ДОМАТЕН СОС С МАСЛИНИ И КАПЕРСИ

 

    Това е един уникално вкусен доматен сос, който е подходящ за основа на пица, за добавка към различни пасти, така и за готвене на различни неща или просто като разядка (или за намазване върху препечена филия).

    Признавам си, идеята не е моя - просто попаднах в един магазин с италиански стоки и видях да продават такъв сос в бурканчета по 350 гр. на цена 4,20 лв. Преснимах си етикетчето със съставките - домати, маслини, каперси, босилек, сол, захар и куп други съставки като разни Е-та и консерванти. Бях с идеята да си го направя, но нещо се замотах и чак преди дни - вече с последните домати се присетих и се подхванах.

Веднага давам количествата, а сетне ще обяснявам как се прави:

домати, зрели, обелени и почистени от семената - 1 кг; маслини - черни и зелени, без костилки - общо 100 грама; каперси - 40 грама; 4-5 скилидки чесън (лично аз сложих цели 8 и ми дойде много добре);сол - не повече от 18 грама; черен пипер - 1/2 ч.л.; сушен босилек - около 1 с.л., но може и повече въпрос на вкус; захар - при нужда, ако доматите са кисели (но по това време са най-сладки); зехтин - около 50 мл.

Направията не е трудна - най-голямата врътня е с доматите: измиване, цепване на кръст на дупето, заливане с вряла вода за около 1 мин., сетне студена и белене. Така става най-лесно. Следва нарязване и почистване от семената и течната част, че да остане само месестата им част. В купата на блендера се слагат на партиди - домати, маслини, каперси, скилидки чесън и пасират до гладка каша.

В тиган или тенджера (зависи от количеството) се загрява зехтина и излива доматената маса, добавят се солта, черния пипер и босилека и се вари на 3/4 от мощността на котлона до желано сгъстяване. Отнема не повече от 25-30 мин.

Следва пълнене в бурканчета и стерилизиране за около 5-10 минути.

Отделената част от доматите се осолява, добавя им се малко босилек, пълни се в буркани и се стерилизира заедно с бурканчетата доматен сос.

От 3 кг домати приготвих два компотени буркана домати и 5 бурканчета доматен сос с маслини и каперси.

Целият масраф ми излезна около 10 лв - колкото 2 бурканчета готов италиански сос (и при това от напълно натурални продукти - без Е-та и консерванти). 

Най-доброто е това, че рецептата  носи разни добавки по собствен вкус и мерак.

На нас сосът ни хареса особено много като добавка към печени меса и намазан върху препечена филийка (нещо като "лютеница" от домати). Пробвах и като основа за пица- жестока работа.

Тези дни ще направя още една партида - като в половината ще сложа и малко лютивичко.

П.П. Може да не блендирате маслините заедно с доматите до еднородно състояние, а в последната партида след смилането на доматите да ги добавите и оставите на по-едрички парчета. Въпрос на желание...

П.П. Вместо сушен босилек може да се ползва пресен ситно накълцан.

Правете смело, още има домати.... и не мислете за купешките отрови...

Питка пица

Страшно лесна за изпълнение питка-пица, стига да ти се намира в хладилника една доза лесно тесто без месене, както и всякакви продукти от типа на "поизчисти хладилника."

И така - доза тесто (около 500 грама - зависи колко ще са ядящите,но това стига за 4-ма); 100-150  грама сирена (част натрошено, част настъргано), 100-150 грама колбаси - пушен врат, бут, някакво саламче, кисели краставички - 3-4 броя,  всичко нарязано на не много ситно; 4-5 с.л.  кетчуп (домашен за предпочитане); няколко маслинки, обезкостени и нарязани; шепа царевица и т.н. Подправки: чубрица и риган задължително.

В намаслена тефлонова тавичка на дебел пласт се разстила тестото по дъното й и с ръце се притиска и избутва настрани и навън, така че тестото да отиде по стените й и дори малко навън.
След това се намазва леко с кетчуп и се слагат продуктите, както са си нарязани в произволен ред, подправките, напръсква се с малко зехтин и краищата на тестото се подгъват леко над плънката (както е на снимката) и се намазват с разбито яйце (или прясно мляко, или само с мазнинка) :

Пече се в силно загрята фурна на 200 С до готовност - за около 40-а минутки.

