е и как ли не - 85 % свинско месо, а останалото - вода, сол, соев протеин, картофено нишесте, лактоза и безброй Е-та, че и следи от глутен.
Това последното - следи от глутен, в колбас направо ме довърши.
Всичко мога да си обясня, дори и Е-та, оцветителите, дори и мононатриевият глутамат - нали продуктът трябва освен да има търговски вид, да е и вкусен. А вкусното идва от него.
Само че ако се прекали, се появява т.нар. "синдром на китайския ресторант" - хем ти се хапва, хем се чувстваш уморен, хем ...
Та с една дума - толкова за последните 5-6 месеца купени 100 грама салам и цели 4 кренвирша с месо.
затова реших да си направя собствен пушен шунков деликатес.
Речно и сторено.
За целта бе купено свинско за готвене 600 грама и толкова от плешката.
Свинското за готвене е доста по-евтино, пък и ще се блендира и затова няма нужда да се купува по-скъпо.
Това за блендирането се нарязва на доста ситно, а месото от плешката- на по-едро - произволни парчета, както ти падне: 1х1,5 см, 1,5х2 или х2,5 см. То ще си влезе в колбаса както е на парчета. Така подготвеното месо излезе точно 1150 гр.
За това количество месо са необходими около 150 мл ледена вода с кубчета лед.
В купата на нутриблендера при малко от ледената вода се слага по малко от месото - може би по около 150 гр., защото го пасирах на 4-ри пъти. Всеки път - малко вода и малко месо.
Все пак уредчето е слабо и да не го претоварвам, тази операция бе извършена с почивки.
Страх лозе пази.
В крайна сметка се получи направо идеална месна каша, в която се слагат и кубчетата нарязано месо и подправките и се омесват добре.
Подправките са 12 грама нитритна сол, 10 грама от моята универсална гурме сол, 3 грама захар, 3 грама млян бял пипер.
Всичко това много добре се омесва като се ползва метална предварително добре охладена съдина, лъжицата за бъркане -също.
Месото също се държи направо в камерата на хладилника, вади се на части и се реже по възможно най-бързия начин.
Всяка партида се реже или блендира и отново в хладилника. 
Много пъти съм казвал, че е изключително важно при направата на домашни салами за получаване на максимално добър резултат, продуктите да са добре охладени и температурата им да не надвишава 12 С - от зор 14 С.
На снимката се вижда - в края на процеса, преди поредното прибиране за отлежаване за 24 часа, температурата е 10,9С.
Преди прибирането на готовата кайма, същата бе разделена на две равни части.
В едната капнах 2-3 капки течен дим, а другата си остана  в чист вид.
След 24 часа престой в хладилника следва пълнене през фунийка на червата. Поради липса на естествени свински или колагенови ползвах едни други такива изкуствени. Те не се нуждаят от предварително накисване, но сетне се свиват странно. И не запазват формата така добре.
Тука са тези, които са овкусени с течния дим.
Следва термичната обработка: във фурната,  с тавичка отдолу пълна вода върху решетката.
Фурната се включва на 50С само на долен вентилатор и през 30 мин. температурата се увеличава с по 10С докато достигне 80С.
Процесът продължава докато забитият в колбаса термометър покаже 70С. За "опушените" термичната обработка продължи точно 3 часа.
Веднага след това интензивно охлаждане в студена течаща вода поне за 10-а минути и престой в студената вода около час.
След подсушаването, задължителен престой в хладилника поне за 24 часа.
Опитвал съм колбас и веднага след подсушаването - е направо си няма вкус. Очевидно, трябва да отлежи за да придобие вкусовите си качества.
Ето го крайният резултат.
Направо е перфектен на външен вид, реже се лесно и тънкофайски, държи форма.
За вкуса - нямам какво да кажа - просто невероятен и с едва доловим аромат на пушено.
Просто на ръба на усещането.
Понеже гурме солта ми е леко пикантна, се усеща и лекичко  като лютивичко - хапваш и едва след две-три минутки се появява усещането за идея пикантност.
Става като идеално мезе, а за сандвичите да не говорим.

След като го обясних, да взема да дам и необходимите количества както винаги за кг:
1 кг свинско от плешката
20 грама сол, от които 12 грама нитритна и 8 грама обикновена; 2 грама захар; 3 грама бял млян пипер, 2-3 капки течен дим.
От нитритната сол идва вкуса на шунка, но който няма може да ползва и обикновена сол. при липса на течен дим, просто няма да има този вкус на пушено, а може да се замени с малко пушен червен пипер.
Препоръчвам на мераклиите да си направят от моята гурме сол - тя решава доста вкусови проблеми при направата на домашни колбаси.

На тази сравнителна снимка отгоре е фабрично произведеното колбасче, с което започнах.

На долната снимка е моето производство.

Е, май не съм го нарязал много старателно :)

Както винаги накрая казвам - щом сте мераклии, правете - не е трудно, резултатът си струва.

Какво по-добро от това да се насладиш на нещо истинско и дзверски вкусно.

Насладете се на този вкус и Наздраве!

А за финал - първият ми опит да направя нещо като клипче 
как се прави