Бързо лесно и вкусно хапване за около 4-6 човека.

Печено свинско на късчета (като пица)

Бях се настроил да правя шишчета на тиган по "селски" предвид наличието на свински врат, малко свински бузи, и малко от плешката. 

Месото, общо около 1 кг, биде нарязано на малки кубчета 2Х2 см и сложено да се "маринова" по любимия начин - в ледено студена вода, за около 2 часа. След това оцедено, подсушено и отново за 5-6 часа в смес от  1 с.л. горчица, 2 с.л. соев сос, 2 с.л. бърбън, по 1 ч.л. черен и червен пипер, 1/4 ч.л. кимион, 1/2 ч.л. смлян кориандър и 1 ч.л. арабска подправка - "седем подправки".

За покупката на тези "седем подправки" от арабски магазин в София мога да разкажа цяла история, но определено не е за кулинарен блог по обясними причини.

Само ще споделя, че изживях цял вътрешен потрес в София като видях в какво са се превърнали любимата от студентството "Цар Симеон" и живописните улички около нея.

Поради силния аромат на тези "седем подправки" щях да кръстя публикацията "свинско по арабски", но все е твърде неуместно ...

Месото се беше мариновало, бакърената тавичка извадена, намаслена и загрята на котлона, когато се оказа, че липсва най-важното за шишчетата по селски - липсва лука - само 2-3 главички като шикалки... Дори и сушения лук изчезнал някъде, а за чесъните във всички видове - пълна липса.

Пълен провал за идеята, а отскачането до пазарЯ ми се видя непосилно...

Е, тогава ще се изимпровизира с наличните продукти - по 2-3 стръка пресен лук и чесън, 2-3 хилави зелени чушки и доста домати и други неща ...

В загрятата тавичка се запържва нарязания лук, зеления лук и чесън, добавя се месото и чушките и се пържи около 10-а минути.

Налива му се малко около 3/4 ч.ч. вино (бяло в случая), но може бира, червено или просто водичка и се оставя да къкри докато течността се поизпари. Не повече от 15-а мин.

Отгоре му се нареждат резенчета домати на кръгчета - за препоръчване е обелени (домързя ме и го отчетох като грешка), както и резенчета кашкавал.

Пропуснах - след виното се пущат по няколко зрънца черен пипер и хвойна.

Хвойната дава невероятен аромат ...

Така подготвената тавичка заминава във фурната на 220С - максимум за 30-а минути.

Като се зачерви добре отгоре е готово.

На аромата трудно може да се устои.

Дзверска вкуснотия.

Наздраве!

"Пияна" Кавърма от заешко и пуешко

"Пияна" ? Ами, защото се използва много червено вино.
Ама защо кавърма, а не капама като продуктите са почти едни и същи?  Ами, защото при нея е характерно запържването при приготвянето.

След като се изясни какво е, много ми се иска да направя едно уточнение:
Става дума за това, че и готвенето на деликатесни неща може да бъде евтино и икономично и значително да облегчава семейния бюджет. И с оглед на това е много по-изгодно да се сготви в къщи нещо бързо, лесно и задължително вкусно, отколкото да се купят полуфабрикати, да се претоплят и да дъвчеш един Дявол знае какво. Или пък да се поръчаш пица или не дай Боже нещо "китайско". Не само по-скъпо, но и много по-вредно.
Имам един приятел, чийто девиз е "Със скъпи продукти, става по-вкусно" и не само той, но и доста хора са това мнение. Винаги съм се старал да ги опровергавам и да доказвам, че с простички неща и мерак могат да се сготвят невероятно вкусни гозби и като тук таме се използват и някои хитринки.
Затова реших, че в доста случаи (когато имам възможност) ще посочвам и цената на продуктите и евентуалната стойност на ястието, което показвам.

За 6-8 порции са ни необходими: 1 голям заек (около 2 кг), от който се отделят четирите бутчета, вратната част и задната част от гърба, а дреболийките, гърдите и гръбнака се отделят както са си цели- много са подходящи за пълнено заешко гръбче; 2 пуешки долни бутчета - около 0,7 кг; 3-4 моркова; 0,8 кг гъби печурки (странно, но ги продават при нас в разфасовки по 0,4 кг); 0,8 кг лук, 6-8 скилидки чесън и 2-3 големи домата. Царевично брашно за овалване; Няколко листчета дафинов лист, по 5-6 зърна бахар и черен пипер;1-2 карамфилчета; по 1 ч.л. риган, мащерка и червен пипер (може и леко лютив), както и сол и черен пипер на вкус.
Разбира се и червено вино - около 400 мл (две ч.ч.)

Приготвянето не е трудно, макар на пръв поглед да изглежда трудоемко, но и това не е така:
Отделените заешки бутчета се нарязват на парчета. Пуешките бутчета се обезкостяват, махат се кожата и жилите, режат се на големи парчета. Така нарязаното месо се прехвърля в тенджера и се залива с червено вино колкото да го покрие. Оставя се в хладилника да си почине за час-два.
Подготвят се и зеленчуците - миене, чистене и рязане - задължително на едро, а само чесъна на едро и доматите се белят и настъргват.

Месото се вади от виното и леко се подсушава.

хубаво се овалва в царевично брашно, в което е сложена малко солчица и черен пипер

В чугунената тенджера, която ще ползваме след това и като гювеч за печене, се загряват 3-4 с.л. зехтин и за по няколко минутки месото се запържва - до придобиване на златист цвят.

Месото се прехвърля в друг съд, а в тенджерата се налива поне 1 ч.ч. вино, с което се деглазира дъното. Месото пак се връща във виното, долива се и виното, в което е било месото.
В тиган в съвсем малко мазнина се запържва чесънчето, слага се чаената лъжичка червен пипер и почти веднага след това и 1 с.л. брашно и се разрежда с малко вино (колкото да стане като рядка кашичка). Добавят се всички подправки и цялата тази смес се сипва в тенджерата.
Слагат се морковите, лука и гъбите, залива се с настърганите домати. 
И захлупената тенджера се пъха във фурната на 180 С за 2 часа.

След 2-та часа, капака се маха и се дозапича за 10-15 минутки, колкото отгоре да придобие малко цвят на печено.

Страхотно си върви с останалото червено вино.
П.П. може и да се сложи и повечко вино, изобщо не се усеща в крайния продукт.




Сега и цената:
заек, закупен на промоция по 5,99 лв/кг (6,00 лв за ястието - с остатъка - още едно гозба); долно прясно пуешко бутче - 5,60 лв/кг (за ястието - 4 лв) ; гъби - 3,50 лв/кг (2,80 лв) ; моркови 1,00 лв/кг (0,6 лв) и лук - 0,70 лв/кг (0,5 лв) и Виното - мерло от 3 л. мяхче  за 10 лв (1,50 лв). 
Всичко около 15 лв и нахранени поне 6 ящни човека.

Дзверска вкуснотия - кавърма от заешко и пуешко.

Наздраве!

Лесни сандвичи или уникално предястияе за нечакани гости

 Докато си стоим из къщи и спазваме призва на правителството, започваме да се чудим какво да направим закуска или за хапване.

 Това е една невероятно лесна закуска, която се прави буквално за пет минути и пече още толкова, а е неустоима. И в същото време поради нетрадиционния си вид е вного интересно предястие за неочаквани гости.

Застила се подходяща тавичка с хартия за печене. За двама човека - 4 филийки хляб за тостер - поради липса на такъв, обикновен - като всяка филийка се намазва с масло.

Нареждат се в тавичката.

Настъргват се около 120-150 грама кашкавал и обилно поръсват върху филийките. 

С ръка се оформят нещо като гнезда върху филийките и се чуква по едно яйце. При мене така се получи, че три филийки се оформиха като обща основа и върху тях - само две яйца. Четвърта си остана такава - само с кашкавалите. 

Поръсва се с готовата подправка за пица - ама само ей така - щипка...

Пекат в предварително загрята фурна на 250С максимум за 5-6 минути.

Стават невероятни сандвичи - просто уникално вкусни.

И това е само нещо като базова идея - върху филийките може да се резне някакво колбасче ...

Крайният резултат е толкова изненадващ, че наистина може да изненада като вкусно предястие неочаквани гости, за чието приготвяне са нужни буквално 5 минути.

Това са най-вкусните сандвичи приготвяни в къщи в последно време.

Може би тайната е в това, че ползвах пълнозърнест хляб с много семена.

Експериментирайте, без да се притенявате!

ДОМАШНО ТВЪРДО СИРЕНЕ

 

Смело мога да твърдя, че това си е мой вариант на направия на твърдо сирене. Е поне така си мисля.

Започвам с това, че ползвам домашно краве мляко,както мая и калциев двухлорид (обикновено се продават в комплект).

Когато правя домашно сирене се доверявам изцяло на указанията в опаковката на маята и винаги ми се получава. Но това сирене е различно от обикновеното и затова ще си позволя да съм малко по-многословен.

Обикновено ползвам 5 л домашно краве мляко – купувам от пазара, от различни производители е. Качеството на млякото е различно. Затова се придържам към правилото – такова мляко се прецежда старателно през няколко ката марля или в цедка с кухненска хартия. Сетне се загрява до към 68-75С и при тази температура се вари поне 30-а минути. След това изчаквам да се охлади до 35-36С. На всеки литър мляко се слагат по 5-6 капки калциев двухлорид.

Така поне съм сигурен, че вредните бактерии в млякото и всякакви примеси в него са се понамалили достатъчно или направо изчезнали. По този начин млякото преминава и процеса на пастьоризация. Ползването на калциев двухлорид след тази му температурна обработка е задължително, тъй като подобрява калциевото съдържание на млякото, което при тази температура на варене се разрушава и значително намалява. 

След като се охладило до нужната температура и е сложен калциевият двухлорид, се слага и закваската – по 1 с.л. хубаво кисело мляко на литър. След 10-15 минути се добавя разредената в малко водичка мая – на опаковката пише колко, но обикновно е 5-6 капки за литър. Тенджерата се покрива с капак и оставя настрани. За около 40-60 мин. млякото се е „съсирило“- станало е гъсто и се е отделила суроватката. С черпак се отделя внимателно голямата част от суроватката и в тенджерата остава сиреневата смес примерно с половината от суроватката.

С нож я понарязвам на малки парчета и оставям в тенджерата – около 1х1 см и сетне хоризонтално.

След това цялата тази смес започва бавно да се затопля до 50С (поне за 30-35 мин). През това време с бъркалка или дървена лъжица се разбърква сиреневата смес, която започва да се „топи“, да се сгъстява и събира в цяла топка.

След като стане такава, слагам цедката в голяма купа, върху нея цедилото за сирене и сипвам всичко. Оставям да се изцеди за 15-а минути.

След това с ръце го омесвам за кратко време – буквално за 2-3 минути и напъхвам в моя таен уред. 

Тайният уред е шунковар с притискаща пружина, който обръщам с главата надолу и оставям суроватката да си изтича от него.

Може да се сложи в пластмасова съдина и да се притисне с някаква тежест.

Важно е в този случай да не се забравя, че поне през два часа бучката трябва да се обръща в съдината и тежесттта да се увеличава след всяко обръщане.

Следва да се запомни, че максималното съотношение сирене-тежест е 1:6, т.е. на 1 кг сирене – 6 кг тежест.

Това продължава около 24 часа.

След това се изважда готовата „плочка“ сирене и се намазва с втриване от всички страни с обикновена готварска сол- приблизително 40 гр на кило. Нека да си престои със солта около 24 часа.

 Следва измиване и оставяне върху кухненска хартия в хладилника поне за 20-а дни като през това време всеки ден сиренето се обръща и хартията се подменя.

Другият вариант на осоляване е в саламура от преварена вода – на 1 л вода максимум 180-200 гр. сол. В тази саламура сиренето също трябва да престои около 24 часа. 

При сушенето – в хладилника,  сиренето става все по-жълто и се стяга все повече. 

Няколко думи и за суроватката, която се е отделила при направата на сиренето. Всичката се слага в тенджерата, добавя се една с.л. сол и се възвира до закипяване. Веднага се се пълни в буркани с винова капачка, които се обръщат върху капачката и оставят така до пълно изстиване. По този начин се съхранява поне месец в хладилника и е идеална за направа на палачинки, на бухти, на тесто за хляб или за пица.

 След 20-а дни, ако имате търпение поне още 10-а дни, нашето твърдо сирене е готово за консумация. 

Тук е мястото да дам и един полезен съвет: след десетия ден както си е на питка започва да се маже буквално с една идея зехтин от всички страни. На другия ден – с няколко капки ябълков оцет (ако имате смокинов или малинов е разкош, но може и с бяло балсамико). Сетне пак със зехтин, пак оцет. Всеки ден се редува. Коричката става невероятна, а сиренето придобива неповторим вкус. Така коричката става не само красива, но и има и антибактериален ефект. 

Идеално държи форма дори и тънкофайски нарязано. Не прилича на кашкавал – според Чедата наподовяло някакво италианско сирене.

 Идеално е за печене – не се разтича, а в две три капки масло става дзверски вкусно. 

Малко го препържих, пък и снимката е нощна и изглеждала прегоряло, но не е така. А на грил тиган става още по-добре. 

П.П. Полезен съвет:

Някои хора искат домашното им сирене да има много наситен цвят- примерно жълт или малко по-тъмно жълто или пък леко да червенее. Това може да се постигне с ползването на един безопасен метод – при варенето на млякото да се капнат няколко капки безвредна сладкарска боя – или жълта или червена.

Много добър ефект дава и когато с млякото се варят един два резена червено цвекло. Добавянето и на малко куркума в млякото също допринася за добър цвят. От количеството й зависи интензитета на цвета. 

П.П. Полезен съвет:

За закваска обикновено в домашни условия се ползва основно хубаво кисело мляко (1 с.л. с връх на литър) и/или сметана (двойно повече от киселото мляко). Никой от нас не търси специални закваски и надали си ги поръчва през интернет – това е за най-изкушените и навлезли в дебрите на сиренепроизводството.

Малък трик е за „закваска“ да се ползва готово твърдо или полутвърдо сирене – от типа на Гауда, Едам, Маасдам и т.н. Примерно 100-на грама от него се настъргват на ситно ренде. Старателно се разбърква до разтапяне с топлото мляко и се изчаква поне 30-а минути преди да се сложи маята.

В този случай бактериите в това сирене оказват влияние и крайният домашен продукт има вече вкуса на сиренето ползвано за закваска.

Тука на последната снимка е такова сирене на 8-месеца. Станало е направо като пармезан. Много хубав аромат, на вкус - меко и приятно. Малко трудно се настъргва - това д му е кусура, но върху пица се разтапя идеално.

Много дълго обяснявах.

Правете смело - не е трудно и НАЗДРАВЕ!

АРМЕНСКИ ЛАВАШ на тиган

 

    Арменският лаваш или арабските питки си приличат страхотно много, макар и да имат различия. Базовата рецепта за лаваша е само от три съставки - брашно, вода и сол, докато в доста варианта за арабските питки се среща и добавка на мая.

    По принцип оригиналният лаваш се разточва много тънко и пече в глинени пещи (тандър) на дърва за кратко време и получава леко опушен вкус. Съхранява се дълго време и може да се ползва за много ястия - за увиване на шишчета, за т.нар. шаурма, за основа на пица или  дори за направа на лазаня. Може дори да се направят рула с някаква плънка или чипс.

    Тука ще споделя един вариант за направа на лаваш с гореща вода.

За направата на 8-10 броя са необходими 350 гр. пресято пшенично брашно, 200 мл топла вода - около 65-70С и 1 ч.л. сол. Необходимо е и още брашно за поръсване при разточването.

Пресятото брашно се слага в подходящо купа като му се прави "кладенче", в топлата вода се разтваря солта и тя се излива в купата. Разбърква се с лъжица или лопатка, защото първоначално тестото пари. След това се доомесва на ръка за около 5-6 минути. Получава се средно твърдо тесто, което се оформя като руло, поръсва с малко брашно и оставя под кърпа - да си почине за 15-а минути.

Следва нарязване на 8-10 парчета, които се оформят на топки.

Плотът се наръсва с малко брашно и всяка топка се разточва на много тънък кръг - горе долу с размерите на тигане, в който ще се пекат.

Всъщност това е и най-трудната част. Но и за това си има чалъм - важното е да се разточи на много тънък лист, буквално прозрачен като формата е без значение. Отгоре се слага подходяща по големина линия и с остър нож се изрязва и се получава направо идеален кръг.

Изрезките се събират, отново оформят на топче и се разточват по същия начин.

След като се разточат, се пристъпва към печенето - на тиган с дебело дъно и то без мазнина. Първочално тиганът се загрява добре, сетне силата на котлона се намаля с 1/3. Всеки лаваш се пече буквално около минута, минута и малко от едната страна и след обръщането дори и за по-кратко. Още като се появят характерните кафяво-черни петна, значи е готов и трябва да се обръща. За да се провери дали се е получило, може всяко парче да се повдига с лопатката.

Готовите лаваши се нареждат върху памучна кърпа като обилно се пръскат с вода - най-добре с пулверизатор или пък се намазват с четка.

Стоят така завити в кърпата, за да омекнат.

След това се слагат в найлонов плик с цип, но лично предпочитам в хартиен плик. С времето изсъхват и така могат да се съхраняват много дълго.

Преди употреба отново се напръсват с вода чрез пулверизатора, загряват леко на тиган и са готови за каквото ще ги ползваме. Не харесвам варианта с овлажняването и затоплянето в микровълнова фурна.

Всичко изглежда някак си трудоемко, но не е така, особено за по-сръчните в точенето.

Да не казвам колко икономично ни излиза направията - 350 грама брашно по сегашните цени са 0,50 лв, а опаковка от 6 лаваша в магазина струва между 3,00 и 3,50 лв. Да не говорим, че в доста от тези, които се продават има и доста други добавки и консерванти.

Така че правете смело, няма как да не стане. А на втория или третия път, ще ги правите направо със "затворени очи."

Като за финал ще кажа, че съм пробвал и вариант с кисело мляко вместо с вода. Пропорциите са почти същите и се получава много добре.

ТЕСТО БЕЗ МЕСЕНЕ

 

        Тесто без месене - наистина е такова и заглавието не е подвеждащо. 

    Публикацията посвещавам на тези, които се плашат от правенето на тесто и го приемат, че е нещо хем трудно, хем трудоемко. В действителност, всичко е много просто и не отнема повече от пет минути от момента на вземане на решението да го "забъркаш" - до прибирането в хладилника.

    Необходими са подходяща емайлирана, стъклена, че дори и пластмасова купа; дървена или силиконова шпатула, но и обикновена голяма лъжица върши работа.

    За тестото трябват 500 грама бяло брашно, 1 ч.л. сол и толкова захар; 2 грама суха мая (равна ч.л.) и 300 мл течност (идеален вариант поравно прясно мляко и вода, но може само мляко или само вода) и 2 с.л. мазнина - олио, зехтин или разтопено масло.

    В купата се смесват добре сухите съставки, течните се наливат наведнъж и всичко се разбърква буквално с няколко движения колкото да се смесят съставките. Всичко това отнема не повече от 30 секунди.

    Полученото тесто се прехвърля в найлонов плик и заминава в хладилника поне за 24 часа.

    След 24 часа тестото е готово за работа - за питки, пица, мекици, хляб и т.н. Може да се прояви всякакво въображение - да му се добави натрошено сирене, настърган кашкавал, нарязан на ситно зелен лук и т.н. и т.н....

    Пробвайте и ще се убедите, че е много лесно.

"Баница" - пица

Нещо елементарно лесно и бързо за изпълнение, за сметка на това много ефектно и дзверски вкусно. Подобни варианти бол из нета, но нека и да си покажа моя.

Необходими са ни 3 или 4 тортили, прошуто (шунка, колбас някакъв, бекон на ивици), моцарела и гауда (или някакъв кашкавал) - всичко нарязано на тънки парчета. Един-два домата, обелени и нарязани, Нарязани маслини без костилка ... Малко риган и чубрица за наръсване тук таме...

Намазняваме дъното на тавичката, слагаме едната тортиля. Върху нея редим  резените домати, шунка, моцарела, гауда ...
Така повтаряме до изчерпване на продуктите.

Последният пласт е само от прошутото и сирената.

Преди да се пъхне "баницата" във фурната, може да се нареже на четири.

Пече се на 200 С за 20-25 мин (до разтапяне на сирената и зачервяването им).

Страхотно!

Пица три в едно

Това е за графата "полезни съвети" : 

Просто така стана, че в къщи едновременно се поискаха няколко различни пици, а липсваше време за направията им.

 Върху хартия за печене - направо в тавата на фурната, се разточва тестото за пицата и оформя на един голям правоъгълник.

 Цялото тесто се намазва с домашен кетчуп.

 Половината се поръсва със ситно нарязани парченца шунка, другата с тънки шайбички домат.

Ръсва се тук таме с нарязани маслинки.

Една част се оставя само с доматите, в другата се нареждат резенчета пушена сьомга.

Само частта със шунката се поръсва с настъргана моцарела. Ръси се и с ригат и чубрица.

Фурната се загрява на максимална степен и като се пъхне тавата, се намаля на 230 С.

 За 15-а минутки е готова - опечена и невероятно ароматна.

Бързо, лесно и вкусно.

Нарочно не давам рецепта за тестото.

Всеки си има правилната рецепта за него.

Това е просто идеята - за няколко пици наведнъж.

Най-лесната баница

По-скоро това е най-мързеливата и лесна баница, която съм правил.

При това се появи съвсем случайно. Бях си наумил да правя баница, но като като извадих корите от пакета бях шокиран - изсъхнали и ронливи. Погледнах - на 10-я ден от датата производство, но явно пакетът е имал дупки. Няма да ги изхвърлям я - просто смених начина на направията.

Необходими продукти като за баница - един пакет кори, 4 големи яйца, 1 кофичка кисело мляко, 250 грама сирене, 1 ч.л. сода бикарбонат, 30-а грама масло на рязано на ситно, 1 с.л. брашно и 1 к.ч. прясно мляко.

Изпълнението направо няма какво да се описва:

В голяма купа се слага сиренето, чукват се при него яйцата и с вилица сиренето се натрошава произволно.

Сипва се киселото мляко като в него се загася содата, слагат се брашното и прясното мляко и всичко се разбърква добре пак с вилицата.

Получава се нещо ей такова....

В тази смес се пущат натрошените парчета кори за баница.

Разбъркват се с вилицата...

Тавичка с незалепващо покритие леко се намаслява и в нея направо на части се пресипва нашата баница.

Тук таме се напъхват парченцата масло.

И заминава да се пече във фурната на 180 С, която е загрявала докато баницата се "забърква".

 

След 45-50 минути нашата баница е готова - добре зачервена.

Оставя се малко да си почине и се прехвърля върху решетка и завива с кърпа буквално за 10-а минутки.

Сервира се върху дъска и се нарязва направо с ножчето за пица (онова дет е кат колелце). Като ще е мързелива и рязането да е такова...

Получи се страхотна баница - пухкава и вкусна.

И най-важното - цялото й "подреждане" отне буквално 7 минути ...

Може да се направи и с дебели кори - от тези на сач. Тогава става още по-хубава.

Бързо, лесно и вкусно!

П.П. 7.12.2018 год.: Вместо в голяма тава, може да се направи и малки съдинки и направо да станат индивидуални банички. Или да се опече на тиган, както ги прави Пеп4о. Идеята за тигана я заимствам от нея.